№ 4709
гр. София, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20221110156234 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
Ищецът Б. Н. Н., чрез адв. З., извежда съдебно предявените субективни права при
твърденията, че на 25.01.2018 г. сключил с ответника договор за паричен заем № ****** за
сума в размер на 500 лева, платима на месечни вноски при ГПР 41,78% и фиксиран годишен
лихвен процент в размер на 35%. В чл. 4 от процесния договор било посочено, че страните
се съгласяват договорът да бъде обезпечен с гарант – две физически лица, които следвало да
отговарят на определени условия. В чл. 4, ал. 2 от договора било уговорено, че при
непредоставяне на обезпечение в срок до следващия ден, заемателят следвало да заплати на
заемодателя неустойка, която следвало да бъде заплащана на части, съгласно представения
погасителен план. На ищеца била начислена неустойка, тъй като същият не представил в
срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение, посочени в договора. Твърди, че
погасил изцяло сумата по договора, в това число и неустойката, като поддържа, че
неустоечната клауза на чл. 4 от процесния договор е нищожна на основание чл. 26, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1 вр. чл. 146 ЗЗП. Ето защо моли съда да уважи предявеният
иск, като осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 353,40 лв. (след
допуснато по реда на чл. 214 ГПК изменение на размера на предявения иск),
представляваща недължимо платена сума за неустойка по договора за паричен заем, ведно
със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, чрез юрк. Н.,
е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявеният иск по основание и размер
по подробно изложени съображения. Моли съда да отхвърли предявеният иск. Претендира
разноски.
1
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
От представения като доказателство по делото Договор за паричен заем № ****** от
25.01.2018г. се установява, че между ищеца Б. Н. Н., в качеството му на заемател, и „ИЗИ
АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, в качеството му на заемодател, е бил сключен договор за заем,
по силата на който „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД предоставило на Б. Н. Н. сумата в
размер на 500 лв., която ищецът се задължил да върне в срок от 6 месеца на шест месечни
погасителни вноски, всяка от които в размер на 93,32 лв., при фиксиран годишен лихвен
процент в размер 40,00% и годишен процент на разходите от 47,33%.
В чл. 4, ал. 1 от договора е било уговорено, че заемателят се задължава в срок до три
дни, считано от датата на сключване на процесния договор да предостави на заемодателя
обезпечение в една от следните форми: 1) двама поръчители, които да отговарят на следните
условия: нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв.; да работи на
безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем,
сключен с ответника; да няма задължения към други банкови и финансови институции; да
няма неплатени осигуровки за последнтие 2 години; 2) банкова фаранция с бенефициер –
Заемодателя, за сумата от 559,92 лв. със срок на валидност – 30 дни след крайния срок за
плащане на задълженията по договора.
Съгласно чл. 4, ал. 2 от договора, в случай че не предостави обезпечение в срока по
чл. 4, ал. 1, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 353,40 лв., която се
заплаща разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като към размера на всяка от
вноските, посочен в ч. 2, т. 2 (93,32 лв.), се добавя сума в размер на 58,90 лв.
От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно – счетоводна
експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, се
установява, че: сумата в размер на 500 лв. е била изцяло усвоена от земателя Б. Н. Н.; по
процесния Договор за паричен заем № ****** от 25.01.2018г. ищецът е изплатил на
ответника сума в общ размер на 913,32 лв., която е разпределена от заемодателя, както
следва: 500 лв. – погасена главница по договора; 59,92 лв. – погасена договорна лихва
съгласно погасителния план към договора; 353,40 лв. – погасена неустойка съгласно чл. 4 от
договора; вземайки предвид размера на отпуснатия кредит – 500 лв. за срок от 6 месеца и
общо изплатената от Б. Н. Н. сума по кредита – 913,32 лв., годишният процент на разходите
в този случай е в размер на 165,33%.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, в
тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно, че е заплатил твърдяната сума за
неустойка в общ размер на 353,40 лв., че тя е постъпила в патримониума на ответника, че
това разминаване на блага от имуществото на ищеца в имуществото на ответника в частта
за сумата в размер на 353,40 лв. е без правно основание, т. е. без да е било налице годен
2
юридически факт.
Регламентацията на договора за потребителски кредит се съдържа в Закона за
потребителския кредит – ЗПК (Обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.,
приложима редакция – изм. и доп., бр. 58 от 30.07.2010 г., в сила от 31.08.2010 г.) – чл. 9,
като това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на
услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при
което потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването
на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Формата за действителност на договора за потребителски кредит е писмена – чл. 10,
ал. 1 ЗПК – на хартиен или друг траен носител; по ясен и разбираем начин; в два екземпляра
– по един за всяка от страните по договора (дефиниция на понятието "траен носител" се
съдържа в § 1, т. 10 от ДР на ЗПК – това е всеки носител, даващ възможност на потребителя
да съхранява адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й
използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена
информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената
информация).
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя
на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит.
В разглеждания случай са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7, 8, 9,
11 и 12 и 20 ЗПК (виж чл. 22 от закона). Доколкото е бил договорен фиксиран лихвен
процент на годишна основа, не е било необходимо посочването на методика за изчисляване
на референтен лихвен процент. Отделно от това в случая нито се твърди, нито се
установява, че е уговорено прилагането на различни лихвени проценти. Изготвен е и
погасителен план, който съдържа информация за размера, броя, периодичността и датата на
плащане на погасителната вноска, както и разпределение на вноските между различните
неизплатени суми – чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, като в случая договорът съдържа и
предупреждение за последиците за потребителя при просрочие на вноските, както и и
наличието на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да
бъде упражнено, включително информация за задължението на потребителя да погаси
усвоената главница и лихвата съгласно, с което са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 20
3
ЗПК.
Същевременно настоящият съдебен състав приема, че уговорената в процесния
договор "неустойка" е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването
на годишния процент на разходите – ГПР (индикатор за общото оскъпяване на кредита) –
чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК, който съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България
(основен лихвен процент плюс 10 %), което означава, че лихвите и разходите по кредита не
могат да надхвърлят 50 % от взетата сума, а клаузи в договор, надвишаващи определените
по ал. 4, са нищожни – чл. 19, ал. 5 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието
"общ разход по кредита за потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според
която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси,
възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора
за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия;
общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси. В разглеждания
случай е несъмнено, че получаването на кредита е било обусловено от предоставяне на едно
от посочените „обезпечения“, като кредитополучателят се е съгласил да заплаща неустойка
в общ размер на 353,40 лв. В частност настоящият съдебен състав приема, че с уговорената в
чл. 4, ал. 2 от договора за кредит неустоечна клауза се цели единствено осигуряването на
допълнително възнаграждение за предоставяне на процесната заемна сума - т.нар "скрита
възнаградителна лихва". Този извод на първо място следва от специфичността и краткия
срок за изпълнение задължението, по отношение на което е уговорена неустойката -
осигуряването на поемане на поръчителство за връщане на заема от две лица, отговарящи на
определени условия на следващия ден от сключването на договора. По този начин,
кредиторът не е очаквал или желал изпълнение на задължението. Още повече, ако
заемодателят действително е имал намерение да получи обезпечение от такъв тип, той е
можел да постави сключването на договора за заем и предоставяне на заемните средства под
условие от предварителното поемане на поръчителство от две лица, отговарящи на
посочените изисквания, каквато възможност, той има съгласно чл. 138, ал. 2, изр. 2 ЗЗД. В
подкрепа на горния извод следва да се отбележи и уговорката, че в случай на възникване на
задължението за заплащане на неустойка, то ще бъде заплащано заедно със съответната
погасителна вноска по кредита съобразно уговорения в договора погасителен план. Това
отново навежда към изначално съгласие между страните, че задължението за предоставяне
на обезпечение няма да бъде изпълнено, а това за неустойка ще възникне. Следва да се
посочи, че посочената алтернатива за обезпечение - банкова гаранция, в размер на всички
дължими по договора суми, е житейски немислима при сключване на договор за
потребителски кредит, доколкото кандидатстващото лице може просто да се възползва от
4
средствата, нужни за издаването на банковата гаранция. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК,
годишният процент на разходите (ГПР) не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва, която съгласно ПМС № 426 от 18.12.2014 г. е в размер на 10 %, или
годишният размер на разходите не следва да надхвърля 50 % от предоставената по кредита
сума. Съдът намира, че с разглежданата неустоечна клауза се заобиколя правилото на чл. 19,
ал. 4 ЗПК и се уговоря по-висок размер на разходите по кредита от нормативно допустимия.
В случая само размера на неустойката представлява около 60 % от заетата сума и заедно с
нея се формира годишен процент на разходите от 165,33% съгласно заключението на вещото
лице по допуснатата и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, който е значително по-
висок от нормативно установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Предвид изложеното, неустоечната
клауза на чл. 4, ал. 2 от договора е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пред. второ от ЗЗД
като заобикаляща закона.
С оглед гореизложеното, задължението по чл. 4, ал. 2 от договора не е свързано с
неизпълнението на договора, а представлява разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗПК,
който, в противоречие на правилото чл. 11, т. 10 от ЗПК, не е включен в годишния процент
на разходите, нито в общата сума на заема, дължима от потребителя към деня на
сключването. Въпреки че формално в договора са посочени годишен процент на разходите и
общ размер на задължението, без включването в тях на обсъжданата сума по чл. 4, ал. 2, те
не могат да изпълнят отредената им функция - да дадат възможност на потребителя, по ясен
и достъпен начин, да се запознае с произтичащите за него икономически последици от
договора, въз основа на което да вземе информирано решение за сключването му (така
Решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в.гр.д. № 13336/2019 г. по описа на СГС, ІІ-А
въззивен състав и др.).
Както вече бе посочено по-горе, по делото е установено, че ищецът е заплатил по
процесния Договор за паричен заем № ****** от 25.01.2018г. ищецът е изплатил на
ответника сума в общ размер на 913,32 лв., която е разпределена от заемодателя, както
следва: 500 лв. – погасена главница по договора; 59,92 лв. – погасена договорна лихва
съгласно погасителния план към договора; 353,40 лв. – погасена неустойка съгласно чл. 4 от
договора. Ето защо и предвид обстоятелството, че клаузата на чл. 4, ал. 2 от договора е
нищожна, следва да се приеме, че заплатената от ищеца сума в размер на 353,40 лв.
подлежи на връщане, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 17.10.2022 г.,
до окончателното изплащане на сумата.
Предвид гореизложеното, искът с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД е
основателен, поради което следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да
се присъдят сторените разноски за държавна такса в размер на 50 лв., за съдебно-счетоводна
експертиза в размер на 500 лв., като претендира и адвокатско възнаграждение в размер на
500 лв. Своевременно релевираното от процесуалния представител на ответника възражение
по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
5
възнаграждение е основателно. Съобразно разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1
от 9.07.2004 г., минималното адвокатско възнаграждение възлиза в размер на 400 лв. В този
смисъл и при съобразяване сложността на делото от фактическа и правна страна съдът
приема, че на ищеца следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 400
лв., т.е. общият размер на разноските, който следва да бъде присъден, е 950 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: АДРЕС, да заплати на Б. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС, на основание
чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, сумата в размер на 353,40 лв. – платена при начална липса на
основание – нищожна клауза на чл. 4, ал. 2 от Договор за паричен заем № ****** от
25.01.2018 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 17.10.2022 г., до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: АДРЕС, да заплати на Б. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 950 лв. – разноски за производство пред СРС.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6