№ 6056
гр. София, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20211110132615 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени претенции, с правна
квалификация чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ съотв. чл. 86, ал.1, изр.1 ЗЗД за установяване
съществуването на вземания по отношение на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД спрямо
срещу АЛ. ЕВГ. Д. за следните суми: сумата 3595.82 лв. – главница, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за имот с абонатен номер 200136 за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК /25.03.2021 г. – съгласно уточнителна молба от 13.07.2021 г. / до
изплащане на вземането; сумата 477.30 лв., представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до
15.03.2021 г.; сумата 74.28 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение за
периода от 01.03.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК /25.03.2021 г. – съгласно уточнителна молба от 13.07.2021 г. / до
изплащане на вземането, както и сумата 13.28 лв., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за
периода от 01.05.2018 г. до 15.03.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 16857/2021 г. по описа на СРС, 88 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана по
системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в ОУ
срок. Счита, че ответникът е в забава, поради което дължи и обезщетение за забава върху
изискуемите главници. Ето защо моли за уважаване на предявените искове и присъждане на
сторените разноски.
Ответникът АЛ. ЕВГ. Д. е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1
ГПК, с който предявените искове се оспорват по основание и размер. Оспорва твърденията
1
на ищеца относно наличието, обхвата и приложимостта на общите условия. Твърди
недопустимост на предявените искове поради погасяване на претенциите, както за главници,
така и за лихви, по давност. Оспорва начисленото количество топлинна енергия, както и
неговата стойност. Оспорва твърдението на ищеца за начисляване на сумите на база
извършен реален отчет. Оспорва съответствието на измервателните уреди и на общия
топломер с приложимата нормативна уредба. Твърди, че последните не са преминали
необходимите метрологични проверки по БДС. Излага твърдения за неправилно измерване
и отчитане на топлинната енергия, както и за неправилно изчисляване на стойността на
същата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2
ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 16857/2021 г. на СРС, 88 състав, вземанията по
настоящото производство, съобразно петитума на исковата молба и уточнителните молби на
ищеца съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражение за недължимост е
подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес,
са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между
страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело. Съдът
намира така предявените вземания за достатъчно индивидуализирани, поради което
предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ:
Съгласно разпоредбите на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция за периода до
17.07.2012 г.) и на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е
физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова
уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът
на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване.
Съгласно разпоредбите на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция за периода до
17.07.2012 г.) и на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е
физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова
уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът
на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена
топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.
В настоящото съдебно производство е доказано възникването и съществуването на
облигационно правоотношение с предмет продажба (доставка) на топлинна енергия по
отношение на процесния имот. Представен е по делото договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 28 от 25.03.2014
г., с който Даниела Драганова Соколова е продала на АЛ. ЕВГ. Д. апартамент № 22,
находящ се в гр. София, ж. к. Люлин 3, бл. 342, ет. 5. Не се твърди по делото и не се
представят доказателства ответникът да се е разпоредил с правото на собственост върху
процесния топлоснабден имот преди изтичането на процесния период. Ето защо, при
съвкупната преценка на всички доказателства по делото, за исковия период клиент на
2
топлинна енергия и съответно задължено лице да заплащат стойността на потребената в
имота топлинна енергия е именно ответникът по делото в качеството му на собственик на
процесния имот.
Установява се по делото и, че с заявлението-декларация от 29.04.2014 г. ответникът
АЛ. ЕВГ. Д. е поискал откриването на партида за процесния имот чрез топлопреносното
предприятие. Ответникът се е задължил при промяна на собствеността, предназначението
или начина на ползване на имота да уведоми ищцовото дружество. Заявлението
представлява по своето правно естество предложение (оферта) за сключване на договор за
доставка на топлинна енергия – арг. чл. 13 ЗЗД. Като е приел това заявлението и е
продължил да доставя топлинна енергия до процесния апартамент, ищцовото дружество е
приело предложението на ответницата за сключване на договор за доставка на топлинна
енергия – в този смисъл т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по
тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено
е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането
в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражения срещу Общите условия.
Предвид всичко изложено по делото при условията на пълно и главно доказване се
установява, че е налице валидно облигационно правоотношение между ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД и АЛ. ЕВГ. Д., възникнало по силата на индивидуалния
договор за покупко-продажба на топлинна енергия, в процесния период, като в отношенията
между страните за процесния период са приложими Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти. За процесния период дяловото
разпределение в процесната сграда – етажна собственост се е извършвало от Директ ООД, в
който смисъл са изводите на вещото лице по съдебно-техническата експертиза.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда,
че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3)
по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на действително
потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид
резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали
3
фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват
реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на
индивидуалните уреди за измерване.
Съдът намира, че претендираните от ищеца суми действително се основават на
съставени от него частни документи – извлечения от сметки и съобщения към фактури,
които не представляват доказателство за удостоверените в тях правнорелевантни факти, тъй
като не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което не са
от естество да установят реално доставеното количество топлинна енергия през релевантния
период за процесния имот. В същото време, обаче, за установяване на факта на предоставяне
на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото е прието
заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза.
Количеството на доставената топлинна енергия и начинът на неговото определяне се
установява от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът
кредитира като пълно и компетентно изготвено в съответствие със събраните по делото
писмени доказателства, включително в съответствие с представените индивидуални сметки
за дялово разпределение за имота през процесния период. Установява се, че от отчетеното
количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на
топлопреносното дружество и разликата е разпределена между всички потребители. В имота
през процесния период имало 4 броя отоплителни тела с монтиран ИРРО, а в банята и
щранг-лира. Показанията на уредите са отчетени на 19.05.2018 г., 07.05.2019 г. и 28.05.2020
г. като отчетените формуляри с подпис на потребител са представени на вещото лице.
За щранг-лирата и транзитните щрангове има служебно изчисление на база инсталирана
мощност, умножена по максимален специфичен разход на сградата. ТЕ отдадена от сградна
инсталация била изчислена на база пълна отопляема кубатура, съгласно акт за
разпределение на кубатурата на сградата. В процесния имот имало монтирани три броя
водомери за топла вода, които са отчитани с подпис на потребител в процесния период,
представени на вещото лице. СТЕ сочи, че изчисленията на ФДР са в съответствие с
Наредба от 01.06.2004 г. Изравнителната сметка за 19/20 г. е при отразяване на промяната в
цената на ТЕ.
Вещото лице е посочило, че са му представени свидетелства от метрологични проверки
на топломера и протоколите за демонтаж и монтаж. Топломерът с фабр. № 8480756 е
преминал метрологични проверки през 2 годишен период и при проверките не са
констатирани отклонения извън допустимите стойности. Следва да посочи, че по делото са
представени и всички документи, касаещи изправността на топломера, обслужващ
процесния недвижим имот, съгласно БДС.
Съдът кредитира изцяло СТЕ. Вещото лице е посочило, че при изготвянето на
заключението се е запознало с всички необходими документи, вкл. и такива от ТР Люлин
и с изравнителни сметки и отчетни формуляри от ФДР. Експертизата не е оспорена, не
противоречи на останалите доказателства по делото. Следва да се отбележи, че съгласно чл.
200, ал. 3 ГПК оспорване на заключението може да бъде направено от страната докато трае
изслушването на експерта, т.е. в заседанието за приемане на заключението на вещото лице.
Оспорването може да бъде заявено и писмено преди провеждане на заседанието за приемане
на заключението. След изслушването на експерта и приемането на заключението на вещото
лице, правото да се оспори заключението е преклудирано и не може да бъде зачетено, а
приетото по делото заключение следва да бъде ценено наред с всички доказателства по
делото /виж решение № 186/ 09.07.2012 г. по гр. д. № 1871/2010 г. на IV г. о. на ВКС, решение
№ 79 от 12.05.2015 г. по гр. д. № 322 / 2015 г. на I г. о. на ВКС/. В съдебно заседание на
09.05.2022 г. не е оспорена СТЕ при приемането й. Оттук и съдът намира за неоснователни
възраженията на ответника относно липсата на метрологични проверки по БДС, както и за
неправилно изчисляване на стойността на топлинната енергия.
4
Според СТЕ размерът на дължимата сума за топлинна енергия за периода от 01.05.2017
г. до 30.04.2020 г. е 4103.32 лв. Тази сума е без предишни неплатени и просрочени суми и
без начислените лихви и при отчитане на изравнителните сметки. Следва обаче да се
отчетат частичните плащания, които са преди образуването на ч. гр. д. и са отразени в обща
фактура № ********** от 31.07.2018 г. и обща фактура № ********** от 31.07.2019 г.
От кредитираната ССчЕ също се установява, че се извършвани плащания преди
завеждането на производство в общ размер на 554.32 лв., касаещи прогнозно начислени
суми за периода м.05.2017 г. – м.10.2017 г. и м. 05.2018 г. – м.09.2018 г. – виж л. 110 от
делото. Постъпилите плащания са съобразени от ищеца при подаване на заявлението по чл.
410 ГПК и не са претендирани в настоящото производство. Действително от ССчЕ се
установява, че от изравнителна сметка за връщане за периода м.05.2019 г. – м. 04.2020 г. е
погасено задължение на ищеца по фактура за м.06.2020 г. в размер на 61.91 лв. Следва да се
посочи, че вещите лица и по СТЕ, и по ССчЕ са работили като са направили изчисленията и
са приспаднали сумата от 61.91 лв. от общодължимата сума за процесния период, поради
което и са получили различна стойност от тази претендирана по исковата молба. Т. е.
крайната сума по кредитирана СТЕ е приспаднала изцяло сумата за връщане по общата
фактура за м.05.2019 г. – м. 04.2020 г. от общия размер на вземането по тази фактура.
Съдът намира, че размерът на дължимата сума за топлинна енергия за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. съобразно диспозитивното начало е 3595.82 лв., от която
следва да се приспадне неправилно прихваната сума в размер на 61.91 лв. за м.06.2020 г. по
обща фактура от 31.07.2020 г. виж л. 30 от делото. Видно от общата фактура от 31.07.2020
г., по изравнителната сметка е налична сума за възстановяване в размер на 132.04 лв., но от
общата фактура е прихваната единствено сума в размер на 70.13 лв., а с остатъка от 61.91
лв. е прихваната сума по прогнозно начислена стойност за м.06.2020 г., т. е. дължимата сума
по обща фактура от 31.07.2020 г. следва да е в размер на 1334.59 лв. /1466.63 лв. – 132.04
лв./. Оттук и общодължимата сума за топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2020 г. е в размер на 3533.91 лв. /3595.82 лв. – 61.91 лв./
Следва да се разгледа и наведеното от ответника в отговора на исковата молба
възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно задължителните тълкувателни
разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС,
ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните
дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи
единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от
това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и
лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 25.03.2021 г., от която дата
установителният иск се счита предявен – арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. „б“ ЗЗД. Ето
защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 25.03.2018 г., са погасени по давност.
С Решение по Протокол 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация
София“ ЕАД са приети нови общи условия, които са одобрени с Решение ОУ-1/27.06.2016 г.
на КЕВР на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като същите са публикувани през м. 07.2016 г. и
следователно са влезли в сила м. 08. 2016 г. (с изтичането на тридесетдневен срок след
публикуването им – арг. от чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Съгласно общите условия, одобрени с Решение
№ ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
топлофикационното дружество издава за отчетния период кредитни известия за стойността
5
на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал.
3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В случая следва да
се отчете и, че в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече на
основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020
г., в сила от 14.05.2020 г./. Вземането за м. 01.2018 г. е станало изискуемо, считано от
15.03.2018 г. При отчитането обаче на спирането на срока по ЗМДВИП, то същото не е
погасено по давност. Погасени по давност са всички вземания, които са станали изискуеми
преди 17.01.2018 г. /съобразно ЗМДВИП/. Следователно погасени са всички вземания за
периода м.05.2017 г. – м.11.2017 г. Вземането за м. 11.2017 г. е станало изискуемо на
15.01.2018 г., но при отчитането, че в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давностният срок
е спрял да тече, то давността за това вземане е изтекла на 23.03.2018 г.
Действително по обща фактура от 31.07.2018 г. е налице отразяване за частично
плащане на главница в размер на 294.66 лв., което се установява, както от ССчЕ, така и от
съобщение към фактура. Не се установява по делото обаче да е заявено с частичното
плащане кои суми се погасяват, поради което следва да се счита, че с частичното плащане се
погасява най-старото задължение по общата фактура – арг. от чл. 76, ал. 1 ЗЗД. Именно по
този начин са отразени плащанията и при ищеца, видно от изготвената справка от вещото
лице по ССчЕ с платената сума от 294.66 лв. са погасени прогнозно начислените суми за
периода м.05.2017 г. – м.09.2017 г. изцяло и частично за м. 10.2017 г. За периода м.05.2017 г.
– м.10.2017 г. прогнозно за топлинна енергия е начислена сума в размер на 345.63 лв. Оттук
и съдът намира, че с частичното плащане са погасени задължения за главница, които са
включват в погасения по давност период м. 05.2017 г. до м. 09.2017 г., както и частично
задължението за м.10.2017 г. Останала е дължима непогасена сума за м.10.2017 г. в размер
на 50.97 лв. /345.63-294.66/. Съгласно чл. 118 ЗЗД, ако длъжникът изпълни задължението си
след изтичането на давността, той няма право да иска обратно платеното. Погасена по
давност е прогнозно начислената сума за м.11.2017 г. в размер на 144.41 лв. Или общо
погасена по давност за м.10-11.2017 г. е сумата в размер на 195.38 лв.
Следва да се посочи, че въз основа на издаването на общата фактура, отчитаща
резултата от изравнителната сметка, единствено би могло да възникне ново вземане за
ищеца само за сумата, надхвърляща общия сбор на фактурираните през целия период
задължения /в случай на резултат за доплащане от потребителя/, или ново вземане за
потребителя за сумата за връщане, в случай че фактурираното количество топлинна енергия
през целия отчетен период надхвърля реално потребеното, установено след отчет на уредите
за дялово разпределение. В случая обаче сумата за доплащане по обща фактура за периода
01.05.2017 г. – 30.04.2018 г., представлява едно ново изравнително вземане. При всички
случаи това "изравнително" вземане е самостоятелно и различно от вземанията на топло-
преносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция
на тези вноски със задна дата. След отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия на стойността на фактурите и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Ето защо
и сумата за доплащане по изравнителна сметка от 31.07.2018 г. е възникнала като вземане
след изготвяне на индивидуалната справка за отопление и топла вода от третото лице-
помагач – л. 64 от делото, респ. след издаването на общата фактура – арг. и от чл. 32, ал. 2 от
ОУ на ищеца от 2016 г. На основание чл. 33, ал. 2 вр. с ал. 1 от ОУ от 2016 г. сумите за
доплащане по изравнителните сметки стават изискуеми след изтичането на 45-дневен срок
6
от издаването на общата фактура, респ. от възникването им. Оттук и сумата за доплащане по
изравнителна сметка по обща фактура от 31.07.2018 г., е станало изискуема едва на
15.09.2018 г., а давностният срок за това вземане изтича на 15.09.2021 г. /като при отчитане
на ЗМДВИП и спирането на давностния срок, то същият изтича на 22.11.2021 г./.
Ето защо претенцията за топлинна енергия е основателна за сумата от 3338.53 лв.
/3533.91 лв.-195.38 лв./ формирана от дължимите суми за доставена топлинна енергия за
периода 01.12.2017 г. – 30.04.2020 г. и сума за изравняване /доплащане/ по изравнителна
сметка, отразена в обща фактура № ********** от 31.07.2018 г. за периода 01.05.2017 г. –
30.04.2018 г., а за разликата до пълния предявен размер от 3595.82 лв., както и за прогнозно
начислените суми за периода 01.05.2017 г. -30.11.2017 г. искът ще се отхвърли. Върху
главницата се дължи и законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
25.03.2021 г.
По отношение на претенцията за услуга дялово разпределение:
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.
36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
търговец, като стойността й се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ,
чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването – стойността на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост се заплаща от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество,
което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение.
Установява се, че за процесния период дяловото разпределение в процесната сграда –
етажна собственост се е извършвало именно от третото лице – помагач, в който смисъл са
изводите на вещото лице по съдебно-техническата експертиза. Размерът на дължимата такса
дялово разпределение се установява от представените по ищеца документи, както и от
кредитираната от съда ССчЕ, а именно – 74.28 лв. за периода 01.03.2018 г. – 30.04.2020 г.
Давността за тези задължения започва да тече от датата на възникването им /арг. чл. 114, ал.
2 ЗЗД/. Ето защо давността за вземането за м.03.2018 г. е започнала да тече от 01.04.2018 г.,
поради което не е изтекла преди подаването на заявлението по чл. 410 ГПК – 25.03.2021 г.
/а и срокът на погасителната давност е бил спрян за периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г.,
съгласно ЗМДВИП/. Ето защо претенцията за дялово разпределение срещу ответника е
основателна в цялост за сумата от 74.28 лв., представляваща услуга дялово разпределение за
периода 01.03.2018 г. – 30.04.2020 г. Върху главницата се дължи и законна лихва от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 25.03.2021 г. до окончателното изплащане.
По исковете по чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен дълг и забава
в погасяването му.
Съгласно Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия,
определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното дружество издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
7
определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните
задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От
цитираните разпоредби се налага изводът, че „Топлофикация София“ начислява
обезщетение за забава само за задълженията по общата фактура. Задължението за
заплащане на стойността на потребената топлинна енергия е възникнало като срочно.
Следователно, изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника,
нито от публикуване на общите фактури на интернетстраницата на ищцовото дружество –
решение от 03.05.2022 г. по в. гр. д. № 6245/2021 г. по описа на СГС, решение от 16.07.2021
г. по в. гр. д. № 1732/2021 г. по описа на СГС и др.
За вземанията по общата фактура от 31.07.2018 г. се дължи обезщетение за забава
върху уважената главница, като предвид чл. 6 от Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение /действаща за периода 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. вкл./,
мораторна лихва в случая не се дължи за посочения период на извънредното положение.
Оттук и съдът определи по реда на чл. 162 ГПК размера на дължимото обезщетение за
забава върху сумата по обща фактура от 31.07.2018 г. в размер на 177.28 лв. за периода от
15.09.2018 г. до 12.03.2020 г. и периода от 09.04.2020 г. – 15.03.2021 г.
За вземанията по общата фактура от 31.07.2019 г. се дължи обезщетение за забава
върху уважената главница, като предвид чл. 6 от Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение /действаща за периода 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. вкл./,
мораторна лихва в случая не се дължи за посочения период на извънредното положение.
Оттук и съдът определи по реда на чл. 162 ГПК размера на дължимото обезщетение за
забава върху сумата по обща фактура от 31.07.2019 г. в размер на 174.83 лв. за периода от
15.09.2019 г. до 12.03.2020 г. и периода от 09.04.2020 г. – 15.03.2021 г.
За вземанията по общата фактура от 31.07.2020 г. се дължи обезщетение за забава
върху уважената главница, като съдът определи по реда на чл. 162 ГПК размера на
дължимото обезщетение за забава в размер на 67.48 лв. за периода от 15.09.2020 г. до
15.03.2021 г.
От това следва, че общият размер на дължимото обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 15.09.2018 г. до 15.03.2021 г. е в размер на 419.59 лв. Ето
защо искът за обезщетение за забава върху вземането за топлинна енергия спрямо
ответницата е основателен в размер от 419.59 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 12.03.2020 г.
и периода от 09.04.2020 г. – 15.03.2021 г., а за разликата до пълния предявен размер от
477.30 лв. и за периода 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. - ще се отхвърли.
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция в размер на 13.28 лв. за
периода 01.05.2018 г. – 15.03.2021 г. се явява изцяло неоснователна.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът има право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно с уважената
част от исковете в размер на 610.88 лв. за държавна такса, депозит за СТЕ и ССчЕ и
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство /по съразмерност от
юрисконсултско възнаграждение определено от съда в общ размер на 100 лв./ и в размер на
8
122.70 лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за заповедното
производство.
Ответникът претендира 600 лв. за адвокатско възнаграждение за исковото
производство, но доказва направата на разноски единствено в размер на 100 лв. В договора
за правна защита и съдействие е отразено плащането на сумата от 100 лв. – виж л. 102 от
делото и други доказателства за заплащането на разликата от 500 лв. не са представени до
приключването на устните състезания. По съразмерност на ответника ще се присъди сума в
размер на 7.89 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б,
срещу АЛ. ЕВГ. Д., ЕГН **********, с адрес ГР.СОФИЯ, ЖК ЛЮЛИН, БЛ. 342, ЕТ. 5, АП.
22, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД искове, че АЛ. ЕВГ. Д. дължи на „Топлофикация София” ЕАД следните суми: сумата
3338.53 лв. – представлява главница, формирана от дължимите суми за доставена топлинна
енергия за периода 01.12.2017 г. – 30.04.2020 г. и сума за изравняване /доплащане/ по
изравнителна сметка, отразена в обща фактура № ********** от 31.07.2018 г., за имот,
находящ се в гр. София, ж. к. Люлин 3, бл. 342, ет. 5, ап. 22, с аб. № 200136, сумата 74.28 лв.
– главница за извършена услуга дялово разпределение за периода 01.03.2018 г. – 30.04.2020
г., ведно със законната лихва върху двете главници за периода от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 25.03.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата от
419.59 лв. – обезщетение за забава върху вземането за топлинна енергия за периода от
15.09.2018 г. до 12.03.2020 г. и периода от 09.04.2020 г. – 15.03.2021 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 16857/2021 г. по описа
на СРС, 88 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за топлинна енергия за разликата
над уважения размер от 3338.53 лв. до пълния предявен размер от 3595.82 лв. и за прогнозно
начислените суми за периода 01.05.2017 г. - 30.11.2017 г., иска за обезщетение за забава
върху главницата за топлинна енергия за разликата над уважения размер от 419.59 лв. до
пълния предявен размер от 477.30 лв. и за периода 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г., както и
ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за сумата в размер на 13.28 лв. за периода 01.05.2018 г. –
15.03.2021 г. – обезщетение за забава върху таксата за дялово разпределение.
ОСЪЖДА АЛ. ЕВГ. Д., ЕГН **********, с адрес ГР.СОФИЯ, ЖК ЛЮЛИН, БЛ. 342,
ЕТ. 5, АП. 22, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, на основание чл. 78, ал. 1
и ал. 8 ГПК, разноски за исковото производство в размер на 610.88 лв. по съразмерност,
както и разноски за заповедното производство в размер на 122.70 лв. по съразмерност.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, да заплати на АЛ. ЕВГ. Д., ЕГН
**********, с адрес ГР.СОФИЯ, ЖК ЛЮЛИН, БЛ. 342, ЕТ. 5, АП. 22, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, разноски за исковото производство по съразмерност в размер на 7.89 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9