Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 18.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 12300 по описа за
2019г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството е
предявен от М.Д.Р. и Р.М.Р. против държавата, представлявана от Министъра на
регионалното развитие и благоустройството, и С. „П.Б.“*** положителен
установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за право на собственост върху реална част
от 1978кв.м. от недвижим имот УПИ ХVI-1033, с граници:
УПИ XV-1033, УПИ VI-1032, УПИ XVII-1033 и улица, а по актуален
регулационен статут с граници: север-УПИ I болничен комплекс и имот пл.№ 545; изток-УПИ ХХХI-републикански център по протезиране; юг-УПИ I болничен комплекс и запад-част от УПИ ХVI-1033, целият с площ 27 125 кв.м. и съставляващ по кадастрална карта
имот с идентификатор 68134.4332.1652, като претендираната част от 1978кв.м. се
намира в източната част на имот с идентификатор 68134.43332.1652, при съседи:
юг и изток имот с идентификатор 68134.4332.1567; север-имот с идентификатор 68134.4332.545,
запад-останалата част от имот с идентификатор 68134.4332.1652.
Ищците сочат, че са наследници на
Р.Я.Р. и д-р Ш. Р.Р., които били съсобственици на парцел ХVI от кв.56 в
местността „Бахчата-Горна баня“ с площ от 3600кв.м. по НА акт № 2, том V от 1941. В нотариалния акт за собственик бил записан И.Б.Л.,
но с резолюция № 562-I от 21.09.1949г. по гр.д.№ 1746/1948г.
на Софийски областен съд било признато, че при покупката на имота действал като
скрит пълномощник на наследодателите им, поради което последните са признати за
собственици. Впоследствие имотът бил одържавен с АДС № 400/29.09.1949г. по реда
на ЗОЕГПНС и предоставен на Министерство на здравеопазването за болничен
комплекс. Подали заявление за отписване от актовите книги за държавна
собственост, което било отказано със Заповед № РД-57-2479/06.08.1993г. на кмета
на Столична община, тъй като върху имота е построена пететажна сграда-Институт
по ортопедия. Твърдят, че мероприятието не е реализирано върху целия отчужден
имот и останала от застрояване била частта с площ 1978кв.м. Тази част е извън
огражденията на реализираната клиника, не са владее от никого и отговаря на
изискванията за обособяване в самостоятелно УПИ, поради което правото на
собственост е възстановено по силата на ЗВСОНИ.
Ответникът държавата, чрез
министъра на регионалното развитие и благоустройството, оспорва иска. Сочи, че
с АДС от 14.08.2000г. държавата се легитимира като собственик на терен с площ
15 780кв.м. в кв.117, имот с пл.№ 8, находящ се в гр.София, район Овча купел,
ул.******, в който е вписано предоставянето му за управление на Държавна
институтска болница по ортопедия-Горна баня към Министерство на
здравеопазването на основание разпределителен протокол от ДМА, собственост на
закритата МА. Със Заповед № РД-18-40/18.08.2000г. на министъра на
здравеопазването съществуващото публично здравно заведение Държавна институтска
болница по ортопедия-Горна баня било преобразувано в лечебно заведение „Специализирана
болница за активно лечение по ортопедия“ ЕАД, поради което този имот бил частна
държавна собственост. По-късно въз основа Заповед № РД-02-14-944/01.09.2008г.
на министъра на регионалното развитие и благоустройството бил отписан от
актовите книги за държавна собственост и вече изгубил този статут, тъй като с
преобразуването на публичното здравно заведение предоставения му за управление
и стопанисване имот станал собственост на дружеството на основание чл.104, ал.1 ЗЛЗ. Поради това счита, че след като целия имот, част от който е претендираната
от ищците реална част, не е държавен, а собственост на друг правен субект не е
пасивно легитимиран по предявения иск. Наред с това навежда липса на предпоставките
на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ с довод, че притежавания от наследодателите на ищците имот
не е бил отчужден по ЗОЕГПНС, а въз основа постановление на МС № 24. Сочи също,
че към 1997г. в имота е реализирано мероприятие-болничен комплекс, а земята към
него, в тази част незастроената има обслужващо предназначение, съставляващо пречка за реституиране.
Ответникът С. „П.Б.“ ЕАД оспорва
иска с доводи, че с НА № 8/2008г. се легитимира като собственик на поземлен
имот № 8 в кв.117, целият с площ 15 780 кв.м., понастоящем съставляващ
имот с идентификатор 68134.4332.1567 и претендираната от ищците площ не попада
в границите на този имот.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:
Според чл.1, ал.1 и чл.2, ал.2 ЗВСОНИ /ал. 3 след изменението на закона с ДВ бр.107/1997г./ собствеността върху
недвижимите имоти, отчуждени по Закона за отчуждаване на едрата градска
покрита недвижима собственост /обн. ДВ, бр.87/1948г.; попр. ДВ бр. 91/1948г./,
се възстановява при наличието на следните кумулативни предпоставки: имотите са
собственост на държавата, общините, обществените организации или на техни фирми
или на еднолични дружества по чл.61 ТЗ; имотите съществуват реално до размерите, в
които са отчуждени и собствениците не са били обезщетени чрез изплащане на паричната им
равностойност или с друг равностоен недвижим имот. Ако тези
предпоставки съществуват към деня на влизане в сила на закона реституционният
ефект настъпва по силата на самия закон.
От
фактическа страна по делото не е спорно ищците да са наследници на Р.Я.Р.-починал
на 25.03.1979г. и Ш. Г. Р.-починала на 15.12.1971г. /удостоверения за
наследници стр.9 и 11/.
С НА №
2, том V, рег.№ 802, дело №
746/1941г. на нотариус при Софийски областен съд И.Б.Л. е признат за собственик
като купувач на публична продан на дворно място от 3400 кв.м. в землището на
гр.София, Красно село, в местността „Под бахчата“, при съседи: В.С., М. В.,
държавна нива, В.И.и П.Ц., от което са образувани парцел XV и XVI от кв.56 по плана на
Красно село.
Представено
е решение /резолюция/ № 562-I/21.09.1949г. по гр.д.№ 1165/1949г. на Софийски областен съд, с което
признато, че при покупката на половината реална част от цялото дворно място от
3400 кв.м. по посочения нотариален акт, а именно горния парцел XVI от кв.56, И.Л.действал
като скрит пълномощник на Р.Р. и Ш. Р.-от свое име, но с техни средства и за
тяхна сметка, поради което последните били признати за собственици на тази
реална част от имота. От това следва, че И.Л.притежавал правото на собственост
върху частта от дворното място, съставляваща парцел XV, а наследодателите на ищците частта,
съставляваща парцел XVI.
Целият
имот бил одържавен, за което съставен АДС № 400/29.09.1949г. В него е посочено,
че се завзема по реда на ЗОЕГПНС по преп.№ 5570/1948г. и ПМС № 24/04.08.1949г. от
И.Б.Л.. При одържавяването бил незастроен с граници съвпадащи с тези по
нотариалния акт с площ около 3100 кв.м., като на основание Заповед №
10/26.05.1971г. на СГНС предоставен на Министерство на народното здраве за
болничен комплекс.
От
представените писмени доказателства се установява, че за изграждането на
Възстановителен институт, Детска възстановителна болница, Ортопедична база,
Училище за медицински сестри, общежитие за медицински сестри и стопанска сграда
със Заповед № 130/16.05.1967г. на СГНС са отредени одържавени имоти, находящи
се в местността „Дъбето“ в кв.54 /стари квартали 47, 52, 53, 54, 55, 56, 57 и
58/ Красно село, V-та част, всред които
и процесния имот означен като № 9 в стар
кв.56 с площ 3800 кв.м. и посочен като бивша собственост на И.Л./приемо-предавателен
протокол /стр.80-83/.
Представен
е позволителен билет № 232/19.05.1967г. издаден на Министерство на народното
здраве и социалните грижи за изграждането на детска възстановителна болница в
кв.54, Красно село-Княжевско, а видно от разрешение за строеж № 4/01.11.1988г.
на Медицинска академия е разрешено построяването на РЕЛ по биомеханика при НИОТ
в гр.София-Горна баня, при условията на чл.120, ал.4 ППЗТСУ, съобразно съгласувани
проекти от 21.12.1987г. на УАГ. С протокол от 23.01.1968г. на Съвета по ПИНМС
при СГНС и протокол № 27/13.11.1967 г. на СГНС е дадено съгласие за изграждане
на "Научно-техническа база за ортопедични средства“ към възстановителния
институт - Горна баня.
Видно
от представеното удостоверение № ДИ-9200-20/99/23.05.2000г. на СО-Район Овча
купел, имот пл.№ 8 в кв. 117 по плана на Горна баня, одобрен със Заповед №
РД-09-50-130/11.03.1999г. и Заповед № РД-09-373/16.12.1999г., на който терен е
построена Държавна институтска болница по ортопедия, съгласно плана на Красно
село-V част от 1959г.
попада върху стари имоти с пл.№ 4, 5, 6, 7, 8, 12, 13, 14, 15. 16, 17, 18, 18а,
18б и 19 в кв. 54 /стар кв.56/ и за тези имоти са съставени АДС №
7260/20.05.1970г., № 7266/21.05.1970г., № 7264/21.05.1970г., №
7259/20.05.1970г., № 7265/21.05.1970г., № 7509/17.03.1971г., № 7262/21.05.1970г.,
№ 7263/21.05.1970г. и № 7512/17.03.1971г. По графични данни този имот е с площ
от 15 780кв.м. според скица № АБ-398/22.03.2000г. посочена в представена
по делото оценителна техническа експертиза /стр.73-75/.
За него
е съставен акт за държавна публична собственост № 02281/14.08.2000г. на основание чл.68 ЗДС вр. чл.146 и чл.147
ППЗДС, Заповед № 130/16.05.1967г. на УАБ и Заповед № 346/25.07.1980г. на УАБ, в
който е посочено, че върху терена с площ 15 780 кв.м. са изградени детска
възстановителна болница, състояща се от високо и ниско тяло, разделени с
делатационнна фуга, застроена на обща площ от 2700 кв.м. Високото тяло е от пет
надземни, полуприземен и подземен етаж, а ниското тяло е от два надземни и
полуприземен етаж. В графа „забележки“ е отразено наличието на още постройки-едноетажна
стопанска сграда с площ 310 кв.м.; отделение за лечение на хирургично болни на
един етаж с площ 400кв.м. Имотът е с административен адрес гр.София, бул.******
и е с граници: север-имот без пл.№, парцел ХХХI; изток-имот без пл.№, парцел XIX-32; юг-парцели XXI-33, ХХ-465, XIX-32, път; запад-имот
пл.№ 7. Според отбелязаното се стопанисва и управлява от Държавна институтска
болница по ортопедия /ДИБО/-Горна баня към МЗ на основание разпределителен
протокол на ДМА, собственост на закритата МА, т.15, утвърден през 1993г. от
министъра на здравеопазването.
Със
заповед № РД 18-40/18.08.2000г. на министъра на здравеопазването Държавната
институтска болница по ортопедия-Горна баня е преобразувана в лечебно заведение
с наименование „Специализирана болница за активно лечение по ортопедия“ ЕАД
гр.София и поема активите и пасивите на закритото публично здравно заведение по
баланс към 30.06.2000г. Тази заповед е вписана в акта за държавна собственост №
02281/14.08.2000г. за имот пл.№ 8 в кв.117 и отбелязано, че вече е частна
държавна собственост, а по-късно въз основа Заповед № РД-02-14-944/01.09.2008г.
на министъра на регионалното развитие и благоустройството имотът е отписан от
актовите книги за държавна собственост.
С НА №
8, том VII, рег.№ 25112, дело №
1087/2008г. С. „П.Б.“ ЕАД е признат за собственик на дворно място в гр.София,
бул.******, цялото с площ от 15 780 кв.м. и съставляващо поземлен имот № 8 от
кв.117 по плана на гр.София, кв.Горна баня, при съседи: улица, УПИ X-32, УПИ
XX-465 и ХХХ- за болничен комплекс за републикански център по протезиране,
възстановителна хирургия и производство на протези.
Горното
установява по безспорен начин наследодателите на ищците да са били собственици
на реална част от имота по НА № 2/1941г., съставляващ парцел XVI и одържавяването на
целия имот по ЗОЕГПНС, при липсата на твърдения и данни да са били обезщетени парично
или с друг имот. След одържавяването бил обединен с други отчуждени имоти в общ
терен, предоставен на Министерство на народното здраве и предназначен за
построяването на болнично заведение, което мероприятие е реализирано към
влизане в сила на ЗВСОНИ /1992г./.
Третата
предпоставка на възстановяването по чл.2, ал.3 /предишна ал.2/ от ЗВСОНИ е към деня на влизане в сила на закона имотът да съществува
реално до размера, в който е отчужден.
С ТР № 1/17.05.1995г.
по гр.д.№ 3/1994г., ОСГК на ВС, е прието, че не се възстановява правото на
собственост по отношение отчужден незастроен имот, който след одържавяването му
е застроен, освен върху останалата незастроена част, ако тя може да се обособи
като самостоятелен обект на собственост.
Спорния по делото въпрос
е дали претендираната от ищците част е останала незастроена и незасегната от благоустройственото
мероприятие на държавата и ако това е така дали тази част може да се обособи в
самостоятелен имот.
Видно от
представената с исковата молба скица на ГИС /стр.17/ парцелите, от които е било
съставено дворното място по НА № 2/1941г. са парцел ХV-1033 и XVI-1033 в кв.56 от стария
регулационен план на местността „с.Горна баня“, одобрен с Указ №
44/28.02.1934г. и Заповед № 161/21.03.1934г. и действащ регулационен план на
местността „кв.Горна баня“, одобрен със Заповед № РД-50-307/20.04.1995г. на
гл.архитект на гр.София, преодобрен с решение № 85 по Протокол № 56/06.08.203г.
на СОС, стар кадастрален план к.л.№ 468, емисия-1943г. и к.л. № 468 от
актуалния кадастрален план на гр.София. По графични данни площта на парцел
ХV-1033 е 2333кв.м., а на парцел XVI-1033 е 2364кв.м., която обща площ
/4697кв.м./ е по-голяма с около 1300кв.м. от отразената в НА № 2/1941г.
Според заключенията
на приетите по делото единична и тройна СТЕ първият кадастрален и регулационен
план за територията, в която са отразени парцели ХV и XVI от кв.56 е от 1934г.
Планът е в локална координатна система и няма план квадратна мрежа. В него са
отразени парцели ХV, XVI и XVII отредени за имот пл.№ 1033. Следващият кадастрален план е от 1943г., отразяващ
имот с пл.№ 9 /копие на к.л.468-Приложение № 3 на стр.164/ с графична площ
3686кв.м. и записан в разписната книга на името на И.Б.Л.. Според вещите лица
този имот е идентичен с парцели ХV и XVI по НА № 2/1941г. В единичната
експертиза е посочено, че имоти с пл.№ 10, 15, 16 и 17 са част от парцел XVII и са били към стар
имот пл.№ 1033. Впоследствие с регулационния план на Красно село-Княжевско,
м.“Дъбето“ и В.П.-V част, одобрен със
Заповед № 419/18.06.1959г., е отреден терен „За балнеоложки комплекс“, като
стари квартали 56 и 57 са приобщени към кв.54. Със следващия план, одобрен със
Заповед № 130/16.05.1967г. в кв.54, е преотреден нов парцел II-за Министерство на
народното здраве и социалните грижи-Възстановителен център, медицински техникум
с общежития и СГНС-районна болница, а със Заповед № 517/01.11.1969г. одобрено разширение в
северна посока. Действащия регулационен план на м.“кв.Горна баня“ е одобрен със
Заповед № РД-50-307/20.04.1995г. и преодобрен с Решение № 85 по Протокол №
56/06.08.2003г. на СОС.
Според заключението
на вещото лице по единичната експертиза парцел XVI-1033 е част от имот с пл.№
9, но вероятно застъпва и съседни имоти.
Регулацията не е реализирана и площта по документа за собственост на
двата парцела е била около 1300 кв.м. по-малка от измерената и отразена в
представената по делото комбинирана скица на ГИС /стр.17/. Поради това, че
регулационния план от 1934г. е в локална координатна система е трудно да се
намести в Софийска координатна система, в която се поддържа цифров модел.
Вещото лице сочи, че по стария кадастрален план от 1943г. имот пл.№ 9, к.л.468,
с графична площ 3686кв.м., попада в
одобрените и действащи кадастрален план
и кадастрални регистри със Заповед № РД-18-51/15.07.2010г. в поземлен имот с
идентификатор 68134.4332.1567 целия с графична площ 23 895кв., записан на
„СБДПЛРОДА-Бул-Про“ ЕАД по АЧДС № 340, рег.№ 340/21.10.1997г.; в поземлен имот
с идентификатор 68134.4332.8 записан на Държавна институтска болница по
ортопедия-Горна баня по заповед № РД-09-373/16.12.1999г. на СОС и малка част в
поземлен имот с идентификатор 68134.4332.1652 без данни за собственост. По
регулационния план от 1934г. парцел XVI-1033 в кв.56 попада според действащите КККР в имот с
идентификатор 68134.4332.1567 с графична площ 23 895кв.м. и малка част в
имот с идентификатор 68134.4332.1652. По действащия регулационен план на
м.“кв.Горна Баня“ от 1995г. този парцел попада изцяло в кв.117 в УПИ I-за болничен комплекс. Мероприятието в
участъка на поземлен имот с идентификатор 68134.4332.1567 е реализирано, като
малка част-около 20кв.м. е в поземлен имот с идентификатор 68134.4332.1652, но
тя не отговоря на изискванията за образуване на самостоятелно УПИ.
Вещите
лица по тройната СТЕ са изготвили две комбинирани скици за местоположението и
границите на парцел XVI-1033 от стар кв.56-едната е според регулационния план
от 1934г. и използвана скицата на ГИС /Приложение № 1/, а другата според
кадастралния план от 1943г., в който имот с пл.№ 9 е идентифициран по записа в
разписната книга „И.Б.Л.“ и по него е наместен плана от 1934г. /Приложение № 2/.
По въпроса относно частта от имота, върху която не е реализирано мероприятие
също са дали два варианта. Според първия свободната от мероприятието площ е в
размер на 1978кв.м., обозначена със синя щриховка и заключена между т.1, 2, 3
,4 5, 6 и 1 в комбинираната скица Приложение № 1. Тази площ отговаря на
изискването за минимален размер на УПИ, но не отговаря на изискването за лице
към улица. Според втория вариант свободната площ е 58 кв.м., обозначена със
синя щриховка и заключена между т.А, Б, С, А в комбинираната скица Приложение №
2, от която не би могло да се обособи самостоятелно УПИ.
Вещите
лица са заявили, че планът от 1934г. е в локална координатна система и има
сериозни разминавания при наместването му при изготвяне на комбинираната скица,
тъй като няма изходни координати, които да бъдат използвани. При изготвянето на
скицата на ГИС /стр.17/ са били използвани някакви сгради, които съответстват.
Планът от 1934г. в рамките на процесната територия не съществува и няма как да
се използва като изходен материал. В случай, че не съществуват сгради около
имота е възможно от техническа гледна точка да бъде прокарана улица към имота
съобразно първия даден вариант.
Така
събраните по делото доказателства не установяват по безспорен начин наличието
на третата предпоставка за реституция по ЗВСОНИ и конкретно твърдението на
ищците от одържавения от наследодателите им имот към деня на влизане закона в
сила да е останала свободна и незасегната от благоустройственото мероприятие
площ, която би могла да бъде обособена в самостоятелен обект на собственост.
Установи
се, че имота по НА № 2/1941г. се е състоял от два парцела XV и XVI, като първия бил
притежание на И.Л., а втория на наследодателите на ищците, макар при
отчуждаването като собственик на целия да е бил вписан И.Л.. И двата парцела
при одържавяването са били незастроени и впоследствие обединени с множество
други отчуждени имоти в общ голям терен в м.“Дъбето“ кв.54 в Красно
село-Княжевско V част, предоставен на
Министерство на народното здраве и отреден за изграждането на Възстановителен
институт, детска възстановителна болница, ортопедична база, училище за
медицински сестри, общежитие за медицински сестри и стопанска сграда със
Заповед № 130/16.05.1967г. на СГНС, което мероприятие е било реализирано. Събраните по делото доказателства обаче не
установяват точното местоположение и граници на парцел XVI, както и дали и
каква част от него е останала незасегната от мероприятието. На първо място,
остава неизяснено каква е била площта на този парцел към деня на одържавяването.
Според документа за собственост цялото дворно място е с площ 3400 кв.м. без да
е посочена площта на всеки от парцелите, по АДС за отчуждаването са посочени
около 3100 кв., а по скицата на ГИС процесния парцел е 2364 кв.м., но при
положение, че заедно с другия парцел имат обща площ от 4697кв.м. е налице
разлика с около 1300 кв.м.
На
следващо място, според плановете от 1934г. и 1943г. парцелите, от които е
съставено дворното място, са били отредени за имот с пл.№ 1033 и отразени като XV-1033 и XVI-1033, но за този
имот е отреден и парцел XVII-1033, от който са били образувани имоти с пл.№ 10, 15, 16 и 17. Вещите
лица по изслушаните експертизи идентифицират цялото одържавено дворно място като
част от имот пл.№ 9 от стария кв.56 с графична площ от 3686кв.м., част от който
са парцели XV-1033, XVI-1033 и XVII-1033 /разположени един над друг/. По
действащата понастоящем кадастрална карта имот с пл.№ 9 попада в имот с
идентификатор 68134.4332.1567, в имот с идентификатор
68134.4332.1652 и вероятно в имот с идентификатор 68134.4332.8, т.е. във всички
случаи засяга други имоти. Ако се приеме, че местоположението на процесния
парцел XVI-1033 е такова, каквото е
отразено в приложение № 3 към заключението на единичната СТЕ и във втория
вариант по приложение № 2 от заключението на тройната СТЕ свободната от реализираното мероприятие площ
/20 кв.м. или 58 кв.м./ не е достатъчна за да е възможно обособяването в
самостоятелно УПИ. Ако се приеме първия вариант на тройната СТЕ по приложение №
1 съставен въз основа скицата от ГИС е налице свободна от застрояване площ от
1978кв.м., но видно от изготвената комбинирана скица /стр.237/ тя попада
преимуществено в съществувалия парцел XVII-1033 с образуваните от него имоти с
пл.№ 10, 15, 16 и 17, който не е бил собственост на наследодателите на ищците.
По изложените
мотиви съдът намира предявения иск за неоснователен, поради което подлежи на
отхвърляне.
При този изход на
делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищците следва да заплатят на първия
ответник разноски от 100лв. за възнаграждение за юрисконсулт. Втория ответник
не е направил разноски, поради което такива в негова полза не следва да се
присъждат.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от М.Д.Р., ЕГН **********, и Р.М.Р., ЕГН **********, двамата с адрес ***,
против Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, гр.София, ул.****, и С. „П.Б.“ АД, със седалище и адрес на
управление ***, иск по чл.124, ал.1 ГПК за право на собственост върху реална
част от 1978кв.м. от недвижим имот УПИ ХVI-1033, с граници: УПИ XV-1033, УПИ
VI-1032, УПИ XVII-1033 и улица, а по актуален регулационен статут с граници:
север-УПИ I болничен комплекс и имот пл.№ 545; изток-УПИ ХХХI-републикански
център по протезиране; юг-УПИ I болничен комплекс и запад-част от УПИ ХVI-1033,
целият с площ 27 125 кв.м. и съставляващ по кадастрална карта имот с
идентификатор 68134.4332.1652, като претендираната част от 1978кв.м. се намира
в източната част на имот с идентификатор 68134.43332.1652, при съседи: юг и
изток имот с идентификатор 68134.4332.1567; север-имот с идентификатор
68134.4332.545, запад-останалата част от имот с идентификатор 68134.4332.1652.
ОСЪЖДА М.Д.Р.,
ЕГН **********, и Р.М.Р., ЕГН **********,***, да заплатят на Държавата,
представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, гр.София,
разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК от 100лв.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: