Решение по дело №7296/2018 на Софийски градски съд

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, 23.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-в състав в открито заседание на седемнадесети април през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлин Михайлов

    Членове: Пепа Тонева

                                                                                      мл.съдия: Габриела Лазарова

 

при секретаря Антоанета Луканова..………………………………………… и с участието на прокурора …………………………………………………………………………… като разгледа докладваното от ……………съдия Михайлов …..в.гр.дело № 7 296..... по описа

за 2018 г.,     и за да се произнесе, съдът взе предвид:

                        Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

                        Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от В.И.Г., с която обжалва решение № 65 292 от 17.03.2017 г., постановено по гр.д. № 76 877/16 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 26 състав, в частта, в която са уважени предявените искове. Твърди, че решението е незаконосъобразно, като постановено при противоречие с материалния закон. Твърди, че съдът абсурдно не се е съобразил с констатациите на вещото лице по отношение на годността на общия топломер. Твърди, че съдът не е разгледал направените възражение по ЗЗП, по практиката обективирана в определение № 3 258 от 07.03.2013 г. на ВАС, . Твърди,у че съдът е допуснал процесуални нарушения, като не е изискал представянето на молбадекларация, документ за съгласие за приспадане на суми от изравнителните сметки, както и да представи доказателства за изправността на уредите. Моли съда да отмени решението като неправилно и незаконосъобразно и претендира разноски в производството.

                        Ответникът по въззивната жалба „Т.С.“ ЕАД редовно уведомен оспорва жалбата.  Твърди, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно, поради което моли същото да се потвърди. Претендира разноски и прави евентуално възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски.

                        Третото лице помагач „Т.с.“ ЕООД редовно уведомено не взима становище по жалбите.

                        Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

                        От фактическа страна:

            Не се спори между страните, а се установява и от обжалваното решение № 65 292 от 17.03.2017 г., постановено по гр.д. № 76 877/16 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 26 състав, че съдът е признал за установено по реда на чл. 422 ГПК, че В.И.Г.  дължи на „Т.С." ЕАД, сумата 1 950.51 лв., представляваща продажна цена за потребена топлинна енергия за периода от м. 11.2012 г. до м. 04.2014 г. в имот с абонатен № 344 446, находящ се в гр. София, ж.к. „********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.08.2015 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 358.98 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за периода 31.12.2012 г. - 31.07.2015 г., като е отхвърлил исковете в останалата им част, като неоснователни и е осъдил В.И.Г. да заплати на „Т.С." ЕАД сумата от 578 лева - разноски по настоящото исково производство и сумата от 358.31 лв. - разноски в заповедното производство по ч.гр. д. 47 581/2015 г., СРС, 26 състав.

            Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че по реда на чл. 410 и сл. ГПК срещу ответника в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение за негови задължения за доставена ТЕ  в периода от м. 11.2012 г. до м. 04.2014 г. Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че срещу заповедта е постъпило възражение, с което длъжника е оспорил само размера на дължимите суми. Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че исковата молба е постъпила в съда в законния срок.

            Не се спори между страните, че за посочения период имота е бил топлоснабдяван, както и че сградата - етажна собственост, в която се намира е била присъединена към топлопреносната мрежа.

            От заключенията на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че за исковия период сумите за ТЕ са начислявани съгласно действащата нормативна уредба за исковия период. В СТЕ е изчислено, че потребената топлинна енергия за периода е на стойност 1 950.54 лв. От заключението на ССЕ се установява, че размерът на лихвата за забава върху сумата на уважената част от главницата за исковия период е в размер на 358.98 лв.

           От правна страна:

            При така установената фактическа обстановка съдът направи  следните правни изводи:

            Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и направените уточнения са предявени обективно и субективно съединени искове, при условията на кумулативното обективно съединяване, с правно основание чл. 422 ГПК, вр.чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 79. ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ  и чл. 422 ГПК, вр.чл.124, ал.1 от ГПК,  вр. с чл. 86 ЗЗД.

            С атакуваното решение № 65 292 от 17.03.2017 г., постановено по гр.д. № 76 877/16 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 26 състав, съдът е признал за установено по реда на чл. 422 ГПК, че В.И.Г.  дължи на „Т.С." ЕАД, сумата 1 950.51 лв., представляваща продажна цена за потребена топлинна енергия за периода от м. 11.2012 г. до м. 04.2014 г. в имот с абонатен № 344 446, находящ се в гр. София, ж.к. „********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.08.2015 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 358.98 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за периода 31.12.2012 г. - 31.07.2015 г., като е отхвърлил исковете в останалата им част, като неоснователни и е осъдил В.И.Г. да заплати на „Т.С." ЕАД сумата от 578 лева - разноски по настоящото исково производство и сумата от 358.31 лв. - разноски в заповедното производство по ч.гр. д. 47 581/2015 г., СРС, 26 състав.

            По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:

            По отношение на допустимостта на подадената въззивна жалба, съдът, в настоящия си състав намира, че същата е допустима. Подадена от оправомощени лица и в установените от закона срокове, поради което е процесуално допустима, а атакуваното решение е валидно.

            Релевираните в жалбата са релевирани основания за незаконосъобразност на атакуваното решение, свързани с липсата на качеството потребител на топлинна енергия. Така релевираните основания съдът намира за неоснователни.

Отношенията между доставчиците и потребителите на топлинна енергия за исковия период са регламентирани в Закона за енергетиката /ЗЕ/. Съгласно установените в същия правила, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносно предприятие при публично известни общи условия, същото следва да има качеството на потреби-тел/клиент на топлинна енергия за битови нужди. Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ - в редакцията, действала до 17.07.2012 г., "потребители на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а по силата на легалното определение, дадено в § 1, т. 42 от ДР (отм.) на ЗЕ, действал до 17.07.2012 г., "потребител на енергия или природен газ за битови нужди" е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща през исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

    Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди съгласно визираната законова уредба е необходимо да бъде установено, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение. С оглед данните по делото и предвид липсата на оспорване от страна на ответника, че е собственик на процесния имот, съдът в настоящия си състав намира, че изводите на първоинстанционния съд по отношение на правото на собственост върху топлоснабдения имот са правилни и законосъобразни. Ответникът притежава качеството потребител на топлинна енергия, като собственик на процесния топлоснабден имот.

    По отношение на наведените доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение, свързани с необсъждането на доводите, че преимущество имат разпоредбите на ЗЗП, както и че ответникът не е поръчал доставянето на топлинна енергия, съдът намира следното:

    Неоснователни са релевираните във въззивната жалба доводи за противоречие на разпоредбите на ЗЗП и ЗЕ, и свързаното с тях съображение за приложение на нормата на § 1 от ДР на ЗЗП, според която при противоречие на разпоредби на два закона се прилагат тези, които осигуряват по-висока степен на защита на потребителите, т.е. в случая ответницата счита, че приложение следва да намерят нормите на ЗЗП. В конкретния случай жалбоподателката се позовава на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от ЗЗП, съгласно която се забранява доставката на стоки, както и на вода, газ, електрическа енергия, централно отопление, цифрово съдържание или предоставянето на услуги на потребител срещу заплащане без искане от негова страна, а според, ал. 2 от същата разпоредба, при доставка на стоки, както и на вода, газ, електрическа енергия, централно отопление, цифрово съдържание или предоставяне на услуги, които не са поръчани от потребителя, той не е длъжен да възстанови стоката и не дължи заплащане на стоката или услугата на този, който я е изпратил или предоставил. Направеният от съда извод за неприложимост на правилото по чл. 62, ал. 2 от ЗЗП се основава на задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2016 г., ОСГК, съгласно които за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда - етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.

    Като неоснователни следва да се възприемат и доводите свързани с неизвършването на реален отчет, както и липсата на доказателства за техническата изправност на уредите. Видно от заключенията на експертизите, същите са минали задължителните проверки по отношение на тяхната годност.

    С оглед на изложеното, съдът намира, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

    По отношение на направените изявления за разноски съдът намира, че такива се дължат на въззиваемата страна. Ето защо въззивника следва да бъде осъден да заплати сумата от 20 лв., юрисконсултско възнаграждение.

    Водим от гореизложеното Софийски градски съд

 

           

Р   Е   Ш   И:

 

                        ПОТВЪРЖДАВА решение № 65 292 от 17.03.2017 г., постановено по гр.д. № 76 877/16 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 26 състав, като правилно и законосъобразно.

                        ОСЪЖДА В.И.Г., ЕГН ********** да заплати на „Т.С." ЕАД, ЕИК ********* сумата от 20 (двадесет) лв., на основание чл.78 от ГПК.

           Решението е постановено при участието на трето лице помагач – „Т.с.“ ЕООД.

                        Решението  не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3 от ГПК.

 

            Председател:                                              Членове: 1.

 

 

                                                                                                                                  2.