№ 19675
гр. София, 06.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
Сложи за разглеждане докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
Административно наказателно дело № 20231110209410 по описа за 2023
година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ „Х“ООД, редовно призован, не се представлява.
От процесуалния му представител адв. К. са постъпили две молби - първата,
заведена с вх. №309153/01.11.2023 г., а втората, заведена с вх.
№313191/03.11.2023 г.
В първата молба е формулирано искане от процесуалния представител
на „Х“ООД настоящото дело да бъде спряно на основание чл. 631 от ГПК до
произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело С-61/2023 г., образувано
по повод отправено преюдициално запитване, допуснато с определение
№113/31.01.2023 г. по КАХД № 997/2022 г., по описа на Административен
съд-Хасково, по повод идентичен правен и фактически казус, налагащ
тълкуване на нормата на чл. 9А от Директива 1999/62/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 17.06.1999 г., относно заплащането на такси от
тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури.
Втората молба касае алтернативно искане, в случай че делото не бъде
спряно, да бъде допусната съдебно-техническа експертиза с конкретно
формулирани, в общо 18 пункта въпроси, по които да се вземе отношение от
определеното вещо лице. Формулирани са в следващите пунктове, от т. 2 до
т. 6 и допълнителни доказателствени искания.
СЪДЪТ докладва и служебно генерирано извлечение от публичната
страница на Административен съд-Хасково от определение № 113,
1
постановено на 31.01.2023 г. по КАХД № 997/2022 г., по описа на съда, с
което е допуснато отправяне на преюдициално запитване до съда на ЕС по чл.
267, § 1 от Договор за функциониране на ЕС, по повод което в СЕС е
образувано дело №С-61/2023 г., видно от страницата на Съда, със следния
въпрос: Дали нормата на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от
тежкотоварни автомобили при използването на определени инфраструктури
трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за
съразмерност на установените наказания за нарушения на националните
разпоредби, приети по тази Директива, не допускат национална правна
уредба, като разглежданата в главното производство, която предвижда
налагане на глоба или имуществена санкция във фиксиран размер за
нарушенията на правилата относно задълженията за предварително
установяване при заплащане на размера за таксата за ползване на пътна
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение, че е
предвидена възможност за освобождаване от административно-наказателна
отговорност при заплащане на т. нар. „компенсаторна такса“.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА,
НАЦИОНАЛНО ТОЛ УПРАВЛЕНИЕ, редовно призована, се представлява от
Симона Георгиева – главен юрисконсулт, с пълномощно, представено днес.
СЪДЪТ докладва постъпила справка от „Диджи тол смарт
инфраструктура“ АД.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДЕЛОТО се докладва с прочитане на жалбата.
2
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА: Оспорвам жалбата. Считам, че така
отправеното искане за спиране на делото следва да бъде оставено без
уважение, като неоснователно. По отношение на искането за допускане на
съдебно-техническата експертиза, считам, че същата не е необходима за
разкриване на обективната истина, поради което считам, че следва да бъде
оставена без уважение, както и останалите доказателствени искания,
направени от жалбоподателя.
СЪДЪТ, след като се запозна с писмената молба от процесуалния
представител на жалбоподателя и изслуша становището по нея на
въззиваемата страна, намира следното:
В настоящото производство се разкриват основания за спиране на
производството, почерпени от разпоредбите на чл. 290, ал. 1, вр. чл. 25, ал. 1,
т. 4 от НПК, доколкото по идентичен правен казус, макар и по друго дело, до
Съда на Европейския съюз (СЕС) е отправено преюдициално запитване. С
него е поставен въпрос, разкриващ същественост за правилното и
законосъобразното решаване на правния спор, разглеждан в производството
по НАХД № 9410/2023 г., по описа на СРС, НО, 2 с-в. Предметът на спора по
настоящото дело касае нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по
пътищата и се заключава в твърдение, че на конкретна дата тежкотоварно
моторно превозно средство (МПС), с технически параметри, вписани в
електронния фиш, се е придвижвало по пътен участък, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, като за това превозно средство от собственика, на
когото то е регистрирано, не е заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от
Закона за пътищата, няма валидна маршрутна карта или тол- декларация за
преминаването му. Съпоставяйки диспозитива на издадения електронен фиш,
подложен на въззивен контрол, със съдържанието на служебно генерираното
и докладвано в днешното съдебно заседание определение от 31.01.2023 г. на
Административен съд -Хасково по КАНД №997/2022 г., по описа на същия
съд, с което е отправено преюдициалното запитване до СЕС, се констатира
идентичност на предмета на двете административнонаказателни процедури.
Доколкото настоящото производство се води по правилата на НПК,
предвид препращащата разпоредба на чл. 84 от ЗАНН, то основанието за
неговото спиране не следва да се търси, така, както е формулирано в молбата
3
от страна на жалбоподателя, в нормата на чл. 631 от ГПК, а приложение ще
намери разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 4 от НПК. Съгласно последната,
производството се спира, когато съдът отправи преюдициално запитване.
Буквалното тълкуване на цитираната норма привидно налага извод, че
основанието за спиране е приложимо, когато именно съдът, позоваващ се на
него, отправи преюдициално запитване по конкретното дело, което е
съществено за разрешаване на определени аспекти от повдигнатия пред него
правен спор. Според настоящия съдебен състав обаче разпоредбата на чл. 25,
ал. 1, т. 4 от НПК не следва да се тълкува стеснително в предходния смисъл.
Макар в НПК да липсва норма със съдържание, прецизирано и подробно
установено, като това в чл. 229, ал. 1, т.4 от ГПК, отсъствието на
своевременна законодателна инициатива, не освобождава националните
съдилища, сезирани със спор, по който пряко е относимо правото на
Европейския съюз, от задължението им да осигурят неговото правилно
тълкуване и прилагане (в този смисъл и определение №8635/09.10.2023 г. на
АССГ, по к.а.н.д.№7869/2023 г., определение № 2350/01.04.2021 г. на
Административен съд-София град, по административно дело №2509/2021 г.,
решение №1082/21.07.2023 г. на Административен съд – Варна, по к.а.н.д.
№1669/2022 г. и други).
Отправеното преюдициално запитване от АдмС-Хасково засяга
приложението Директива – част от нормотворчеството на институциите на
Европейския съюз, чието правилно транспониране в българското
законодателство може единствено да обоснове и съобразяването с правото на
Съюза. В този смисъл и спирането на настоящото производство, е обосновано
именно от целта делото да бъде решено в съответствие с действителния дух
на приложимите норми на европейското законодателство.
Така мотивиран и на основание чл.84, вр. чл. 290, ал. 1, вр. чл. 25, ал. 1,
т. 4 от НПК
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА административнонаказателното производство по НАХД
№9410/2023 г., по описа на СРС, НО, 2 с-в до произнасянето на Съда на
Европейския съюз по дело С-61/2023 г.
4
Определението подлежи на обжалване пред Административен съд –
София-град в седемдневен срок от днес за въззиваемата страна, респ. от
съобщаването му за жалбоподателя.
Препис от определението да се връчи на жалбоподателя чрез адв.
К..
Препис от протокола да се предостави на въззиваемата страна.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:49 часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
5