РЕШЕНИЕ
№ 488
гр. гр. Хасково, 01.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Нели Д. Иванова
при участието на секретаря Михаела Кр. Стойчева
като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело №
20215640102756 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с §19 ал.1 от ПЗР към
ЗИДАПК.
Образувано е по подадената жалба от А. ХР. К. с ЕГН:********** от
гр.************, Т. К. В. с ЕГН:********** от гр.*************, и В. К. Г. с
ЕГН:********** от гр.************, против Заповед №ДС-28-1/11.06.2019г. на Областен
управител на Област Хасково, издадена на основание §4к, ал.6 от ПЗРЗСПЗЗ, в частта на
новообразуван имот в строителните граници, определени с околовръстен полигон, одобрен
с решение №67/29.02.2000г. на ОбС-Хасково, с идентификатор 77195.705.297, ж.р.“Куба“,
землището на гр.Хасково, върху които имоти се предвижда възстановяване право на
собственост на наследници на В. Д. Ч..
Жалбоподателите твърдят, че правният им интерес да обжалват заповедта на
областния управител като нищожна произтичал от обстоятелството, че като
административен акт засяга правото им на собственост върху имот 77195.705.297,
придобито на основание покупко-продажба, давност и наследство.
Обосновават нищожността на обжалваната заповед с обстоятелството, че атакуваната
част относно включването на ПИ 77195.705.297 в плана, обуславящо възстановяване право
на собственост на наследници на В. Д. Ч., била лишена изцяло от законова опора, която
незаконосъобразност следвало да се приравни на пълна нищожност.
Позоваването на нищожност на заповедта на областния управител давало
възможност на жалбоподателите да обжалват същата без ограничение във времето, съгласно
чл.149 ал.5 от АПК.
Жалбоподателите твърдят, че ПИ 77195.705.297 не попада в разпоредбите на §4 и сл.
от ПЗРЗСПЗЗ, тъй като не бил земеделска земя, предоставена за ползване въз основа на
актове на Президиума на НС, ДС или МС, поради което включването му в ПНИ и
възстановяването му на наследници на В. Д. Ч. на основание §4к от ПЗРЗСПЗЗ било
съществено нарушение на законовите разпоредби, която материална незаконосъобразност
1
следвало да се приравни на нищожност. Следвало да се отбележи, че по естеството си
ЗСПЗЗ бил реституционен закон и предвиждал възстановяването на собствеността върху
земеделски имоти единствено в случаите, изчерпателно изброени в чл.10 от ЗСПЗЗ. Законът
не уреждал въпроса със собствеността на имоти останали в гражданския оборот и
прехвърляни от бившите им собственици на трети лица, какъвто бил настоящия случай. Ето
защо, следвал извода, че с обжалваната заповед областния управител излязъл извън
материалната си компетентност и издал нищожен акт.
Жалбоподателите придобили част от имота по наследство от покойния им съответно
съпруг и баща К. К. К., починал на **.**.****г. Последният закупил имота с писмен договор
от 18.09.1972г. от Д . Т. Д., представляващ нива от 375кв.м. в местността „Ючките лозя“,
Хасковско землище. Понастоящем този имот представлявал част от имот 77195.705.297,
поради което и налице бил правен интерес от страна на жалбоподателите да депозират
настоящата жалба. Твърдят, че през 1980г. наследодателят им построил в имота и
посочената сграда и направил кладенец. За същия имот се снабдил с нотариален акт №130,
том 2, дело №691/1992г. на ХРС, който според тогава действащия план представлявал нива
от 375кв.м. в м.“Остров Куба“, с пл.№389 по кадастъра на района. Праводателя на К. К.
закупил имота с договор от 18.04.1972г. от К. Д. К., който прехвърлил на Д. Т. нива от
1,5дка, който впоследствие продал части от нея , както на праводателя на жалбоподателите,
така и на Г. Р.. Последната въз основа на покупко-продажба се снабдила с нотариален акт
№116, том 4, дело №2142/1994г. на ХРС и с нотариален акт №97, том 1, дело №176/1995г. на
ХРС го продала на И. Д. В. – съпруг на втората жалбоподателка, като имота тогава се
идентифицирал като нива от 375кв.м., м.“Ючките лозя“, с пл.№389А, поради което станал
СИО между него и съпругата му Т.В.. Понастоящем и този имот представлявал част от имот
77195.705.297. Изложеното обосновавало извода, че жалбоподателите са собственици на
процесния имот въз основа на надлежни документи за собственост и никога не били
изгубвали тази собственост. Твърдят, че те и техните наследодатели никога не са били
ползватели на процесния имот и той не бил включван в ТКЗС, ДЗИ и др., образувани въз
основа на тях селскостопански организации. Въз основа на изложените съображения
следвало да се приеме, че незаконосъобразно имота е включен в ПНИ по §4 ал.1 от
ПЗРЗСПЗЗ и върху него е предвидено за възстановяване право на собственост на
наследници на В. Д. Ч..
Не била налице материалноправната предпоставка на §4б ал.1 изр.1-во от ПЗРЗСПЗЗ
в ПНИ да се включват незастроени земеделски земи, върху които е предоставено право на
ползване, съгласно актовете, посочени в §4 ал.1. Процесният имот не представлявал
незастроена земеделска земя, а бил урбанизирана територия, застроена с по една сграда с
предназначение жилищна сграда – еднофамилна, т.е. в имотите били проведени
мероприятия по смисъла на §1в от ДРППЗСПЗЗ, които непозволявали възстановяване на
собствеността. Следвало да намери приложение чл.10б ал.1 от ЗСПЗЗ вр.чл.28а ал.2 от
ЗСПЗЗ, съгласно които бившите собственици, чиито земи не могат да бъдат възстановени
поради проведени мероприятия по смисъла на §1в от ДРППЗСПЗЗ имат право на
обезщетение по реда на чл.10б ал.1 от ЗСПЗЗ.
Не било налице законово основание да се възстанови правото на собственост на
наследници на В. Д. Ч. и поради липса на идентичност между процесния имот и
притежаваната от последните земеделска земя, предвидена за възстановяване с ПНИ.
Предвид гореизложеното се иска обявяване нищожността на процесната заповед в
частта на възстановеното право на собственост на наследници на В. Д. Ч. върху ПИ с
идентификатор 77195.705.297 и да се присъдят направените от жалбоподателите
разноски.
Ответникът Областен управител на Област Хасково не изпраща представител в
съдебно заседание и не взема становище по подадената срещу негова заповед жалба.
Заинтересованите страни В. Л. Р., З. Л. Р. и Д. В. Ч. не се явяват в съдебно заседание
и не вземат становище по жалбата.
2
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и
съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от Заповед №ДС-28-1/11.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково
същата е издадена на основание §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.32, ал.1 от ЗА и въз основа
на представената документация, съгласно т.3.8 на Заповед №РД-46-494/22.08.2003г. на МЗГ
/Заповед №РД-02-14-454/22.08.2003г. на МРРБ/ за определяне на технически изисквания и
условия за контрол към плановете по §4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С тази заповед на
Областния управител се одобрява плана на новообразуваните имоти в М 1:1000 на жилищен
район /ж.р./ „Орфей“, ж.р.“Изгрев“, ж.р.“Куба-1“ и местност „Халилово-юг“ в землището на
гр.Хасково, Община Хасково, приет от Комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ. Заповедта на
Областния управител в горепосочения смисъл е обнародвана в ДВ бр.51 от 28.06.2019г.
Видно от предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
18.04.1972г. К. Д. К. продава на Д. Д. Т. нива от 750кв.м., находяща се в м.“Ючките лозя“,
Хасковско землище, представляваща част от нива цялата от 1,5дка, находяща се в същата
местност и землище, за сумата от 600лв. Като доказателство по делото е приет договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 18.09.1972г., по силата на който Д . Т. Д. продава
на К. К.К. нива от 375кв.м., находяща се в м.“Ючките лозя“, Хасковско землище,
представляваща част от нива цялата от 750кв.м., находяща се в същата местност и землище,
за сумата от 300лв.
По силата на нотариален акт от 05.05.1992г. на нотариус при ХРС К. К. К. е признат
за собственик по давностно владение върху нива от 375кв.м., находяща се в м.“Остров
Куба“, Хасковско землище, съставляваща имот с пл.№389-А по кадастъра на района. С
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 25.01.1995г. на ХРС, Г. Д. Р. и М.
К. Р. продават на И. Д. В. нива от 375кв.м., находяща се в м.“Ючките лозя-Куба“,
Хасковско землище, заснета по кадастъра на района с планоснимачен №389-А, за сумата от
17000лв.
В удостоверение от 23.09.2010г., издадено от Община Хасково относно
собствеността и квадратурата на имот планоснимачен №389 по кадастралния план, одобрен
със заповед №969/1988г. за местност „Куба 1“, гр.Хасково, е посочено, че в разписния лист
към плана от 1988г. имот пл.№389 е записан на Г. Д. Р. с документ за собственост договор за
покупко-продажба от 18.09.1972г. и К. К. К. с документ за собственост договор за покупко-
продажба от 18.09.1972г. Според декларациите за полски имоти, на 25.06.1986г. Г. Д. Р.
декларирала имот пл.№389а с площ 375кв.м., придобит чрез покупка, с вписан документ за
собственост нотариален акт №116/1994г. На 25.06.1986г. К. К. К. декларирал имот пл.№389
с площ 375кв.м., придобит чрез покупко-продажба с вписан документ за собственост
договор за покупко-продажба от 18.09.1972г. В разписния лист към неодобрения
кадастрален план, изработен през 2000г. имот пл.№389 с площ 820кв.м. бил записан на К. К.
К. с документ за собственост договор за покупко-продажба от 18.09.1972г. и Г. Д. Р. чрез
покупка с вписан документ за собственост нотариален акт №116/94г. В удостоверение е
отразено също така, че имот пл.№389 с площ 820кв.м. съответства на имот с идентификатор
77195.705.297 с площ 836кв.м. по кадастралната карта на гр.Хасково, одобрена със заповед
№РД-18-63/05.10.2006г. Посочено е, че имот пл.№389 не е предоставен за ползване по реда
на §4 от ПЗРЗСПЗЗ и съответно не подлежи на възстановяване.
Ответникът в изпълнение на своите задължения по чл.152 от АПК представи в
настоящото производство и цялата преписка по издаването на обжалваната заповед.
По делото е приложена преписката по заявление с вх.№50531/17.01.1992г. за
възстановяване правото на собственост на наследниците на В. Д. Ч., както и решение №36-
51/01.04.1998г., издадено от ОСЗГ по същата преписка, с което се признава и възстановява
правото на собственост на наследниците на В. Д. Ч. в съществуващи /възстановими/ стари
реални граници на девет броя ниви, подробно описани в административния акт, находящи се
3
в терен по §4 на гр.Хасково в местността „Ючки лозя“.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата, по която е образувано настоящото производство е допустима, тъй като е
подадена от надлежно легитимирани лица, имащи правен интерес от оспорването, с оглед
твърденията в жалбата, че с атакувания административен акт се нарушават техни права и
законни интереси. В случая жалбоподателят твърди наличието на основания, обуславящи
обявяването на нищожност на административния акт, поради което жалбата не е ограничена
във времето по аргумент от чл.149, ал.5 от АПК. Ето защо, съдът намира депозираната
жалба за допустима.
Разгледана по същество, обаче жалбата, по която е образувано настоящото
производство се явява неоснователна. Нищожността е форма на незаконосъобразност на
административния акт. В зависимост от степента на допуснатия от административния орган
порок, актът се преценява или като нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай
се обявява неговата нищожност, а в другия се отменя като незаконосъобразен, на
основанията, посочени в чл.146 от АПК. Доколкото в АПК не съществуват изрично
формулирани основания за нищожност на административните актове, теорията и съдебната
практика възприемат критерия, че такива всъщност са петте основания за
незаконосъобразност, визирани в чл.146 от АПК, когато нарушенията им са особено
съществени, т.е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо
оставането на административния акт в правната действителност. Нищожен е само този акт,
който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването
му не поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава правна
привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да
го отстранява от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. Съобразно това и с
оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове, теорията е
изградила съответните критерии, въз основа на които да се извърши преценка кога един
порок води до нищожност и кога същият води до незаконосъобразност.
В тази връзка всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта. Но в
настоящия случай атакуваната заповед е издадена от компетентен орган в рамките на
неговите правомощия.
По отношение на формата като основание за нищожност на административния акт
порокът следва да е толкова сериозен, че практически да води до липса на форма и
съответно в този случай ще липсва и волеизявление. Формата е самостоятелно основание за
валидното действие на административния акт и неспазването й води до недействителност на
акта, чиято проявна форма се определя от степента на порока. Атакуваната в настоящото
производство заповед е в предписаната от закона форма, поради което няма основание да се
приеме на това основание административния акт за нищожен.
Съществените нарушения на административнопроизводствените правила са
основания за нищожност също в случай, че водят до липса на волеизявление. Приема се, че
нарушението на административно производствените правила е съществено, когато е
повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта и в случай, че без него би
могло да се стигне и до друго решение на поставения пред административния орган въпрос.
По делото липсват данни, от които да следва извод, че при издаването на обжалваната
заповед са допуснати толкова съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а
не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този
акт, който изцяло е лишен от законова опора. Само пълната липса на условията или
предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и липсата на каквото
и да е основание и изобщо на възможност да се издаде акт с това съдържание би довело до
нищожност на посоченото основание. Наведените от жалбоподателите доводи сочат на
4
съществуващи противоречия на атакувания административен акт с материалноправни
разпоредби, но същите изцяло касаят законосъобразността на заповедта на Областния
управител, а не нейната нищожност. Доколкото обаче в случая не е спазен срока за
обжалване на заповедта като незаконосъобразна, съдът не може да разглежда подобни
хипотези.
Несъответствието с целта на закона също е порок, сочещ на незаконосъобразност и
само, ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт, посоченият порок води до
нищожност. Всички наведени от жалбоподателите доводи в настоящото производство не
сочат на основания за прогласяване нищожността на атакувания административен акт, а
евентуално биха могли да обосноват неговата незаконосъобразност. Съдът обаче не може да
разглежда законосъобразността на заповедта на областния управител по подадената жалба в
настоящото производство, тъй като същата е депозирана след изтичане на сроковете за
нейното обжалване.
Не на последно място следва да се има предвид, че твърденията на жалбоподателите,
че притежават правото на собственост върху ПИ с идентификатор 77195.705.297 по КК на
гр.Хасково, поради което административният орган без наличие на доказателства,
установяващи, че наследниците на В. Д. Ч. са притежатели на собственически права върху
този имот, е одобрил с атакуваната заповед ПНИ в частта, касаеща поземления имот, сочат
на наличието на спор за материално право. В административното производство не може
нито да се разгледа, нито да се разреши такъв спор за материално право, поради което
страните следва да потърсят защита на своите права чрез предявяване на съответния иск.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ подадената жалба от А. ХР. К. с ЕГН:********** от гр.************,
Т. К. В. с ЕГН:********** от гр.*************, и В. К. Г. с ЕГН:********** от
гр.************, против Заповед №ДС-28-1/11.06.2019г. на Областен управител на Област
Хасково, издадена на основание §4к, ал.6 от ПЗРЗСПЗЗ, в частта на новообразуван имот в
строителните граници, определени с околовръстен полигон, одобрен с решение
№67/29.02.2000г. на ОбС-Хасково, с идентификатор 77195.705.297, ж.р.“Куба“, землището
на гр.Хасково, върху които имоти се предвижда възстановяване право на собственост на
наследници на В. Д. Ч., като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-Хасково в 14-дневен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. С.
5