№ 22866
гр. София, 07.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20221110119324 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от „Би ен джи
кредит“ ООД, ЕИК *********, срещу ЮЛ. ЕМ. М..
В първоначалната искова молба с вх. № 71610/11.04.2022 г. ищецът в
обстоятелствената част е изложил твърдения, че вземането му произтича от сключен между
страните Договор за кредит с № max_500023852, като са изложени и подробни съображения
относно съдържанието на договора и правата и задълженията на страните по него.
С разпореждане № 33349/13.04.2022 г. съдът е указал на ищеца в едноседмичен срок от
получаване на разпореждането да уточни на какво основание претендира вземането и да
приведе петитума на исковата молба в съответствие с издадената заповед за изпълнение по
чл. 417 ГПК. Разпореждането е връчено на ищеца на 26.04.2022 г. На 28.04.2022 г. по делото
е постъпила молба от ищеца, в която е формулирано искане за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. 19324/2022 г.
На първо място следва да се посочи, че така посоченият номер на дело от ищеца е
номерът на гражданското дело, образувано въз основа на исковата молба, а не номерът на
частното гражданско дело. Доколкото молбата е постъпила по исковото производство следва
да се има предвид и също, че е недопустимо в исково производство, да се формулира
подобно искане, доколкото същото се навежда единствено в заповедното производство и то
с подаването на заявлението. От друга страна така посочените документи от ищеца са били
издадени вече по заповедното производство. Освен молбата с искане за издаване на заповед
за изпълнение и изпълнителен лист, ищецът е представил и поправена искова молба. В
последната се сочи отново, че между страните е сключен договор за кредит, ведно със запис
на заповед, развиват се съображения, че ответницата се е задължила да върне заемната сума,
като се сочи и какви плащания е направила по договора по пера - главница, договорна
лихва, бързо разглеждане, динамично плащане. След това се сочи какъв е размерът на
дължимото по записа на заповед. Формулирано е искане за признаване установено
съществуването на вземането, но не се посочва основанието на което се претендира
процесното вземане.
1
С разпореждане № 62388/11.07.2022 г. съдът отново е указал на ищеца и е предоставил
последна възможност да изложи фактическите обстоятелства, на които основава
претенцията си и да формулира надлежен петитум. Разпореждането е връчено на ищеца на
18.07.2022 г., като на 19.07.2022 г. е постъпила молба по исковото производство, в която се
сочи, че по повод подадено заявление е образувано гр.д. 19324/2022 г. за сумата от 1630,23
лева, ведно със законна лихва до изплащане на вземането и сумата от 183,60 лева разноски
по делото. Т.е. указанията отново не са изпълнени.
С разпореждане № 66275/21.07.2022 г. съдът отново е указал на ищеца да формулира
ясно искането си до съда. Разпореждането е връчено на 29.07.2022 г. В указания от съда
едноседмичен срок не е постъпила молба по исковото производство, с която да бъдат
отстранени нередовностите.
На 01.08.2022 г. ищецът е депозирал молба по частното гражданско дело, наименувана
„искова молба“. В последната отново се сочи, че между страните е сключен договор за
кредит, ведно със запис на заповед, както и че ответницата се е задължила да върне заемната
сума. Сочи се, че записът е издаден на 27.11.2019 г. в полза на ищеца и че е предявен за
плащане на 20.02.2020 г. Отново се излага какви плащания са извършени по пера, какъв е
общият размер на дължимото по записа на заповед. Формулираният петитум отново не е
пълен и точен и не става ясно на какво основание се претендира съществуването на
вземането.
С оглед изложеното съдът намира, че указанията на съда, дадени с последното
разпореждане № 66275/21.07.2022 г. не са изпълнени на първо място поради това, че не е
постъпила молба по исковото производство в указания от съда срок и и на второ място
поради това, че в подадената молба по ч.гр.д. отново не са посочени обстоятелствата, от
които произтича вземането по записа на заповед и не е формулиран надлежен петитум,
съответен на издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.
Съдът намира за необходимо за пълнота да посочи и че положителният установителен
иск по реда на чл. 422 ГПК следва да бъда абсолютно идентичен с издадената заповед за
изпълнение /независимо дали е по чл. 410 ГПК или чл. 417 ГПК/. От изложеното от страна на
ищеца във всичките уточняваща молби обсъдени по-горе /макар и подавани не по
правилните дела, с оглед грешните номера на делата, посочени от ищеца/ не става ясно на
какво основание се претендира вземането – договор за кредит или запис на заповед. В
настоящия случай, заповедта за изпълнение е издадена въз основа на документ по чл. 417
ГПК – запис на заповед, поради което и предмет на делото в производството по чл. 422 ГПК
следва да бъде именно съществуването на вземането, основано на записа на заповед. В тази
връзка следва да се има предвид и че записът на заповед е абстрактна сделка, при която
основанието за сключването й остава извън правоотношението и е действителен, дори да
липсва такова. Съгласно т. 17 от Тълкувателно решение № 4/ 2014 г. по тълкувателно дело
№ 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, с въвеждането на твърдения или възражения от поемателя
или от издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което
2
е издаден записът на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане
или обезпечителния характер на ценната книга, като в тази хипотеза при преценка
основателността на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК на изследване подлежи и каузалното
правоотношение, доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали
за последица погасяване на вземането по записа на заповед. От изложеното от страна на
ищеца, може да се направи само едно евентуално заключение, че вероятно записът на
заповед е издаден за обезпечаване на задължение по договор за кредит. Подобно твърдение
обаче от страна на ищеца не е наведено нито в исковата молба, нито в някоя от
уточняващите молби и съдът с оглед спазване принципа на диспозитивното начало, не може
да приеме изложеното за категорично.
Съдът счита, че на ищеца са дадени достатъчно и изчерпателни указания за
отстраняване на нередовностите на исковата молба, като въпреки това същите не са
отстранени – не са изложени ясно обстоятелствата, от които произтича вземането и не е
формулиран надлежен петитум, съответен на издадената заповед за изпълнение по чл. 417
ГПК.
Поради изложеното, исковата молба следва да бъде върната, а производството по
делото прекратено.
Съгласно т.13 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 4/2013 г., ОСГТК,
издадените по ч.гр.д. 31604/2020 г. по описа на СРС, 179-ти състав Заповед за изпълнение и
изпълнителен лист следва да бъдат обезсилени.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА на основание чл. 129, ал. 3 ГПК подадената от Би ен джи кредит“ ООД, ЕИК
*********, срещу ЮЛ. ЕМ. М., искова молба с вх. № 71610/11.04.2022 г. и ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д. № 20221110119324 по описа за 2022 година на СРС, 179-ти състав.
ОБЕЗСИЛВА издадените по ч.гр.д. 31604/2020 г. по описа на СРС, 179-ти състав
Заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на
ищеца пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3