№ 247
гр. София, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Атанас Ст. Атанасов
Членове:Атанас Н. Атанасов
Ирина Стоева
при участието на секретаря Силва Д. Абаджиева
като разгледа докладваното от Атанас Ст. Атанасов Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20211100602149 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на повереника на частния тъжител П.
ИВ. В. срещу присъда от 29.01.2021 г. на СРС, НО, 111-ти състав по НЧХД №
3742/2019 г., с която подс. М.К. И. – В.а е оправдана по повдигнатото й с
тъжбата на П.В. обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал. 2, вр.
ал. 1, т. 2, пр. 2, вр. чл. 147, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Във въззивната жалба и допълнението към нея са изложени доводи, че
присъдата е постановена при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, при едностранчиво и непълно изследване на
доказателствата по делото и и при тяхното неправилно интерпретиране.
Предлага се присъдата на първоинстанционния съд да бъде отменена и да
бъде постановена въззивна присъда, с който подсъдимата бъде призната за
виновна и осъдена по повдигнатото й обвинение.
1
В съдебно заседание на въззивната инстанция повереникът на частния
тъжител П.В. поддържа жалбата срещу първоинстанционната присъда по
изложените в нея съображения за допуснати процесуални нарушения при
обсъждането на доказателствата по делото, както и при приложението на
материалния закон. Пледира да бъдат уважени направените с въззивната
жалба искания, както и да бъдат присъдени на тъжителя направените от него
разноски по производството.
Частният тъжител П.В. поддържа заявеното от неговия повереник в
хода на съдебните прения.
Защитникът на подс. М. И. – В.а оспорва въззивната жалба на
повереника на частния тъжител. Счита обжалваната присъда за обоснована и
правилна, като намира за съответстващи на закона изводите на
първоинстанционния съд за характера на инкриминираната декларация по чл.
9 от Закона за защита от домашно насилие, както и на приложеното по делото
медицинско удостоверение относно констатирани телесни увреждания на
подсъдимата. Пледира да бъде потвърдена присъдата на Софийския районен
съд.
Подсъдимата М. И. – В.а не се явява в съдебното заседание на
въззивния съд, редовно призована.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните,
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид разпоредбите на
закона, извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт в съответствие
с изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:
За да постанови присъдата си, Софийският районен съд е приел за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимата М.И. и частният тъжител П.В. били съпрузи, сключен
граждански брак с акт № 292/25.05.2001 г.
От брака си, подсъдимата и частният тъжител имат две деца – К.П. В.,
2
роден на ******* и Б.П. В., роден на ******* г.
Поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачните му
отношения с подсъдимата М.И., частният тъжител П.В. предявил пред
Софийски районен съд искова молба за развод вх. № 2022995/14.08.2018 г.,
въз основа на която било образувано гражданско дело № 53794/2018 г. по
описа на СРС, ГО, 139-ти състав. С насрещна искова молба в срока за отговор
подсъдимата предявила насрещен иск за развод с молба вх. №
5166119/18.10.2018 г.
На 03.09.2018 г., около 21:00 часа, подсъдимата И.- В.а била на гости с
детето Б. В. при майка си - свид. Р. И. в гр. София за вечеря и тъй като
времето било лошо свид. И. предложила на подсъдимата да останат с детето
да преспят в дома й.
Около 23:00 часа по телефона на подсъдимата позвънил частният
тъжител, който поискал подсъдимата и синът им да се приберат в жилището
им в гр. София, ж. к. *******, като двамата били откарани до дома им от
свид. В.И. - брат на подс. М.И..
Прибирайки се в жилището, между подсъдимата И. и частния тъжител
В. възникнало пререкание, като частният тъжител започнал да блъска
подсъдимата, да й стиска ръцете и да я души, същата отворила прозореца на
жилището и започнала да вика за помощ.
Виковете на подсъдимата били възприети от съсед, който подал сигнал
на Единен спешен телефон 112 и съобщил за домашно насилие, като посочил
адреса, мястото на инцидента и възприятията си относно същия.
По повод на постъпилия сигнал на място бил изпратен екип на СДВР.
На 04.09.2018 г. подсъдимата И. подала жалба с вх. № 228000-8836/18 г.
в 04 РУ-СДВР и жалба до Софийска районна прокуратура с вх. № 39050/18 г.,
с идентично съдържание, в която изложила оплаквания срещу подсъдимия,
включително посочила: „Съпругът ми ме удари по носа с палеца и средния
пръст и ми сцепи лявата ноздра на носа. Стана от хамака и започна да ме
дърпа ... . П. започна да тегли раницата от ръцете ми. П. успя да изтръгне
домашния телефон и да прекъсне интернета. Беше хванал здраво ръцете ми и
ги извиваше. Блъскаше ме и ми затискаше устата, за да не мога да викам за
помощ. Опитваше се да ме души.“
3
Въз основа на подадената жалба до 04 РУ-СДВР, от подсъдимата било
снето сведение от същата дата /04.09.2018 г./, в което тя посочила
обстоятелствата около възникналия инцидент, като посочила и следното:
„Когато се надвесих над хамака, той плесна с ръце да ме стресне, обаче аз не
се стреснах и ме удари по носа с палеца и средния пръст, после скочи и стана
скандал....Аз изразих намерение да извикам полиция, той ми изтръгна
телефона от ръцете, изтръгна интернета и домашния телефон. Взех си
раницата, за да си извадя ключа, за да се опитам да избягам, той ме блъскаше
и крещеше „Какво има в тая раница.“ Не ме пускаше да напусна жилището и
да изведа детето...През това време той отиде в хола и ми скри лаптопа и
телефона.“.
На 07.09.2018 г., в Софийски районен съд, с вх. № 8000539/07.09.2018
г., подсъдимата, в лично качество и като законен представител на Б.П. В.,
подала молба за защита по реда на ЗЗДН, по повод на която било образувано
гр. дело № 59029/2019 г. на 117-ти състав. Към молбата била приложена
декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
В молба с вх. № 8000539/07.09.2018 г. на Софийски районен съд и
декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН от същата дата, приложена към нея,
подсъдимата посочила редица фактически обстоятелства, включително:
„Съпругът ми /който явно не е спал/ силно ме удари по носа и ми сцепи
лявата ноздра. Стана от хамака и започна да ме дърпа... П. започна да тегли
раницата от ръцете ми. П. успя да изтръгне кабелите кабелите на домашния
ни телефон и да прекъсне интернета. Беше хванал здраво ръцете ми и ги
извиваше. Блъскаше ме и ми затискаше устата, за да не мога да викам за
помощ. Опитваше се да ме души....Исках съдействие и за да си взема
телефоните и лаптопа /които П. беше скрил/..“.
В хода на производството по гр. дело № 59029/2019 г. на 117-ти състав
била издадена заповед за незабавна защита по ЗЗДН от 07.09.2018 г., с която
П. ИВ. В. бил задължен да се въздържа от извършване на насилие, бил
отстранен от жилището на адреса му и му било забранено да се доближава на
по-малко от 100 метра от сградата на адреса на М. и Б. В.и.
С решение от 01.02.2019 година на СРС, ГО, 117 състав по посоченото
дело била издадена заповед за защита, с която П. ИВ. В. бил задължен да се
въздържа от извършване на насилие спрямо М. К.И. и му било забранено да я
4
доближава на по-малко от 100 метра, като било отменено отстраняването му
от жилището. Решението на СРС, ГО, 117-ти състав било оставено в сила с
решение от 30.04.2020 г. на СГС, ІІ-ри въззивен брачен състав по въззивно
гражданско дело № 7409/2019 г.
По депозираната жалба до Софийска районна прокуратура с вх. №
39050/18 г. от подсъдимата и извършената проверка от 04 РУ-СДВР с
постановление от 18.09.2018 г. на прокурор при СРП бил постановен отказ да
се образува наказателно производство, тъй като деянието било престъпление
от частен характер по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, а не от общ такъв.
За да приеме за установена така изложената фактическа обстановка,
първоинстанционният съд се е позовал на събраните в хода на съдебното
следствие доказателства: показанията на свидетелите Ц.Х., Р. И., В.И., А.Т.;
заключението на съдебнотехническата експертиза; писмените доказателства,
приложени по делото: удостоверение за сключен граждански брак, два боря
удостоверения за раждане, искова молба вх. № 2022995/14.08.2018 г.,
насрещна искова молба вх. № 5166119/18.10.2018 г., молба за защита по ЗЗДН
вх. № 8000539/07.09.2018 г., декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, жалба до СРП
вх. № 3905/04.09.2018 г., жалба вх. № 228000-8836/04.09.2018 г. до 04 РУ-
СДВР, сведение от М. К.И. от 04.09.2018 г., заповед за незабавна защита от
07.09.2018 г. на СРС, ГО, 117 състав, решение № 2653/01.02.2019 г. на СРС,
ГО, 117 състав за издаване на заповед за защита, решение от 30.04.2020 г. на
СГС, ГО, с което е оставено в сила решение № 2653/01.02.2019 г. на СРС, ГО,
117 състав, съдебномедицинско удостоверение № 327.09/2018 от 05.09.2018
г., постановление на СРП от 18.09.2018 г. по пр. пр. № 39050/2018 г., справка
за съдимост.
Въззивният съдебен състав намира, че първоинстанционният съд е
събрал необходимите за изясняването на истината доказателства и не е
ограничил страните в осъществяването на процесуалните им права да правят
относими към предмета на делото доказателствени искания. Районният съд не
е допуснал процесуални нарушения и логически несъответствия и при
анализирането на доказателствата по делото и е формирал обосновани
фактически изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция.
Първоинстанционният съд е обсъдил и съпоставил всички относими
5
доказателства към фактите от предмета на делото, поради което и се явяват
неоснователни оплакванията на повереника на частния тъжител за
едностранчивост и необоснованост на извършения от районния съд
доказателствен анализ.
Въззивният съдебен състав също счита, че показанията на свидетелите
И. и И. по еднопосочен начин установяват обстоятелствата около датата на
събитията, посещението на пострадалата и синът й при свид. И., времевия
диапазон, проведен разговор между частния тъжител и подсъдимата,
откарването на подсъдимата и детето до семейното жилище и неговия адрес
от страна на свид. И., като производно свид. И. възпроизвежда споделеното от
подсъдимата упражнено от частния тъжител физическо насилие и
обстоятелствата около същото. Обосновано първоинстанционният съд е
посочил и че показанията на свидетелите И. и И. установяват и
обстоятелствата, свързани със завръщането на подсъдимата на адреса на свид.
И., видимите следи от упражнено физическо насилие върху подсъдимата,
както и предприетите действия по сигнализиране на органите на МВР и
прокуратурата, посещение на кабинет по съдебна медицина и снабдяване със
съдебномедицинско удостоверение.
Първоинстанционният съд, в изпълнение на задължението си за
всестранно и пълно изследване на доказателствата по делото, е съпоставил
показанията на свидетелите Р. И. и В.И. с приложеното по делото съдебно-
медицинско удостоверение и със заключението на съдебно-техническата
експертиза, установяващо съдържанието на подадения от съсед сигнал до
МВР, за да обоснове изводите си за еднопосочност и категоричност на
доказателствата по делото за това, че действително от страна на частния
тъжител е било упражнено физическо насилие спрямо подсъдимата по начина
и при обстоятелствата, изложени от нея в инкриминираните заявления.
Обосновано първоинстанционният съд е посочил, че показанията на
свид. Ц.Х. не са основани на нейни преки възприятия за така установяващите
се от останалите доказателства обстоятелства.
Първоинстанционният съд е обсъдил и констатираните несъответствия
между показанията на свидетелите Р. И. и В.И. относно отделни детайли на
възпроизвежданата възприета от тях фактическа обстановка и обосновано е
посочил, че тези несъответствия представляват несъществени разминавания,
6
които се отнасят до странични обстоятелства, без да дискредитират тези
доказателствени източници относно основните относими факти – за
проявеното в действителност от подсъдимия насилия спрямо подсъдимата,
станало повод за подаване от нейна страна на инкриминираните заявления.
При така установената и от въззивната инстанция фактическа
обстановка, правилни се явяват и формираните правни изводи на районния
съд, според които са налице основания за оправдаване на подсъдимата М. И. –
В.а по повдигнатото с тъжбата на П.В. обвинение за извършено престъпление
по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2, вр. чл. 147, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.
В съответствие с установената по делото фактическа обстановка
първоинстанционният съд е посочил, че в сведението до 04 РУ-СДВР от
04.09.2018 г., депозирано въз основа на жалба до 04 РУ-СДВР, вх. №228000-
8836/18 от 04.09.2018 г., подсъдимата е изложила конкретни факти, свързани
с личността на тъжителя, които са от естество да накърня неговото добро име
в обществото, които обстоятелства обаче не са били неистински, тъй като
действително подсъдимият е упражнил физическо насилие спрямо нея. В този
смисъл и въззивният съдебен състав намира, че това инкриминирано деяние
не съставлява извършено от подсъдимата от обективна страна престъпление
по чл. 147, ал. 1 от НК.
Правилно първоинстанционният съд е приел и че второто
инкриминирано с тъжбата срещу подсъдимия деяние – съдържанието на
молбата с вх. № 8000539/07.09.2018 г. на Софийски районен съд и декларация
по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН от същата дата също не представлява престъпление по
основния състав на чл. 147, ал. 1 от НК.
Въззивният съд споделя напълно изводите на районния съд, според
които декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН се явява доказателствено средство в
производството, установено в същия закон, наред с други доказателствени
средства по ГПК. Както е посочил първоинстанционният съд, истинността на
вписаните в декларацията обстоятелства подлежи на проверка в посоченото
производство, като потвърждаването на неистина в такава декларация би
представлявало престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК. В този смисъл, деяние,
изразяващо се в разпространяване на неверни обстоятелства в декларация по
чл. 9, ал. 1 от ЗЗДН, доколкото се явява престъпление от общ характер, не
7
може да е основание и за носене на наказателна отговорност на престъпление
от частен характер, каквото е това по чл. 147, ал. 1 от НК.
Обосновани и правилни са и изводите на първата инстанция за това, че
подсъдимата не може да бъде призната за виновна по обвинението за това
деяния и доколкото по делото беше установено, че изложените от нея факти в
молбата до СРС и декларацията към нея, макар и да са позорни по своя
характер, не се явяват неистински.
При цялостната въззивна проверка на атакувана присъда настоящата
инстанция не установи при постановяването й да са допуснати нарушения на
материалния и процесуалния закон, които да са основания за нейната отмяна,
поради което присъдата следва да бъде потвърдена изцяло. Въззивният съд
счита, че по разноските в цялото производство следва да се произнесе
първоинстанционният съд по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4, с оглед осигуряване
на възможност на страните да оспорят съответния съдебен акт по
предвидения за това ред.
Водим от горното и на основание чл. 334, т. 6 от НПК, СГС, Х въззивен
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 29.01.2021 г. на СРС, НО, 111-ти
състав по НОХД № 3742/2019 г.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ
И ПРОТЕСТИРАНЕ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8