Решение по дело №2113/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Я. Г. Д., ЕГН *********, с адрес: [населено място], [жк], [адрес], чрез пълномощник - адвокат Т. Д. от АК-Бургас против решение № 139/20.10.2023г., постановено по АНД № 270/2023 г. по описа на Районен съд Айтос, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 22-0237-000193/ 17.10.2022г. на началник група към ОД на МВР – Бургас, РУ - Айтос, с което е ангажирана административно - наказателната отговорност на касатора за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 182, ал. 5 във вр. с ал. 2, т.4 от същия закон му е наложено административно наказание „глоба”, в размер 600 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

Касаторът оспорва изцяло съдебното решение, като твърди, че същото е постановено в нарушение на закона, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и наложеното наказание е явно несправедливо. Претендира разноски за двете инстанции.

Посочените в жалбата оплаквания съдът [жк], ал.1, т.1-2 от НПК– неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от адвокат Д.. Оспорва тезата на съда, че АУАН е издаден в срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Иска отмяна на решението и на оспореното НП.

Ответникът по касация, редовно призован, не се представлява.

Прокурор от Окръжна прокуратура - Бургас счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството пред Районен съд – Айтос е образувано по жалба на Я. Г. Д., с адрес: [населено място], [жк], [адрес], против Наказателно постановление № 22-0237-000193/ 17.10.2022г., издадено от началник група към ОД на МВР- Бургас, РУ-Айтос, с което за нарушение по чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП и въз основа санкционната норма на чл.182, ал.5, вр. с ал.2, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600 лв., както и кумулативно предвиденото в закона административно наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 6 месеца.

С оспореното НП е ангажирана административно наказателната отговорност на Я. Д., затова че на 17.03.2023 г. в 18,06 часа в Община Айтос, на път III-208, км 92+577, до бензиностанция „Орел 2001“, вход/изход на [населено място], при ограничение на скоростта за движение в извън населено място до 50 км/ч въведено с пътен знак В 26 и приспаднат толеранс от 3 км/ч в полза на водача управлявал собствения си лек автомобил „Пежо 3008“, с рег. № [рег. номер], като автомобилът се движел с наказуема скорост от 81 км/ч. Нарушението е установено и заснето със стационарно АТС SITRAFFIC LYNX ERS 400, насочено в посока измерване северозапад. Собственикът на автомобила – Я. Г. Д. попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП от дата 02.07.2022 г. (л.8 от делото), в която посочил, че лично той е управлявал автомобила си на процесните място и време. В обстоятелствената част на АУАН и на НП се сочи, че нарушението е извършено в условията на „системност“, тъй като са издадени два ЕФ, а именно със серия К № 4332621 и серия К № 4695363, връчени на лицето и влезли в сила на 20.05.2021г.

С оспореният съдебен акт, Районен съд – Айтос потвърдил наказателното постановление, а за да постанови това решение съдът приел фактическата обстановка описана в НП за установена по категоричен начин. Посочил, че изложените факти и обстоятелства в наказателното постановление кореспондират с писмените материали и гласните доказателства, събрани по делото.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка, която се подкрепя от данните по делото и се възприема изцяло и от настоящия съдебен състав.

От касатора не се спори по фактите, установени от Районен съд – Айтос, спорно е приложението на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, и че нарушението е извършено в условията на „системност“.

Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението.

В настоящият случай нарушението е установено на 17.03.2022 г., чрез заснемане със стационарно ATC SITRAFFIC LYNX ERS 400 с фабр. № 1047F8A4010800E9. Нарушителят обаче е станал известен на 02.07.2022 г. с попълването на декларацията по чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, тъй като нарушението е установено в отсъствието на нарушителя. Действително разпоредбата на чл. 187а, ал.4 от ЗДвП предвижда възможност във връзка с административни нарушения установени в отсъствие на нарушителя, собственика на автомобила в срок от 7 дни от връчването на АУАН или ЕФ да представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Това обаче не изключва възможността предварително собственика на автомобила да бъде поканен да попълни декларация по чл. 188, ал. 1 от ЗДвП. Актът е съставен на 17.08.2022 г. в тримесечния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН от установяване на нарушителя. В шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН административно-наказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление – на 17.10.2022 г. Предвид изложеното правилно РС – Айтос е приел, че са спазени преклузивните срокове на чл. 34 от ЗАНН.

От събраните по делото доказателства се установява хипотезата на чл. 182 ал. 5 ЗДвП. Съгласно разпоредбата на § 6 т. 62 от ЗДвП „Системно“ е нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение.

В НП са посочени два електронни фиша – ЕФ, серия К № 4332621 и серия К № 4695363, връчени на лицето и влезли в сила на 20.05.2021г., от които се извежда квалификацията за извършено системно нарушение, а именно от 20.05.2021 година - извършени са три нарушения в едногодишен срок, включително с деянието предмет на настоящото производство, поради което и е налице квалификацията по чл. 182 ал. 5 от ЗДвП. От приложената по делото справка се установява, че и за трите нарушения лицето е санкционирано за управление на МПС с превишена скорост, поради което същите са от един същи вид и правилно е приложена разпоредбата на чл. 182 ал. 5 от ЗДвП във вр. ал. 1 т.4 от ЗДвП. Предвид това неоснователни са възраженията на касатора в тази насока.

Предвид изложеното, касационният състав намира, че първоинстанционното решение е правилно, и следва да бъде оставено в сила, респективно жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 218 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд - Бургас,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. решение № 139/20.10.2023 г., постановено по АНД № 270/2023 г. по описа на Районен съд Айтос.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.