№ 601
гр. Варна, 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на осми декември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деница Добрева
при участието на секретаря Мая М. П.а
като разгледа докладваното от Деница Добрева Търговско дело №
20223100900283 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Приети са за разглеждане обективно съединени искове на С. Р. Б., ЕГН
********** от *****, представлявана от адв. Г. ( ВАК), със служ. адрес:
*****, предявени срещу ЗД „БУЛ ИНС“ ЕАД ЕИК *********, гр. София,
бул. Дж. Баучер 87, чрез адв. И., преупълномощен от адв. Г. с електронен
адрес за сигурно електронно връчване чрез ЕПЕП, подпомагат от
привлечения като помагач Т. М. Т., ЕГН ********** от ***** за заплащане
на справедливо обезщетение по застраховка „гражданска отговорност“ за
претърпени вреди от ПТП, причинено на 1.10.2019г на главен път Варна –
Бургас от водач – застрахован за управление на л.а. „Ауди“ с ДКН ******,
както следва:
1.80 000лв като обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания поради комбинирано телесно увреждане
(множество наранявания на тялото с фрактури на шиен прешлен и ребрени
дъги и охлузване и оток на дясна ръка и болезнено възстановяване),
психическа травма с болезнен спомен от преживяното ПТП и паническо
разстройство, емоционален стрес и и психически дискомфорт поради
драстичната промяна на начина на живот на личността
2. 1074.77лв като обезщетение за понесени имуществени вреди,
изразяващи се в платени разходи за медицински стоки по проведено лечение
както и законната лихва върху тези главници, считано от дата на
увреждането на 1.10.19г. до окончателно изплащане на претендираните суми
по евентуално конкретизирана банкова сметка на пострадалото лице и по
съединени с ЧАСТИЧЕН ОБРАТЕН ИСК, предявен от ЗД „БУЛ ИНС“
1
ЕАД срещу Т. М. Т., ЕГН за присъждане на само 35 000лв. от определеното и
изплатено по първия иск сборно обезщетение за понесени от пострадалата
имуществени и неимуществени вреди и разноски, ведно със законна лихва от
дата на заплащане на евентуално присъдени в полза на ищцата суми.
Ищцата твърди, че телесните увреждания са били диагностицирани
непосредствено след ПТП в МБАЛ „Света Анна – Варна“, където е била
приета по спешност, изследвана и лекувана в неврохирургия, където престоят
й налагал приемане на силни обезболяващи медикаменти, а нейни близки се
редували в грижите като придружители, защото за нея е било невъзможно да
става от леглото и да се справя сама с физиологичните си нужди. След
изписването й лечение за облекчаване на болките продължило, като
закупувала множество медикаменти. Контакти й се ограничили значително,
защото през първите месеци разговорите с когото и да било я натоварвали
физически и психически, всеки разговор изисквал огромни усилия и
главоболие и я е връщал към преживения ужас. Сочи, че уврежданията
променили начина й на живот, въпреки лечението все още изпитва силни
болки в шията, гръдния кош и снагата, поради което не можела да се
съсредоточава и да върши ежедневните си домакинска работа. Допълнително
посочва и появилите се симптоми на психическа травма - получила проблем с
безсъние, който до момента на инцидента не е бил налице, често изпадала в
стрес и получавала пристъпи на паника, поява на непровокирано от нищо
безпокойство, тревога и уплаха при пътувания с автомобил. Описва
травмиращия я спомен за момента на ПТП и болките от телесните си
увреждания в моменти когато покрай нея преминават коли, а и при по-силен
звук от двигател на автомобил или друго МПС.
Счита, че не се е възстановила от телесното и психическото си
травмиране, а негативни последици с такъв интензитет и продължителност са
основание за ангажиране отговорността на застрахователя по процесната
застраховка в целия поискан размер, който намира за справедлива
компенсация.
Ответникът оспорва продължителността на възстановителния процес от
телесните увреждания, като сочи че лечението е проведено само с
медикаментите, посочени в приложените документи за заплатени разходите,
съответни на лечение на травматично увреждане и обостряне на съпътстващи
соматични заболявания. Оспорва размера на поискания паричен еквивалент
над 35 000лв, признати от застрахователя преди редукция, като счита
горницата за несъобразена с критериите за справедливо обезщетяване на
неимуществени вреди от този характер.
Насрещно ответникът твърди, че обема на вредите като резултат не се
определя само от действията на застрахования водач на МПС. Сочи, че
ищцата като участник в ПТП също е нарушила правила за движението, като
не се е съобразила с изискване за използване на обезопасителни средства при
пътуване в автомобил (предпазен колан за водач на предна лява седалка),
2
което обективно е допринесло в значителна степен за завишеният интензитет
на самите увреждания и продължителността на страданията на увредения.
Фактите по съпричиняването са оспорени от представителя на ищеца.
Извън общото оспорване на тежестта на телесни увреждания на ищеца,
няма изрично обосновано самостоятелно оспорване на твърденията по
претенцията за имуществените вреди като разходи по лечение на
заболяванията.
По отношение на акцесорната претенция за лихва ищецът се позовава
на забавата на делинквент от момента на увреждането. Самостоятелно
оспорване на това искане ответникът предприема, като се позовава на
специалната законова уредба за разглеждане на претенция от уведомен
застраховател, като счита, че не дължи лихва за забава от посочения от ищеца
момент. Фактите имащи значение за евентуална забава на застрахователя са
посочени като безспорно установени действия на насрещните страни по
предварителното извънсъдебно рекламационно производство.
По обратния иск твърденията на застрахователя не са оспорени. Те се
основават на неоспоримо установено като признато в споразумението със
значение на присъда обстоятелство на напускане (бягство от
местопроизшествие) и преюдициално установени обстоятелства при
евентуално уважаване на главния иск.
В съдебно заседание ищцата се представлява от адв. Ж. Г., който
поддържа исковата молба и пледира за уважаване на доказаната претенция в
цялост. Представя подробни писмени бележки, в които акцентира, че
физическите и психически увреждания не са отшумели напълно, а
претендираното обезщетение кореспондира на вида и интензитета на вредите.
По същество пълномощникът на ответника юкр. Николов настоява за
отхвърляне на иска, евентуално за редуциране на претендираното
обезщетение.
Ответникът по обратния иск Т. М. Т. не се явява и не се представлява в
съдебно заседание.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Няма спор между страните относно наличие на валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка гражданска отговорност на
водача на МПС на л.а. „АудиА6“ с ДКН ******, въз основа на полица ****, с
действащо покритие от 16/09/2019 до 31/12/2019г.
Не спорно и че ищецът, като ползващо се от застраховката увредено
лице е завила с претенция, получена по поща от застрахователя на 13.01.22г
обезщетение за вреди, идентични с описани в искова молба, както и че
застрахователят не е изплатил компенсация.
Няма спор и по пораждането на отговорността на застрахован водач,
3
като механизмът на възникване на ПТП и причинната връзка на настъпилите
телесни повреди с противоправното поведение на водача Т. М. Т. са
установени безспорно със споразумение, одобрено по НОХД 1692/2020г. по
описа на ВРС и имащо последиците на влязла в сила присъда, на осн. чл. 383,
ал. 1 НПК, с което подсъдимият е признат за виновен за това, че на 1.10.2019
год. по Главен път 1-9 от Републиканската пътна мрежа с посока на движение
град Варна - град Бургас, на около 800 м. преди разклона за село Равна гора,
общ. Аврен, при управление на л.а. „Ауди А6", с рег.№ * **** ** нарушил
забраната за преминаване през надлъжна пътна маркировка ( единична
непрекъсната линия - М1) и предприел изпреварване с много висока скорост
и в нарушение на правилото по чл.63 ал. 2 ППЗДвП, като при прибирането си
в своята пътна лента застига с голяма скорост движещия се там л.а. марка
„Ситроен Ксара" с per. № * **** **, управляван от С. Р. Б., а след неадекватен
опит за спасителна маневра удря с предната част на своя автомобил лява
задната част на другия, като го насочва към с канавката. От удара гумата на
този автомобил се пука, движението му продължава през банкета към съседна
нива със страничен втори удар и охлузване на сноп дървета след което
изпада от канавката и се преобръща през таван докато се установи в покой в
нивата, където бил намерен при огледа на запазено автопроизшествие. При
това движение, тялото на Б. понесло удари, довели до средни телесни повреди
(счупване на 2-ри шиен прешлен, фрактура на пета-седма ребрени дъги и
четири леви ребра от 5-то до 8-мо,охлузване и оток на дясна ръка) които в
съвкупност обусловило трайно затруднение в движението на снагата за
период над 1 месец при оздравителен процес без усложнения. Водачът Т. не е
спрял, като не е установена уважителна причина за напускане на
местопроизшествието.
Одобреното от съда споразумение има последиците на влязла в сила
присъда, на осн. чл. 383, ал. 1 НПК и е задължително за граждански съд,
разглеждащ последици от конкретното престъпно деяние (чл. 300 ГПК). За
това и в настоящото производство е изключена преценката на съда относно
осъществяване на деянието, неговата противоправност, както и относно
вината на дееца. Естеството и видът на понесените от ищеца телесни
увреждания представляват част от състава на инкриминираното деяние, за
която е ангажирана наказателната отговорност на водача, поради което съдът
намира, че на осн. чл. 300 ГПК се явява обвързан от решението на
наказателния съд и касателно факта и вида на настъпилите увреждания.
Допустимо е обаче доказване на други вреди, извън установените в
наказателното производство.
За установяване на интензитета и последиците от така констатирани от
наказателния съд увреждания е назначена СМЕ, заключението по която е се
кредитира от настоящия състав като обективно и компетентно дадено. От
заключението се установява, че многофрагментарното счупване с разместване
на фрагментите на втори шиен прешлен, обуславящо трайно затруднение в
движението на шията за период, значително надхвърлящ един месец, като
4
понастоящем все още е налице болезненост и ограничение в движението на
шийния отдел. Счупването на 4-то до 7- мо ребро е обусловило трайно
затруднение в движението на снагата за период от 3- 4 месеца. Останалите
увреждания са обусловили временно разстройство на здравето, не опасно за
живота. Обичайно при счупване на втори шиен прешлен се предприема
оперативно лечение, каквото не е предприето поради възрастта на
пострадалата. След изписването й от болнично заведение ищцата е трябвало
да носи твърда яка. Оздравителният процес не е съпътстван с усложнения и
неврологични усложнения. Понастоящем пострадалата не изпитва постоянни
болки, но при преглед се констатира ограничение в движенията при сгъване и
въртене на шията.
От заключението на приетата по делото съдебно-психиатрична
експертиза, кредитирано като обективно и компетентно дадено и неоспорено
от страните се установява, че инцидентът и свързаните с него травми са
изиграли роля на стресогенен фактор и психическа травма, която е довела до
разстройство в адаптацията, характеризиращо се с тревожно-депресивна
симптоматика. Констатират се проблеми със съня и напрежение при пътуване
с автомобил. Понастоящем се отчита подобрение, но все още са налице
симптоми на тревожност. Освидетелстваната не е посещавала психиатър.
От показанията на водения от ищеца свидетел В.М. Б., чиито показания
съдът кредитира при условията на чл. 172 от ГПК, тъй като свидетелката е
дъщеря на пострадалата, но едновременно с това отчита показанията като
преки и непосредствените, се установява, че след катастрофата в
продължение на няколко часа ищцата се борела за живота си. Болките били
толкова силни, че приеманите медикаменти не били достатъчни за
обезболяване. След като била изписана от болницата свидетелката, заедно с
майка си се настанили в къщата им извън града. Физическият статус на ищеца
се променил съществено. Припадала много често без видима причина. Не
можела да се обслужва сама. Била с катетър 58-59 дни. На следващо място
имала проблеми с дишането, поради двустранната травма на ребрата. И
понастоящем непрекъснато е на обезболяващи. Станала зависима от дъщеря
си за извършване на елементарни житейски дейности, вкл. хранене.
Нервнопсихическият й статус също се променил. Преди катастрофата ищцата
била жизнена и активна жена, управляващя верига от училища за туризъм в
цялата страна. След инцидента се затворила напълно. Отказвала да пътува до
града, отказвала срещи с хора, дезинтересирала се от бизнеса си.
Емоционалното състояние на пострадалата след инцидента се
характеризирало с паник атаки- събуждала се често нощем, виждала картини
от произшествието. Заживяла с мисълта, че върху нея е извършено умишлено
посегателство.
Така събраните доказателства са основа за определяне на справедливия
размер на обезщетяване на неимуществените вреди. Справедливата репарация
на вредите съгласно чл. 52 от ЗЗД предполага цялостна преценка на
конкретните обективни обстоятелства – вида и характера на телесните
5
увреждания, и последиците от тях за пострадалото лице, проявяващи се като
физически,психически, и емоционални сътресения и неудобства за
увреденото лице. Наред с това съдът счита, че като ориентир за размерите на
обезщетенията би следвало да се вземат предвид и икономическата
конюнктура, а и съответните нива на застрахователно покритие към
относимия за определяне на обезщетенията, момент. Възраженията на
ответника по размера на обезщетението могат да се обобщят като общо
оспорване на тежестта на уврежданията.
Без съмнение всички събрани по делото доказателства сочат, че
следствие на ПТП ищцата е претърпял множество сериозни травматични
увреждания, част от които са довели до временна опасност за живота й.
Установява се, че инцидентът съществено се е отразил на здравословното
състояния на ищцата. Основните увреждания са преодолени в рамките на 3-4
месечен период, и по и понастоящем пострадалата изпитва затруднение при
движение в шийната област, като с оглед възрастта й, оперативно лечение не
се препоръчва. От активен и жизнен човек, управляващ собствен бизнес,
ищцата се е затворила в дома си, ограничила е контактите си и практически
разчита изцяло на грижите на дъщеря си. Налице са неопровергани
доказателства за тежкото й емоционално състояние след инцидента,
характеризиращо се с паник атаки, безсъние, страх от пътуване. Безспорно
тежките увреждания са се отразили по необратим начин на цялостната
житейски и емоционална сфера на пострадалaта.
Като се има предвид тежестта на уврежданията, продължителния
период на общо възстановяване, продължаващите ограничения при
движението, психическото й състояние, възрастта й, но същото така активния
и съдържателен живот преди произшествието, както и не на последно място
лимитите на застрахователните обезщетения съдът счита, че справедливият
размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 60 000 лева.
При определяне размер на справедливото обезщетение съдът акцентира върху
обстоятелството, че преди произшествието ищцата е била особено активен за
възрастта си човек, с принос за обществото, занимаващ се с образователна
дейност, поради което и инцидентът е провокирал рязка, негативна и
необратима промяна в живота й.
Имуществените вреди се съизмерват с претърпени загуби и пропуснати
ползи. По делото са представени касови бонове за закупени медикаменти
както следва: от 27.02.2020г. за 18,80 лева, от 08.11.2019г. за 12,42 лева, от
08.11.2019г. за 5,70 лева, от 04.08.2020г. за 1.24 лева, от 02.07.2020г. за 6,08
лева, от 20.12.2019г. за 21,56 лева, от 21.01.2020г. за 2,18 лева, от 18.01.2020г.
за 6,67 лева, от 8.11.2019г. за 2,10 лева, от 25.09.2020г. за 17,97 лева, от
17.09.2020г. за 10,60 лева, от 08.09.2020г. за 2,21 лева, от 10.12.2019г. за 54,82
лева, от 01.02.2020г. за 28,79 лева, от 05.05.2020г. за 22,70 лева, от
02.06.2020г. за 4,87 лева, от 28.08.2020г. за 1,44 лева, от 22.01.2020г. за 3,61
лева, от 11.02.2020г. за 25,08 лева, от 22.01.2020г. за 16,43 лева, от
09.10.2020г. за 14,87 лева, от 10.08.2020г. за 5,71 лева, от 27.07.2020г. за 6,20
6
лева, от 03.07.2020г. за 17,08 лева от 21.10.2020г. за 7,06 лева, от
08.11.20219г. за 27,05 лева, от 15.11.2019г. за 10.14 лева, от 31.01.2020г. за
6,91 лева, от 22 .10.2019г. за 70.77 лева, от 20.03.2020г. за 3,00 лева, от
20.03.2020г. за 1,60 лев, от 13.11.2019г. за 11,55 лева, от 13.11.2019г. за 14,25
лева, от 22.07.2020г. за 1,30 лева, от 113.11.2019г, за 10,72 лева, от
31,07.2020г. за 2,48 лева, от 16.04.2021г. за 2,48 лева, от 29.01.2020г. за 16,51
лева, от 10.02.2020г. за 6,82 лева, от 15.07.2020г. за 23,18 лева, от 27.05.2021г.
за 26,60 лева, от 08.01.2020г. за 4,20 лева, от 27.02.2021г. за 51,00 лева, от
20.12.2019г. за 3,24 лева, от 25.03.2021г. за 16,69 лева, от 21.06.2020г. за 22,23
лева, от 04.02.2020г. за 10,50 лева, от 16.04.2021г. за 3,19 лева, от 12.08.2020г.
за 2,07 лева, от 16.01.2020г. за 10,80 лева, от 10.01.2020г. за 6,40 лева, за
21.11.2019г. за 11,43 лева, от 29.05.2020г. за 8,88 лева, от 21.11.2019г. за 1,79
лева, от 03.02.2020г. за 15,10 лева, от 15.11.2019г. за 11,17 лева, от
15.11.2019г. за 6,92 лева, от 20.03.2020г. за 28,44 лева, за 15.11.2019г. за 13,85
лева, за 07.08.2020г. за 20,79 лева, за 20.03.2020г. за 5,96 лева, от 27,08.2020г.
за 10,75 лева, от 10.03.2020г. за 12,53 лева, от 29.05. 2020г. за 6,67 лева, от
19.11.2019г. за 11.22 лева, от 13.05.2020г. за 6,64 лева. Или общо направените
разноски са в размер на 850 лева. От заключението на СМЕ, което не е
оспорено от ответника, обективираните във фактурите разходи са относими
към лечението на настъпилите увреждания. Доколкото ответникът не е
релевирал конкретни възражения по отношение основанието и размера на
вредите, съдът намира, че ищецът е доказал понесени имуществени вреди под
формата на разходи за лечение в размер на сумата 850 лева. Исковата
претенция следва да се отхвърли за разликата до претендираните 1074,77
лева.
След преценка за паричния еквивалент на понесените неимуществени
вреди, респективно за претърпяната имуществена загуба, съдът следва да се
произнесе по въведеното своевременно от ответника правопогасяващо
възражение за съпричиняване. В случая доводът за съпричиняване е основан
на твърденията за непоставен обезопасителен колан по време на
произшествието. За установяване на довода за съпричиняване по делото е
допусната комплексна съдебно- медицинска и автотехническа експертиза, от
заключението по която се установява, че към момента на произшествието
предпазният колан най-вероятно е бил закопчан. Този извод е обоснован с
косвените данни, обективирани в протокола за ПТП- страничните предпазни
въздушни възглавници, монтирани в облегалките на предните седалки са
били активирани. Освен това изхождайки от травматичните увреждания на
пострадалия, вещите лица сочат, че при динамиката на удара предпазният
колан е действал като тъп, твърд предмет в областта на левите ребра,
ограничил е движението на пострадалата напред, при което е реализирано
внезапно сгъване и разгъване на гръбначния стълб в шийния отдел, довело до
счупване на втори шиен прешлен. От друга страна при непоставен предпазен
колан при механизма на ПТП пострадалата би се придвижила напред и
надясно, при което биха се реализирали увреждания в дясната част на главата
7
и гръдния кош.Допълнително в съдебно заседание вещото лице М. Т.
уточнява, че с оглед отваряне на еърбега, може да се съди, че поне пътникът
на дясната седалка със сигурност е бил с предпазен колан.
Съобразно чл.51, ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за
настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. За основателност
на възражението за съпричиняване е необходимо да се установи както
противоправно поведение на пострадалия, така и че със същото, съобразно
конкретните обстоятелства, пострадалото лице е допринесло за настъпване на
вредите, т.е. поведението му да е в пряка причинна връзка с вредоносния
резултат. Според съдебна трайната практика релевантен за съпричиняване на
вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на
последния, без който не би се стигнало, наред с проявеното от виновния за
непозволеното увреждане, неправомерно поведение вредоносен резултат.
Тоест не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и
когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено
като съпричиняващо вредата по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието
конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за
произлезлите вреди.Възражението за съпричиняване следва да се основава на
конкретни твърдения, заявени в преклузивния срок по чл. 131 от ГПК и само
в рамките на тези твърдения се произнася съда.
В случая установените от комплексната експертиза обстоятелства сочат
на извод, че при инцидента ищцата е била с поставен предпазен колан. Това
обстоятелство се установява от данни за отваряне на въздушните възглавници
след удара и механизма на уврежданията. Следва да се посочи, че
възражението подлежи на пълно и главно доказване от страна на ответника,
поради което дори и да се приеме, че доказването му е непълно, пропускът в
доказването се възлага в тежест на ответника.
В заключение съдът намира, че възражението за съпричиняване се явява
недоказано, съответно, че не се налага редукция на определения по-горе
размер на вредите.
По отношение на лихвата забава:
Ищецът е претендирал мораторна лихва от датата на произшествието.
Отговорността на застрахователя по застраховката „Гражданска
отговорност“ е функционално обусловена от тази на застрахования водач.
Тъй като делинквентът носи отговорност за последиците от забавата за
изплащане на обезщетение за вредите, застрахователят също отговаря за
тяхното плащане пред увреденото лице (чл. 429, ал.2, т. 2 от КЗ). Макар и
обусловена от отговорността на делинквента, отговорността на
застрахователя за изтеклите мораторни лихви с оглед разпоредбата на чл. 429,
ал.3 от КЗ обхваща само периода от уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или
от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция
от увреденото лице, която от датите е най-ранна. След уведомяване до
8
изтичане на 15 работни дни по чл. 497, ал. 1 от КЗ от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ, макар застрахователят да не е изпаднал в
забава (защото срокът за произнасяне по рекламацията не е изтекъл), за този
период той дължи законна лихва за забава върху присъденото обезщетение за
вреди, но на основание чл. 429, ал. 3 КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2,
т. 2 КЗ , доколкото лихвите, прибавени към обезщетението, не надхвърлят
застрахователната сума.
В случая ответният застраховател не се е позовал на обстоятелства,
изключващи забавата му, поради което в полза на ищеца се следва законна
лихва от датата на уведомяването. Видно от представеното по делото
известие за доставяне (л. 86) пострадалото лице е отправило до
застрахователя претенция, която е получена от ответника на 13.01.2022г.
Следователно законната лихва следва да бъде опредЕ. считано от
13.01.2022г., като се отхвърли искането за присъждане на законна лихва от
датата на увреждането.
Горните съображения касаят както неимуществените, така и
имуществените вреди, доколкото липсва законово правило, което да даде
основание за диференциран подход при двата вида обезщетения.
Уважаването на главния иск сбъдва вътрешнопроцесуалното условие за
разглеждане на предявения в условията на евентуално обратен иск срещу
подпомагащата страна Т. М. Т..
Съгласно чл. 500, ал. 1, т. 3 от ЗК застрахователя има право да се
освободи от застрахователния риск поет по задължителна застраховка
гражданска отговорност при недобросъвестно поведение на застрахования
водач изразяващо се в напускане на мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях
е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде
оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина. Относно
последната хипотеза за неотложност на прилагане на медицинска помощ
доказателствена тежест носи виновния водач.
Между страните по обратния иск не било спорно, че управляваният от
ответника автомобил Т. М. Т.. е бил застрахован със застраховка “Гражданска
отговорност на автомобилистите” при ответника към 01.10.2109г. С оглед
утвърденото от наказателния съд споразумение по НОХД 1692/2020г. и
доколкото факта на напускането на местопроизшествието е част от
инкриминираното деяние, за което е ангажирана наказателната отговорност
на ответника за престъпление по ч.343, ал.3, пр.6 вр.б.“А“, вр. ал.1 б.“Б“ пр.2
вр. чл. 342, ал. НК, на осн. чл. 300 от ГПК съдът е обвързан да приеме факта
на напускане на произшествието от виновния водач без уважителна причина.
С оглед на тези данни и предвид основателността на иска, предявен
срещу застрахователя, съдът намира, че исковата претенция се явява
основателна до предявения размер от 35 000 лева, представляваща общо
9
сборно обезщетение за понесени от пострадалата имуществени и
неимуществени вреди и разноски.
Правото на изпълнение по обратния иск ще се породи едва след като
главното задължение е погасено, т. е. след като привличащият ответник е
удовлетворил ищеца-кредитор / в този смисъл е Решение № 49/27.04.10 г. по
т. д. № 814/09 г. на ВКС/, поради което съдът следва да постанови условен
диспозитив.
По разноските:
По разноските: На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 2450 лв и разноски за
вещи лица в размер на 375,27 лева.
На основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК на страните се следват сторените
по делото разноски за съобразно уважения, респ. отхвърления материален
интерес. И две страни са релевирали своевременно възражения за
прекомерност на претендираното възнаграждение на насрещната страна.
Ищецът е представил договор за правна помощ и съдействие, видно от който
заплатеното адв. възнаграждение е в размер на 3000 лева. Ответникът е
представил доказателства за договорено и заплатено възнаграждение в размер
на 3600 лева по иска за неимуществени вреди и 480 лева по този за
имуществени.
Съдът намира, че заплатеното от ищеца възнаграждение е съответно на
минималния размер съгл. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което
хонорарът не следва да се редуцира.
Възнаграждението, претендирано от ответника /по двата договора/ е с
начислено ДДС, съответно също не се отклонява съществено от минимума по
Наредбата.
С оглед уважения материален интерес и общо сторените разходи за адв.
защита ( 3000 лева) в полза на ищцата се следват разноски в размер на
2251,62 лева.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът носи отговорност за сторените
от ответника разноски съразмерно на отхвърлената част от иска в размер на
1117,57 лв.за процесуално представителство и експертиза.
Съдът намира, че ответникът по обратния иск следва да заплати по
сметка на бюджета държавна такса съобразно уважения частичен иск, или
сумата от 1400 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. Дж. Баучер 87 ДА ЗАПЛАТИ на С. Р. Б., ЕГН
10
********** от ***** сумата от 60 000 (шестдесет хиляди) лева,
представляваща обезщетение по застраховка „гражданска отговорност“ за
претърпени неимуществени вреди от ПТП, причинено на 1.10.2019 г. на
главен път Варна – Бургас от водач – застрахован за управление на л.а.
„Ауди“ с ДКН ******, изразяващи се в болки и страдания поради
комбинирано телесно увреждане (множество наранявания на тялото с
фрактури на шиен прешлен и ребрени дъги и охлузване и оток на дясна ръка
и болезнено възстановяване), психическа травма с болезнен спомен от
преживяното ПТП и паническо разстройство, емоционален стрес и и
психически дискомфорт поради драстичната промяна на начина на живот на
личността, ведно със законната лихва считано от 13.01.2022г. До
окончателното издължаване на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над 60 000 лева до претендираните 80 000 лева и за законна лихва за периода
от 01.10.2019г. до 12.01.2022г.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. Дж. Баучер 87 ДА ЗАПЛАТИ на С. Р. Б., ЕГН
********** от ***** сумата от 850 (осемстотин и петдесет ) лева,
представляваща обезщетение по застраховка „гражданска отговорност“ за
претърпени имуществени вреди от ПТП, причинено на 1.10.2019 г. на главен
път Варна – Бургас от водач – застрахован за управление на л.а. „Ауди“ с
ДКН ******, под формата на разходи за за закупени медикаменти както
следва: от 27.02.2020г. за 18,80 лева, от 08.11.2019г. за 12,42 лева, от
08.11.2019г. за 5,70 лева, от 04.08.2020г. за 1.24 лева, от 02.07.2020г. за 6,08
лева, от 20.12.2019г. за 21,56 лева, от 21.01.2020г. за 2,18 лева, от 18.01.2020г.
за 6,67 лева, от 8.11.2019г. за 2,10 лева, от 25.09.2020г. за 17,97 лева, от
17.09.2020г. за 10,60 лева, от 08.09.2020г. за 2,21 лева, от 10.12.2019г. за 54,82
лева, от 01.02.2020г. за 28,79 лева, от 05.05.2020г. за 22,70 лева, от
02.06.2020г. за 4,87 лева, от 28.08.2020г. за 1,44 лева, от 22.01.2020г. за 3,61
лева, от 11.02.2020г. за 25,08 лева, от 22.01.2020г. за 16,43 лева, от
09.10.2020г. за 14,87 лева, от 10.08.2020г. за 5,71 лева, от 27.07.2020г. за 6,20
лева, от 03.07.2020г. за 17,08 лева от 21.10.2020г. за 7,06 лева, от
08.11.20219г. за 27,05 лева, от 15.11.2019г. за 10.14 лева, от 31.01.2020г. за
6,91 лева, от 22 .10.2019г. за 70.77 лева, от 20.03.2020г. за 3,00 лева, от
20.03.2020г. за 1,60 лев, от 13.11.2019г. за 11,55 лева, от 13.11.2019г. за 14,25
лева, от 22.07.2020г. за 1,30 лева, от 113.11.2019г, за 10,72 лева, от
31,07.2020г. за 2,48 лева, от 16.04.2021г. за 2,48 лева, от 29.01.2020г. за 16,51
лева, от 10.02.2020г. за 6,82 лева, от 15.07.2020г. за 23,18 лева, от 27.05.2021г.
за 26,60 лева, от 08.01.2020г. за 4,20 лева, от 27.02.2021г. за 51,00 лева, от
20.12.2019г. за 3,24 лева, от 25.03.2021г. за 16,69 лева, от 21.06.2020г. за 22,23
лева, от 04.02.2020г. за 10,50 лева, от 16.04.2021г. за 3,19 лева, от 12.08.2020г.
за 2,07 лева, от 16.01.2020г. за 10,80 лева, от 10.01.2020г. за 6,40 лева, за
21.11.2019г. за 11,43 лева, от 29.05.2020г. за 8,88 лева, от 21.11.2019г. за 1,79
лева, от 03.02.2020г. за 15,10 лева, от 15.11.2019г. за 11,17 лева, от
15.11.2019г. за 6,92 лева, от 20.03.2020г. за 28,44 лева, за 15.11.2019г. за 13,85
11
лева, за 07.08.2020г. за 20,79 лева, за 20.03.2020г. за 5,96 лева, от 27,08.2020г.
за 10,75 лева, от 10.03.2020г. за 12,53 лева, от 29.05. 2020г. за 6,67 лева, от
19.11.2019г. за 11.22 лева, от 13.05.2020г. за 6,64 лева, ведно със законната
лихва считано от 13.01.2022 г. до окончателното издължаване на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 850 лева до претендираните 1074,77 лева
и за законна лихва за периода от 01.10.2019г. до 12.01.2022г.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. Дж. Баучер 87 ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - гр.Варна в
Централна кооперативна банка /ЦКБ/ клон Варна, BIC ****, IBAN ******,
следните суми: 2450 лв. /две хиляди четиристотин и петдесет лева/ ,
представляваща дължима по делото държавна такса по основателния размер
на иска, на основание чл.78 ал.6 от ГПК и 375,52 лв. /триста седемдесет и
пет лева и 52 ст./ представляваща авансирани от бюджета разходи за
допусната експертиза по основателна претенция , на осн. чл. 78 ал.6 ГПК.
УКАЗВА на длъжника ЗД „БУЛ ИНС“ ЕАД , че следва да представи на
съда доказателства за заплащане на присъдена сума, като при пропускане на
7-дневен срок след влизане в сила на решението, в полза на бюджета ще бъде
издаден служебно изпълнителен лист, като в него допълнително ще бъде
начислена и такса от 5 лв. и законна лихва по чл. 1 от ЗЛДТДПДВ, на осн. чл.
109 от ПАС.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. Дж. Баучер 87 ДА ЗАПЛАТИ на С. Р. Б., ЕГН
********** от ***** сумата от 2251,62 лева / две хиляди двеста петдесет и
един лева и и 62 ст./, представляваща сторените по делото разноски за
процесуално представителство, на осн.чл. 78,ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА С. Р. Б., ЕГН ********** от ***** ДА ЗАПЛАТИ на ЗД
„БУЛ ИНС“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. Дж. Баучер 87 сумата от 1117,57 лв./ хиляда сто и седемнадесет
лева лева и 57ст./представляваща сторените по делото разноски за
процесуално представителство и експертиза, на осн.чл. 78,ал. 3 от ГПК.
Решението е постановено при участието на Т. М. Т., ЕГН ********** от
***** като трето лице -помагач на страната на ответника ЗД „БУЛ ИНС“
ЕАД ЕИК *********.
ОСЪЖДА Т. М. Т., ЕГН ********** от *****, ДА ЗАПЛАТИ на ЗД
"БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, р-н Лозенец, ул. Джеймс Баучер № 87, по предявения евентуален
обратен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т.3 КЗ сумата от 35 000 /
тридесет и пет хиляди/ лева - частичен иск от определеното в настоящото
производство сборно обезщетение от 64792,84 за понесени от С. Р. Б., ЕГН
********** имуществени и неимуществени вреди от ПТП, причинено на
1.10.2019 г на главен път Варна – Бургас от Т. М. Т. като водач – застрахован
по застраховка „гражданска отговорност“ за управление на л.а. „Ауди“ с
12
ДКН ****** и разноски по делото при условие, че ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК
********* заплати в полза на ищеца по настоящото делото присъдените с
решението суми до размера на частичния размер, ведно със законната лихва
от дата на заплащането.
ОСЪЖДА Т. М. Т., ЕГН ********** от *****, ДА ЗАПЛАТИ в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - гр.Варна в
Централна кооперативна банка /ЦКБ/ клон Варна, BIC ****, IBAN ******
сумата от 1400 лева/ хиляда и четиристотин лева/, представляваща
държавна такса по делото съобразно уважения размер на частични иск.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
13