Р Е Ш Е Н И Е

                гр. София, 20.01.2023 г.

 

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-9 СЪСТАВ,

в открито заседание на девети ноември

две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА

 

като изслуша докладваното от Председателя т.д. № 154 по описа за 2018 г.,

И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

 

 

С ОПРЕДЕЛЕНИЕ №5/07.01.2022 г. САС, ТО, 6 състав, по ч. гр.д. № 1052/2021 г. е отменил Решение (имащо характер на определение) № 261122/13.07.2021г. на СГС, ТО, 9 с-в, с което се допълва Решение № 260329/25.02.2021 г. по т.д.№ 154/2018 г. на СГС, като в диспозитива на акта се допълва : Прекратява производството по предявения от Н.А.за П. против „В.Р.****“СЮД/н/ иск с правно основание чл. 694 от ТЗ в частта за установяване съществуване на вземане в размер на 735 852,88 лева, представляващо законна лихва върху главниците, установени с Ревизионния акт № Р-22221715001202-091 -001/01.12.2016 г., изменен с Решение № 123/25.01.2017 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“- София на НАП, считано от 14.02.2017г. до 05.08.2020г., и е върнал делото на Софийски градски съд за продължаване на процесуалните действия в тази му част.

 

ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ. 250 ОТ  ГПК.

          Образувано е по молба на ищеца - Н.А.ЗА П. (НАП), със седалище и адрес ***, представлявана от В.П.- директор на Дирекция „Д.в.“, с вх.№ на СГС 298604/29.03.2021 г. за допълване на постановеното по делото Решение № 260329/25.02.2021 г., в частта за присъждане на вземане в размер на 735 852,88 лв., представляващо законна лихва върху главниците, установени с Ревизионният акт № Р-22221715001202-091-001/01.12.2016 г., изменен с Решение №123/25.01.2017 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика" - София на НАП, считано от 14.02.2017 г. до 05.08.2020 г.

Ответникът  - „В.Р.****“ ООД (н), ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** Б, представлявано от управителя М.Р. не е изразил становище по молбата в предоставения му срок.

Становище не е депозирано и от синдика на дружеството.      

 

Съдът, с оглед определението на САС, с оглед изясняване на неразрешената според ищеца част от спора, е насрочил делото за разглеждане в открито заседание с призоваване на страните.

На осн. чл. 250, ал. 2, изр. 2 ГПК съдът разгледа молбата  и след като обсъди същата, поотделно и в съвкупност с данните по делото, и изслушаната ССЕ, допусната с оглед Определение № 5/07.01.2022 г. на САС, намира следното:

            С нормата на чл.250 от ГПК е предвидена възможност за допълване от съда на постановения от него съдебен акт в случай, че не се е произнесъл по цялото искане. Молбата за това може да се подаде в едномесечен срок от връчването на решението или от влизането му в сила.

В случая искането пред СГС за допълване на решението е подадено в срока, установен в процесуалния закон от активно легитимирано лице, поради което е допустимо.

 

            Съгласно чл. 250, ал. 1 от ГПК непълно е това решение, с което съдът не се е произнесъл по част от спорното право, по един от съединените искове и/или по допълните искания свързани с главния спорен предмет, каквито са исканията за плодове и лихви, както и това за присъждане на разноски.  

В производството по т.д. 154 от 2018 г., съдът е бил сезиран с иск с правно основание чл. 694 от ТЗ за установяване съществуване на публични вземания, установени с Ревизионен акт № Р - 22221715001202-091-001/01.12.2016 г., изменен с Решение №123/25.01.2017 година на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика" - София на НАП. С исковата молба е направено и искане за установяване съществуването и на акцесорни претенции, обусловени от наличието на главния дълг, включително и такива за периода от 14.02.2017 г. до окончателното изплащане на главниците.

            С решението си от 25.02.2021 г., настоящият състав е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ, че Н.А.ЗА П. (НАП), със седалище и адрес ***, представлявана от В.П.- директор на Дирекция .Д.в.“ има вземане срещу „В.Р.****“ ООД /н./ ,ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** Б, представлявано от управителя М.Р., представляващо публични задължения за лихви в общ размер на 778 266.31 лв. (седемстотин седемдесет и осем хиляди двеста шестдесет и шест лева и 0,31ст.), върху главниците, установени с Ревизионният акт № Р - 22221715001202-091-001/01.12.2016 г., изменен с Решение №123/25.01.2017 година на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика" - София на НАП, за периода 15.12.2014 г. до 13.02.2017 г., което вземане е включено в Списъка на предявените, но неприети вземания съгласно Определение от 05.01.2018 г., постановено по т.д. № 5019/2013гна СГС, ТО, 21 състав., като е отвърлил иска за сумата над 778 266,31 лв. до пълния й предявен размер от 778 287,70 лв., като неоснователен.

            По отношение искането за установяване на вземане в размер на 735 852,88 лв., представляващо  законна лихва върху конкретно установената главница, считано от 14.02.2017 г. до 05.08.2020 г., като 05.08.2020 г. е новонастъпилото по време на разглеждане на делото обстоятелство, т.е.  изплащането на пълния размер по главницата по процесния ревизионен акт. По твърдения на ищеца това е крайният момент, който е станал известен, и до който са дължими лихвите до окончателното плащане. Тъй като липсва изричен диспозитив в постановения на 25.02.2021 г. съдебен акт е поискано допълване на решението.

Видно от приетото и неоспорено заключение на ССЕ, установените с Ревизионен акт 22221715001202-091-001/01.12.2016 г. главници за данък върху добавената стойност и изменен с Решение № 123/25.01.2017 г. на директора на дирекция “Обжалване и данъчна осигурителна практика” София на НАП, в общ размер на 3 533 845.94 лв., са заплатени на НАП от “В.Р.****” ООД, с двукратно плащане, на дати, както следва: на29.11.2018 г. - 2 984.702.51 лв. и на 05.08.2020 г. - 549 143.43 лв.

Размерът на лихвата върху установените с Ревизионен акт № 22221715001202-091 - 001/01.12.2016 г. главници за данък върху добавената стойност в размер на 3 533 845.94 лв., изчислена за периода от 14.02.2017 г. до 29.11.2018 г. (дата на плащане), възлиза на  642       033.37 лв. Размерът на лихвата върху останалата част от задължението в размер на главница от 549 143.43 лв., изчислена за периода от 30.11.2018 г. до 05.08.2020 г. (дата на плащане), възлиза на 93 819.51 лв. Общият размер на лихвата върху установените с Ревизионен акт № 22221715001202- 091-001/01.12.2016 г. главници за данък върху добавената стойност, като бъдат отчетени датите и сумите на извършените погасявания на установената главница за ДДС, възлиза на 735 852.88 лв.

 

Във връзка основателността на искането, при произнасянето си съдът съобрази следните факти и обстоятелства, а именно:

Исковете по чл. 694 от ТЗ в настоящата редакция, ДВ, бр. 105 от 2016 г. са установителни по своя характер и предмет на същите е установяване съществуването или несъществуването на определено вземане към длъжника в производство по несъстоятелност, респ. наличието или не на обезпечение или привилегия на това вземане. Предпоставките за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск по чл. 694 от ТЗ, съответно за допустимостта на предявения положителен установителен иск на кредитор срещу длъжника по чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ съобразно действащата редакция на разпоредбата, са наличие на надлежно предявено пред синдика вземане по реда и в сроковете по чл. 688, ал. 3 ТЗ и произнасяне на синдика по това вземане чрез включване на вземането в списъка на неприетите вземания, подадено валидно и допустимо възражение по чл. 690, ал. 1 от ТЗ, произнасяне от съда по несъстоятелността по възражението с определение по чл. 692, ал. 1 от ТЗ, с което възражението не се уважава, и предявяване на иска по чл. 694 от ТЗ в срока по цитираната разпоредба.

В случая, с Решение № 1010/30.06.2014 г. по т.д. № 5019/2013 г. на СГС, VІ – 5 с-в, постановено в производство по реда на чл. 625 от ТЗ, е открито производство по несъстоятелност по отношение на „В.Р.****“ ООД, обявена е свръхзадължеността на длъжника с начална дата – 24.03.2012 г., назначен е временен синдик. Решението е обявено в ТР на 04.07. 2014 г.

С Решение № 1709/05.11.2014 г. на СГС, VІ-5 с-в по т.д. 5019/2013 г., дружеството е обявено в несъстоятелност, прекратени са дейността на търговеца и правомощията на органите на дружетвото. Решението е обявено по партида на дружеството в  ТР на 10.11.2014 г. 

С молба вх. № 20654/16.02.2017 г., кредиторът НАП е предявил в производството по несъстоятелност публични вземания в общ размер на 4 312 133, 64 лева, от които: 3 533 845,94 лева - главница по ЗДДС и 778 287,70 лева - лихви, дължими, съгласно издаден от Териториална дирекция - София на НАП Ревизионен акт № Р-22221715001202-091-001/01.12.2016 г„ изменен с Решение №123/25.01.2017 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика" - София на НАП.  С молбата е направено искане и за приемане на начислените по реда на Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни Д.в. до датата на окончателното погасяване на главниците лихви.

Синдикът на дружеството,  като е разгледал предявеното вземане, е счел претенцията в общ размер на 4 3121 33,64 лева, от които: 3 533 845,94 лева  - главница по ЗДДС и 778 287,70 лева – лихви, за неоснователна, поради което е включил същата в изготвения по реда на чл. 688, ал.3 вр. с чл. 686, ал.1, т.3 от ТЗ Списък на предявени, но неприети вземания. Списъкът е обявен по партида на търговеца в  ТР към АВ на 09.05.2017 г.

В законоустановения срок по чл. 690 от ТЗ, кредиторът НАП е възразил срещу изготвения по реда на чл. 686 ал.1, т.3 вр. чл. 688 ал.3 от ТЗ Списък, като е поискал всички предявявани претенции да бъдат приети в производството по несъсотятелност.  

Възражението е разгледано в производство по реда на чл. 690 и следв. от ТЗ.

С Определението по чл. 692 от ТЗ съдът по несъстоятелността е постановил, че изменя на осн. чл. 692, ал. 4 от ТЗ Списъка на неприетите от синдика на „В.Р.****” ООД /н/ вземания по чл. 688, ал. 3 от ТЗ, обявен в ТР на 09.05.2017 г., в частта на предявеното от кредитора НАП публично вземане за главница в размер на 3 533 845.94 лева, дължимо въз основа на ревизионен акт № Р-22221715001202-091-001/01.12.2016 г. на Териториална дирекция София на НАП, изменен с решение № 123/15.01.2017 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно- осигурителна практика“ София на НАП, КАТО ВКЛЮЧВА в допълнителния списък на приетите по чл. 688, ал. 3 от ТЗ вземания, вземането на кредитора НАП по Ревизионен акт № Р-22221715001202-091-001/01.12.2016 г. на Териториална дирекция София на НАП, изменен с решение № 123/15.01.2017 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно- осигурителна практика“ София на НАП, представляващо главница по ЗДДС в размер на 3 533 845.94 лева, с поредност на удовлетворяване чл. 722, ал. 1, т. 7 от ТЗ, на основание чл. 164, ал. 5 от ДОПК, под условие, че ревизионният акт влезе в сила след приключване на производството по адм. дело № 1754/2017 г. по описа на Административен съд - гр. София. Оставено без уважение е възражението с вх. № 65619/17.05.2017 г. на кредитора Н.А.за П. в останалата част.

Анализът на данните по делото показва, че макар претенцията за законна лихва върху главниците, установени с Ревизионният акт № Р -22221715001202-091-001/01.12.2016 г., изменен с Решение №123/25.01.2017 година на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика" - София на НАП, считано от 14.02.2017 г. до окончателното им изплащане, да е била предявена от ищеца НАП в качеството му на кредитор в производството по несъстоятелност в срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ, същата не е била предмет на съставения от синдика Списък на неприетите вземания, обявен в ТР на 09.05.2017 г. В този смисъл, видно от съдържанието на списъка, в същия са включени само вземанията по главници, установени с Ревизионният акт № Р -22221715001202-091-001/01.12.2016 г., изменен с Решение №123/25.01.2017 година на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика" - София на НАП, както и законната лихва върху същите за периода до 13.02.2017 г., т.е. налице е липса на изрично произнасяне на синдика досежно процесните предявени вземания.

Когато синдикът не се е произнесъл по част или по някое от предявените в сроковете по чл.685 и чл.688 от ТЗ вземания и кредиторът, който ги е предявил подаде възражение по чл.690 от ТЗ, в зависимост от представеното в производството по чл.692 от ТЗ становище на синдика, съдът, разглеждащ това производство следва: 1. Да укаже на синдика да включи в списъка на приетите вземания, вземането, по което липсва произнасяне и представи списъка за обявяване в ТР с оглед задължението по чл.689 от ТЗ (свързано с възможността да се възрази от длъжника или другите кредитори срещу приемането), след което да прекрати производството по чл.692 от ТЗ поради липса на предмет – в случай, че синдикът изрази становище, че вземането следва да бъде прието. 2. Да укаже на синдика да включи вземането в някой от списъците по чл.686 от ТЗ и представи съответния списък за обявяване в ТР, след което да прекрати производството по чл.692 от ТЗ – ако синдикът не е представил становище. 3. Да разгледа възражението – в хипотезата, при която синдикът навежда доводи, че вземането не следва да се приеме, което становище се приравнява на включване на вземането в списъка на неприетите вземания.

В случая, обаче липсват данни за изпълнение на така посочената процедура (същата е необходима в съответствие разрешението на въпроса даден по реда на чл. 274 от ГПК с Определение №465/11.08.2017 по дело №1224/2017 на ВКС, ТК, II Т.О.). Но дори и тя да бъде проследена, това евентуално би могло да бъде предмет на друго дело по чл.694 от ТЗ, основано на ново определение по чл.692 от ТЗ, ако не е налице забраната по чл.739 ал.1 от ТЗ.

В допълнение следва да бъде отбелязано още, че конкретните вземания не са били разгледани и от съда по Съда по несъстоятелността в производството по чл. 690 и сл. от ТЗ, като видно от мотивите на акта, постановен по чл. 692 от ТЗ, съдът е приел, че е сезиран единствено с искане за изменение на Списъка и включване на предявеното от кредитора, както следва „главница от 3 533 845,94 лв. с поредност на вземането чл. 722, ал.1т.7 от лихви и лихви размер на 778 287,70 лв., начислени до 13.02.2017 г. с поредност на вземането чл.722, ал.1,т.9 от ТЗ, в Списъка с приети вземания под условия – влизане в сила на ревизионния акт.“ (стр.2, абзац първи на Определението), в каквато посока са направените последващи изводи, а така също и диспозитивът на постановения акт.

Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Предметният обхват на иска по чл.694 от ТЗ е точно и ясно обособен в нормите на алинеи 1,2 и 3 на същата разпоредба. Допълнително включване на претенции, без да е проследен реда по чл. 690 и чл.692 от ТЗ, както е посочено по-горе, не е възможно с оглед императивната разпоредба на чл.739 ал.1 от ТЗ.   

 

Водим от горното и на основание чл. 250 ал. 3 от ГПК, СЪДЪТ

 

 

           Р Е Ш И:

 

 

ДОПЪЛВА РЕШЕНИЕ № 260329/25.02.2021 г., постановено по т.д. № 154/2018 г. по  описа на СГС, ТО, VІ-9 състав, КАТО в диспозитива на акта ДОПЪЛВА:

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от Н.А.ЗА П., с адрес: гр. София, бул. „********против „В.Р.****“ ООД /н./ с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** 5Б, представлявано от управителя М.Р., иск с правно основание чл. 694 от ТЗ в частта за установяване съществуване на вземане в размер на 735 852,88 лв., представляващо законна лихва върху главниците, установени с Ревизионният акт № Р -22221715001202-091-001/01.12.2016 г., изменен с Решение №123/25.01.2017 година на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика" - София на НАП, считано от 14.02.2017 г. до 05.08.2020 г.

В съдебното производство е участвал  синдикът на „В.Р.****“ ООД /в несъстоятелност/, ЕИК ******- Е.Т..

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ Е НЕРАЗДЕЛНА ЧАСТ ОТ РЕШЕНИЕ № 260329/25.02.2021 г., постановено по т.д. № 154/2018 на СГС, VІ-9 с-в.

 

 

                                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: