Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 06.12.2016 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 2 състав, в
публично съдебно заседание на тридесети август две хиляди и шестнадесета
година в състав:
СЪДИЯ:
АТАНАС
МАДЖЕВ
при секретаря А.Т. като разгледа докладваното от съдията т.д. № 3584 по описа на СГС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 66, ал. 6 от Закона за банковата несъстоятелност.
Възразилия кредитор – Т.Б.Г., твърди, че е кредитор на „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност. Посочва, че на основание договор за цесия, сключен на 06.11.2014 г. между нея и А.А.Г., е придобила вземане към „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност в размер на 55 951,24 евро, възникнало по силата на сключен между цедента и банката Анекс № 111395/ 12.07.2013 г. за откриване на банкова сметка ***ен депозит. Твърди, че така извършената цесия е съобщена на банката-длъжника на 07.11.2014 г. Посочва, че вземането е било предявено пред синдика на 13.05.2015 г. първоначално от цедента, тъй като към 22.04.2015 г. цесията все още не е била осчетоводена от банката, видно от извлечение от 28.04.2015 г. На 16.07.2015 г. ищцата сама е предявила вземането си пред синдика след като е получила телефонно обаждане от страна на представител на банката във връзка с извършеното прехвърляне, като счита, че това е първият възможен момент към който е можела да го стори. В допълнение към изложеното ищцата счита, че притежава качеството „вложител” по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗБН, съответно на основание чл. 63, ал. 3 ЗБН вземането й за получаване на суми по влога следва да бъде вписано от синдиците на банката служебно в списъците с приетите вземания без да бъде нарочно предявено, съответно следва да бъде удовлетворено с ред по чл. 94, ал. 1, т. 4 ЗБН.
Ответниците – синдиците на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, считат възражението за неоснователно. Заявяват, че Т.Б.Г. няма качеството вложител, тъй като между нея и банката изобщо не е сключван договор за платежна сметка. Поддържа се, че качеството „вложител” е обусловено от личността на субекта, с който банката е решила да сключи именно договор за платежна сметка въз основа на извършена проверка, дали той отговаря на специални изисквания, сред които и такива, касаещи произхода на средствата, които се предоставят в банката за съхранение. Допълва се и това, че след като ищецът е придобил предявеното вземане по силата на договор за цесия, който не е обичайна банкова сделка и по който банката изобщо не е страна, то това лице не отговаря на законовата дефиниция на понятието „вложител”, установено в ЗБН, съответно вземането му не подлежи на служебно вписване в списъците на приетите от синдика вземания. Посочват още, че макар и ищцата да е предявила вземането си то тя е сторила това едва на 16.07.2015 г. - след изтичане на двумесечния срок от обявяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност в Търговския регистър, изтичащ на 22.06.2015 г. Поради изложеното молят възражението на Т.Г. да бъде оставено без уважение.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със
становищата на страните и техните възражения, намира за установено
от фактическа страна следното:
Ангажиран от възразилия кредитор и приет за доказателство по делото е Анекс N 111395/12.07.2013 г. към рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка, ***, че между вложителя – А.А.Г. и банката – приемател на паричния влог – „К.т.б.“АД е възникнало правоотношение по договор за банков влог, който на депозанта е открита банкова сметка *** : ***, при уговорен годишен лихвен процент в хипотеза на депозирана сума над 25 000 лв. 7,5 % за открити сметки в евро, каквато е разглежданата. Към момента на подписване на обсъдения анекс към договор за банков влог по банковата си сметка депозанта – Г. е имал депозирана сума в размер на 95 000 евро, което е видно от наличното по делото извлечение за движението на паричните потоци по банковата сметка в периода от 12.07.2013 г. до 22.04.2015г.
Не се спори по делото, че с Решение на УС на БНБ № 73/20.06.2014 г. банка "КТБ"АД е поставена по специален надзор за срок от 3 месеца, с което решение БНБ е назначила квестори на банката и е спряла за срок от три месеца изпълнението на всички задължения от страна на банката, а също така е ограничила нейната дейност, като и е забранила да извършва всички дейности, съгласно лиценз за извършване на банкова дейност, актуализиран със Заповед № РД 22-2265/16.11.2009 г.
Срокът на специален надзор е удължен с последващо Решение на УС на БНБ, отразено в протокол от 23.09.2014 г., до 20.11.2014 г.
На 06.11.2014 г. УС на БНБ отнема лиценза на "КТБ" АД е решава да бъде подадено искане до компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност, за което да бъде уведомен ФГВБ с цел извършване на подготвителни действия за назначаване на синдик, като до неговото назначаване, квесторите да продължат да упражняват правомощията си.
На 22.04.2015 г. с Решение № 664, постановено по т.д.№ 7549/2014 г. по описа на СГС, 6-4 състав на ТО на СГС, установява неплатежоспособността на "КТБ" АД, определя началната и дата - 06.11.2014 г.; открива производство по несъстоятелност по отношение на банката; обявява същата в несъстоятелност, прекратява дейността на предприятието и, правомощията на нейните органи, постановява обща възбрана и запор върху активите на банката, лишава я от правото да управлява и се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността и постановява започване на осребряване на имуществото, включено в масата.
Отсъства и спор относно това, че въз основа на договор за прехвърляне на вземане /цесия/ подписан на 06.11.2014 г. лицето – А.А.Г. е прехвърлил своето вземане към банката, произтичащо от описания по- горе договор, в размер на сумата от 109 431, 11 лв. /левовата равностойност на сумата от 55 492,61 евро/ в полза на възразилия кредитор – Т.Б.Г., което представлява част от натрупана главница по договора за платежни услуги за потребители за откриване на банкови сметки при условията на преференциален безсрочен депозит.
С уведомление вх. № на КТБ АД № 11438/ 07.11.2014 г. „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност е уведомена, че на 06.11.2014 г. е сключен договор за прехвърляне на вземане, с който А.А.Г. прехвърля на Т.Б.Г., вземане в размер на 55 951,24 евро, възникнало по силата на сключения между А. Г. и „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност Анекс № 111395/ 12.07.2013 г. за откриване на банкова сметка ***ен депозит.
Безспорно е между страните по делото, че банката е била надлежно уведомена за извършеното прехвърляне на вземането, както и че последното е било осчетоводено при нея въз основа на вальор от 07.11.2014 г.
Горните релевантни за спора фактически обстоятелства /извършването на уведомяването на длъжника относно сключения цесионен договор, както и осчетоводяването на това прехвърляне на вземането при банката/ са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните с определение на съда постановено по реда на чл. 146 ГПК на 30.08.2016 г.
От представените по делото от страните писмени документи, които са приети по надлежния ред за писмени доказателства се установява в отношенията между страните, че след прехвърлянето на вземането по посочения по-горе способ и на цитираната дата, на 13.05.2015 г. последното е било предявено пред синдиците на „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност в законоустановения двумесечен срок от обявяване в Търговския регистър на решението за откриване на производство по несъстоятелност, изтичащ на 22.06.2015 г. от страна на първоначалния кредитор – А. Г.. Едновременно с това се установява и това, че вземането предмет на разглеждане в настоящото производство е повторно предявено пред синдиците на банката на 16.07.2015, този път от новия кредитор /цесионера/ - Т.Б.Г..
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
По делото не е спорно, че между праводателя на възразилия кредитор А.А.Г. и „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност на 12.07.2013 г. е сключен Анекс № 111395 за откриване на банкова сметка ***ен депозит, по силата на който банката се е задължила да върне на влогодателя парични средства от същата валута и количество като предадените й за съхранение, както и да му заплати уговорената лихва. Не се спори между страните по делото, че описаното вземане за получаване на сумата по паричния влог в размер на 55 951,24 евро, с левова равностойност 109 431,11 лв., впоследствие е прехвърлено на ищцата Т.Б.Г. по силата на договор за цесия, сключен на 06.11.2014 г.
Със самото постигане на съгласие между страните по договора за цесия настъпва прехвърлителното действие по преминаване на вземането, което е негов предмет, от правната сфера на цедента в тази на цесионера. Ето защо следва да се приеме, че от момента на сключване на процесния договор за цесия, което в случая е настъпило на 06.11.2014 г., в отношенията между страните по него, описаното вземане, възникнало към „КТБ” АД /н/ от договора за банков влог, за получаване на предадените за съхранение парични средства в размер на 55 951,24 евро, е преминало в правната сфера на цесионера и възразил кредитор по делото - Т.Б.Г..
По делото са представени доказателства, от които се установява, че цесията е надлежно съобщена от цедента на длъжника „КТБ” АД /н/ с уведомление, което е получено от последния на 07.11.2014 г., на която дата е поставен номер за входиране на документа в централно управление на банката От този момент прехвърлянето на вземането е породило действие спрямо длъжника по договора за откриване на банкова сметка - „***” АД /н/, и считано от този момент той дължи изпълнение на задълженията по него на новия кредитор - Т.Б.Г..
Спорен по делото е правният въпрос дали с оглед основанието, въз основа на което се установи, че предявеното в производството по несъстоятелност вземане е придобито от ищцата, а именно договор за цесия, това лице има качеството на „вложител” по смисъла на чл. 94, ал. 1, т. 4 ЗБН в редакцията на тази разпоредба, приета с ДВ бр. 67 от 29.07.2003 г., приложима към процесните отношения на основание § 12 от ПЗР към Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници.
Понятието „вложител” има легално определение в ЗБН, което е дадено с нормата на § 1, т. 4 от ДР на ЗБН, съгласно която то е лице, което има право съгласно приложимите законови и договорни условия да получи паричните средства по банкова сметка ***, произтичащи от временните положения в резултат на обичайни банкови сделки. Същото е определението за „вложител”, дадено с § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на Закона за гарантиране на влогове в банките /от 1998 г., отм./, който е действащ към момента на изтичане на срока за предявяване вземанията в производството по несъстоятелност на „КТБ” АД /н/, и който закон, наред с ЗБН урежда редът, по който следва да бъдат защитени интересите на вложителите тогава, когато е отнет лиценза на една банка и съответно, когато по отношение на същата е открито производство по несъстоятелност. Освен тези две законови дефиниции при определяне на това кое лице следва да се квалифицира като вложител, съдът съобразява и легалната дефиниция на понятието „влог”, която е дадена с разпоредбата на § 1, т. 3 от ДР на ЗГВБ /отм./, в която е посочено, че влогът представлява парични средства по банкова сметка, ***, открита на името на едно или повече лица, или кредитни салда, произтичащи от временни положения в резултат на обичайни банкови сделки, които парични средства или кредитни салда банката е длъжна да плати обратно на вложителя съгласно приложимите законови и договорни условия.
Тълкуване на посочените законови дефиниции води до извода, че правното качество вложител предполага алтернативно наличието на две групи предпоставки - едно лице се счита вложител когато 1) съгласно приложимите законови и договорни условия има право да получи от банката парични средства по банкова сметка, ***, открита на името на едно или повече лица или 2) съгласно приложимите законови и договорни условия има право да получи от банката кредитните салда, произтичащи от временните положения в резултат на обичайни банкови сделки. Видно е, че условието „да произтичат от обичайни банкови сделки” се отнася единствено до кредитните салда, произтичащи от временни положения, но не и до паричните средства, налични по банкови сметки, които, както беше посочено, са две отделни категории суми, всяка от които сама по себе си представлява влог по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗГВБ /отм./, и лицето, което има право да получи всяка една от тях има качеството на вложител.
От изложеното следва, че наличието на право да бъдат получени от банката парични средства по банкова сметка, ***, е достатъчно за да бъде третиран носителят на това право като вложител без значение какъв е видът на сметката и дали средствата в нея му се следват в резултат на сключена между него и банката банкова сделка или на основание друг вид сделка, която не може да се квалифицира като банкова, но от която за него възниква правото да ги получи. Доколкото по делото се установи, че към 07.11.2014 г. ищцата Т.Б.Г. е лице, което е титуляр на субективното право да получи паричните средства по банкова сметка, *** „КТБ“ АД /н/ по договор от 12.07.2013 г. за откриване на банкова сметка ***ен депозит, материализиран в Анекс № 111395, въз основа на сключен и произвел действие, включително спрямо банката-длъжник, договор за цесия, то следва да се приеме, че същият има качеството на вложител от първата категория лица, посочени в разпоредбата на § 1, т. 4 от ДР на ЗБН.
Доколкото към началото на срока за първоначалното предявяване на вземанията в производството по несъстоятелност, 22.04.2015 г., преминаването на процесното вземане в правната сфера на цесионера е било консолидирано със съобщаването му на банката-длъжник, то именно ищцата Т.Б.Г. е легитимирана да извърши предявяването му пред синдиците. От изложеното следва, че при предявяване на вземането на 13.05.2015 г. цедентът А. Г. е действал като материално нелегитимиран кредитор, съответно само по себе си това действие не представлява основание за включване на вземането в списъка на синдиците с приетите вземания. Молба за предявяване на вземането към банката от страна на възразилия кредитор - Т.Б.Г., легитимиран за периода на предявяване кредитор, е извършено едва на 16.07.2015 г., след изтичане на законоустановения двумесечен срок от обявяване в Търговския регистър на решението за откриване на производството по несъстоятелност. Доколкото обаче по делото се установи, че титулярът на процесното вземане има качеството на вложител по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗБН, то следва да намери приложение чл. 63, ал. 3 ЗБН и вземането да бъде прието служебно като се впише от синдика в списъка с приетите от него вземания въпреки отсъствието на извършено в рамките на законоустановения срок нарочно предявяване от легитимирания кредитор.
Наред с изложеното, качеството на вложител снабдява кредитора с привилегия за удовлетворяване в производството по несъстоятелност, открито за банката-длъжник. На основание чл. 99, ал. 2, предл. първо, тази привилегия, заедно със специалното качество на лицето, от което тя произтича преминават и върху новия носител на вземането на основание сключеният договор за цесия. Така, наред с качеството „вложител“, на ищцата Т.Б.Г. следва да се признае и правото да се ползва от привилегията, която това качество дава за по-преден ред на удовлетворяване в производството по несъстоятелност на банка.
След като Т.Б.Г. е носител на процесното вземане за получаване на сума в размер на 109 431,11 лв. и същата има качеството „вложител” по отношение на него, то се налага изводът, че то подлежи на служебно вписване в списъка на приетите от синдика вземания, като при принудително изпълнение в рамките на производството по несъстоятелност на банката е с ред по чл. 94, ал. 1, т. 4 ЗБН в редакцията на нормата, приета с ДВ бр. 67 от 29.07.2003 г., приложима към процесните отношения на основание § 12 от ПЗР към Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, а именно като вземане на вложител, което не е покрито от системата за гарантиране на влоговете, а не по реда, посочен в списъка на приетите от синдиците на „КТБ” АД /н/ вземания - по чл. 94, ал. 1, т. 7 ЗБН.
С оглед на изложеното подаденото възражение срещу отказа да бъде прието процесното вземане е изцяло основателно.
Предвид изхода на делото и на основание разпоредбата на чл. 68, ал. 3 ЗБН списъка на приетите вземания по чл. 67, ал. 2 ЗБН, одобрен от съда с Решение № 922 от 25.05.2016 г., постановено по т.д. № 7549/ 2014 г. по описа на СГС, ТО, VI-22 състав, следва да бъде допълнен с вземането на ищцата Т.Б.Г. в пълния предявен размер от 109 431,11 лв., с поредност на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 4 ЗБН.
По присъждане на
направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на делото, разноски се следват на възразилия кредитор - Т.Б.Г., която е направила своевременно искане за тяхното присъждане. По делото се доказаха реално заплатени разноски в общ размер от 4 377,24 лв., представляващи платена държавна такса. Ответната страна по възражението с оглед изхода на спора няма право на разноски в производството.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по възражение, подадено от Т.Б.Г., с ЕГН: **********, с адрес: ***-А,
срещу решение № ЗБН 66-7-49-341/17.12.2016 г. на синдиците на „К.т.б.“ АД - в
несъстоятелност, че Т.Б.Г. е носител на вземане към „К.т.б.“ АД – в
несъстоятелност за получаване на сума в размер на 109 431,11 лв.
/представляваща левовата равностойност на 55 951,24 евро/, възникнало по
силата на Анекс № 111395 за откриване на банкова сметка ***ен депозит, сключен
на 12.07.2013 г. между А.А.Г. и „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност, прехвърлено на
Т.Б.Г. с договор за цесия, сключен на 06.11.2014 г., с поредност на
удовлетворяване в производството по несъстоятелност на „К.т.б.“ АД - в
несъстоятелност по чл. 94, ал. 1, т. 4 ЗБН в редакцията на нормата,
приета с ДВ бр. 67 от 29.07.2003 г., приложима на основание § 12 от ПЗР към
Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и
инвестиционни посредници.
ДОПЪЛВА на
основание чл. 68, ал. 3 ЗБН списъка на приетите вземания на
кредиторите на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, одобрен от съда по реда на чл.
67, ал. 2 ЗБН с Решение № 922 от 25.05.2016 г., постановено по т.д. № 7549/
2014 г. по описа на СГС, ТО, VI-22 състав, с вземането на Т.Б.Г., с
ЕГН: **********, с адрес: ***-А, към „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност за
получаване на сума в размер на 109 431,11 лв. /представляваща
левовата равностойност на 55 951,24 евро/, представляваща вземане по
договор за откриване на банкова сметка ***ен депозит, сключен на 12.07.2013 г.
между А.А.Г. и „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност, прехвърлено на Т.Б.Г. с
договор за цесия, сключен на 06.11.2014 г., което вземане е с поредност на
удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 4 ЗБН в редакцията на нормата, приета
с ДВ бр. 67 от 29.07.2003 г., приложима на основание § 12 от ПЗР към Закона за
възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни
посредници.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на Т.Б.Г., ЕГН: **********, с
адрес: ***-А, сумата от 4377,24 лв. – дължими разноски за водене на делото пред
Софийски градски съд.
Решението подлежи
на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ: