№ 53
гр. Бургас, 20.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесети март
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петя Ив. П. Дакова
Членове:Кремена Ил. Лазарова
Гергана Ж. Кондова
като разгледа докладваното от Петя Ив. П. Дакова Въззивно частно
наказателно дело № 20232000600036 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК. Образувано е по
жалба от П. Д. А. и К. Д. А., подадена чрез пълномощника им – адвокат П. К.,
срещу определение № 1188/02.12.2022г., постановено по ЧНД № 1366/2022г.
по описа на Окръжен съд – Бургас, с което е потвърдено постановление на
Окръжна прокуратура - Бургас от 10.10.2022г. за прекратяване на наказателно
производство по ДП № 133/2019г. по описа на ОДМВР – Бургас, водено за
престъпление по чл. 282, ал.1 от НК.
В жалбата е направено оплакване за необоснованост и неправилност на
атакувания съдебен акт. Формално е наведено твърдението, че установената и
описана от прокурора в акта за прекратяване на наказателното производство
фактическа обстановка, е непълна, без да се сочи кои факти конкретно не са
били взети изобщо под внимание при изясняване на казуса, или не им е била
направена правилна преценка съобразно доказателствената съвкупност.
Излага се аргумент, че в нарушение на чл.102 от НПК прокурорът не е провел
задълбочено, всеобхватно и обективно разследване - не са извършени всички
възможни и необходими процесуално-следствени действия за изясняване на
обективната истина и установяване на „субекта и автора на престъплението“.
В жалбата е заявено искане за отмяна на атакуваното определение на
Окръжен съд – Бургас, съответно и на постановлението на прокурора, с което
на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК е прекратено ДП №
133/2019г. по описа на ОД на МВР – Бургас, и връщане на делото на
1
наблюдаващия прокурор със задължителни указания по прилагането на
закона.
В депозирано пред съда писмено становище на прокурор при АП-
Бургас е изразена и аргументирана позиция за неоснователност на подадената
жалба. Предлага се определението на ОС-Бургас да бъде потвърдено като
обосновано и законосъобразно.
Въззивната инстанция, след като се запозна с изложените в жалбата
оплаквания, обсъди всички материали, съдържащи се в наказателното дело, и
извърши служебна проверка на атакувания съдебен акт, направи извода, че
частната жалба е допустима като подадена от заинтересовани лица в
преклузивния седмодневен срок по чл.243, ал.7 от НПК, а по същество е
неоснователна.
Досъдебното производство е образувано на 17.05.2019 г. и водено от ОП
– Бургас за престъпление по чл.282, ал.1 от НК. По делото няма привлечени
лица в качеството на обвиняеми.
За период от близо четири години, в рамките на който е водено
разследването, по делото са извършени множество процесуално - следствени
действия: разпитани са свидетели; събрани са данните от изпълнителните
производства; изискани са документи относно вписванията за процесните
имоти, от които се установява промяната на собствеността им и
обременяването им с вещни тежести в изследвания период, както и
настоящия им статут; изискани са кредитните договори, нотариалните актове
и другите банкови документи, установяващи взетите кредити и тяхното
облезпечаване, както и стойността на неизплатената част от дълга; събрани са
строителни книжа за процесните недвижими имоти. Изготвена е строително-
техническа експертиза, установяваща броя и местоположението на
ипотекираните имоти и състоянието, в което се намират.
При предходно прекратяване на наказателното производство от
прокурора с постановление от 11.06.2022г., след атакуването му пред ОС-
Бургас, съдебният състав е отменил същото, мотивирайки необходимост от
допълнително изясняване на конкретни факти, касаещи предприетите от
банките действия по принудително събиране на дължимите суми по
отпуснатите кредити, във връзка с които са били образувани и финализирали
изпълнителни производства.
2
Съобразно дадените от съда указания е проведено допълнително
разследване, при което са разпитани адв. П. А. (т.10, л.32-33 от ДП), водил
делото на жалбоподателите пред РС – София, като е изискано и приложено
копие от определение от 12.01.2017г. по гр.д.№ 51848/2016г. по описа на РС –
София, с което производството е прекратено поради неизправяне на
нередовности в исковата молба (т.10, л.76-77 от ДП). Разпитан е свидетеля
И.И. – юрисконсулт на клон на „Уникредит Булбанк“ АД гр. Бургас, който е
изготвил писмено съгласие за заличаване на договорна ипотека от
25.01.2008г. по договор за кредит № 004/27.05.2005г. (т.10, л.52-54 от ДП).
Разпитана е свидетелката Г.В. – служител на „Уникредит Булбанк“ АД гр.
Бургас, изготвила счетоводното извлечение за задълженията на СД „Чапай и
сие к – А.и сие“, П. А. и К. А., въз основа на което е издадена заповед за
изпълнение и изпълнителен лист (т.10, л.62-63 от ДП). Проведен е разпит и на
свидетелката М.С. – юрисконсулт на банката, която е инициирала издаването
на Заповед № 648/30.11.2009г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ и съответния изпълнителен лист, послужил за образуване
на изпълнително производство при ЧСИ Д.Н. (т.10, л.65 от ДП). Изискани са
посочените в определението на ОС-Бургас счетоводни документи от
„Уникредит Булбанк“ АД, като в отговор са депозирани писмо изх.№ 0911-
16-002687/24.08.2022г. (т.10, л.97 от ДП) и писмо изх. № 0911-16-
000488/14.02.2022г. (т.10, л. 24 от ДП). Неосъществен е останал само разпитът
на лицата П.С.Й. – регионален директор на „Уникредит Булбанк“ АД към
момента на иницииране на събирането на дълга и М.И.Б. – адвокат, работещ с
„Ейч Ви Би Банк Биохим“ АД - поради смърт на последните.
Въз основа на всички посочени доказателствени материали на
10.10.2022г. прокурорът при Окръжна прокуратура - Бургас постановил
спорното постановление, с което на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1,
т.1 от НПК е прекратено наказателното производство по ДП № 133/2019 г. по
описа на ОДМВР – Бургас (пор. № 214/2019г., вх. № 12581/2018г. по описа на
Окръжна прокуратура – Бургас) поради отсъствие на данни за извършено
престъпление.
Постановлението от 10.10.2022г. е обжалвано от П. Д. А. и К. Д. А., чрез
повереника им адв. П. К., като с определение № 1188 от 02.12.2022г. по ЧНД
№ 1366/2022г. Бургаският окръжен съд е оставил жалбата без уважение и
3
потвърдил постановлението на Окръжна прокуратура - гр. Бургас за
прекратяване на воденото наказателно производство.
Правилно, в пределите на проверката по чл. 243 ал.5 от НПК
първоинстанционният съд е приел, че постановлението на прокурора за
прекратяване на воденото наказателно производство, имащо за предмет
разследване на престъпление по 282, ал.1 от НК, е обосновано и
законосъобразно. В мотивите на атакувания съдебен акт се съдържа подробен
анализ на събраните в хода на разследването доказателства, както и на
фактите, изводими при този анализ, на основата на които съдът е достигнал
до правни заключения, еднозначни с възприетите от прокурора в акта му за
прекратяване на наказателното производство.
Данните по делото установяват, че разследването в хода на досъдебното
производство е проведено при необходимите обективност, всестранност и
пълнота. Изчерпани са всички възможности за събиране на доказателства във
връзка с изследване на обстоятелствата, при които са били отпуснати кредити
на заявилите ги пред банките лица, дадените от тях обезпечения, периодите
на обслужване на кредитите и вноските по тях, както и предприетите от
банките действия по принудителното събиране на дължимите по кредитите
суми, предпоставило образуване на изпълнителни производства.
Установено е, че процесните недвижими имоти ½ ид.част от УПИ IV-
231 в кв.24 по плана на с. Св. Влас, цялото с площ от 450 кв.м., заедно с
построената в него двуетажна жилищна сграда – източен близнак със
зстроена площ на всеки един от етажите от 63 кв.м., както и изградената в
приземния етаж на сградата механа, преустроена на основание разрешение за
строеж № 52/28.08.1996г., с обща площ от 103,50 кв.м., включваща и покрита
лятна градина, както и ведно със съответното право на строеж върху терена и
сградите, с административен адрес гр. Св.Влас, ул. „Ц.С. послужили като
обезпечение по банков кредит № 004/27.05.2005г., с който Събирателно
дружество „Чапай и сие и ко – А.и и сие“, със съдружници К. А. /встъпила в
задължението с отделен договор от 27.05.2005г./ и П. А. получили от „Ейч Ви
Би Банк Биохим“ АД с правоприемник ТБ „Уникредит Булбанк“ АД сума в
размер на 35000 евро. Договорната ипотека върху недвижимия имот била
учредена с нотариален акт № 159, т.VIII, рег.№ 4262, дело № 1475 от
02.06.2005г. на нотариус С.А., рег. №208 на НК, с район на действие РС
4
Несебър /спр. т.1, л.208-219 от ДП/.
По искане на кредитора „Уникредит Булбанк“ АД била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение № 648 от 30.11.2009г. по гр.д.
№ 830/2009 г. на РС – Несебър. В същото производство съдът издал
изпълнителен лист от 01.12.2009г. в полза на банката, съгласно който
жалбоподателите К. и П. А.и дължали сумата от 25 325, 01 евро главница, 3
734, 34 евро – договорна лихва и 1 143,70 лева законна лихва.
На 07.01.2010г. по молба на „Уникредит Булбанк“ АД било образувано
изпълнително дело № 6/2010г. по описа на ЧСИ Д.Н. с рег. № 804 на КЧСИ с
район на действие ОС-Бургас. След извършване на необходимите справки от
ЧСИ, изпълнението било насочено към ипотекираните имоти, за които имало
данни, че са собственост на И.П.Д.. Установено било, че на 11.10.2006г. Д. е
дарила на баща си ½ идеална част от УПИ IV-231 в кв.24 по плана на с. Св.
Влас, цялото с площ от 450 кв.м., заедно с построената в него механа, с обща
площ от 103,50 кв.м., включваща и покрита лятна градина, а на 21.05.2007г.
Д. е прехвърлила на брат си Д.П. А. собствеността върху двата апартамента в
двуетажната жилищна сграда, всеки от тях представляващ самостоятелен
етаж от сградата. Въз основа на така установените данни ЧСИ Н. е наложил
възбрана на имотите, притежание на П. Д. А., а възбраните върху имотите,
собственост на И. Д. и Д. А. били вдигнати.
На същата дата, на която наложил възбраната – 19.03.2010 г., ЧСИ Н.
изпратил на длъжниците „Чапай и сие к – А.и сие“, К. А. и П. А. покани за
доброволно изпълнение, с които ги информирал, че на 07.04.2010г. бил
насрочен опис на следните недвижими имоти: поземлен имот, находящ се в с.
Св.Влас с идентификатор 11538.501.318 (½ идеална част от УПИ IV-231),
самостоятелен обект в сграда (механа) с идентификатор 11538.501.318.6.2 и
поземлен имот с идентификатор 02703.12.34, находящ се в землището на с.
Баня, общ. Несебър. Поканите за доброволно изпълнение са били връчени
лично на П. Д. А., който с декларация вх.№ 2620/23.03.2010г. поел
задължението за погасяване на дълга по опиределен график и внесъл по
сметка на ЧСИ сумата от 2000 лева.
На посочената дата бил извършен опис на самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 11538.501.318.6.2 (механа) в присъствието на длъжниците П.
и К. А.и, които удостоверили законността на проведеното действие с
5
подписите си. Пазарната оценка на имота е определена от вещо лице на
стойност от 306 800 лева. В периода от 23.05.2010г. до октомври 2012г. били
извършени общо девет неуспешни опита за публична продан на недвижимия
имот, поради неявяване на купувач, така продажната цена от първоначално
определената 230 100 лева (представляваща 75% от пазарната цена) паднала
до 60 000 лева. На обявената десета по ред публична продан, проведена в
периода 17.09.2012г. – 17.10.2012г., се явил купувачът Г.Д.И., който закупил
имота за сумата от 60 101 лева.
Длъжниците по изпълнителното дело били уведомени за успешната
публична продан с купувач Г.И. на 29.10.2012г., като съобщенията за всички
длъжници били получени лично от К. А..
На 20.12.2012г. бил насрочен въвод във владение на новия собственик,
съобщенията за което били връчени лично на К. А. на 27.11.2012г. На
посочената дата имотът бил предаден във владението на купувача, като
длъжникът К. А. присъствала лично, предавайки ключовете, но при отказ от
нейна страна да подпише протокола.
С протокол от 18.01.2013г. бил продаден друг имот на К. А., а именно
нива с площ от 15 037 дка ПИ № 019044, находящ се в землището на с. Бата,
община Поморие. За купувач бил обявен А.А.Г..
След установяване, че лек автомобил „Форд Куриер“ с рег. № А....ВВ не
съществува физически, запорът върху него бил вдигнат.
С постановление от 24.08.2016г. изпълнително дело № 6/2019г. по
описа на ЧСИ Д. Н. било прекратено, поради това, че взискателят в
продължение на две години не е поискал извършването на изпълнителни
действия. Вдигната била и наложената възбрана върху поземлен имот с
идентификатор 02703.12.34, находящ се в землището на с.Баня, общ. Несебър.
По делото нямало постъпили възражения и жалби нито от длъжниците,
нито от взискателите, нито от трети лица. Всички ПДИ, съобщения и
уведомления били връчени лично на длъжниците К. А. и П. А..
През 2016г. длъжникът П. А. подал искова молба до РС – София против
кредитодателя „Уникредит Булбанк“ АД с правно основание чл.45, ал.1 от
ЗЗД. Образувано било гр.д. № 51848/2016г., прекратено с определение от
12.01.2017г., поради неизпълнение на дадените от съда указания по
6
редовността на исковата молба. В това производство длъжникът е бил
представляван от адвокат П. А..
Пред ЧСИ д-р Р.С. били образувани три изпълнителни дела по молба на
„Банка ДСК“. Изпълнително дело № 139/2011г. с длъжник И. П. А. (Д.) е за
събиране на просрочена главница по договор за кредит в размера на 163 291
лева. За обезпечение на това задължение била учредена договорна ипотека за
самостоятелни обекти в сграда, находяща се в УПИ IV-231, кв.24 по плана на
с. Св.Влас, а именно апартамент с идентификатор 11538.501.318.6.4 и
апартамент с идентифискатор 11538.501.318.6.6, двата собственост на
ипотекарния длъжник Д.П. А.. Второто изпълнително дело № 138/2011г. с
длъжник Д.П. А. е за неизплатен от последния кредит в размер на 43 389 лева.
Това вземане на „Банка ДСК“ било обезпечено с договорна ипотека върху
собствените на длъжника самостоятелни обекти в сграда, находяща се в УПИ
IV-231, кв.24 по плана на с. Св.Влас, а именно апартамент с идентификатор
11538.501.318.6.3 и апартамент с идентифискатор 11538.501.318.6.5.
Длъжници по третото изпълнително дело №140/2011г. били Д.П. А. и А.С.С..
С постановление от 20.04.2011г. изп. Дела № 138/2011г. и № 140/2011г. били
присъединени към изп.дело № 139/2011г., принудителното изпълнение било
насочено към четирите ипотекирани имота.
За периода от 13.05.2011г. до 10.02.2017г. били извършени общо
четиринадесет опита за публична продат на четирите апартамента – всички
неуспешни поради неявяване на купувачи. Цената на имотите прогресивно
намалявала с всяко следващо изнасяне на публична продан, като от
първоначално обявените стойности от 173 025 лева за апартаменти с
идентификатор 11538.501.318.6.3 и 11538.501.318.6.4 и 174 225 лева за
апартаменти с идентификатор 11538.501.318.6.5 и 11538.501.318.6.6 намаляла
съответно до 52 020 лева и 52 980 лева. Едва на обявената в периода
10.02.2017г. – 10.03.2017г. петнадесета публична продан се явил купувача
Р.Т.Б., който закупил първите два апартамента за сумата от 52 500 лева и
вторите два апартамента за сумата от 53 500 лева.
С протокол от 19.05.2017г. имотите били предаден на купувача в добро
състояние. Длъжниците били представлявани от баща им П. Д. А., който
предал ключовете от самостоятелните имоти и от входната врата, както и
положил подпис в съставения протокол.
7
И по това изпълнително дело длъжниците са били надлежно
уведомявани за неговия ход. Липсват данни те да са обжалвали действията на
ЧСИ д-р Р.С. пред ОС – Бургас.
Неоснователно е възражението в жалбата, че определението на ОС –
Бургас е лишено от фактическа и правна обосновка. Прегледът на атакувания
акт сочи, че всички важни обстоятелства от съществено значение за
правилното решаване на случая са били обект на обсъждане и анализ от съда.
Произнасяйки се по обосноваността и законосъобразността на
постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното
производство, първостепенният съд е извършил самостоятелен и подробен
анализ на доказателствените източници, като няма основание да се счита, че
едни доказателства са пренебрегнати или превратно тълкувани. Фактическите
положения са подробно, ясно и систематично отразени в мотивите, като от
същите става ясно приетото от съда във връзка с правно релевантните факти,
включени в обхвата на разследваната деятелност, както и доказателствата,
които служат за установяване на тези факти. Възприетата фактология по
казуса, установяваща се като съответна на описаната такава в
постановлението на прокурора, почива на вярна интерпретация на
доказателствените средства, от които са били изведени и на съвкупната им
оценка. В случая следва да се посочи, че доколкото в жалбата си срещу
прокурорския акт, заинтересованите лица П. А. и К. А. са заявили само най-
общо оплакване за необективност и непълнота на воденото разследване, без
да посочат обстоятелствата, които намират за неизяснени или неправилно
приети за установени, то съдът резонно е пристъпил към изследване в цялост
на информацията, съдържаща се в доказателствените източници, при което,
ръководейки се от спецификата на разследваното престъпление, в отговор е
приел, че няма основание да отмени постановлението за прекратяване и да
върне делото за продължаване на разследването по него. Обстоятелството, че
на основата на описаната фактическа обстановка, съдът не е направил извод
за реализирано престъпно поведение от страна на сочените от
жалбоподателите Частни съдебни изпълнители, не означава, че същият не е
изпълнил задължението си да изясни фактите по казуса, както се твърди в
жалбата.
Правилна е констатацията на първата инстанции, че установените по
8
делото фактически положения не обосновават извод за осъществена от
конкретни физически лица престъпна деятелност по чл.282, ал.1 от НК. За да
е налице престъплението по чл. 282, ал. 1 НК, от обективна страна е
необходимо деецът да е нарушил и/или да не е изпълнил служебно
задължение, или да е превишил властта или правата си и от това да могат да
настъпят немаловажни вредни последици. От субективна страна, съставът на
престъплението по чл. 282, ал. 1 НК изисква два признака - пряк умисъл и
специална цел - да набави за себе си или за другиго облага или да причини
другиму вреда. Облагата може да бъде "имуществена или всяка друга полза
или изгода, касае се до всякакво благоприятно изменение на състоянието на
дееца или другото лице". Предвиденият в ал.2 на чл. 282 от НК квалифициран
състав, който е в две алтернативи изисква причиняване на значителни вредни
последици от имуществен или неимуществен характер или длъжностното
лице да заема отговорно служебно положение.
В разглеждания казус не се установяват данни лицата – частни съдебни
изпълнители, по отношение на които жалбоподателите претендират да са
съпричастни към разследваната престъпна дейност, да са проявили
поведение, което в обективната и субективната му насоченост да покрива
елементите от общия състав на длъжностно престъпление, за което е водено
разследването. Не се установяват признаците и на друго престъпление по
смисъла на НК, в каквато насока изводите на първата инстанция също се
явяват обосновани.
В конкретиката на фактите по делото първата инстанция правилно е
приела, че осъществените от ЧСИ действия са при стриктно спазване на
процедурата, предвидена в ГПК. Пристъпвало се е към образуване на
изпълнително дело въз основа на законен титул – изпълнителен лист –
редовен от външна страна. На длъжниците са изпращани уведомления, като
им е предоставян законоустановения срок за доброволно погасяване на дълга
преди преминаване към принудителното му събиране. Всяка публична продан
е била инициирана от кредитора, като провеждането й е по правилата на
Глава четиридесет и трета „Изпълнение върху недвижими вещи“ от ГПК.
Жалбоподателите са били надлежно уведомявани за всяко предприето
действие по изпълнението от ЧСИ, т.е. същите не са били поставяне в
ситуация, при която да са били лишени от правната възможност, предвидена
9
в закона, за своевременно обжалване на действията на ЧСИ, в случай на
несъгласие с тях. По делото липсват данни заинтересованите лица да са се
възползвали от тази законова възможност, което предпоставя извод, че
същите са съзнавали липсата на валидно правно основание за оспорване на
предприетата процедура.
Варно е, че крайната продажна цена на процесните имоти е намалена
значително в процеса на принудителното изпълнение, но това обстоятелство
не противоречи на закона, който предвижда неограничена възможност за
провеждане на нова публична продан, като при всяка следваща се определя
по-ниска продажна цена от предходната, имаща за цел да направи имота
достъпен и продаваем / арг. от чл.494 от ГПК/.
По делото не се установят данни за предприети от жалбоподателите
действия по адекватна защита на правото им на собственост. Същите са
имали такава възможност още към момента на издаването на Заповед №
648/30.11.2009г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ, издадена по гр.д. № 830/2009г. на РС – Несебър, когато по силата
на чл.414 от ГПК са разполагали с едномесечен срок за подаване на
възражение срещу заповедта за изпълнение, но не са се възползвали, въпреки
надлежното им уведомяване. Разполагали са също с възможност да заведат
граждански иск за установяване недължимост на вземането, за погасяването
на което е предприето принудително изпълнение. Такива действия обаче се
установява, че същите са предприели едва седем години по-късно, като е
видно от доказателствата, че делото е прекратено в начален етап, поради
неизпълнение на указания, дадени от съда за изправяне на нередовности на
исковата молба. Не може да не се отчете също и факта, че още при образуване
на изпълнителното дело, в срока за доброволно изпълнение П. А. е направил
своеобразно признаване на дълга - подписал план за неговото разсрочено
погасяване и внесъл първата вноска от 2000 лева. Данните по делото сочат, че
за целия срок на изпълнителното производство не е направено нито едно
оспорване от страна на П. А. и К. А. на действията на съдебния изпълнител,
което не може да бъде обяснено по друг начин освен, че двамата са били
наясно със задължението си към взискателя „Уникредит Булбанк“ АД.
Неоснователно е възражението, че прокурорът не е провел задълбочено,
всеобхватно и обективно разследване. Така заявеното в жалбата е изцяло
10
декларативно, без да се конкретизира в какво се изразява дефицитът на
воденото разследване и кои са доказателствените източници, събирането на
които би способствало изясняването на фактите, които се спорят. Събраните
по делото данни сочат на положени усилия и старание за попълване на
доказателствената маса с относими към предмета на делото материали, за
изясняване на възникналите в хода на разследването противоречия, както и за
адекватната им оценка. Допълнителното разследване, извършено след
връщането на делото на прокурора с определение от 14.09.2021г.,
постановено по ЧНД № 739/2021г. по описа на ОС-Бургас, само утвърждава
становището, че са изчерпани всички източници на информация и
продължаването на разследването не би допринесло с нищо повече за
изясняване на обстоятелствата по казуса. В тази връзка следва да се ценят
показанията на свидетелите И.И., Г.В. и М.С., които описват процедурите,
свързани с извършваната от тях работа, като служители на „Уникредит
Булбанк“ АД, но категорично заявяват, че предвид изминалия дълъг период
от време нямат спомен за обстоятелствата при които са издали и подписали
предявените им документи. Следва да се има предвид и посоченото в писма с
изх.№ 0911-16-002687/24.08.2022г. (т.10, л.97 от ДП) и изх. № 0911-16-
000488/14.02.2022г. (т.10, л. 24 от ДП), издадени от „Уникредит Булбанк“ АД,
съгласно които поради отдалечеността на разглежданите събития с 14 години
назад във времето, както и поради изтекла давност, част от исканите
документи не са налични в досието и няма как да бъдат представени.
Съобразявайки горното, въззивният съд намира, че критиката на
жалбоподателите към извършената от първостепенния съд преценка относно
обосноваността и законосъобразността на акта на прокурора, е неоснователна.
Важно е да се отбележи, че сезиращата настоящата инстанция жалба от П. А.
и К. А. срещу определението на ОС-Бургас, е със съдържание, преповтарящо
съдържанието на жалбата, депозирана пред първостепенния съд, като същата
е изцяло бланкетна. Отчитайки, че в жалбата липсват каквито и да е
конкретни съображения в подкрепа на оплакването за необоснованост и
незаконосъобразност на атакуваното определение, въззивният съд не би
могъл да се ангажира със следващо обсъждане на дейността на първата
инстанция по анализ и оценка на доказателствената наличност по делото,
изведените на основата на избрания от нея подход фактически изводи и
тяхната правна трактовка. Поради това, като съобрази изложеното по-горе,
11
въззивният съд намери, че жалбата на П. А. и К. А., подадена чрез техния
процесуален представител, следва да бъде оставена без уважение, а
атакуваното определение на БОС – потвърдено като правилно. Ето защо и на
основание чл. 243, ал.8 НПК, Апелативен съд-Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1188/02.12.2022г., постановено по
ЧНД № 1366/2022г. по описа на Окръжен съд – Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12