РЕШЕНИЕ
№. 610
гр. Пловдив, 24.03.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –ПЛОВДИВ - ХXVІІІ състав в открито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретаря Ваня Петкова, като разгледа административно дело №2610/2020година по описа на съда,
докладваното от председателя, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 145
и сл. от АПК вр. чл. 118 от КСО.
Образувано е по жалба на С.И.Г. ЕГН**********, постоянен адрес *** и
настоящ адрес във ФР Германия срещу Решение № Ц2153-15-123 от 06.08.2020г.,
издадено от Директора на ТП на НОИ-гр.Пловдив, с което е оставена без уважение подадената
от него жалба вх.№Ц1012-15-169/13.07.2020г против Разпореждане №********** /протокол
№N01141/08.04.2020г., на Ръководител „ПО“ при ТП на
НОИ-Пловдив.
Жалбоподателят, в подадената до съда жалба счита, че неправомерно е
постановен отказ по негово искане да бъде определен първоначалния момент за
придобиване на правото на пенсия по инвалидност, като счита, че тя следва да му
бъде отпусната с начална дата от 13.02.2017година. Редовно призован, не се представлява
в съдебно заседание, но с писмено становище поддържа жалбата и ангажира писмени
доказателства. По същество на спора счита, че пенсионните органи не са
преценили законосъобразно началния момент, от който е настъпила
инвалидизацията, респективно има право да получава лична инвалидна пенсия. Моли
съда да отмени оспорените актове. Не се претендират разноски.
Ответникът по жалбата - Директорът на ТП на НОИ-Пловдив, редовно призован,
за него се явява процесуален представител юрисконсулт Минкова, която оспорва
жалбата и ангажира писмени доказателства. По същество дава мнение, че
атакувания административен акт е законосъобразен, издаден съобразно доказателствата
по административната преписка и затова счита, че следва да бъде потвърден.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
Административното производство е започнало по заявление от 13.02.2017г.,
подадено от жалбоподателят пред Немски осигурителен институт в Германия с
искане да му бъде отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване
по реда на чл.74 ал.1 т.4 КСО. Същото е препратено към компетентната дирекция
ТП на НОИ- Пловдив и е заведено с вх.№2213-15-12/16.06.2017година. Към
заявлението били приложени и документи за осигурителен стаж, заверени от компетентната
осигурителна институция във ФР Германия. От тях бил признат осигурителен стаж в
България от 07г11м28дни за времето от 01.10.1985г до 01.07.2001г. и е потвърден
осигурителен стаж в Германия за периода от 01.07.2001г до 12.02.2017г. с обща
продължителност и размер за право на пенсия от 15г06м12дни. Така общия
осигурителен стаж, зачетен на жалбоподателят като положен в Р България и ФР
Германия е в размер на 23г06м10дни. Поради липса на определена трайно намалена
работоспособност/увреждане на С.Г. с Разпореждане №********** /протокол
№2140-15-501/05.07.2018г./ на ръководител ПО при ТП на НОИ-Пловдив е отказано
отпускането на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. В тази
връзка отново бил изпратен медицински доклад, екземпляр Е213 от Германия,
касаещ влошеното здравословно състояние на жалбоподателя. В последствие е
издадено и Разпореждане №********** /протокол №2140-15-501 от 05.07.2018г. на
ръководител ПО при ТП на НОИ Пловдив за отказ да бъде отпусната лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване, което Г. обжалвал пред горестоящият
административен орган, като приложил допълнителни доказателства към нея за
осигурителния си стаж и трайно намалената си работоспособност, вкл. копие от
паспорт за призната 100% намалена трудоспособност от осигурителните органи в
Германия. С ЕР №0258/013 от 20.01.2020г. на Втори състав на ТЕЛК към УМБАЛ
„Пловдив“ АД на Г. е определена 100% трайно намалена работоспособност с начална
дата на инвалидизацията от 22.10.2018година, като в мотивите е посочено, че
това е датата на осъществяване на радиоцефална фистула за постоянно
хемодиализно лечение съгласно преведената медицинска документация. Така
издаденото ЕР е потвърдено от медицинската комисия при ТП на НОИ-Пловдив и въз
основана на него е издадено Разпореждане №********** /протокол №N01141 от 08.04.20г./ на Ръководител „ПО“ в ТП на
НОИ-Пловдив за отпускане по реда на чл.75 ал.4 от КСО инвалидна пенсия в
минимален размер до определяне на размера и по реда на КСО с посочена начална
дата на инвалидизация от 22.10.2018г.. Недоволен от определената в него начална
дата, Г. го е обжалвал пред горестоящият административен орган. С процесното Решение
№Ц 2153-15-123/06.08.2020г., издадено от Директора на ТП на НОИ-гр.Пловдив е оставено
в сила обжалваното Разпореждане №********** /протокол №N01141 от 08.04.20г. на ръководител ПО при ТП на НОИ-Пловдив/ за отпусната на
жалбоподателя лична пенсия за инвалидност от 22.10.2018г..В мотивите си
административният орган е посочил, че датата на инвалидизиране е определена в
посоченото ЕР на ТЕЛК и затова липсва възможност за нейната промяна. Недоволен
жалбоподателят инициирал и настоящото съдебно производство, по което прилага доказателства,
касаещи Удостоверение за тежко хронично заболяване, считано от 15.06.2017г.,
издадено от Здравноосигурителната каса на ФР Германия, Швенингер.
Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени доказателства, касаещи
пълната административна преписка по обжалвания административен акт, и
представения превод на Удостоверение за тежко хронично заболяване, приет в с.з.
от 26.01.2021г..
На база така изяснената фактическа обстановка и събраните по делото
доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът направи
следните правни изводи:
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че жалбата е допустима, като е подадена в срока по
чл. 118, ал.1 от КСО и от лице, което има право на оспорване.
Разгледана по същество, тя е основателна поради следните съображения:
Обжалваното решение представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Същото е оспорено от
страна с активна процесуална легитимация – участник в административното
производство, чийто права и интереси са пряко засегнати. Директорът на ТП на
НОИ- Пловдив е компетентният административен орган, притежаващ законовото
правомощие да издава актове от вида на процесния по силата на разпоредбата на чл.
117 ал.3 вр. ал.1, т.2 б.а от КСО. Оспореното решение е издадено в предвидената от закона писмена
форма и съдържа реквизитите на чл. 59, ал. 1 от АПК. Актът формално е
мотивиран, като за фактическо основание за издаването му са посочени и обсъдени всички налични доказателства.
Спазена е предписаната от
закона писмена форма, то съдържа реквизитите по чл. 59, ал.2 от АПК, вкл.
фактически и правни основания, послужили за
мотивирането му и не са налице основания за неговата нищожност.
По отношение на съответствието му с административно
производствените правила, съдът съобрази следното:
В нарушение на изискванията на чл. 35 и чл. 36 от АПК административният орган
не е съобразил, че индивидуалният административен акт се издава, след като се
изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая, като следва
доказателствата да се събират служебно, да се проверят и преценят от него.
Административният орган е издал процесното решение, без да е извършил в случая
цялостна проверка на спорните обстоятелства и по-конкретно на релевантните
такива, отнасящи се до исканата лична пенсия за
инвалидност от С.Г., в частност за началния момент, от който тя да бъде
отпусната в минимален размер, да взимане на решение за определяне на
действителния и размер. Така той не е съобразил чл. 5 „Равно третиране на
обезщетения, доходи, факти и събития“, б.Б от Регламент (ЕО) № 883/2004 на
Европейския парламент и на съвета от 29.04.2004година за координация на
системите за социална сигурност, съгласно която разпоредба „когато, съгласно
законодателството на компетентната държава-членка, правните последици са
резултат от настъпването на някои факти или събития, тази държава-членка взема
предвид подобни факти или събития, настъпили във всяка друга държава-членка,
като настъпили на нейната територия“. Безспорно се изясни от представените по
делото доказателства, а именно представеното Удостоверение за тежко хронично заболяване
съгласно §62 от Кодекса за социално осигуряване V на ФРГ, че началната дата на настъпилата 100% трайно намалена
работоспособност на жалбоподателя е приета с начален момент от
15.06.2017година. За същият начален период са представени и достатъчно други
писмени доказателства от компетентните социални служби във ФР Германия. Ето
защо за административният орган не са били налице предпоставките да приеме
посочената в ЕР на ТЕЛК №0258/013 от 20.01.2020г. начална дата 22.10.2018г. за
определената намалена трудоспособност. Ето
защо като е оставил без уважение жалбата и е потвърдил Разпореждане №********** /протокол №N01141 от 08.04.20г. на ръководител ПО при ТП на
НОИ-Пловдив/ за отпусната на жалбоподателя лична пенсия за инвалидност от
незаконосъобразно приетата за начален период на трайно намалена трудоспособност
дата 22.10.2018г., решаващия орган - Директор на ТП на
НОИ-гр.Пловдив е произнесъл своето решение, без да е
преценил всички релевантни по въпроса доказателства. Ето защо така
направеното възражение от жалбоподателят е основателно, същото е в съответствие със
събраните по делото доказателства и нормативните предпоставки за отпускане и изплащане на инвалидна пенсия,
поради което следва да бъде уважено. Ето защо издаденият
административен акт се явява незаконосъобразен, а подадената жалба
основателна. На осн.
чл.173 ал.2 АПК преписката следва да бъде върната на административния орган за
ново произнасяне, при съобразяване с указанията по тълкуването и прилагането на
закона, дадени в мотивите на настоящото решение относно определяне на началната
дата за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване.
С оглед изхода на настоящото
производство и съобразно разпоредбата на чл.143 ал.4 от АПК, разноски се дължат
на жалбоподателят, който не е направил искане за присъждането им, поради което
съдът не дължи произнасяне по тях..
В предвид на
изложеното и на осн. чл.172 ал.2 от АПК, Съдът
РЕШИ :
ОТМЕНЯ по жалба на С.И.Г. ЕГН**********,
постоянен адрес *** и настоящ адрес във ФР Германия Решение № Ц2153-15-123 от
06.08.2020г., издадено от Директора на ТП на НОИ-гр.Пловдив, с което е оставена
без уважение подадената от него жалба вх.№Ц1012-15-169/13.07.2020г против
Разпореждане №********** /протокол №N01141/08.04.2020г., на
Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ-Пловдив;
ВРЪЩА преписката на Директор ТП на
НОИ-Пловдив за ново произнасяне по жалба вх.№Ц1012-15-169/13.07.2020г.
на С.И.Г. против Разпореждане №********** /протокол №N01141/08.04.2020г./ , на Ръководител „ПО“ при ТП на
НОИ-Пловдив, при
спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в
настоящото решение.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния Административен съд с касационна жалба по
реда на АПК, в 14 дневен срок от получаване на съобщението до страните за
неговото изготвяне.
СЪДИЯ: