№ 13453
гр. София, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20211110142065 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на фирма срещу М. Р. Р., с която е
предявен по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК иск за признаване за установено
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 44.97 лв. – неустойка за
предсрочно прекратяване на Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги №
****/14.08.2017 г., начислена с Фактура № ****/08.01.2018 г., за която е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 61676/2020 г. по описа на
СРС, 85 състав. Претендират се разноските за заповедното и исковото производство.
Ищецът твърди, че договорът е сключен между ответника и фирма за срок от 24
месеца, като на ответника е предоставяна цифрова телевизионна услуга по тарифен план с
месечен абонамент в размер на 17.99 лв. /с ДДС/. Излага, че за отчетния период от
08.09.2017 г. до 07.12.2017 г. ответникът е потребил услуги на обща стойност 46.86 лв., за
които са издадени фактури, но не е заплатил в срок задълженията си, поради което на
основание чл. 50 вр. чл. 43, т. 1 от Общите условия фирма е прекратило едностранно
договора на 19.12.2017 г. и е начислило неустойка за предсрочно прекратяване на договора
на основание т. 2 от него, представляваща сбор от трикратния размер на месечните такси
без ДДС. Твърди, че вземането му е прехвърлено с Договор за цесия от 01.10.2019 г. от
фирма на което било прехвърлено от фирма с Договор за цесия от 16.10.2018 г. Посочва, че
длъжникът е уведомен за цесиите с връчване на препис от исковата молба и приложенията.
Изтъква, че съобщаването на цесиите би имало значение, само ако длъжникът твърди, че е
изпълнил задължението си на стария кредитор.
В законоустановения срок е подаден отговор на исковата молба, с който предявеният
иск е оспорен като неоснователен. Ответникът оспорва материалноправната легитимация на
ищеца при твърдения, че не са достатъчно индивидуализирани прехвърлените вземания,
описани в Приложение № 1, поради което не може да се направи извод, че процесното
вземане е сред тях. Релевира възражение за нищожност на първия договор за цесия поради
липса на предмет – предвид неопределеността на прехвърлените вземания. Оспорва фирма
1
реално да е доставило процесните услуги през отчетния период, както и техния размер, във
връзка с което изтъква, че фактурите не могат да установят тези обстоятелства. Сочи, че
претендираната неустойка е завишена, поради което е нищожна на основание чл. 143, ал. 1,
т. 5 ЗЗП. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК иск за установяване
дължимост на сума, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 61676/2020 г. по описа на СРС, 85 състав. Искът е допустим като
предявен в законоустановения срок и в предметните и субективни предели на заявлението и
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 92, ал. 1 вр. чл. 99
ЗЗД се обуславя от доказването от ищеца на следните обстоятелства: сключването на
Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги № ****/14.08.2017 г. между фирма и
ответника и неговото съдържание; че фирма е било изправна страна по договора; наличие
на валидна неустоечна клауза; настъпване на предпоставките за претендиране на
неустойката, т.е. разваляне на договора от фирма; размера на дължимата неустойка;
прехвърляне на вземането за неустойка в полза на ищеца; уведомяването на длъжника за
цесиите от прехвърлителите.
В случая е безспорно сключването на Договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги № ****/14.08.2017 г. между фирма и ответника. Договорът е за
предоставяне на TV услуга по пакет „Vivacom TV M“ при месечен абонамент в размер на
17.99 лв. /с ДДС/. Договорът е сключен за срок от 24 месеца, считано от 14.08.2017 г. С
протоколно определение от 27.10.2022 г. е обявено за безспорно обстоятелството, че ищецът
е извършвал доставка на услуги при условията на тарифен план „Vivacom TV M“. От
представените месечни сметки се установява, че е начислявана сума за месечен абонамент в
размер на 14.99 лв. /с ДДС/ поради ползването на 3 лв. отстъпка от месечния абонамент.
Следователно за периода от 08.09.2017 г. до 07.12.2017 г. е начислена сума за месечни
абонаменти в общ размер на 44.97 лв.
Уговорено е в договора, че ако споразумението бъде прекратено преди изтичането на
уговорения срок по искане или по вина на абоната, включително при неплащане на
дължими суми, абонатът дължи на фирма неустойка, равна на оставащите до края на срока,
но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите на срочен
абонамент, за които договорът се прекратява, включително за допълнителни услуги, по
техния стандартен размер без отстъпка. Тълкувайки посочената договорна клауза, съдът
намира, че действителната обща воля на страните е, че при неплащане на дължими суми от
абоната за мобилния оператор възниква правото да развали договора ведно с право на
неустойка. Касае се за компенсаторна неустойка – неустойка за вредите от разваляне на
срочен договор за услуга.
На основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът дължи преценка за неравноправност на клаузата
за неустойка, на която се позовава ищецът, тъй като се касае за договор, сключен с
потребител. За да е неравноправна и следователно нищожна клауза в договор, сключен с
потребител, тя следва да не е уговорена индивидуално, да осъществява фактически състав на
чл. 143 ЗЗП и да не попада в някое от изключенията на чл. 144 ЗЗП. В случая съдът намира,
че не е осъществена никоя от хипотезите на чл. 143 ЗЗП, включително твърдяната от
ответника хипотеза на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, доколкото уговорената неустойка не е
необосновано висока – тя се равнява на месечния абонамент за три месеца, поради което
напълно съответства на вредите от неизпълнението на задълженията на ответника по
договора. Следователно не се касае за неравноправна клауза в потребителски договор, респ.
2
налице е валидна неустоечна клауза.
В случая въпреки изричните указания на съда, дадени с Определение №
23021/08.09.2022 г., ответникът нито твърди, нито доказва плащане на задълженията,
обезпечени с неустоечната клауза, а именно задълженията за месечни абонаментни такси в
начисления размер за периода от 08.09.2017 г. до 07.12.2017 г.
Обстоятелството, че доставчикът на услугата е бил изправна страна по договора, а
ответникът не е изпълнявал надлежно задължението си за плащане на месечните
абонаментни такси за отчетния период от 08.09.2017 г. до 07.12.2017 г., поето със
сключването на договора, е обусловило правото на фирма да развали договора преди
изтичане на неговия срок и да претендира неустойка. С Определение № 23021/08.09.2022 г.
е обявено за безспорно развалянето на договора от фирма през м. 12.2017 г. и начисляването
от него на ответника на неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на
44.97 лв. с Фактура № ****/08.01.2018 г.
Установява се от представените към исковата молба писмени доказателства
прехвърлянето на вземането за неустойка в полза на ищеца посредством два договора – с
Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ № ****/16.10.2018 г., сключен между фирма и
фирма и Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.10.2019 г., сключен межу „С. Г.
Груп“ ООД и фирма.
Възражението на ответника за нищожност на първия договор за цесия поради липса
на предмет е неоснователно, тъй като негов предмет са вземанията съгласно Приложение №
1, представляващо неразделна част от него.
Неоснователно е и възражението за недостатъчна индивидуализация на
прехвърленото вземане в Приложение № 1. В случая са представени извлечения от
приложенията към двата договора за цесия, в които ясно е посочен размерът на
прехвърленото вземане, по кой договор се дължи и кой е длъжникът, което е достатъчно,
при положение че ответникът не твърди между него и фирма да е съществувало друго
правоотношение, вземанията по което срещу него да са в действителност предмет на
представените договори за цесия.
При липса на възражения в отговора на исковата молба и доколкото ответникът не
твърди изпълнение на задължението за заплащане на неустойката на стария кредитор,
въпросът за съобщаването на цесията не следва да бъде обсъждан.
По изложените съображения следва да се приеме, че ищцовото дружество е носител
на вземането за неустойка, произтичащо от процесния договор за доставка на
далекосъобщителни услуги, тъй като е налице валидно прехвърляне на вземането в
патримониума на фирма. Ищецът е надлежен нов кредитор на ответника и притежава
материалноправна легитимация спрямо длъжника по отношение на вземането за неустойка в
претендирания размер.
В отговора на исковата молба ответникът релевира възражение за изтекла
погасителна давност за процесното вземане. Съгласно чл. 111, б. „б“ ЗЗД с изтичане на
тригодишна давност се погасяват вземанията за неустойки от неизпълнен договор. В случая
давността е започнала да тече от 19.12.2017 г., когато ищецът е развалил договора и за него е
възникнало вземането за неустойка. Следователно тя не е изтекла към датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 09.12.2020 г., респ. възражението е неоснователно.
С оглед всичко изложено предявеният иск следва да бъде изцяло уважен.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се
присъдят сторените от него разноски за заповедното и исковото производство. За
заповедното производство му се дължат разноски в общ размер на 205 лв., както следва: 25
лв. – държавна такса; 180 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, а за исковото
3
производство – в общ размер на 505 лв., както следва: 25 лв. – държавна такса; 300 лв. –
депозит за особен представител; 180 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК,
че М. Р. Р., ЕГН **********, с адрес: адрес, дължи на фирма, ЕИК ****, със съдебен адрес:
фирма, на основание чл. 92, ал. 1 вр. чл. 99 ЗЗД сумата от 44.97 лв. – неустойка за
предсрочно прекратяване на Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги №
****/14.08.2017 г., начислена с Фактура № ****/08.01.2018 г., за която е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 61676/2020 г. по описа на
СРС, 85 състав.
ОСЪЖДА М. Р. Р., ЕГН **********, с адрес: адрес, да заплати на фирма, ЕИК ****,
със съдебен адрес: фирма, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 205 лв. – разноски в
заповедното производство, и сумата от 505 лв. – разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4