РЕШЕНИЕ
Номер 24713.11.2020 г.Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПерникПърви граждански състав
На 15.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:ТАТЯНА И. ТОДОРОВА
МАРИЕТА С. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
като разгледа докладваното от МАРИЕТА С. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Въззивно гражданско дело № 20201700500513 по описа за 2020 година
Образувано е по въззивна жалба на „Теленор България“ ЕАД, подадена чрез
пълномощника адв. Н. Ш., против решение № 478/27.02.2020 г., поправено по реда на чл.
247 ГПК с решение № 910/13.07.2020 г., постановено по гр.д. № 6966/2018 г. на Районен съд
– Перник, в частта му, с която са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу С. Б. А.
искове с правно основание чл. 422 ГПК за признаване за установено, че ответната страна
дължи на ищцовото дружество следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение от
*** г. по ч.гр.д. № 2466/2018 г. на Районен съд – Перник за: 1) разликата над присъдената
сума от 80,66 лева до целия предявен размер от 135,58 лева – вземане за незаплатена
далекосъобщителна услуга по договор за мобилни услуги от *** г. за мобилен номер ***, за
периода от 09.02.2016 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане; 2) разликата над
присъдената сума от 80,66 лева до целия предявен размер от 168,43 лева – вземане за
незаплатена далекосъобщителна услуга по договор за мобилни услуги от *** г. за мобилен
номер ***, за периода от 09.02.2016 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане; както и
за вемането, за което е издадена допълнителна заповед за изпълнение от *** г. по ч.гр.д. №
2466/2018 г. на Районен съд – Перник за: 3) разликата над присъдената сума от 282,67 лева
до целия предявен размер от 293,71 лева – вземане за незаплатени лизингови вноски по
договор за лизинг от *** г. (за мобилен апарат „Самсунг“, модел „Галакси А5 Бял“) за
периода от 09.02.2016 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане.
По изложени в жалбата съображения за неправилност и необоснованост на
първоинстанционното решение жалбоподателят моли то да бъде отменено в обжалваната
част и предявените от него искове да бъдат уважени изцяло. Оспорва извода на съда
относно дължимия размер на абонаментните такси по процесните два договора за мобилни
услуги за отчетния период от 09.02.2016 г. до 30.04.2016 г., като твърди, че ПРС
необосновано е приел, че се касае за период от 2 месеца и 20 дни. Сочи, че за този период са
издадени три фактури, поради което счита, че се дължат по три абонаменти такси за всеки
договор или общо 89,97 лева. Поддържа, че по делото е доказано ползването от ответника на
1
допълнителни услуги извън абонаментния пакет за двата предпочетени мобилни номера -
мобилен интернет, кратки текстови съобщения, международни разговори и други на обща
стойност 76,47 лева с ДДС. Посочва, че ответникът не е оспорил нито истинността на
съдържанието на процесните фактури, издадени от ищцовото дружество, нито ползването
на фактурираните мобилни услуги, заплащането на които се претендира от ищеца. Сочи
още, че ответникът не се е възползвал от възможността да оспори по реда на т. 31 от Общите
условия на „Теленор България“ ЕАД пред мобилния оператор задълженията за заплащане на
месечните такси, за които са издадени процесните фактури. По отношение на разликата от
11,04 лева, за която първоинстанционния съд е отхвърлил иска за заплащане на лизингови
вноски за мобилен апарат „Самсунг“, модел „Галакси А5 Бял“, жалбоподателя твърди, че
същата се дължи на основание чл. 1, ал. 3 от договора за лизинг за това устройство и
представлява неустойка в размер на една лизингова вноска, начислена поради невръщане на
устройството на мобилния оператор. Претендира разноските за заповедното,
първоинстанционното и въззивното производство.
Въззиваемата страна не е подала писмен отговор в законоустановения срок по чл.
263, ал. 1 ГПК. В съдебно заседание ответникът С. Б. А. , представляван от пълномощника
адв. М. М., оспорва жалбата като неоснователна и моли решението да бъде потвърдено.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част
(постановено е от компетентен съд в рамките на правораздавателната власт на съдилищата
по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна
защита).
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Производството пред районния съд е образувано по предявени от „Теленор
България“ ЕАД срещу С. Б. А. искове с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл 79 ЗЗД и
чл. 342, ал. 1 ТЗ за признаване за установено, че ответната страна дължи на ищцовото
дружество следните суми, за които е издадена заповед № *** за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от *** г., допълнена със заповед за изпълнение от *** г., по
ч.гр.д. № 2466/2018 г. на Районен съд – Перник:
1. сумата от 135,58 лева, представляваща стойността на предоставени
далекосъобщителни услуги по договор за мобилни услуги от *** г. за мобилен номер
***, формирана както следва: 1) по фактура № *** г. издадена за отчетен период от
09.02.2016 г. до 29.02.2016 г.- абонаментна такса и използвани услуги на обща
стойност от 51,92 лева; 2) по фактура № *** г. издадена за отчетен период от
01.03.2016 г. до 31.03.2016 г.- абонаментна такса и използвани услуги на обща
стойност от 53,66 лева; 3) по фактура № *** г. издадена за отчетен период от
01.04.2016 г. до 30.04.2016 г.- абонаментна такса на стойност 29,99 лева;
2. сумата от 168,43 лева - стойността на предоставени далекосъобщителни услуги
за отчетен период от 09.02.2016 г. до 30.04.2016 г. по договор за мобилни услуги от
*** г. за мобилен номер ***, формирана както следва: 1) по фактура № *** г. издадена
за отчетен период от 09.02.2016 г. до 29.02.2016 г.- абонаментна такса и използвани
услуги на обща стойност от 92,45 лева; 2) по фактура № *** г. издадена за отчетен
период от 01.03.2016 г. до 31.03.2016 г.- абонаментна такса и използвани услуги на
обща стойност от 46 лева; 3) по фактура № *** г. издадена за отчетен период от
01.04.2016 г. до 30.04.2016 г.- абонаментна такса на стойност 29,99 лева;
3. сумата в размер на 282,67 лева - лизингови вноски по договор за лизинг от *** г.
2
(за мобилен апарат „Самсунг”, модел „Галакси А5 Черен”), ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на заявлението до окончателното плащане;
4. сумата в размер на 293,71 лева - лизингови вноски по договор за лизинг от *** г.
(за мобилен апарат „Самсунг”, модел „Галакси А5 Бял”),
5. ведно със законната лихва върху тези суми от подаване на заявлението по чл. 410
ГПК до окончателното им изплащане.
Ответникът С. Б. А. е подал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който е
оспорил предявените искове. Посочил е, че не му е връчвана допълнителната заповед за
изпълнение, поради което намира, че му е била преградена възможността да подаде
възражение по чл. 414 ГПК, като допълнително оспорва вземането, предмет на
допълнителната заповед.
Предмет на въззивен контрол е първоинстанционното решение в частта му, с която
предявените от „Теленор България“ ЕАД срещу С. Б. А. искове с правна квалификация чл.
422 ГПК, вр. чл 79 ЗЗД и чл. 342, ал. 1 ТЗ са отхвърлени. Решението на ПРС в частта му, с
която е признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество: 1. сумата в
размер на 80,66 лева, представляваща стойността на абонаментния план за отчетен период от
09.02.2016 г. до 30.04.2016 г. по договор за мобилни услуги от *** г. (за мобилен номер ***),
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното
плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 02466 по описа за
2018 г. на Пернишки районен съд; 2. сумата в размер на 80,66 лева, представляваща
стойността на абонаментния план за отчетен период от 09.02.2016 г. до 30.04.2016 г. по
договор за мобилни услуги от *** г. (за мобилен номер ***), ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението до окончателното плащане, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 02466 по описа за 2018 г. на Пернишки районен
съд; 3. сумата в размер на 282,67 лева - лизингови вноски по договор за лизинг от *** г. (за
мобилен апарат „Самсунг”, модел „Галакси А5 Черен”), ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението до окончателното плащане, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 02466 по описа за 2018 г. на Пернишки районен
съд; 4. сумата в размер на 282,67 лева - лизингови вноски по договор за лизинг от *** г. (за
мобилен апарат „Самсунг”, модел „Галакси А5 Бял”), ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението до окончателното плащане, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 02466 по описа за 2018 г. на Пернишки районен
съд, е влязло в сила като необжалвано.
По исковете с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл 79 ЗЗД:
Съгласно правилата на чл. 154 ГПК в тежест на ищеца по тези искове е да докаже
наличието на валидна облигационна връзка между страните - твърдените договори за
предоставяне на мобилни (далекосъобщителни) услуги, както и съдържанието на това
облигационно правоотношение- цена на предоставяните услуги. В негова тежест е и да
докаже, че по силата на договорите далекосъобщителните услуги, за които са издадени
процесните фактури, действително са доставени на ответника.
От приетия по делото като писмено доказателство договор за мобилни услуги № ***
г., заедно с декларация-съгласие на потребителя, приложение- ценова листа за абонаменти
планове за частни лица и общи условия към него, се установява, че същият е сключен между
С. Б. А. и „Теленор България“ ЕАД и се отнася за мобилен номер ***. По силата на този
договор ответната страна е поела задължение да заплаща за срока на договора стандарния
месечен абонамент от 29,99 лева с ДДС. Срокът на договора е 24 месеца, считано от датата
на успешното пренасяне на номера в мрежата на опратора. Видно от представеното по
делото заявление с № *** г. за пренасяне на номер в мрежата на Telenor, ответникът е
заявил желанието си тази процедура да стратира от момента на подаване на заявлението,
което означава, че срокът на договора тече от *** г. и изтича на *** г. (претенцията се
3
отнася за по – късна дата, а именно *** г.)
Видно от приложение към договора за мобилни услуги от *** г., по него има и втори
мобилен номер- ***, като за този номер са приложими същите условия като за първия при
срок на договора от 24 месеца и размер на месечна абонамента такса от 29,99 лева с ДДС.
По договора за мобилни услуги е постигната уговорка ищцовото дружество да издава
фактура на 1-во число на месеца, което води до извод, че отчетният период е от от 1-во
число до последния ден на месеца. Последното се установява и от приложените фактури по
делото, в които са отразени съответните отчетни периоди, с изключение на първата издадена
фактура № *** г., на която отчетният период започва на *** г. предвид сключването на
договора за мобилни услуги след първо число на същия месец.
По делото липсват доказателства, че допълнителните далекосъобщителни услуги,
извън месечните абонаментни такси, за които са издадени процесните фактури,
действително са доставени на потребителя. Издадената фактура сама по себе си не е
основание за плащане, тъй като такова основание е извършената доставка на
далекосъобщителни услуги. Доказателствената стойност на счетоводните книги е
производна, което следва от изискването, установено в чл. 182 ГПК, те да бъдат редовни,
т.е. всяко вписване в тях да бъде въз основа на документи, които доказват извършеното
вписване и се преценява от съда по вътрешно убеждение с оглед на всички обстоятелства по
делото, тъй като доказателствената сила на счетоводните книги не е равнозначна на
материалната доказателствена сила на официален свидетелстващ документ /в този смисъл -
Решение № 413/ 16.08.2005 г. на ВКС по т. д. № 964/ 2004 г., ТК/. Редовността на
счетоводните книги не се предполага, тя трябва да бъде доказана от страната, която се
позовава на тях. Едва след като се установи, че счетоводните записвания се основават на
документи, които носят подписа на страната, на която се противопоставят, или пък на
официални и други документи, които я задължават, ще бъде в нейна тежест да докаже
оспорването на тези документи.
В случая ищецът не е ангажирал доказателства, че счетоводството му е водено
редовно при спазване на изискванията на Закона за счетоводството, а е налице оспорване на
описаните във фактурите вземания и същите не са подписани от ответника, поради което
съдът приема, че фактурите не съставляват доказателство за предоставени конкретни
допълнителни услуги на ответника, чиято стойност се претендира по делото.
Настоящият въззивен състав намира, че цената за месечните абонаментни планове се
дължи независимо от реалното потребление на услугите, включени в абонамента, тъй като
възникването на задължението за заплащането му е обусловено от самото предоставяне от
мобилния оператора на достъп на потребителя до мрежата му. Ирелевантно е и
обстоятелството дали ответникът е ползвал мобилни услуги, които са извън абонаментния
план, тъй като последните се заплащат допълнително съобразно тарифите на оператора.
ПОС споделя извода на първоинстанционния съд, че в процесния период от
09.02.2016 г. до 30.04.2016 г., се включват два пълни отчетни периода- от 01.03.2016 г. до
31.03.2016 г. и от 01.04.2016 г. до 30.04.2016 г., както и един непълен отчетен период от 20
дни за месец февруари 2016 г. Следователно ПРС правилно е изчислил съразмерно на броя
дни от периода от 09.02.2016 г. до 29.02.2016 г., че размерът на дължимата за него
абонаментна такса и за двата мобилни номера е по 20,68 лева.
Общата дължима от ответника сума за тези три отчетни периода за месечни
абонаментни такси по договор за мобилни услуги от *** г. за мобилен номер *** е 80,66
лева, формирана както следва: 1) по фактура № *** г. издадена за отчетен период от
09.02.2016 г. до 29.02.2016 г.- абонаментна такса от 20,68 лева; 2) по фактура № *** г.
издадена за отчетен период от 01.03.2016 г. до 31.03.2016 г.- абонаментна такса на стойност
4
29,99 лева.
В същия размер от 80,66 лева е и общата дължима от ответника сума за трите
отчетни периода за месечни абонаментни такси за мобилен номер- *** по приложение към
договор за мобилни услуги от *** г., формирана както следва: 1) по фактура № *** г.
издадена за отчетен период от 09.02.2016 г. до 29.02.2016 г.- абонаментна такса от 20,68
лева; 2) по фактура № *** г. издадена за отчетен период от 01.03.2016 г. до 31.03.2016 г.-
абонаментна такса на стойност 29,99 лева.
Предявените от ищеца искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл 79 ЗЗД се
явяват неоснователни за разликата над сумата от 80,66 лева до целия предявен размер от
135,58 лева, представляваща стойността на предоставени допълнителни услуги извън
абонаментния план по договор за мобилни услуги от *** г. за мобилен номер ***, и за
разликата над сумата от 80,66 лева до целия предявен размер от 168,43 лева, представляваща
стойността на допълнителни услуги извън абонаментния план по приложение към договор за
мобилни услуги от *** г. за мобилен номер ***, за които суми са издадени фактура № *** г.-
за отчетен период от 09.02.2016 г. до 29.02.2016 г. и фактура № *** г.- за отчетен период от
01.03.2016 г. до 31.03.2016 г.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на ПРС, в
обжалваната му част по исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл 79 ЗЗД следва да
бъде потвърдено.
По исковете с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ
По този иск в тежест на ищеца е да докаже възникването на валидно правоотношение
по договор за лизинг между страните, съдържанието на това правоотношение, включително
цена и брой на лизинговите вноски, както и че е предал на лизингополучателя лизинговата
вещ. В тежест на ответника е да докаже възраженията си, както и че е върнал вещта на
лизингодателя и/или е заплатил дължимите вноски.
От приетия по делото като писмено доказателство договор за лизинг, сключен между
страните на *** г., се установява, че ищцовото дружество е предоставило за временно
ползване на ответника мобилно устройство SAMSUNG Galaxy A5 White- мобилен апарат
„Самсунг“, модел „Галакси А5 Бял“. По силата на този договор ответната страна се
задължила да заплати 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на 12,29 лева, т. е.
общата лизингова цена е 356,17 лева. Срокът на договора за лизинг е 23 месеца, считано от
датата на подписването му - *** г. Видно от инкорпорирания в чл. 4 от договора приемо-
предавателен протокол за устройството, същото е било предадено от ищеца на ответника на
датата на подписване на договора във вид, годен за употреба, функциониращ изрядно в
съответствие с договорените технически характеристики, както и окомплектован,
включително с гаранционна карта към него. Липсват данни, а и не се твърди от страните,
устройството да е върнато на лизингоподателя.
Видно от направеното отбелязване в ч. 1, ал. 1 от договора за лизинг, същият е
сключен във връзка с договора за мобилни услуги от *** г. за мобилен номер ***.
Претендираната от ищеца сума от 293,71 лева за лизингови вноски за мобилен апарат
„Самсунг“, модел „Галакси А5 Бял“е формирана, както следва: 1) по фактура № *** г.
издадена за отчетен период от 09.02.2016 г. до 29.02.2016 г.- лизингова вноска на стойност
12,29 лева; 2) по фактура № *** г. издадена за отчетен период от 01.03.2016 г. до 31.03.2016
г.- .- лизингова вноска на стойност 12,29 лева; 3) по фактура № *** г. .- лизингова вноска на
стойност 12,29 лева; 4) по фактура № *** г. .- неплатен остатък от лизингова вноска на
стойност 11,04 лева; 4) по фактура № *** г.- 20 броя предсрочно изискуеми лизингови
вноски на стойност 245,80 лева.
5
Предмет на въззивно обжалване е решението само в частта, с която е отхвърлен искът
за заплащане на неплатения остатък от лизингова вноска на стойност 11,04 лева по фактура
№ *** г. За първи път във въззивната жалба се посочва, че тази сума се претендира на
основание чл. 1, ал. 3 от договора за лизинг за това устройство и представлява неустойка в
размер на една лизингова вноска, начислена поради невръщане на устройството на
мобилния оператор. Подобно твърдение представлява въвеждане на ново обстоятелство,
представляващо основание на иска, което е недопустимо съгласно чл. 266, ал. 1 ГПК, тъй
като същото не е ново обстоятелство и заявяването му в процеса е преклудирано. Поради
това правилно първоинстанционният съд е отхвърлил искът с правна квалификация чл. 422
ГПК, вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ за разликата над присъдената сума от 282,67 лева до целия
предявен размер от 293,71 лева – вземане за незаплатени лизингови вноски по договор за
лизинг от *** г. (за мобилен апарат „Самсунг“, модел „Галакси А5 Бял“) за периода от
09.02.2016 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане.
По разноските:
С оглед изхода на делото на жалбоподателя не се дължат разноски за въззивното
производство, а въззиваемата страна не претендира такива, поради което и не следва да
бъдат присъждани.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 478/27.02.2020 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с
решение № 910/13.07.2020 г., постановено по гр.д. № 6966/2018 г. на Районен съд – Перник,
в частта му, с която са отхвърлени предявените от „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ***, срещу С. Б. А. , с ЕГН **********, с
адрес ***, искове с правно основание чл. 422 ГПК за признаване за установено, че ответната
страна дължи на ищцовото дружество следните суми, за които е издадена заповед за
изпълнение от *** г. по ч.гр.д. № 2466/2018 г. на Районен съд – Перник за: 1) разликата над
присъдената сума от 80,66 лева до целия предявен размер от 135,58 лева – вземане за
незаплатена далекосъобщителна услуга по договор за мобилни услуги от *** г. за мобилен
номер ***, за периода от 09.02.2016 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане; 2)
разликата над присъдената сума от 80,66 лева до целия предявен размер от 168,43 лева –
вземане за незаплатена далекосъобщителна услуга по договор за мобилни услуги от *** г. за
мобилен номер ***, за периода от 09.02.2016 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане;
както и за вемането, за което е издадена допълнителна заповед за изпълнение от *** г. по
ч.гр.д. № 2466/2018 г. на Районен съд – Перник за: 3) разликата над присъдената сума от
282,67 лева до целия предявен размер от 293,71 лева – вземане за незаплатени лизингови
вноски по договор за лизинг от *** г. (за мобилен апарат „Самсунг“, модел „Галакси А5
Бял“) за периода от 09.02.2016 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане.
В останалата му част решение № 478/27.02.2020 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК
с решение № 910/13.07.2020 г., постановено по гр.д. № 6966/2018 г. на Районен съд –
Перник, е влязло в сила като необжалвано.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7