Решение по дело №7850/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1516
Дата: 3 юли 2020 г. (в сила от 17 декември 2020 г.)
Съдия: Радостина Петкова Петкова
Дело: 20192120107850
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 септември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

   

     Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер 1516                             03.07.2020г.                                   град Бургас

                         

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                      шести граждански състав

На единадесети юни                                                                през две хиляди и двадесета година

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Радостина Петкова  

                                                

                                                                                                                                                                                                

Секретар Илияна Гальова

като разгледа докладваното от съдия Радостина Петкова

гражданско дело номер 7850 по описа за  2019 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод исковата молба на СПАРТАК“ АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Одрин” 3,  представляван от К. Г. Я., действащ чрез упълномощения си процесуален представител адв. М.З., с която е предявил срещу ответника „ЛАТНЕР МЕТАЛТЕХНИК“ ООД, с фирмен регистрационен номер:FN270168g, представляван от Дитмар Латнер, със седалище и адрес на управление:  4540 Пфаркирхен –Бад Хал, ул. „Мюлгруберщрасе“75, Австрия, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 286 вр. с чл.288 от ТЗ вр. с чл. 266, ал. 1 вр. с чл. 258  от ТЗ вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати ищеца сумата от 9813.60 евро сборна главница, предявена като частичен иск от общото вземане в размер на 26 169.60 евро, представляваща стойността на дължимо и неплатено възнаграждение за доставени и получени от ответника палети по сключен между страните рамков договор за изработка и продажба от 31.03.2011г. и съгласно издадени фактура 14409 от 26.07.2016г. за сумата от 16 356 евро и фактура  14440 от 29.07.2016г. за сумата от 9813.60 евро, ведно със законната лихва върху главницата от 9813.60 евро, считано от подаване на исковата молба – 19.09.2019г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски. Ищецът твърди, че е изпълнил точно поръчката по заданията на ответника, поради което последният му дължи заплащане на уговореното възнагражение. Ангажира доказателства. В съдебно заседание ищецът чрез упълномощения си адвокатски представител поддържа исковата молба и моли съдът да уважи предявените искове. Представя писмени бележки.

            В законовия едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответникът „ЛАТНЕР МЕТАЛТЕХНИК“ ООД, редовно уведомен не е депозирал отговор на исковата молба, не е взел становище по исковете и не е направил доказателствени искания. Не ангажира доказателства. В срока по чл. 146, ал. 3 от ГПК ответникът, чрез упълномощения си адвокатски представител е изразил становище за неоснователност на исковете, като е изложил съображения за некачествено изпълнение от страна на ищеца, с искане съдът да отхвърли исковете. Приложил е писмени доказателства, снимков материал и разпечатки от електронната кореспонденция между страните.

Бургаският районен съд, след като взе предвид направените искания и доводи, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено следното :

По делото страните не спорят, че са били в трайни търговския отношения, по повод на които на 31.03.2011г. са подписали общи условия на договор за изработка и продажба, за срок от една година с автоматично подновяване в случай, че никоя от страните не се противопостави писмено за това. Уговорено е ищецът като продавач да изработва по поръчка на ответника като купувач и да му продава произведените от него изделия /стоки/, като конкретният вид, количество, цена и доставка следва да се конкретизира в заявка от ответника, имаща силата на допълнително споразумение за всяка отделна поръчка, за която важат подписаните помежду им общи условия. За тази цел купувачът следва да изпрати конкретно запитване до продавача, придружено с чертежи, а продавачът следва да отговори на запитването с конкретна оферта за възможност за производството на съответния артикул, цената и срока за изпълнение. Посочено е, че в случай, че купувачът е съгласен с дедената от продавача оферта, той потвърждава предложените му условия със заявка, посочвайки вид, брой, опаковка, маркировка и др., като след получаване на заявката от продавача възниква конкретното договорно правоотношение между страните за потвърдената изцяло или отчасти оферта. Уговорено е доставката на изработените по заявката и приетата за нея оферта стоки да е срок не по-малък от 30 дни от приемане на поръчката, като общият размер на дължимата цена се заплаща от купучава в срок от 30 дни след издаване на фактура от продавача.

Видно от данните по делото по заявка на ответника от м. март 2016г. ищецът му е изпратил оферта от 23.03.2016г. за палет PNM 00022-00-11 за 156 бр., с единична цена франко завод 248 евро, транспортни разходи за брой от 23 евро и единична цена с доставка на място в размер на 271 евро, с плащане в срок 30 дни след фактуриране, с вид на покритието- горещо поцинковане съгласно описаните чертежи от ответника. В отговор ответникът е заявил, че прави промяна на поръчката, приемайки офертата на ищеца за вече заявените 156 бр. елементи – стоманена контрукция с обща цена 42 525.60 евро, добавяйки още 141 бр. елементи, с обща цена от 44358.60 лв. По делото няма данни ищецът да е изготвил оферта по добавената заявка на ответника.

 По делото са представени издадени от ищеца за заплащане от ответника фактура 14409 от 26.07.2016г. за сумата от 16 356 евро за метални части 60 броя по офертата за палет PNM 00022-00-11 и  по фактура  14440 от 29.07.2016г. за сумата от 9813.60 евро за метални части 36 броя по оферта за палет PNM 00022-00-11 от 29.03.2016г. Видно от приложените копия от товарителници изпратените от ищеца части, посочени в издадените две фактури са получени от ответника съответно на 26.07 и на 29.07.2016г.

Страните по делото не спорят, че изпълнената от ищеца поръчка е изработена с дефекти, като ищецът  твърди, че е изпълнил точно заданието, а дефектите са вследствие на зададените от ответника условия. В тази връзка по делото е приложена част от електронната кореспонденция между страните, от която е видно, че в отговор на писмо от ищеца, че му изпраща 36 бр. палета +600 бр. кабелни скоби, ответникът е отговорил, че много от пантите/шарнирите вече са ръждясали, с молба да се внимава при следващите доставки, като настоява същите са бъдат заварявани след поцинковане. В последващите електронни писма ответникът е съобщил на ищеца, че няма партида от изпратените му, която да е без забележки. Сочи, че пружинният штифт не се побира в отвора и, че ремъкът не е разкроен. В отговор ищецът е предложил на ответника да изпрати на място трима свои работници за ремонт на проблемните 6 палети, като ответникът е предложил на ищеца, последният да намали цена с 2835.60 евро, т.е. цената да е в размер на 9000 евро. Ищецът е посочил, че разходите, дължими за поправката на палетите от негови работници на място са в размер на 3665.60 евро, като поради забавеното си изпълнение е предложил да издаде на ответника кредитно известие за сумата от 4500 евро. Ответникът е отговорил с електронно писмо от 12.09.2016г., че тъй като страните не са намерили решение и, че в телефонен разговор с ищеца, последният е отказал изпращане на своя ремонтна група на място, ще поправи грешките на ищеца по т. 1-5 от писмото от 07.09.2016г. /което не е представено по делото/ и ще изпрати фактура за начислена санкция забава на ответника в размер на сумата от 4344.21 евро, като след отремонтиране на палетите ще заплати изпратените от ищеца фактури с отстъпката в т. 1-4.

От ангажираните свидетелски показания  чрез разпит на св. Н…- служител на ищеца се установява, че във връзка с направената от ответника през м. март 2016г. поръчка, възложена на ищеца по чертежи на ответника за изработване на два вида палети, в процеса на работа се е установило, че има технологични неточности в изработката, които ще попречат на експлоатацията на изделията. Свидетелката заявява, че за да избегнат проблеми многократно ищецът, в т.ч. и чрез самата свидетелка е разговарял с представител на ответника по телефона, за да му сподели притесненията си, че изискания от ответника начин на изработка ще доведе до проблеми. От показанията й се установява, че ответникът настоявал изработката да се извърши по неговата методика и чертежи. Свидетелката сочи, че дълго водената кореспонденция между страните е довела до забавяне на изпълнението на поръчката, като едва през м. юли същата година ответникът започнал да уведомява ищеца, че има забележки по покритието на пантите. Свидетелката сочи, че ищецът няма получено официално от ответника писмено уведомление за рекламация, като междувременно вече бил извършил няколко плащания. Свидетелката заявява, че въпреки предложението на ищеца да отремонтира проблемните според ответника палети на място, последният впоследствие поискал неустойка, заради това, че е отремонтирал палетите, без доказателства за това.

По делото е извършена съдебно-техническа екпертиза, чието заключение не е оспорено от страните и е прието от съда, като към него в приложен и снимков материал. Вещото лице  сочи, че процесните палети са изработени от ищеца въз основа на заданието на ответника и неговите чертежи, към които липсват обяснителни записки, даващи техническите указания за различните етапи за производство на изделията. Вещото лице е констатирало несъотвествие и противоречие между записите в чертежите и записите в поръчката, като за пример е посочило, че в поръчката ответникът е посочил, че всички палети следва да са горещо поцинковани, а в чертежите- напр. за палет 143 /чертеж 03/ и за палет 146 /чертеж 02/ е записано, че покритието следва да е с лакова боя. От експертизата се установява, че при изпълнение на поръчката ищецът е действал по заданието на ответника във връзка с изпълнението на детайла, като е изпълнил условието за поставяне на корозионно покритие, действайки съобразно чертежите, дадени от ответника – чрез горещо поцинковане. Вещото лице обаче е посочило, че не всички конструкции могат да се поцинковат, като детайлите по чертежите на ответника е следвало да се извършат с лаково-бояджиийски системи за предпазване от корозия, а не с горещо поцинковане. Вещото лице заявява, че е работило по писмени данни, без оглед на произведените палети, но въпреки това заявява, че счита че ищецът правилно е изпълнил заварките, тъй като се е консултирал със завода за горещо поцинковане, чийто препоръки е спазил. От експертизата се установява, че е нямало да има никакви проблеми с поръчката, ако корозионното покритие бе изпълнено с лаково-бояджийски системи, а не съобразно чертежите на ответника с горещо поцинковане, което покритие е довело до промяна на размерите на поцинкования детайл и ограничаване на възможностите на движение на съответния детайл.

Въз основа на данните по поръчката, съдържащите се по делото и на базата на установените на място и чрез писмена кореспонденция доказателства, без оглед на палетите и без представени приемо-предвателни протоколи, подписани между страните, вещото лице е дало заключение, че конструкцията на процесните палети е изработена от стомана с добра заваряемост, еднакъв химически състав, еднакви физико-химични свойства, но комбинацията в проекта, даден от ответника от детайли с различни размери и профили /тръби, ламарини и шини/ не удовлетворява условията за минимални остатъчни напрежения и остатъчни деформации след изискваното горещо поцинковане. Затова според вещото лице получените дефекти и закъснението на изпълнението на поръчката от страна на ищеца се дължат на пропуските в някои от чертежите и комплектността на конструктурската документация. Посочило е, че същата не е придружена с обяснителни записка,тесктова част, определяща цялостната информация за процесните палети и състваните им части, липсват зададени от ответника данни за поредността на всички етапи от производството на палетите, налице са некоректни чертежи, като някои от детайлите не са посочени, както и не са посочени от ответника заварките на основните части от палетите. На последно мястои вещото лице е констатирало, че неправилно в проекта ответникът е задал изискване горещото поцинковане на палета да се извърши заедно с отливка, каквато е пантата, липсва указания за изработване на пробен опитен образец с цел проследяване на поведението на отливката  при горещото поцинковане.

С оглед гореустановената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 286 вр. с чл.288 от ТЗ вр. с чл. 266, ал. 1 вр. с чл. 258  от ТЗ вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД.

 По делото страните, че спорят, че във връзка със сключения помежду им договор за общи условия за изработка и продажба  през м. март 2016г. ответникът е подал заявка до ищеца за изработване на стоманена контрукция съгласно приложена от последния скица, с изисквания същата да се изработи с повърхност –горещо поцинкова, почистена с посочени помощни елеметни, по която заявка ищецът е изготвил оферта, приета от ответника, като поръчката е изпълнена за посочените палети в издадените от ищеца фактури, които са получени от ответника в края на м. юли 2016г., видно от подписите в приложените товарителници. Тези обстоятелства се установяват от приложената електронна кореспонденция между страните, писмените доказателства и ангажираните гласни доказателства и експертно заключение.

С оглед горното, съдът приема, че поради естеството на уговорените права и задължения, между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за изработка на изработеното по смисъла на чл. 258 от ЗЗД вр. с чл. 286, ал. 1 от ТЗ, тъй като ищецът като изпълнител е поел задължението да извърши изработка възложените изделия, т.е. да изпълни възложения от ответника трудов резултат, а ответникът като поръчващ - да му заплати уговореното възнаграждение. Независимо, че договора за изработка не е измежду изброените в чл. 1, ал. 1 от ТЗ търговски сделки, по аргумент на чл. 286, ал. 1 и чл. 1, ал. 3 от ТЗ, тъй като е сключен между търговци, а освен това и ищецът като изпълнител осъществява по занятие тази търговска дейност, договорът се счита за търговска сделка. Тази търговска сделка обаче не е регламентирана в ТЗ, затова за нея съгласно чл. 288 от ТЗ ще важат правилата на гражданското законодателство – а именно чл. 258 и сл. от ЗЗД.

Страните не спорят, че произведените по заданието на ответника елементи, получени от него съгласно горепосочените две фактури са били с дефекти, като спорът помежду им за обстоятелствата, на които се дължат дефектите и кой носи отговорността за некачественото изпълнение.

По делото се установи, че ищецът е приел да изработи процесните палети по чертежите на ответника, като след констатирани неточности по тях по време на изпълнението, всъотвествие със задълженията си по чл. 260, ал. 1 от ЗЗД е предупредил ответника за тях, а последният е поискал ищецът да продължи да работи по изпълнение на поръчката по предоставените чертежи. От експертизата се установи се, че именно неточните и непълни данни, дадени от ответника, както и изискания от него направилен начин за корозионно покритие на изработените детайли е довело до некачествено и забавено изпълнение от страна на ищеца, изразяващо се в  дефекти на детайлите. От експертизата се установи, че материалът от който е изработена конструкцията на процесните палети е от стомана с добра заваряемост, еднакъв химически състав и еднакви физико-химични свойства, което води до извода, че ищецът е изпълнил задължението си по чл. 216, ал. 2 от ЗЗД да влагане на качествен материал за възложената му изработка, като наред с това по делото няма нито твърдения, нито данни дефектите да се дължат на лошо качество на вложения материал.

Съгласно уговорките в договора, на ответника е дадена възможност ако счита, че е налице неточно или некачествено изпълнение, в срок от 5 работни дни от датата на доставката, а в случай, че са налице скрити дефекти  в срок от 60  календарни дни, да заяви пред ищеца рекламация, в която да опише кратко и точно недостатъците, с приложен снимков материал и посочване на количеството на проблемните продукти. Видно от данните по представените товарителници, ответникът е получил доставените му от ищеца стоки по горепосочените две фактури съответно на 26.07.2016г. и на 29.07.2016г., като в електронно съобщение до ищеца от 01.08.2016г. /в рамките на договорения 5 дневен срок/ ответникът е направил рекламация, посочвайки, че има забележки, изразяващи се в това, че пружинният штифт не се побира в отвора и, че ремъкът не е разкроен, без други данни, в т.ч. и без прилагане на снимков материл и посочване на точния брой на дефектиралите стоки. Въпреки това, в изпълнение на задълженията си по чл. 19 и чл. 21 от договора ищецът е уведомил ответника, че ако всичките 6 камиона с палети имат проблеми, ще изпрати трима работници на място при ответника за отремонтиране на проблемните части. По делото няма данни обаче след предложението на ищеца за отремонтиране на рекламираните от ответника дефекти между страните да е подписан протокол по смисъла на чл. 22 от сключения договор, включващ обема на ремонтните работи, стойността им, за чия сметка ще се извършат и изпълнителя им и срока за изпълнение, в т.ч. няма данни страните да са постигнали съгласие във връзка с направената от ответника рекламация. От електронната кореспонденция между страните се установява, че без съгласуване с ищеца, ответникът го е уведомил, че вече е отремонтирал дефетите и претендира намаляване на цената на стоката с начислена от него неустойка за забава в размер на 4344.21 евро. Тъй като такова възражение за прихващане на претендираната от ответника неустойка за забава с вземанията на ищеца за неплатена част от продажната цена не е направено в срока по чл. 131 от ГПК, същото не подлежи на  разглеждане от съда. Що се касае до твърдяната от ответника забава в изпълнението от страна на ищеца, това възражение също е несвоевремнно направено, тъй като не е наведено в срока по чл. 131 от ГПК. В тази връзка обаче с оглед дозателствената тежест, която ищецътт носи за точно и в срок изпълнение на поръчката следва да се отбележи, че по делото се установи, че забавеното и некачествено изпълнение на поръчката се дължи на неточно дадените указания и противоречия в заданието и чертежите, дадени от ответника, за които обстоятелства ищецът изрично е предупредил ответника, а последният не се е възползвал от правото си да иска разваляне на договора съгласно чл. 262, ал. 2 от ЗЗД. Напротив въпреки предупреждението на ищеца е поискал продължаване на работата съгласно указанията си в заданието. Затова по аргумент на чл. 267, ал. 2 от ЗЗД ответникът носи риска от некачественото изпълнение и дължи възнаграждение на ищеца, въпреки дефектите при изработката, тъй като същото се дължи на изпълнение от ищеца на задание по проект на поръчващия, който въпреки предупрежденията на изпълнителя, че същото ще доведе до дефекти, не е отстранил несъотвествията и непълнотите си по него, не се е отказал от договора, а е поискал продължаване на изработката по вече зададените условия.

 Що се касае до възраженията на ответника, че поради отказ на ищеца за остраняване на дефектите, сам е направил разходи за отремонтиране на дефектите, по делото няма данни ищецът да е отказал ремонта, напротив същият е предложил изпращане на свои работници при ответника за ремонт. Няма данни също съгласно изискванията на договора в чл. 22 от него, последващите действия на ответника по отстраняване на дефектите да са съгласувани и одобрени от ищеца /в т.ч. и съгласно правилата на чл. 265 от ЗЗД/, в т.ч. липсват и доказателства за вида, обема и стойността за извършването им. Оттук следва извода, че на основание чл. 23 от договора, поради неспазване на изискванията на чл. 22 от договора, ищецът се освобождава от отговорност за направената рекламация.

С оглед гореизложеното, тъй като по делото се установи, че получените при изпълнението на поръчката дефекти се дължат изцяло на неточности и протоворечия в заданието и чертежите на ответника, въпреки които и след предупреждението за тях от ищеца съгласно чл. 262, ал. 2 от ЗЗД, поръчващият е поискал продължаване на изработката по зададените условия, следва, че съгласно чл. 266 вр.с ч. 267, ал. 2 от ЗЗД ищецът има право да получи уговореното възнаграждение.

Въпреки доказателствената тежест, която носи, ответникът не доказа, че е заплатил в уговорения тридесетдневен срок, считано от получаване на стоките дължимото по процесната фактура възнаграждение на ищеца за извършената изработка на възложените стоки в претендирания частичен размер от общото вземане, в т.ч. не е ангажирал годни доказателства, че дължи друг размер на възнаграждението,  в т.ч. по-нисък такъв от посочената във фактурите стойност.

Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът има твърдяното непогасено изискуемо облигационно вземане към ответника до размера от 9813.60 евро, предявено като частичен иск от общото вземане в размер на 26169.60 евро, представляваща стойността на дължимо и неплатено възнаграждение за доставени и получени от ответника палети по сключен между страните рамков договор за изработка и продажба от 31.03.2011г. и съгласно издадени фактура 14409 от 26.07.2016г. за сумата от 16 356 евро и фактура  14440 от 29.07.2016г. за сумата от 9813.60 евро, поради което искът се явява изцяло основателен и следва да се уважи в претендирания частичен размер.

На основание чл. 86 от ГПК върху гореустановения дължим размер на частично предявената главницата следва да бъде се присъди претендираното обезщетение за забавено плащане на присъдената главница в размер на законна лихва по чл. 86 от ГПК, считано от подаване на исковата молба– 19.09.2019г. до окончателното й изплащане.

На основание чл. 78, ал. 1 и чл. 80 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в общ размер на 2508 лв. /с изключение на остатъка от дължимото възнаграждение на вещото лице в размер на 1108 лв., за което няма данни да е заплатено от ищеца в указания му срок /.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

 

                                          Р Е Ш И:

 

 

ОСЪЖДА  „ЛАТНЕР МЕТАЛТЕХНИК“ ООД, с фирмен регистрационен номер:FN270168g, представляван от Дитмар Латнер, със седалище и адрес на управление:  4540 Пфаркирхен –Бад Хал, ул. „Мюлгруберщрасе“75, Австрия, ДА ЗАПЛАТИ на СПАРТАК“ АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Одрин” 3,  представляван от Кирил Г. Янков, на основание чл. 286 вр. с чл.288 от ТЗ вр. с чл. 266, ал. 1 вр. с чл. 258  от ТЗ вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД сумата от 9813.60 евро /девет хиляди осемстотин и тринадесет евро и шестдесет евроцента/главница, предявена като частичен иск от общото вземане в размер на 26 169.60 евро /двадесет и шест хиляди сто шестдесет и девет евро и шестдесет евроцента/, представляваща стойността на дължимото и неплатено възнаграждение за доставени и получени от ответника палети по сключен между страните рамков договор за изработка и продажба от 31.03.2011г. и съгласно издадени фактура 14409 от 26.07.2016г. за сумата от 16 356 евро и фактура  14440 от 29.07.2016г. за сумата от 9813.60 евро, ведно със законната лихва върху главницата от 9813.60 евро, считано от подаване на исковата молба – 19.09.2019г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направените по делото разноски в общ размер от 2508 лв. / две хиляди петстотин и осем лева/.

 

Присъдените суми могат да се заплатят от ответника по следната банкова сметка *** „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД:

 IBAN: ***,

 BIC: ***,   с титуляр „СПАРТАК“ АД.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Бургаският окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                       

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Р.Петкова

Вярно с оригинала:

И.Г.