Решение по дело №572/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на 145 от и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социалното осигуряване.

Делото е образувано по жалба на Е. М. Г., от [населено място], [улица]против Решение № 1012 - 12 - 231 # 1 / 14.05.2025 г., издадено от директора на ТП на НОИ Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122 - 00 - 1675 - 3 от 21.03.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на жалбоподателката е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 17.11.2023 г. до 16.09.2024 г. в размер на 44.18 лв. дневно.

Жалбоподателката – Е. М. Г. – прави искане за отмяна на обжалваното решение. Излага съображения за нарушение на материалния закон. Поддържа жалбата чрез процесуалния си представител в проведеното съдебно заседание. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът по оспорването – директорът на ТП на НОИ – Пазарджик – оспорва жалбата в писмено становище, подадено от процесуалния му представител преди проведеното съдебно заседание. Сочи доводи за законосъобразността на оспорения административен акт. Заявява претенция за разноски и възразява за прекомерност на насрещната претенция.

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок от лице, засегнато от разпореденото с оспореното решение и потвърденото с него разпореждане.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Административното производство е започнало на 22.11.2023 г. с подадено от жалбоподателката заявление в Дирекция „Бюро по труда“, [населено място] за отпускане на парично обезщетение за безработица, като в него е декларирала, че последното й правоотношение с работодател от Франция е прекратено на 17.11.2023 г.

След като е преценил представените от нея документи, изискал й е допълнителни доказателства и служебно е изискал документи от компетентната институция на Франция, ръководителят на осигуряването за безработица с Разпореждане № 122 - 00 - 1675 - 3 от 21.03.2025 г., приемайки, че тя има право на парично обезщетение за безработица й е отпуснал такова за периода от 17.11.2023 г. до 16.09.2024 г. в размер на 44.18 лв. дневно. Разпореждането е мотивирано правно с разпоредбите на чл. 54ж, ал. 1, във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 8, чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004. Същото е било оспорено по административен ред пред директора на ТП на НОИ – Пазарджик, като във връзка с жалбата е било издадено процесното решение.

За да потвърди Разпореждане № 122 - 00 - 1675 - 3 от 21.03.2025 г. директорът на ТП на НОИ – Пазарджик е приел, че при изчисляване на паричното обезщетение за безработица са съобразени разпоредбите на чл. 54б, ал. 8 КСО и чл. 62 от Регламент (ЕО) № 883/2004 и размерът е правилно определен. В тази връзка е установено, че размерът на дневното парично обезщетение за безработица на жалбоподателката е определен по следния начин: към сумата от 31 242.66 лв. е прибавена сумата от 6 310.08 лв. (доход от последната заетост) и е получен общ доход в размер на 37 552.74 лв., от който следва да се определи размерът на паричното обезщетение за безработица.

При проверката по спазване на административнопроизводствените правила и по правилното приложение на материалния закон, настоящият състав намира следното:

Потвърденото с процесното решение разпореждане за отпускане на парично обезщетение за безработица е издадено от длъжностно лице, чиято компетентност не се оспорва. Разпореждането е издадено след събиране на всички относими доказателства, същото е оспорено по административен ред пред надлежния административен орган, който се е произнесъл по жалбата с мотивирано решение. Предвид това не се констатират нарушения на административнопроизводствените правила.

Установява се, че оспореното решение е издадено в противоречие с материалноправните разпоредби.

Не е спорна регистрацията на жалбоподателката в Агенцията по заетостта, „Бюро по труда“ на 22.11.2023 г., а последната й трудова заетост преди прекратяване на осигуряването до 17.11.2023 г. е била във Франция. Потвърденият период на заетост е бил от 26.09.2023 г. до 16.11.2023 г. В рамките на предходните периоди лицето е полагало труд и в България при работодатели, регистрирани на територията на страната.

Доколкото жалбоподателката е българска гражданка, то тя попада в персоналния обхват на чл. 2, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност. Регламентът се прилага пряко във всички държави-членки и неговите разпоредби са задължителни за спазване от националните органи и администрации, от институциите за социална сигурност и от съдилищата, като в случай на противоречие с националните законодателства имат приоритет (аргумент от чл. 288 от ДФЕС).

Регламент (ЕО) № 883/2004 намира приложение към правилата за отпускане и определяне на посочените в чл. 3, § 1 обезщетения, обуславящи клоновете на социална сигурност, сред които са и обезщетенията за безработица (чл. 3, параграф 1, б."з"), като механизмът на координация на системите за социална сигурност, уреден в същия, включващ и обезщетенията за безработица, се основава на четири основни принципа: определяне на приложимото законодателство; равенство в третирането; сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и износ на обезщетения.

Съгласно чл. 54а от КСО, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца, преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от КТ.

Според чл. 54б, ал. 8 от КСО (нова – ДВ, бр. 67 от 2024 г. обнародван на 09.08.2024 г.), когато в периода по ал. 1, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, или в месеца, в който е прекратено осигуряването, се включва осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, при определяне размера на паричното обезщетение за безработица се вземат предвид: 1. доходите, получавани от лицето по време на последната му работа и 2. всички доходи в Република България, включително съответните доходи за периодите по ал. 7, както и доходите в други държави, за които се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването. Цитираната разпоредба е материалноправна, тоест действа занапред и регулира обществените отношения, които имат за предмет осъществяване на правото на обезщетение за безработица и начина на изчисляване на неговия конкретен размер.

Установено е в случая, че заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица е подадено от жалбоподателката по надлежния ред на 22.11.2023 г., тоест, преди влизането в сила на разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 от КСО, като всички факти и обстоятелства, обуславящи материалното право на заявителя на парично обезщетение за безработица, съобразно чл. 54а от КСО, са били реализирани изцяло към датата на подаване на заявлението. В разглежданата хипотеза, обратно на доводите в оспореното решение, не са налице юридически факти, относими към материалното право на обезщетение, които да са настъпили след подаването на заявление, до влизане в сила на новия закон, но да не са завършили своето действие, като липсата на произнасяне от страна на административния орган, не може да се причисли към горните юридически факти. Правопораждащите за жалбоподателката факти са се осъществили при действието на разпоредбите на КСО преди обнародване на чл. 54б, ал. 8 от КСО и правото й на подпомагане е упражнено чрез заявление преди влизане в сила на новата разпоредба. Както бе посочено, материалноправните норми имат действие занапред, като нормата на чл. 54б, ал. 8 от КСО няма придадено обратно действие и по аргумент от чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове, тя е приложима за правопораждащи факти, настъпили след влизането й в сила.

Действието на нормативния акт изразява неговата правна задължителност (юридическата му сила). Влизането в сила на нормативния акт е началният момент на влизането му в действие. Основният принцип, който определя действието на нормативния юридически акт във времето, е принципът ex nunc – действието му занапред. Той е детерминиран от дълбоката същност на правото да осигури сигурност и стабилност при регулирането на обществените отношения. Действието занапред означава, че нормативният юридически акт следва да се приложи само по отношение на факти и обстоятелства, които са се осъществили след момента на влизането му в сила. Новият закон по правило, поема под своето действие бъдещите юридически факти и юридическите факти, които той заварва, но не са се реализирали изцяло. (В този смисъл са решения по адм. дела №№ 159/2016, 841/2016 и 3145/2016 г., ВАС, Шесто отделение).

Съдът счита, че такива факти липсват. Удължаването на административното производство се е реализирало с цел снабдяване на потвърждение на периоди на осигуреност в друга държава – членка, а последвалото потвърждаване със СЕД на вече декларираните обстоятелства от жалбоподателката е ирелевантно досежно прилагането на материалноправните разпоредби. В тази връзка неправилно административният орган е определил размера на паричното обезщетение за безработица на жалбоподателката въз основа на осигурителния доход за процесния период, поради което доводите за неправилно определен размер на обезщетението, са основателни. Административният акт, който следва да бъде издаден за отпускане на помощта, няма конститутивно действие, а декларативно такова, поради което при произнасянето по подаденото заявление административният орган е следвало да съобрази правилата за действие във времето на материалноправните норми и на това основание да приложи тази норма, която е действала към момента на възникване на фактическия състав.

Неоснователно е възражението на ответника, че съдът следва да се съобрази с Определение № 3648 / 08.04.2025 г. на ВАС, по адм. д. № 3139/2025 г., VI о.

Безспорно е, че този акт на Върховния административен съд няма задължителна сила за настоящата съдебна инстанция. Това е така в още по-голяма степен, тъй като с определението си ВАС не се е произнесъл по съществото на правен спор, свързан с приложението на разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 от КСО, а е разгледал законността на обжалвано определение, с което Административен съд - Търговище е спрял съдебното производство до произнасянето на СЕС по дело № С - 116 / 25. Доводите за приложението на тази нова законова разпоредба са изложени от ВАС по повод аргументиране на тезата му, обосноваваща отмяна на определението на административния съд за спиране на висящото пред него дело.

Независимо от това, настоящият съдебен състав не споделя изложеното в мотивите на посоченото определение на ВАС, а именно:

"В оспорвания административен акт дневният размер на паричното обезщетение за безработица на Х. е изчислен на основание чл. 54б, ал. 8 от КСО /нова- ДВ, бр. 67 от 09.08.2024 г. /. Тази разпоредба се прилага от датата на влизането й в сила, вкл. и за заварените правоотношения, при които ПОБ не е отпуснато, независимо от датата на прекратяване на осигуряването и от датата на подаване от лицето на заявление/ както е в настоящия случай/ за отпускане на ПОБ, тъй като не става въпрос за обратно действие на закона, при което е налице действие на правната норма върху юридически факти, които са се появили, проявили и завършили своето действие до влизането в сила на новия закон, а за юридически факти, които са настъпили до влизането в сила на новата норма, но не са завършили действието си. Заварените правотношения в този случай се преуреждат занапред с влизането в сила на новата материалноправна норма. В този смисъл са и мотивите на Решение № 5/11.05.2017 г. и Решение № 4/11.03.2014 г. на Конституционния съд, в които се прави ясно и точно разграничение между обратното действие по смисъла на чл. 14 ЗНА и прилагането на новия закон към заварени в момента на влизането му в сила правоотношения.".

Преуреждането занапред на заварените правоотношения представлява именно вид обратно действие на закона, което конституционният съд нарича "несъщинска ретроактивност". Следва да се отбележи, че цитираните в определението на ВАС Решение № 5/11.05.2017 г. и Решение № 4/11.03.2014 г. на Конституционния съд се отнасят до твърденията за неконституционност на законови норми, на които изрично е придаден обратен ефект (§ 14, ал. 1-2 и § 15 от ПЗРЗИДТЗ и § 18, ал. 1-5 от ПЗР ЗИДЗЕ) във връзка със заварени правоотношения, при които юридическите факти са настъпили до влизането в сила на новата норма, но не са завършили действието си. Посочените разпоредби предвиждат следното:

§ 14. (1) Параграф 7, § 8 относно ал. 2 и ал. 5 - 7, § 9 и 10 се прилагат за заварените от този закон производства по несъстоятелност и искови производства за попълване масата на несъстоятелността.

(2) В едномесечен срок от влизането в сила на този закон предявените искове по досегашните разпоредби на чл. 645, ал. 4, чл. 646, ал. 2, т. 1 и 3, чл. 647 и 649, по които производствата са висящи, могат да бъдат оттеглени без съгласието на ответниците, независимо от фазата, в която се намира производството.

§ 15. Предявените до влизането в сила на този закон искове по чл. 646, ал. 2, т. 2 и 4 се решават по досегашния ред.

§ 18. (1) За производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници ... по отношение на които заявления за подпомагане са постъпили до влизането в сила на ЗЕВИ, се прилагат цените ..., които последно са определени с решение на Комисията за енергийно и водно регулиране към датата на влизането в сила на този закон.

Видно от цитираното съдържание на нормите е, че те са изрично насочени към заварени от изменението на Търговския закон производства по несъстоятелност и искови производства за попълване масата на несъстоятелността и съответно към заварени от изменението на Закона за енергетиката правоотношения с производители на ел. енергия от възобновяеми източници, чиито заявления за подпомагане са постъпили до влизането в сила на ЗЕВИ.

За разлика от посочените норми, разглеждани от КС, в настоящия случай, законът в новата разпоредба на чл. 54б, ал. 8 от КСО (ДВ, бр. 67 от 09.08.2024 г.) не сочи изрично заварените и незавършени правоотношения, т.е. не ги преурежда, като не им придава нито ретроактивност stricto sensu, нито несъщинска ретроактивност. Затова, несъмнено нормата на чл. 54б, ал. 8 от КСО не следва да се прилага за заварени правоотношения, каквото е процесното.

Съгласно чл. 62, § 1 от Регламент (ЕО)№ 883/2004, компетентната институция на държава-членка, чието законодателство предвижда изчисляването на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице съгласно посоченото законодателство. Съответно чл. 62, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, предвижда, че параграф 1 се прилага също когато законодателството, прилагано от компетентната институция предвижда специален изискуем осигурителен период за определяне на трудовото възнаграждение, служещо за база за изчисляване на обезщетенията и когато за целия или за част от този период спрямо заинтересованото лице се е прилагало законодателството на друга държава-членка. Разпоредбата на чл. 62, § 3 от Регламент № 883/2004 гласи, че чрез дерогация от параграфи 1 и 2, доколкото се засягат безработни лица, обхванати от член 65, § 5, буква а), институцията по пребиваване взема предвид трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице в държавата-членка, чието законодателство се е прилагало спрямо него при последната му работа като заето или като самостоятелно заето лице, в съответствие с регламента по прилагането. Визираната в тази норма дерогация се отнася до принципното правило за компетентност на държавата-членка по последна заетост в хипотезата на лица по чл. 65, § 5 б. „а“ от Регламент (ЕО) № 883/2004, в чийто кръг попада и жалбоподателката. В посочената хипотеза компетентна е държавата членка по пребиваване на безработното лице, чийто период на последна трудова заетост е бил в друга държава – членка. Но и в този случай, съгласно чл. 62 § 3 от Регламента, компетентната по изключение институция по пребиваване взема предвид трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа в другата държава-членка съгласно правилото на чл. 62 § 1 и § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004. Ето защо е неправилно тълкуването на органа за това, че нормата на чл. 62 § 3 от основния регламент дерогира приложението на разпоредбите на чл. 62 § 1 и § 2 от същия.

След присъединяването на Република България към Европейския съюз се прилагат европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите членки на Съюза. Всяка държава членка е свободна да решава кои категории лица подлежат на осигуряване съгласно нейното законодателство, кои са осигурените социални рискове, какви обезщетения се отпускат и при какви условия, как се начислява размера на обезщетенията и пр. В такъв смисъл разпоредбите на ЕС относно координацията на социалната сигурност не заместват националните системи, а определят общите правила и принципи които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи, институции за социална сигурност и от съда при прилагане на националните закони. Към настоящият момент тези правила и принципи се съдържат в Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност, както и в Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 г. С тези разпоредби е въведен механизъм на координация на системите за социална сигурност, включващ и обезщетенията за безработица, който механизъм се основава на принципите: 1. Определяне на приложимото законодателство, 2. Равенство в третирането, 3. Сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и 4. Износ на обезщетения.

При изчисляване размера на дължимото обезщетение следва да се съблюдава разпоредбата на чл. 62, § 2 във вр. § 1 от Регламент (ЕО) №883/2004, а именно, че при прилагане на българското законодателство, което предвижда специален изискуем осигурителен период за определяне на трудовото възнаграждение, служещо за база за изчисляване и когато за целия или за част от този период спрямо заинтересованото лице се е прилагало законодателството на друга държава – членка, се отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от лицето при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице. Това е така, защото съгласно легалната дефиниция на чл. 288, ал. 2 от Договора за функциониране на ЕС, посочения регламент като акт с нормативен характер, съдържащ правни норми от общ, абстрактен характер и който е задължителен в своята цялост, се прилага приоритетно. Предвид посоченото, размерът на обезщетението се изчислява без да се съблюдава среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход за законоустановения по българското законодателство 24 – месечен период преди датата на прекратяване на осигуряването, а единствено среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход от последната заетост, независимо от продължителността й, но не повече от 24 месеца, т.е. размерът на обезщетението на лицето се определя само от дохода за периода при последната му работа. В този смисъл е Решение № 9 от 02.01.2019 г. постановено по адм. дело № 172/2018 г. по описа на Върховния административен съд.

Предвид гореизложеното, съдът намира, оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Пазарджик и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица, за незаконосъобразни, като издадени в противоречие с материалноправни разпоредби, поради което следва да бъдат отменени.

Съгласно чл. 174 от АПК, в този случай съдът следва да определи срок за новото произнасяне. Доколкото всички необходими и относими доказателства са събрани, органът следва да се произнесе в 14-дневен срок от получаване на преписката, след влизане в сила на настоящото съдебно решение.

С оглед изхода на делото е частично основателна претенцията за разноски на жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение. Платеното адвокатско възнаграждение от 1 000 лв. съдът намира за завишено, като справедливият размер с оглед фактическата и правна сложност на делото би бил 700 лв., който е по-близък до минималния такъв, предвиден в закона. Затова следва да му бъдат присъдени 700 лв. от платеното адвокатско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пазарджик

 

Р Е Ш И:

 

Отменя Решение № 1012 - 12 - 231 # 1 / 14.05.2025 г., издадено от директора на ТП на НОИ Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122 - 00 - 1675 - 3 от 21.03.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на Е. М. Г., от [населено място], [улица] отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 17.11.2023 г. до 16.09.2024 г. в размер на 44.18 лв. дневно.

Осъжда ТП на НОИ – Пазарджик да заплати на Е. М. Г., от [населено място], [улица]разноски по делото в размер на 700 лв. (седемстотин лева).

Изпраща преписката на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пазарджик за ново произнасяне при спазване на дадените задължителни указания и срок в мотивите на настоящото решение.

Решението не подлежи на обжалване.