Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Росица Динкова | |
Производство по реда на чл.435,ал.4 и сл. от ГПК. Делото е образувано по подадената жалба от Й. П. Р. от с.Р. чрез пълномощника й адвокат В. Д.-ВТАК, против действията на ЧСИ М. Г., с рег.№730 в КЧСИ, с район на действие ВТОС, извършени по изп.д.№687/2012 г., изразяващи се в извършване на опис на движими вещи на 25.10.2012 г. в дома, в който живее длъжницата по делото.В жалбата се твърди незаконосъобразност на тези действия поради нарушение на чл.465 от ГПК.Твърди се, че жилището, в което живее М. Р. й е предоставено за възмездно ползване от собственика му Д. С. С., с когото тя е сключила договор за наем на 01.03.2011 г. Движимите вещи в жилището /обзавеждането/са собственост на жалбоподателката Й. П. Р., която ги е предоставила за възмездно ползване на М. Р., на основание сключения помежду им на 21.04.2011 г. договор за наем.Твърди се, че въпреки представените пред ЧСИ Г. договори за наем,посочени по-горе, съдебният изпълнител е извършил описа на вещите-собственост на трето лице каквото е жалбоподателката, поради което е била принудена да подаде жалбата.Твърди се нарушение на разпоредбата на чл.465 от ГПК, съгласно която съдебният изпълнител описва посочената от взискателя вещ само ако тя се намира във владение на длъжника.В конкретния случай, според жалбоподателката, такава предпоставка не е налице, тъй като от представения договор за наем е видно, че длъжникът е само ползвател на вещите.В случая според нея е безспорно, че вещите принадлежат на трето лице, предвид представените писмени доказателства.Иска се отмяна на на обжалваните действия на ЧСИ.На основание чл.438 от ГПК се иска спиране на изпълнението. В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от взискателя по изпълнителното дело „Б. Д. „ Е. гр.С., подаден чрез процесуалния му представител ю.к.П. Т. В отговора се заявява становище за неоснователност на подадената жалба.Твърди се, че представеният договор за наем на движими вещи е частен документ без достоверна дата и не се ползва с доказателствената сила на закона.Същият е антидатиран с цел да лиши взистакеля от удовлетворяване на вземането си по надлежния ред.Договорът е сключен между близки роднини, което буди съмнение за неговата достоверност.Нито към жалбата, нито по делото са представени доказателства относно собствеността на описаните вещи.В тежест на страната, която твърди факти, от които черпи права, е да ги докаже.Поради неангажиране на доказателства за собствеността на вещите ЧСИ е приел същите за собственост на лицето, в чието владение се намират.Противопоставя се на искането за спиране на изпълнителното производство, тъй като не са представени убедителни доказателства относно собствеността на вещите, както и не са изпълнени условията на чл.432 от ГПК.Иска отхвърляне на подадената жалба като неоснователна и недоказана. В мотивите си по обжалваното действие, дадени по реда на чл.436,ал.3 от ГПК, ЧСИ М.Г. заявява становище за неоснователност на подадената жалба.Посочва, че след като на длъжницата по изп.д.№687/2012 г. , образувано по молба на „Б. Д.” Е., М. Р. е връчена покана за доброволно изпълнение заедно с копие от изп.лист, последната е била уведомена за предстоящия опис.На 22.10.2012 г. тя е депозирала по делото молба, с която е заявила, че вещите, намиращи се в дома й, са собственост на нейната майка Й. П. Р., която й ги е отдала под наем за наемна цена от 20 лв на месец.В становището си съдебният изпълнител заявява, че с представените по изпълнителното дело документи длъжницата не е оборила презумпцията на чл.69 от ЗС,съгласно която до доказване на противното се счита, че лицето, в чиято фактическа власт се намира вещта, я държи за себе си.Представеният договор за наем не е доказателство за това, че собствеността върху вещите е на трето лице, в случая на майката Й. Р..Този факт следва да се докаже с писмени доказателства с вещноправен ефект- договори за покупко-продажба, гаранционни карти, фактури и др.Представеният договор за наем е частен документ и няма достоверна дата по смисъла на чл.181,ал.1 от ГПК.Освен това фактът, че е сключен между близки роднини –длъжницата и нейната майка-жалбоподател, буди основателно съмнение относно неговата достоверност.Също така буди съмнение и уговорената в договора наемна цена от 20 лв месечно,предвид обема,броя,вида и качеството на обзавеждането.Предвид това съдебният изпълнител е приел, че договорът е съставен с цел предотвратяване на предстоящата публична продан на вещите, недостоверен е и е антидатиран.В подкрепа на това убеждение ЧСИ сочи и факта, че според изисканата от НАП справка за декларирането на доходите от този договор за наем, не е получен отговор,което на практика означава, че такъв договор реално не съществува и не са декларирани доходи от него.При тази обстановка според ЧСИ е видно, че при извършването на описа не са били налице обстоятелства, от които да е явно,че описаните вещи принадлежат на трето лица, различно от длъжника, който е в тяхно владение. Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира следното: Изпълнително дело №687/2012 г. по описа на ЧСИ М.Г., с рег.№730 в КЧСИ и район на действие ВТОС, е образувано по молба на взискателя „Б. Д.” Е. против длъжниците М. Д. Р.,К. П. С. и А. И. М. за заплащане солидарно на присъдената сума от 7059,11 лв, представляваща просрочена главница по Договор за кредит за текущо потребление от 16.08.2005 г., сключен между „Б. Д.” Е. и М. Д. Р. при поръчителство от К. П. С. и А. И. М., заедно със законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението 25.02.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, както и за сумата 492,95 лв разноски по заповедното производство.Изпълнителният лист е издаден по ч.гр.д.№755/2011 г. по описа на В. районен съд.След насрочването на опис на движимите вещи, намиращи се в дома на длъжницата М. Р. за 25.10.2012 г. и уведомяването й за описа е постъпила молба от последната, с която тя заявява, че вещите не са нейна собственост, а са й предоставени за ползване от нейната майка Й. П. Р..В подкрепа на това са представени два договора за нам:1. Договор за наем от 01.03.2011 г.,сключен между Д. С. С. като наемодател на апартамента, в който живее длъжницата и М. Д. Р. като наемател на апартамент №37,намиращ се на адрес гр.В.Т.,ж.к.”К. Ф.”,ул.”Т.”, №4 ;2.Договор за наем с дата 21.04.2011 г.,сключен межзу Й. П. Р. и М. Д. Р., по силата на който първата като наемодател предоставя за възмездно ползване на втората движимите вещи/обзавеждането/,находящи се в описания апартамент, като наемателката се задължава да й заплаща месечна наемна цена от 20 лв.Именно тези вещи са предмет на направения от ЧСИ на 25.10.2012 г. опис с оглед публичната им продажба за удовлетворяване вземането на взискателя. Й. П. Р. в качеството на трето лице по изпълнителното дело подава жалбата, твърдейки, че тези вещи предмет на описа, са нейна собственост.Делото е образувано и насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на страните за събиране на доказателства относно собствеността на описаните от ЧСИ движими вещи. Не е спорно между страните, че към деня на описа 25.10.2012 г.вещите са се намирали в процесния апартамент,който не е собствен на длъжницата, но се ползва от нея и че вещите са били в нейната фактическа власт.Спорен е въпросът дали тя е техен собственик или ги държи за друг в качеството си както тя твърди на наемател на тези вещи.В тази връзка по делото е допуснат и разпитан като свидетел С. Й. Л., който заявява, че няма особена връзка със страните и че с Й. Р. са семейни приятели от много години и много пъти ходил на гости в гр.В.Т. на ул.”Т.”4.Знае обзавеждането, тъй като помагал при закупуването му.Описва много подробно и точно вещите, с които е обзаведено жилището, както и коя откъде е закупена.Заявява, че това станало преди около 5-6 години.Спомня си марките на отделните електроуреди, от кои фирми и магазини са поръчани и доставени.Заявява, че цената, която Й. Р. платила в негово присъствия за закупуване на цялото кухненско обзавеждане,включително транспорта и монтажа, била 12-13 хиляди лева.Има подробни спомени за всички вещи от обзавеждането на дома.Твърди, че всички те били платени от Й. Р., или в негово присъствие, или лично от него с нейни пари.В същото време заявява, че жалбоподателката живее в с.Р. и никога не е живяла в гр.В.Т..Там живее нейната дъщеря М. Р.,която се установила в апартамента на „Т.”4 след като нейният собствен, находящ се на ул.”Б. б.” бил взет заради дълговете й.Жилището било обзавеждано от бабата Й. Р. за внука й Д. С. –син на М. Р..Запитан, свидетелят обяснява, че с М. Р. са също семейни приятели, а също имали и делови взаимоотношения.Той бил собственик на фирма „М.”,която също имала кредит в Б. Д..Съдлъжник бил с фирмата на М.”А.” или „А.”,чийто управител била М. Р..В това си качество тя подписвала договори заедно с него като фирма- съдлъжник.Фирмата му получавала довършителни работи от тяхната фирма.Освен приятелските отношения с М. Р. бил и в делови отношения.Чувал за подписването от тях на някакви договори за наем преди 2-3 години, но не си спомня точно.Знае,че майката и дъщерята са в добри отношения.Твърди, че всички вещи са закупувани от жалбоподателката,понякога на закупуването присъствала и М..Не знае дали вещите са подарени на внука Д. Съдът не кредитира показанията на свидетеля Л. поради това, че същият очевидно се намира в близки делови отношения с длъжницата М. Р., която му е съдлъжница по договор за кредит, сключен с Б. Д. и която е била управител на една от фирмите на М., от който свидетелят като търговец; е получавал работа.Свидетелят не упомена тези си особени по смисъла на закона взаимоотношения с длъжницата в началото на разпита при снемане на самоличността му, а едва когато бе изрично запитан.Буди съмнение фактът, че той много точно, ясно и подробно си спомня събития от преди 5-6 години- какви точно вещи са закупувани, марки, стойност, магазини и т.н., но не си спомня събития от преди 2-3 години когато е сключвал договор за кредит и коя точно фирма му е съдлъжник и кой е подписвал договора заедно с него.Освен това установява договори за покупко-продажба на стойности от по 12-13 хиляди лева и оот 6-7 хиляди лева, за което свидетелските показания са недопустими съобразно разпоредбата на чл.164, т.3,предл. второ от ГПК. От друга страна съставеният между длъжницата М. Р. и нейната майка – жалбоподателката Й. Р., договор за наем на движими вещи с дата 21.04.2011 г. представлява частен диспозитивен документ, който не се ползва с доказателствената сила на закона.Съгласно чл.180 от ГПК, подписаният такъв от лицата, които са го издали, съставлява единствено доказателство за това, че изявленията в него са направени от тях, но не и за истинността на тези изявления,т.е. за неговото съдържание.В случая той няма и достоверна дата, което буди съмнение, че е антидатиран и съставен единствено с цел да осуети публичната продан на вещите и удовлетворяването на кредитора.Договорът е съставен между близки роднини-майка и дъщеря, за които се установява, че са в добри отношения, а това поражда основателно съмнение от нуждата да бъде сключван такъв договор. Не може да се приеме довода на пълномощника на жалбоподателката, че този договор за наем е бил с цел да предотврати публичната продан на вещи-собственост на трето лице, различно от длъжника.Този договор е очевидно фиктивен, а не реален и предвид уговорената в него цена от 20 лв месечен наем, което с оглед вида обема и качеството на вещите буди основателно съмнение. Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства формира в настоящия състав убеждението за недоказаност на твърдяното в жалбата, че вещите, предмет на описа, са собственост на жалбоподателката.Поради това съдът счита, че жалбата, като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена. С оглед този изход и искането за спиране на изпълнителните действия по изпълнителното дело следва да бъде отхвърлено на основание чл.438 от ГПК. Водим от изложеното и на основание чл.437 и 438 от ГПК, съдът Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ подадената жалба от Й. П. Р., с ЕГН *, с адрес село Р., община В.Т., ул.”Г.С.Р.”, №3, против действията на ЧСИ М.Г. с №730 в КЧСИ, извършени по изп.д.№687/2012 г. и изразяващи се в опис на движими вещи с дата 25.10.2012 г. ОТХВЪРЛЯ искането на жалбоподателката за спиране ни изпълнителните действия по изп.д.№687/2012 г. по описа на ЧСИ М.Г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ |