Решение по дело №1529/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1752
Дата: 14 октомври 2020 г.
Съдия: Мария Илиева Златанова
Дело: 20207180701529
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

  №1752                           гр. Пловдив                              14.10.2020год.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ състав, в открито заседание на шестнадесети септември, през две хиляди и двадесета година в състав:                      

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА

  ПЕТЪР КАСАБОВ

 

при секретаря С. Ж. и участието на прокурора АНЕЛИЯ ТРИФОНОВА, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ КАНД № 1529 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 пр.2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, предявена от „ДРОНОМИ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, бул.“Христо Ботев“ № 92Г, ет.5, ап.13, представлявано от управителя В.М.М., чрез адв.И., със съдебен адрес: гр.Пловдив, бул.“Шести септември“ № 154, ет.2, против  Решение № 548/25.03.2020 г., постановено по АНД № 1113/2020 г. по описа на ПРС, XXII н.с., с което е потвърдено Наказателно постановление № 484187-F513356 от 12.12.2019г. на Заместник директора на ТД на НАП – гр.Пловдив, с което на „ДРОНОМИ“ ООД, на основание чл.74, ал.1, пр.2 от Закона за счетоводството /ЗСч/ е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 200 /двеста / лева за извършено административно нарушение по чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч.

Според жалбоподателя решението е неправилно. Излагат се доводи, че административнонаказателното производство е образувано извън сроковете по чл.34 от ЗАНН, както и наличие на предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на съдебното решение, както и отмяна на процесното НП. Претендират се разноски по обжалване на НП пред районен съд в размер на 200 лв.

Ответникът ТД на НАП – Пловдив, чрез процесуалния представител юриск. П., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения са изложени в постъпил по делото отговор на касационната жалба.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Пловдивският административен съд, като провери законосъобразността на обжалваното решение, във връзка с наведените от касатора оплаквания, и с оглед обхвата на служебната проверка по чл.218 ал.2 от АПК във връзка с чл.63 ал.1 пр.2 от ЗАНН, намери следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което същата се явява ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

При служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съдът констатира, че не са налице касационни основания за отмяна. Решението е мотивирано с подробно изложена фактическа обстановка и обосновани правни изводи, които касационната инстанция споделя и препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.

Наведените касационни основания се свеждат до това, че АУАН бил съставен след срока по чл.34 от ЗАНН, както и неправилното приложение на чл. 28 от ЗАНН.

Районният съд е бил сезиран с жалба против Наказателно постановление № 484187-F513356 от 12.12.2019г. на Заместник директора на ТД на НАП – гр.Пловдив, с което на „ДРОНОМИ“ ООД, на основание чл.74, ал.1, пр.2 от Закона за счетоводството /ЗСч/ е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 200 /двеста / лева за извършено административно нарушение по чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч.

За да потвърди процесното НП, въззивния съд е приел за безспорно доказано, извършването от страна на „Дрономи“ ООД административно нарушение на чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч., както и че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването на АУАН и НП. В мотивите на решението е посочено, че  дружеството като търговец по смисъла на ТЗ е било обвързано от задължението по чл. 38 ал.1 т.1 от ЗСч и е следвало да подаде заявление за обявяване на ГФО за 2018 г. в рамките на регламентирания в  разпоредбата срок, а именно - до 30 юни на следващата година /в случая до 01.07.2019 г., тъй като 30.06.2019 г. е неприсъствен ден/, а ГФО на дружеството за 2018 г. е бил заявен за вписване и представен за обявяване в ТР към Агенцията по вписванията едва на 27.09.2019 г. (повече от два месеца след законоустановения срок). По отношение на размера на наложената имуществена санкция, районният съд е посочил, че същата е в минимално предвидения от законодателя размер от 200лв., като наказващия орган е отчел, че нарушението е извършено за първи път.

Според въззивния съд случаят не е маловажен, и е изложил подробни мотиви в тази насока. Подчерно е, че жалбоподателят е предприел действия за изпълнение на задължението си по чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч  не по своя инициатива, а едва след като е бил уведомен за инициираното административнонаказателно производство.

В мотивите на оспореното решение е посочено, че не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. Според районния съд за НАП не съществува служебно задължение да следи обявленията или липсата на такива в търговския регистър. В тази насока е направен извод, че доколкото компетентни да издадат АУАН за нарушение по чл.38 от ЗСч са органите на НАП, и доколкото по делото не са изложени твърдения и приложени доказателства  за извършване на последващи проверки по установяване на нарушението, то нарушението ще се счита открито от датата на получаване от НАП на писмото изпратено от Агенцията по вписванията, съдържащо данните за лицата, които не са подали ГФО в срок.

Решението е правилно.

Както пред РС Пловдив, така и пред настоящата инстанция,  жалбоподателят е направил възражение, че административнонаказателното производство е образувано извън сроковете по чл.34 от ЗАНН. Изводите на въззивния съд в тази насока са правилни и обосновани. Съгласно разпоредбата на  чл.38, ал.11 ЗСч. (в приложимата редакция към момента на извършване и установяване на нарушението, аналогична на сегашните ал.13 и 15 на същия член), в срок до 31 юли на текущата година Агенцията по вписванията предоставя в електронен вид на Националната агенция за приходите списък с предприятията, които не са публикували годишните си финансови отчети за предходната година в срока по ал. 1 и 2. Списъкът трябва да съдържа наименованието на предприятието и код по БУЛСТАТ. В срок до 30 септември на текущата година Националната агенция за приходите предприема необходимите мерки за извършването на проверки и установяване на нарушения по ал. 1 – 10.

В действителност ГФО следва да бъде представен за обявяване пред Агенция по вписванията, а НАП следи за изпълнение на това задължение в срок и за санкциониране на нарушителите, но както е посочено в мотивите на оспорения съдебен акт, за НАП не съществува служебно задължение да следи обявленията или липсата на такива в търговския регистър, то нарушението в случая е установено именно на 21.08.2019г. – датата на която НАП е уведомена от Агенция по вписванията (писмото на лист 23-24 по АНД 1113/2020г. на ПРС). В случая АУАН е съставен на 04.10.2019г., а НП е издадено на 12.12.2019г., от което следва, че са спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Не се спори, а и в самото наказателно постановление е отразено изрично, че нарушението е за първи път. Независимо от това, същото не може да се определи като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от посочения вид, а и обстоятелството, че нарушението е за първи път е отчетено при определяне на санкцията, която е в минималния предвиден в закона размер. Налице е неизпълнение на задължително предписание на ЗСч, което е свързано с важното изискване за публичност на финансовите отчети, както е озаглавена и Глава шеста на ЗСч, в която се намира нарушената разпоредба.

Вярно е и обстоятелството, че е налице последващо отстраняване на нарушението, но то в никакъв случай не може да бъде определено като своевременно, доколкото е сторено повече от два месеца след изтичане на законоустановения срок за публикуване на ГФО чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в ТР. Пак в тази връзка напълно неоснователно е и възражението, че ГФО е подаден преди съставянето на АУАН, тъй като това не е обстоятелство, водещо до извод за маловажност, а и както правилно е отчел въззивния съд действия за изпълнение на задължението по чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч  са предприети едва, след като дружеството е уведомено за инициираното административнонаказателно производство.

Ето защо касационната инстанция намира, че обжалваното решение не страда от наведените в касационната жалба пороци и следва да се остави в сила.

За разноските:

С оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН, във връзка с чл. 228 АПК, вр. с чл. 143, ал. 4 от АПК, в полза на ответния административен орган се следва претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лв.

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 548/25.03.2020 г., постановено по АНД № 1113/2020 г. по описа на ПРС, XXII н.с.

ОСЪЖДА „ДРОНОМИ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, бул.“Христо Ботев“ № 92Г, ет.5, ап.13, да заплати на Национална агенция за приходите сумата от 120/сто и двадесет/ лева юрисконсултско възнаграждение.

 

             Решението е окончателно.

  

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ :                              ЧЛЕНОВЕ :  1.   

 

                                                                                       2.