Решение по дело №413/2021 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 28 октомври 2021 г. (в сила от 28 октомври 2021 г.)
Съдия: Соня Димитрова Камарашка
Дело: 20217140700413
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 27 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

441/28.10.2021 г.

 

гр. Монтана

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в публично съдебно заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

       Административен съдия: Соня Камарашка

 

при секретаря Александрина Александрова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 413 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.124 от Закона за държавния служител (ЗДСл.)

 

Образувано е по повод подадена жалба от И.З.П. *** чрез адвокат Л.В. *** против Заповед № 1015-06-132 от 02.08.2021г. издадена от Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – гр. Враца /ТП на НОИ – гр. Враца/, с която на основание чл. 89, ал.2, т.1 и чл.97 от ЗДСл. поради неизпълнение на чл.11, т. 2 от Вътрешните правила за дейността на Инспектората на НОИ в качеството му на главен инспектор по осигуряването в сектор „Контрол по разходите на държавното обществено осигуряване“ в отдел „Краткосрочни плащания и контрол“ в ТП на НОИ – Враца му е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ по чл.90, ал.1, т.1 от Закона за държавния служител (ЗДСл.), за нарушение на разпоредбата на чл.89, ал.2, т.1 от ЗДСл. -неизпълнение на служебните му задължения.

В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, неправилна, необоснована, несъобразена с изискванията на закона и постановена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречи на материалноправни разпоредби. Относно дисциплинарното производство сочи, че ответникът допуснал нарушаване на правото на защита на наказаният, тъй като наказанието му било наложено без служителя да е бил уведомен по надлежен ред за образуваното срещу него дисциплинарно производство, нито му е бил предоставен срок за писмено становище, съгласно чл. 93, ал. 1 от закона. Следвало да се отчете, че дадени от оспорващата обяснения, не били по повод на образувано против него дисциплинарно производство, а по повод на писмо на Управителя на НОИ което не можело да обуслови спазване на изискванията по чл. 93, ал. 1 от закона. Излагат се конкретни доводи в тази насока. Твърди се, че заповедта нямала мотиви. Наказващият орган претендира нарушение по чл.89, ал.1, т.2 от ЗДСл. – неизпълнение на служебни задължения, но не посочвал точно кое от задълженията му не е било изпълнено и то виновно. В мотивите на оспорената заповед АНО първоначално е посочил, че жалбоподателя е осъществил достъп, само до 34 ЕГН* та в справка №42 НБД „Население“ на ГД „ГРАО“, а впоследствие му е предоставил справка за осъществен от него достъп до общо 250 ЕГН * та в която да посочи срещу всяко едно ЕГН * на преписката или причините за достъпването в електронна среда, като на 14.05.2021г. АНО сочи, че срещу 216 ЕГН* та не е вписал и посочил причина за проверката или номера на преписката, което действие представлява неизпълнение на чл.11, т.2 от Вътрешните правила за дейността на Инспектората на НОИ т.е. не може да се установи фактическото основание за издаване на заповедта. Наред с това наказващия орган не е изложил мотиви за вида и размера на наказанието, не е обсъдил възраженията на жалбоподателя и формата на вина, както и не е посочил извършеното нарушение, датата и мястото където е извършено в противоречие с чл.97 ЗДСл. Отделно от това се излагат доводи, че единствено жалбоподателя като Началник на сектор има достъп до справка №42 от НБД „Население“ на ГД „ГРАО“, която му е даден с нарочна заповед, в която не са регламентирани никакви правила. Твърди, че не е запознат с вътрешни правила или друга нормативна уредба за извършване на справки в НБД „Население“ на ГД „ГРАО“, като същите е извършвал в изпълнение на негови и на колегите му в сектора служебни задължения. Сочи, че нито е запознат с Вътрешните правила за дейността на Инспектората на НОИ, нито с изготвения доклад №1006-40-146/25.06.2021г. на Инспектората на НОИ. По тези съображения се иска отмяна на заповедта на ответника за налагане на дисциплинарно наказание и се претендират разноски в хипотезата на чл.38, ал.2 във вр. ал.1,т.3 предл. първо от ЗА.

С Определение №9573 от 23.09.2021г. по Адм. дело №9209/2021г. по описа на ВАС делото е изпратено за разглеждане и решаване от Административен съд – Монтана.

В съдебно заседание И.З.П. *** не се явява, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител адвокат Л.В. ***, която поддържа жалбата и навежда подробни доводи в представена писмена защита. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски в хипотезата на чл.38, ал.2 във вр. ал.1,т.3 предл. първо от ЗА, като представя списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът по жалбата - Директор на ТП на НОИ гр.Враца, се представлява от надлежно упълномощения юрисконсулт Ц*** Ц*** , която в писмено становище по делото оспорва жалбата и излага доводи по съществото на спора, че издадената заповед е от компетентен орган, в предвидената от закона форма съдържа нужните реквизити, като в нея са изложени фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение и наложеното наказание при правилно приложение на материалния закон. Моли за отхвърляне на жалбата и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят И.З.П. *** заема длъжността главен инспектор по осигуряването в сектор „Контрол по разходите на държавното обществено осигуряване“ в отдел „Краткосрочни плащания и контрол“ в ТП на НОИ – Враца към дата на издаване на оспорената заповед.

Със Заповед №1016-40-452 от 21.04.2021г. на управителя на НОИ на л.39 от делото, на основание чл.46, ал.4,т.1 от Закона за администрацията, чл.37, ал.5,т.1 от КСО и чл.8, ал.1,т.1 и чл.23, ал.1 от Вътрешните правила за дейността на Инспектората на НОИ е назначен екип в състав Председател – А*** П*** – главен инспектор и членове – Р*** М*** – С*** – старши инспектор, които да извършат планова тематична проверка на място в ТП на НОИ – Враца през периода от 27.04.2021г. до 28.04.2021г., относно спазване на регламентирания достъп до регистрите НБД „Население“ на ГД „ГРАО“ от длъжностни лица от ТП на НОИ – Враца за периода от 01.10.2020г. до 31.03.2021г., като за резултата от проверката изготвят доклад.

От приложения на л.13-17 по делото доклад от определения екип за извършване на плановата тематична проверка е установено, че в ТП на НОИ – Враца е утвърдена работна инструкция „Ред за предоставяне, промяна и прекратяване на права за обработка и достъп до поддържаните от НОИ регистри на  лични данни, отчетност и контрол за спазване на изискванията за тяхната защита . Архивиране и съхранение на информацията“ в сила от 02.02.2015г., като е въведен и регистър на събитията и инцидентите свързани с информационната сигурност на НОИ. Сочи се, а е видно и от приложената на л. 37 по делото Заповед №Д-142 от 26.07.2012г., че Директора на ТП на НОИ – Враца е определил жалбоподателя като длъжностно лице – главен инспектор по осигуряването в сектор КРДОО, отдел КПК с право на достъп до НБД „Население“ на ГД „ГРАО“. В доклада изрично е посочено, че заповедите на Директор ТП на НОИ – Враца с които е определил длъжностните лица с право на достъп до НБД „Население“ на ГД „ГРАО“ не са приведени в съответствие с Вътрешните правила за правата и задълженията на потребителите на информационната среда на НОИ утвърдени със заповед №Ц1016-40-561/02.09.2020г. на управителя на НОИ и не съдържат изискуемите реквизити съгл. чл.12, ал.1 от тях. Посочено е, че при съпоставка на данните от осъществения достъп до НБДН на ГД ГРАО в периода от 01.10.2020г. до 31.03.2021г., конкретно за И.П. на длъжност главен инспектор по осигуряването в сектор „Контрол по разходите на държавното обществено осигуряване“ в отдел „Краткосрочни плащания и контрол“ в ТП на НОИ – Враца е осъществил достъп до справка №42, във връзка с упражняваният контрол при изплащането на  парични обезщетения, помощи и пенсии от ДОО, като е извършил проверки и по искания на служители от сектора които нямат достъп до НБДН, с посочено приложение №17 на л.40-45 от делото с отразени данни за дата и час на влизане в системата и ЕГН* та на лица. По отношение на тази справка съдържаща осъществените от него достъпвания на 300 ЕГН * та в НБД „Население“ на ГД „ГРАО“,  И.П. е предоставил справката непопълнена, с изключение на 34 ЕГН* та, т.е. отразено е в доклада, че не е изпълнил чл.11, ал.2 от Вътрешните правила за дейността на Инспектората на НОИ.

В заключение като изводи от доклада е посочено Директора на ТП на НОИ – Враца следва да актуализира действащите вътрешни правила и процедури свързани с обработването на лични данни, като се изготвят нови такива в изпълнение на Заповед №1016-40-523 от 19.05.2021г. на управителя на НОИ, като в т.5 е посочено да се потърси дисциплинарна отговорност по Глава пета, Раздел втори от ЗДСл. по отношение на четирима служители между които и жалбоподателя във връзка с констатирано неизпълнение на чл.11, ал.2 от Вътрешните правила за дейността на Инспектората на НОИ.

От приложените по делото Вътрешните правила за дейността на Инспектората на НОИ утвърдени със. Заповед №1016-40-1043/03.10.2018г. на л.5-12 по делото се установява, че в чл.11, ал.2 от тях е разписано, че „…служителите в администрацията на НОИ са длъжни …да предоставят документи, данни, информация, справки и сведения от друг характер при поискване и във връзка с осъществяване на дейността на Инспектората..“.

След получаване на доклада в ТП на НОИ – Враца е изготвено писмо изх.№1006-40-146#7 от 12.07.2021г. от управителя на ТП на НОИ – Враца в качеството му на дисциплинарно наказващ орган приложено на л.46 по делото адресирано до И.П., в което на основание чл.93, ал.1 от ЗДСл. във връзка с писмо на Ръководител Инспекторат за неизпълнение на чл.11, т.2 от Вътрешните правила за дейността на Инспектората на НОИ са изискани писмени обяснения до 9,30часа на 13.07.2021г. и явяване за изслушване на 14.07.2021г. в 9,30часа в стая в ТП на НОИ – Враца. Писмото е връчено на жалбоподателя на 12.07.2021г. В указания срок по писмото И.З.П. в качеството му на главен инспектор по осигуряването в сектор „Контрол по разходите на ДОО“ е депозирал писмени обяснение до Директора на ТП на НОИ – Враца с вх. №1006-40-146#9 от 13.07.2021г. приложени на л.47 по делото. В обясненията си  същият е заявил, че при извършената проверка от Инспектората на НОИ му е бил предоставен списък за направени от него справки в НБД „Население“ на ГД „ГРАО“, като е следвало срещу всяко ЕГН * нея да отбележи по какъв повод е направена справката. Посочва, че достъпа до НБД „Население“ му е вменен с нарочна заповед в която не е имал задължения при извършване на справки да води регистър за отчитане на преписките и поводите за справките, тъй като такива справки е извършвал и на колегите си от сектора които не са имали достъп до базата данни. Подробно посочва в обясненията си при какви дейности е извършвал справка в НБД „Население“, като отрича да не е предоставил на Инспектората исканите справки, информация и сведения. Сочи, че за извършване на детайлната справка му е било необходимо време и ресурс, както и достъп до всички досиета в това число и на колегите му в сектора.

Последвало е издаване на оспорената Заповед № 1015-06-132 от 02.08.2021г. от Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – гр. Враца /ТП на НОИ гр. Враца/, в която като основание е посочено чл. 89, ал.2, т.1 и чл.97 от ЗДСл. поради неизпълнение на чл.11, т. 2 от Вътрешните правила за дейността на Инспектората на НОИ в качеството му на главен инспектор по осигуряването в сектор „Контрол по разходите на държавното обществено осигуряване“ в отдел „Краткосрочни плащания и контрол“ в ТП на НОИ – Враца на И.З.П. е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ по чл.90, ал.1, т.1 от Закона за държавния служител (ЗДСл.), за нарушение на разпоредбата на чл.89, ал.2, т.1 от ЗДСл. за неизпълнение на служебните му задължения.

В мотиви по издадената заповед е отразена извършената планова тематична проверка от Инспектората на НОИ и че в периода от 01.10.2020г. до 31.03.2021г. П. е извършил проверка на 34 ЕГН * та в справка №42 НБД „Население“ на ГД „ГРАО“, съгласно осигурен му достъп по издадена Заповед №Д-142/26.07.2012г на директора на РУ „СО“ – Враца. На 27.04.2021г. е предоставена справка за осъществен достъп на П. до НБД „Население“ на ГД „ГРАО“, за 250 ЕГН* та в която е следвало срещу всяко ЕГН * да посочи номера на преписката или причини за достъпването в електронната среда. На 14.05.2021г е предоставена нова справка от П. по която срещу 216 ЕГН * та не е вписал номер на преписката или причини за проверка на съответното ЕГН * НБД „Население“ на ГД „ГРАО“. При тези мотиви е прието, че е налице неизпълнение на чл.11, т.2 от Вътрешните правила за дейността на Инспектората на НОИ. Посочено е, че обясненията на жалбоподателя не оправдават извършеното нарушение и не са основание за отмяна на наложеното наказание.

По делото от приетото заверено копие от служебното досие на жалбоподателя се установява, че с подписана нарочна декларация от 05.12.2014г. на л.27 по делото същият е декларирал запознаването си с Вътрешните правила за правата и задълженията на потребителите на компютърната и информационната среда на НОИ и със задължението да ги спазва. Нарочна декларация е подписана и на 03.11.2015г. за запознаване с Инструкцията за мерките и средствата за защита на личните данни, обработвани от НОИ и със задълженията по спазването й, както и декларация от 14.03.2019г. за запознаване с Общия регламент за защита на личните данни /ЕС/ 2016/679 и новите моменти относно правото на защита на личните данни.

От приложените по делото Вътрешните правила за правата и задълженията на потребителите на информационната среда на НОИ и Инструкция №1 от 02.02.2012г. за мерките и средствата за защита на личните данни, обработвани от НОИ липсват разписани конкретни задължения при работа с личните данни срещу всеки достъп до НБД“Население“, да се изписва повода по който е извършена в това число и конкретен номер на преписката. Този факт се потвърждава и от показанията на разпитания по делото свидетел Ц*** Г*** Т*** чийто показания съдът кредитира, като последователни, дадени под страх от наказателна отговорност и съответстващи на събраните по делото писмени доказателства, „…че в сектора на когото той е ръководител и работи жалбоподателя липсват разписани задължения да се отбелязват номерата на преписките водени в ТП на НОИ гр.Враца при извършване на справките в НБД „Население“, които се извършват ежедневно от ограничен брой служители…“

Оспорването е направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения 14 дневен срок, тъй като заповедта е връчена на И.П. лично на 02.08.2021г., а жалбата е подадена чрез ТП на НОИ – Враца до Административен съд – Враца на 11.08.2021г. и е заведена с вх.№1012-06-67, видно от л.6 по делото, против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, поради което е допустимо за разглеждане.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Административен съд - Монтана, при спазване на изискванията на чл.168, ал.1-3 от АПК за проверка на оспорения административен акт на всички основания по чл.146, т.1-5 от АПК, намира от правна страна, следното:

Съгласно чл.97, ал.1 от ЗДСл дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед на дисциплинарно наказващия орган, а този орган съгласно чл.92 е органа по назначаването, освен в случаите по чл.6, ал.2 и ал.3 от закона. Директорът на ТП на НОИ гр.Враца няма качество на орган по назначаване спрямо служителите в ръководеното от него поделението. Със Заповед №1016-40-97/01.02.2017 год. на Управителя на НОИ, същият е възложил на директорите на териториалните поделения на НОИ правомощията си на дисциплинарно наказващ орган при спазване на ограниченията по чл.92, във връзка с чл.6, ал.3 от ЗДСл и на орган за налагане на дисциплинарни наказания по реда на глава девета, раздел III от Кодекса на труда на основание чл.192 от КТ. Следователно Заповед № 1015-06-132 от 02.08.2021г. от Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – гр. Враца, за налагане дисциплинарно наказание на главен инспектор по осигуряването в сектор „Контрол по разходите на държавното обществено осигуряване“ в отдел „Краткосрочни плащания и контрол“ в ТП на НОИ – Враца на И.З.П. е издадена от материално и териториално компетентен орган.

Заповедта е издадена в писмена форма, но е постановена при неспазване на императивно регламентираните изисквания по чл.97, ал.1 от ЗДСл досежно съдържанието и задължителните реквизити на акта и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Съгласно разпоредбата на чл.97, ал.1 от ЗДСл, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед на дисциплинарно наказващия орган, като в т.1 – т.7 на посочената норма по императивен начин са регламентирани реквизитите, които е необходимо да съдържа заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. В чл.97, ал.1, т.4 и т.5 от ЗДСл е предвидено, че в заповедта задължително следва да бъдат посочени описание на извършеното от държавния служител нарушение, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават и служебните задължения, които са били виновно нарушени. Законовото въвеждане на тези изисквания за съдържанието на акта за налагане на дисциплинарно наказание не е самоцелно. Смисълът на императивните изисквания на специалната норма на чл. 97, ал.1, т.4 и т.5 от ЗДСл е да бъдат посочени всички съставомерни от обективна и субективна страна елементи на деянието /неговото съдържание; формата на вината, време, място и обстоятелствата, при които е извършено/, по начин, даващ възможност да се направи индивидуализация на дисциплинарното нарушение т.е заповедта следва да съдържа описание на всички обстоятелства, които имат значение на релевантни юридически факти и обосновават наличието на виновно поведение, квалифицирано като дисциплинарно нарушение по смисъла на някоя от хипотезите на чл.89, ал.2 от ЗДСл. Това от една страна е от значение за съдебния контрол за материална законосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание - дали и доколко с фактически установеното и описано в акта по надлежния ред деяние /действие или бездействие/ на наказаното лице се осъществява определен нормативно регламентиран състав на дисциплинарно нарушение – т.е за правилното приложение на материалния закон при определяне съставомерността на деянието, неговата правна квалификация и съответствието на наложеното наказание с извършеното нарушение по критериите на чл. 91 от ЗДСл. На следващо място чрез императивното изискване за конкретизация на нарушението се гарантира законосъобразното упражняване на предоставената на административния орган дисциплинарна власт и съответно се обезпечава правото на защита на държавния служител, привлечен към дисциплинарна отговорност, в съдържанието на което се включва и правото му да знае точно какво дисциплинарно нарушение се твърди че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем.

В случая в оспорената заповед липсва изискуемото се от закона описание на нарушението, за което на И.З.П. в качеството му на главен инспектор по осигуряването в сектор „Контрол по разходите на държавното обществено осигуряване“ в отдел „Краткосрочни плащания и контрол“ в ТП на НОИ – Враца му е наложено дисциплинарно наказание „забележка“, по начин че то да бъде индивидуализирано и конкретизирано. Видно от съдържанието на обжалвания административен акт, в обстоятелствената му част се съдържат общи твърдения за неизпълнение на чл.11, т.2 от Вътрешните правила за дейността на Инспектората на НОИ, според който „…служителите в администрацията на НОИ са длъжни …да предоставят документи, данни, информация, справки и сведения от друг характер при поискване и във връзка с осъществяване на дейността на Инспектората..“., което видно от доклада при извършената проверка и от оспорената заповед са предоставени, а именно списък за осъществен достъп на П. до НБД „Население“ на ГД „ГРАО. В същото време, се сочи, в доклада, че конкретно за И.П. „.. е извършил проверки и по искания на служители от сектора които нямат достъп до НБДН, с отразени данни за дата и час на влизане в системата и ЕГН* та на лица, като в представената справка съдържаща осъществените от него достъпвания на 300 ЕГН * та в НБД „Население“ на ГД „ГРАО“,  И.П. е предоставил справката непопълнена, с изключение на 34 ЕГН* та…“ или за 266 ЕГН * та справката е непопълнена, в същото време в заповедта са отразени 250 ЕГН* та по справка в която е следвало срещу всяко ЕГН * да посочи номера на преписката или причини за достъпването в електронната среда. Не е отразено кой конкретно утвърдени правила  с който да е запознат държавния служител не е изпълнил, в какво се изразява това неизпълнение, не е установено, че същото е виновно извършено от него. Конкретно наведени факти и описание на нарушението не е налице, а изложените факти дори са противоречиви. Доколкото повод за налагането на наказанието е отразеното в доклад от извършена тематична планова проверка то най-малкото следваше да се посочи дата, както и да се опише кой от вменените му служебни задължения не е изпълнил и с какви конкретно действия/бездействия, след като дори в доклада от тази проверка се потвърждава факта, че е извършвал справка в НБД „Население“ и на колегите си от сектора т.е. липсва каквато и да е била индивидуализация и описание на извършените от жалбоподателя нарушения. Без необходимата съпоставка със съответно на тази деятелност изискване за нейното осъществяване, обвинението е немотивирано по смисъла на чл.97, ал.1, т.4 и 5 от ЗДСл. Отделно от това не посочването на дата на извършване на дисциплинарното нарушение не дава възможност и за съдебен контрол относно спазването на сроковете за налагане на дисциплинарното наказание, визирани в чл.94, ал.1 от Закона за държавният служител.

Действително, възможно е мотивите към акта да бъдат изложени и отделно от него, в приобщен към преписката документ на подпомагащ органа служител или помощен орган /в този смисъл е Тълкувателно решение №16/1975 год. на ОСГК на ВС и безпротиворечивата съдебна практика на административните съдилища и ВАС на РБ/. В случая обаче ясни и конкретни мотиви не могат да бъдат извлечени и от доклада на комисията, както и този на Директора на ТП на НОИ Враца, тъй като същите почти изцяло са идентични със съдържащите се в оспорената заповед констатации.

Основателно се възразява от оспорващият, че дадените обяснения от него не са във връзка с образувано дисциплинарно производство против И.З.П. в качеството му на главен инспектор по осигуряването в сектор „Контрол по разходите на държавното обществено осигуряване“ в отдел „Краткосрочни плащания и контрол“ в ТП на НОИ – Враца по повод на извършено от него неизпълнение на служебни задължения, а са по повод на извършена планова тематична проверка. Фактът, че към 12.07.2021 г., когато се искат обяснения от И.П. няма образувано против него дисциплинарно производство е безспорен по делото, тъй като няма и едно доказателство за спазване на изискванията, които се сочат в чл. 95-96 от ЗДСл. Няма никакви данни за създаден в администрацията на ТП на НОИ Враца дисциплинарен съвет, който има задължението да извърши и дисциплинарното разследване по установяване на обективните и субективни елементи на извършеното от служителя деяние и въз основа на тези установявания да вземе решение дали има извършено дисциплинарно нарушение от конкретния служител, което да подлежи на наказване по реда на ЗДСл. Данните в този случай сочат единствено, че по повод на тематичната планова проверка относно спазване на регламентирания достъп до регистрите НБД „Население“ на ГД „ГРАО“ от длъжностни лица от ТП на НОИ – Враца за периода от 01.10.2020г. до 31.03.2021г. е приключила с изготвяне на доклад и дадени препоръки и предложения. Нито последният, нито служителите, сочени в заповедта на Управителя на НОИ са определени за дисциплинарен съвет към ТП на НОИ Враца. Действия в насока установяване на фактите от значение за случая от нарочно създаден и действащ в тази администрация дисциплинарен съвет не се удостоверява да има, нито се удостоверява изобщо да действа такъв съвет. Ето защо Съдът приема за основателно твърдението на оспорващият, че спрямо него не е образувано по надлежен ред дисциплинарно производство, което да установява неизпълнение на служебните му задължения, съотв. и при липсата на образувано такова, дадените от него "обяснения" са дадени по напълно различен повод, а не във връзка с образувано такова производство. Това следва да се определи, като нарушение на императива на чл. 93, ал. 2, тъй като не е налице "изслушване" от ДНО по см. на тази норма. Не на последно място следва да се подчертае и фактът, че не само не се удостоверява да има създаден и функциониращ дисциплинарен съвет в конкретната администрация, която да разследва фактите и обстоятелствата по случая, но и така определения за ДНО – Директор на ТП на НОИ по никакъв начин не е изпълнил вменените му задължения на такъв. Същият нито събира чрез дисциплинарно разследващия орган доказателствата по случая, нито удостоверява да има извършена от него и напълно самостоятелна преценка на събраните доказателства, а още по-малко ответникът сам стига до извод, че извършеното от И.П. деяние следва да се определя като дисциплинарно нарушение на вменените му служебни задължени. Напротив, данните сочат, че от ръководителя на Инспектората в неговия доклад до Управителя на НОИ се прави препоръка Директорът на ТП на НОИ Враца да предприеме действия по налагане на дисциплинарно наказание, но ясно изразена и надлежно обоснована от събран доказателствен материал воля от органа, на който е делегирано правомощието да бъде ДНО не се доказва по делото. Нито назначената от Управителя на НОИ комисия за извършване на проверката, нито ръководителя на Инспектората имат делегирани правомощия да бъдат ДНО или ДРО по случая. За такъв е определен съотв. директор на ТП, който обаче не доказва, че в качеството си на ДНО е извършвал действия по събиране и оценяване на доказателства относно извършеното от И.П. деяние, нито доказва личната си воля, че за това деяние същият приема извод, че се следва на служителя да се наложи конкретното по вид дисциплинарно наказание.

Разпоредбата на чл.89 ал.1 от ЗДСл предписва налагане на наказание на държавен служител, нарушил виновно служебните си задължения. Такова служебно задължение е предвидено в чл.21, ал.1 от ЗДСл – държавния служител е длъжен да изпълнява задълженията си точно, добросъвестно и безпристрастно в съответствие със законите на страната и устройствения правилник на съответната администрация

Заповедта е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като в случая няма никакви мотиви като основание за квалифицирането на конкретни деяния /действия и/или бездействия/ на И.З.П. *** като дисциплинарни нарушения по смисъла чл.89, ал.2, от ЗДСл, вкл. посочената от органа точка 1 от разпоредбата.

Липсата на мотиви в какво се изразяват дисциплинарните нарушения, при какви обстоятелства са извършени и времето на тяхното извършване съставлява съществено нарушение на нормативно регламентираното съдържание и изискванията за законосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и основание за отмяна на обжалвания административен акт по см. на чл.146, т.2 от АПК във връзка с чл.97, ал.1, т.5 и чл.91 от ЗДСл. Допуснатото от дисциплинарнонаказващия орган нарушение възпрепятства извършването на проверка за материалната законосъобразност на заповедта /налице ли е конкретно виновно поведение на държавния служител, съставляващо дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.89, ал.2, т.1 от ЗДСл. и съотв. съществуват ли материалноправните предпоставки за упражняване от органа на предоставената му от закона компетентност/ и накърнява правото на защита на санкционираното лице.

Предвид гореизложеното съдът намира, че неспазването на императивните изисквания на чл.97, ал.1, т.4 и т.5 от ЗДСл, опорочават изцяло производството по реализиране на дисциплинарната отговорност и обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание по т.1 на чл.90 ал.1 ЗДСл, следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

Предвид основателността на жалбата и на осн. чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят поисканите разноски, заплатена държавна такса за образуване на делото в размер на 10,00лева /десет/. Видно от пълномощното на адв. Л.В. и представен списък по чл.80 от ГПК, същата е осъществява процесуално представителство по чл. 5, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което на основание чл. 8, ал.3 от същата наредба й се дължи възнаграждение в размер на 500.00 лв. платими от ТП на НОИ - Враца.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2, предл. второ от АПК, Административен съд Монтана, ІІ-ри състав,

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ по жалба от И.З.П. *** Заповед № 1015-06-132 от 02.08.2021г. издадена от Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – гр. Враца, с която на основание чл. 89, ал.2, т.1 и чл.97 от ЗДСл. поради неизпълнение на чл.11, т. 2 от Вътрешните правила за дейността на Инспектората на НОИ в качеството му на главен инспектор по осигуряването в сектор „Контрол по разходите на държавното обществено осигуряване“ в отдел „Краткосрочни плащания и контрол“ в ТП на НОИ – Враца му е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ по чл.90, ал.1, т.1 от Закона за държавния служител (ЗДСл.), за нарушение на разпоредбата на чл.89, ал.2, т.1 от ЗДСл. - неизпълнение на служебните му задължения.

 

ОСЪЖДА Териториално поделение на Национален осигурителен институт – гр. Враца да заплати на И.З.П. ***, сторените по делото разноски в размер на 10,00лева /десет/ представляващи заплатена държавна такса за образуване на делото.

 

ОСЪЖДА Териториално поделение на Национален осигурителен институт – гр. Враца да заплати на адвокат Л.Ц.В. *** сумата от 500.00 лв. /петстотин/ за процесуално представителство по чл. 5, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, по аргумент на чл.124, ал.1, изр. последно от ЗДСл.

 

 

На основание чл.138, ал.3 от АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.

 

 

Административен съдия: