Определение по дело №66/2010 на Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №26047

гр. Пазарджик, 07.05.2025 г.

 

         Пазарджишкият окръжен съд, гражданска колегия, търговско отделение, в закрито заседание на седми май през две хиляди двайсет и пета година, в състав:

                                    

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: В.П.

 

като разгледа докладваното от съдията т. д. № 66/2010 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 729, ал. 1 от ТЗ.

По делото с молба вх. № 260264/09.04.2025 г. е депозирана частична сметка за разпределение № 5, изготвена от И.К. – синдик на „Булгар Минерали - Стрелча“ АД /н/, ЕИК *********, с която се разпределя сумата от 26 311 лева измежду кредитори с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 3 от ТЗ. Същата е обявена в ТРРЮЛНЦ на 15.04.2025 г., от когато тече 14-дневен преклузивен срок за възражения срещу нея, съгласно чл. 728 от ТЗ.

В посочения срок е подадено възражение вх. № 260306 от 28.04.2025 г. от кредитора „Ватия холдинг“ АД, ЕИК ***, чрез изпълнителния директор Г.С.С.. В същото се аргументира, че неправилно синдикът е включил в частичната сметка свое вземане в размер на 1 311 лева, представляващо 1,5 % от следните суми: 2 535 лв. от 04.03.2021 г., 5 915 лв. от 08.03.2021 г., 3 028 лв. от 19.05.2021 г., 5 817,96 лв. от 10.11.2023 г., 33 097 лв. от 05.11.2024 г. и 37 007 лв. от 03.04.2025 г., с основание на вземането по т. 1 от решение на Събрание на кредиторите (СК) от 07.02.2020 г. Изложени са съображения, че действително с решението на СК е определено на синдика окончателно възнаграждение в размер на 1,5 % върху новопостъпилите в масата на несъстоятелността суми, считано от момента на приемане на решението, с изключение на наличните към този момент по сметката суми и сумите, които ще бъдат авансирани от кредиторите по чл. 629б от ТЗ. Посочено е, че окончателното възнаграждение, определено заедно с текущото, служи като предварително оповестен стимул за синдика, изразяващ общите интереси на кредиторите, да постигне максимално възможен резултат като генерира най-голям обем от осребряеми активи и най-висока продажна цена за тях. За да постигне този ефект, определеното окончателно възнаграждение не може да бъде изплащано текущо. Макар и предварително определено, окончателното възнаграждение може само да се начислява, но докато синдикът продължава своята дейност, не е настъпил падежът му. На това основание е прието, че доколкото дейността на синдика продължава, то незаконосъобразно в частичната сметка е включена сумата от 1 311 лева за окончателно възнаграждение.

На следващо място се оспорва включването и съответно начисляването като вземане на синдика на 1,5 % от суми, които са с различен произход от предвидения с решението на СК, а именно в размер на 5 817,96 лв. от 10.11.2023 г. и 37 007 лв. от 03.04.2025 г. Твърди се, че посочените суми са наредени от ЧСИ Н. М., като постъпили от длъжника „Геоминерал“ АД, ЕИК *********, по изпълнително дело № 3290/2018 г., дължими по изпълнителен лист от 17.06.2019 г. по т. д. № 64/2012 г. на ОС – Пазарджик, поради което със сумите не се попълва масата на несъстоятелността, а се възстановяват суми, излезли от масата за заплащане на съдебни разноски. Моли се да не се одобрява сметката.

Постъпило е становище от синдика вх. № 260320/29.04.2025 г., в което е заявено, че постъпилото възражение е частично основателно. Позовавайки се на мотивите по т. 1 от решение на СК от 07.02.2020 г. синдикът излага, че е изпълнил точно решението на кредиторите. Досежно сумите от 5 817,96 лв. и 37 007 лв. се посочва, че същите действително представляват възстановени средства, изразходвани от масата и по невнимание са включени в сметката, поради което се моли в тази част съдът да уважи направеното възражение.

По допустимостта на възражението:

Съдът приема, че възражението е подадено в срок, от легитимирана страна – кредитор в производството, който обосновава правен интерес от оспорване на частичната сметка за разпределение, доколкото излага съображения за незаконосъобразно разпределена сума.

По същество:

При съставяне от синдика на сметката за разпределение по чл. 721 от ТЗ, съответно при одобряването й от съда, се прилагат правилата на чл. 722 и сл. на ТЗ, установени относно привилегиите в търговската несъстоятелност. Преценката се извършва, съгласно чл. 722, ал. 1 от ТЗ, „при извършване на разпределението”, т. е. към момента на съставянето, респ. на одобряването на сметката за разпределение. Промяна или отмяна в сметката се извършва при наличие на незаконосъобразност, констатирана служебно от съда или въз основа на постъпило възражение (чл. 729, ал. 1 от ТЗ).

Видно от обявената в ТРРЮЛНЦ частична сметка за разпределение № 5, синдикът е посочил източника на разпределените суми.

Спрямо кредиторите „САЙЛЕСТ“ ЕООД и „Минерали индустриали България“ ООД това са авансираните от тях по реда на чл. 632 вр. чл. 629б от ТЗ за покриване на разноските за развитие на производството суми, съгласно определение на съда от 17.01.2024 г. (с указания за внасяне на 15 000 лева) и определение от 29.05.2024 г. (с указания за внасяне на 10 000 лева). Същите се възстановяват, когато масата на несъстоятелността се увеличи достатъчно, без вземането за тях да се предявява, като редът е чрез изготвяне на сметка за разпределение – така мотиви по т. 9 от ТР **/2017 г. на ОСТК на ВКС. По разпределението на тези суми не се спори.

Спорът е спрямо постъпили по сметката на несъстоятелния длъжник суми в общ размер от 44 575 лева, както следва: 2 535 лв. – 04.03.2021 г., 5 915 лв. – 08.03.2021 г., 3 028 лв. –19.05.2021 г. и 33 097 лв. – 05.11.2024 г., от които синдикът е разпределил 1,5 % за свое вземане като окончателно възнаграждение, съгласно взетото по т. 1 решение на СК от 07.02.2020 г. Възнаграждението по този начин се изчислява на сумата от 668.63 лева.

По този въпрос съдът приема следното:

Съгласно т. 1 от решение на СК от 07.02.202 г., на синдика на „Булгар Минерали - Стрелча“ АД /н/ е определено окончателно възнаграждение в размер на 1,5 % върху новопостъпилите в масата на несъстоятелността суми, с изключение на наличните към този момент по сметката суми и сумите, които ще бъдат авансирани от кредиторите по чл. 629б от ТЗ. Кредиторите са взели решение изплащането му да се осъществява чрез включването му във всяка следваща сметка за разпределение.

Настоящият състав споделя изложеното от възразяващия кредитор становище, обективирано и в Определение № 425 от 06.12.2024 г. по ч. т. д. **58/2024 г. на ОС – Пазарджик и цитираната там съдебна практика, че окончателното възнаграждение на синдика не може да бъде изплатено преди дейността на органа да приключи, но тази незаконосъобразност на решението на СК относно начина на плащане на окончателно възнаграждение може да бъде отстранена само по искане на длъжника или кредитор по реда и в сроковете на чл. 679 от ТЗ, но не и служебно от съда – Определение **26 от 27.02.2019 г. на ВнАС по в. ч. т. д. № 51/2019 г.

Решението е взето от кредиторите, конституирани като задължителен колективен орган в производството по несъстоятелност – СК, с което решение всички кредитори, както и съдът са длъжни да се съобразят –  Определение **295 от 13.04.2017 г. на САС по в. т. д. № 82/2017 г.

Преждевременното вземане на такова решение от СК не е нищожно поради липса на компетентност, тъй като е взето от органа, в чиито правомощия е определяне окончателното възнаграждение на синдика и би обусловило неговата незаконосъобразност, а не нищожност – Определение от 7.06.2005 г. на ВКС по ч. т. д. № 203/2004 г., І т. о.

Доколкото отмяна по съдебен ред на взетото на 07.02.2020 г. решение на СК за окончателно възнаграждение на синдика в размер на 1,5 % от новопостъпилите в масата на несъстоятелността суми по реда на чл. 679 от ТЗ не е искана, то съдът е длъжен да се съобрази с него и да одобри частичната сметка, включително в частта за разпределената в полза на синдика като окончателно възнаграждение сума в размер на 668.63 лева, предвид че (за разликата до разпределените 1 311 лева) досежно сумите от 5 817,96 лева и 37 007 лева, същите представляват разноски по чл. 722, ал. 1, т. 3 вр. чл. 723, т. 4 от ТЗ, обхващащи всички съдебни разноски, които прави синдикът за участие в дела за попълване на масата на несъстоятелност и не отговарят на взетото решение на СК за новопостъпили суми в резултат на действия, свързани с попълване масата на несъстоятелността.

Възражението е частично основателно.

Представената частична сметка следва да бъде изменена.

Водим от горното и на основание чл. 729, ал. 1 от ТЗ, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

        

ИЗМЕНЯ частична сметка за разпределение № 5, обявена в ТРРЮЛНЦ при Агенция по вписванията на 15.04.2025 г. по партидата на „БУЛГАР МИНЕРАЛИ - СТРЕЛЧА“ АД (в несъстоятелност), ЕИК *********, като

ИЗКЛЮЧВА от сметката за разпределение вземане на синдика И.Л.К. в размер на 642,37 лева (шестстотин четиресет и два лева и трийсет и седем стотинки), представляващо разлика между разпределените в негова полза 1 311 лева и реално дължимите му в размер на 668.63 лева (шестстотин шейсет и осем лева и шейсет и три стотинки), с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 3 от ТЗ.

ОДОБРЯВА частичната сметка № 5 в останалата й част.

Определението да се обяви в ТРРЮЛНЦ, с което кредиторите и длъжникът се смятат уведомени.

Определението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в едноседмичен срок от обявяването му в търговския регистър.

 

 

      ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: