П Р О Т О К О Л
|
12.11.2019
година |
град БУРГАС |
|
Бургаският районен съд |
ХLVІІ-ти
наказателен състав |
|
На дванадесети ноември |
две хиляди и деветнадесета
година |
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТОДОР МИТЕВ
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:
1.Д.И.П.
2.М.Я.Д.
Секретар: Диляна Бодурова
Прокурор: Димитър Узунов
Сложи за разглеждане докладваното от
съдията Митев
Наказателно от общ характер
дело № 4308 по описа за 2019 година
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
За
Районна прокуратура Бургас, редовно призовани, се явява прокурор Узунов.
Подсъдимият
И.Х.И., редовно уведомен по телефона, не се явява.
Явява
се адв. К.К. *** – упълномощен
защитник на подсъдимия И.Х.И..
Пострадалият
Н.Г.Д., редовно призован, не се явява.
ПРОКУРОРЪТ: Предвид обстоятелството, че обвинението е за
тежко умишлено престъпление и присъствието на подсъдимия е задължително, моля,
да не се дава ход на делото. Считам, че за следващото съдебно заседание следва
да бъде изискано съдействието на МВР за осигуряване на подсъдимия.
АДВ. К.: Моля да не бъде даван ход на делото. Подзащитният ми в момента е на работа в Германия и не успя
да се организира, за да дойде за днешното съдебно заседание, защото не са му дали
отпуск. Същият ми заяви, че след 17.12.2019 г. ще може да се яви в съдебно
заседание, като ще помоля да се отложи делото за след малко повече от месец,
считано от днешна дата.
Съдебният състав счита, че няма пречка за даване ход
на разпоредителното заседание при условията на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „В“ НПК, тъй като подсъдимият е редовно призован, не е
посочил уважителни причини за неявяването си и се намира извън пределите на
Република България, като същевременно неговото отсъствие няма да попречи за
разкриване на обективната истина.
С оглед на горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА
ХОД на разпоредителното заседание при условията на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „В“ НПК.
Снема
самоличността на подсъдимия по данни от ДП, както следва:
И.Х.И. –
ЕГН **********, роден на ***г***, с постоянен адрес:***, българин, български
гражданин, с основно образование, женен, реабилитиран, работник по изолация в
гр. Манхайм, Германия.
Съдът
разясни на страните правото им на отвод срещу състава на съда, прокурора и
съдебния секретар.
ПРОКУРОРЪТ:
Нямам искания за отвод на състава на съда и секретаря.
АДВ. К.:
Нямам искания за отвод на състава на съда, прокурора и секретаря.
СЪДЪТ запитва прокурора и защитниците, за становището
им по въпросите, предвидени в чл. 248, ал. 1 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Делото е подсъдно на
БРС, тъй като престъплението е извършено в гр. Камено и е с правна квалификация
чл. 144, ал.3, предл. 1, вр.
ал. 2, вр. ал. 1 от НК, което съгласно чл. 35, ал.1 от НПК е от компетентност на БРС. Не са налице предпоставки за прекратяване или
спиране на наказателното производство. Считам, че на досъдебното производство
не са допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 249, ал. 4 НПК, довели до ограничаване правата на подсъдимия или пострадалия. Налице са
основание за разглеждане на делото по реда на особените правила, а именно по реда
на глава 27 НПК или по реда на глава 29 НПК при явяване на подсъдимия, тъй като
с престъплението не са причинени съставомерни имуществени
вреди и престъплението не е сред посочените в разпоредбата на чл. 381, ал. 2 НПК. Не са налице основания за разглеждането на делото при закрити врати,
привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на
защитник, вещо лице, преводач или тълковник и
извършването на съдебни следствени действия по делегация. По отношение на
взетата мярка за процесуална принуда спрямо подсъдимия считам, че същата следва
да бъде потвърдена. На този етап нямам доказателствени
искания.
Ако не е изразена воля от страна на
защитата на подсъдимия за разглеждане на делото по реда на особените правила, а
именно по реда на глава 27 НПК или по реда на глава 29 НПК, считам, че за следващото
съдебно заседание следва да бъдат призовани подсъдимия и свидетелите посочени
към списъка в приложението на обвинителния акт.
АДВ. К.: Делото е подсъдно на БРС.
Не са налице предпоставки за прекратяване или спиране на наказателното
производство. Считам, че на досъдебното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правата на подсъдимия. Не са
налице основания за разглеждането на делото при закрити врати, привличането на
резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице,
преводач или тълковник и извършването на съдебни
следствени действия по делегация. По отношение на взетата мярка за процесуална
принуда спрямо подсъдимия считам, че същата следва да бъде потвърдена. Нямам
искане за събиране на доказателства.
Считам, че са налице основанията за
разглеждане на делото по реда на особените правила и по-конкретно по реда на
глава 27, чл. 371, т. 2 от НПК.
Ако делото продължи без явяване на
подсъдимия в съдебна зала, считам, че следва за следващото съдебно заседание да
бъдат призовани лицата описани в обстоятелствената част на обвинителния акт.
След изслушване на становищата
на прокурора и лицата по чл.247б, ал.1 и ал.2 от НПК, съдът се оттегля на тайно
съвещание за постановяване на своя съдебен акт по чл.248, ал.5 от НПК, като
съобщава на страните, че определението ще бъде обявено в 13,50 часа.
Съдът, в 13.50 часа, в
присъствието на прокурора и адв. К. обяви
определението си в следния смисъл:
След обсъждане на въпросите по
чл. 248, ал. 1 от НПК, съдебният състав намира следното:
Делото е подсъдно на съда. Не
са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.
Не са налице предпоставки за разглеждане на делото при закрити врати,
привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на
защитник, вещо лице, преводач или тълковник и
извършването на съдебни следствени действия по делегация.
Съдът обаче намира, че на
досъдебното производство е допуснато отстранимо
съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до ограничаване
на процесуалните права на обвиняемия. По-конкретно, допуснато е нарушение по
смисъла на чл. 249, ал. 4, т. 1 НПК, като е възпрепятствана възможността на
обвиняемия да разбере за какво престъпление е привлечен в това качество, тъй
като е налице неяснота в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и в
посочената правна квалификация. В обвинителния акт следва да бъдат посочени
всички факти, които принадлежат към състава на престъплението, за което е
привлечен обвиняемия. Това означава да е описан предметът на престъплението,
датата и мястото на деянието, както и самото деяние и в какво се изразява то-
действие (като се опишат конкретните актове) или бездействие (като се посочи
какво е следвало да се направи). След това прокурорът подвежда (субсумира) фактите под съответната правна норма, т.е. дава
правна квалификация на описаното от фактическа страна, посочвайки престъпния
състав от Особената част на НК, който счита, че е осъществен.
В конкретния случай,
обвиняемия е привлечен за престъпление по чл.144, ал. 3, предл.
първо, вр. ал.2, вр. ал.1
от НК, т.е. налице е правна оценка на прокурора за извършено едно престъпление.
В обстоятелствената част на
обвинителния акт обаче е записано, че „обв. И. се
доближил до свид. Д. и отправил към него закана за
убийство чрез отправяне на репликата: „Аз в затвора ще вляза, но ще те намеря
къде живееш, ще избия теб и семейството ти! “, както и му се заканил с
престъпление против личността му и против личността на неговите ближни с
отправяне към него на репликата:: „ Утре няма да си на работа, боклук, ще те
намеря къде живееш, ще видиш тогава, децата ти ще страдат!“. При отправяне на
последната закана обв.И. бутал с насочен пръст в
областта на гърдите свид.Д..“. Малко по-надолу е
записано: „Отправените от обв. Юсуф Х.И. към свид. Н.Г.Д. закана с убийство и закана с престъпление
против личността му и против личността на неговите ближни биха могли да
възбудят основателен страх за осъществяването им.“ По-нататък е посочено, че от
обективна страна „тези закани са възприети от лицето, към което са отправени“,
а от субективна „обв. И. е съзнавал съдържанието на
всяка отправените от него закани“. Накрая, в заключителната част на
обвинителния акт, обвинението е формулирано от фактическа страна, като е
посочено, че обвиняемият отправил към съответното лице „закана за убийство с
отправяне към него на репликата: „Аз в затвора ще вляза, но ще те намеря къде
живееш, ще избия теб и семейството ти!“, както и му се заканил с престъпление
против личността му и против личността на неговите ближни с отправяне към него
на репликата: „ Утре няма да си на работа, боклук, ще те намеря къде ) живееш,
ще видиш тогава, децата ти ще страдат!“ като отправените закани биха могли да
възбудят основателен страх за осъществяването им“.
Очевидно е, че навсякъде в
обвинителния акт се говори за две отделни закани, като се посочват отделни
изрази, с които се твърди да са извършени. Така и в заключителната част на
обвинителния акт двете закани са посочени с всички свои признаци по закон-
едната за убийство, а другата спрямо длъжностно лице с престъпление против
личността му и против личността на неговите ближни. Въпреки това обаче, от
правна страна в заключителната част е дадена квалификация по чл.144, ал. 3, предл. първо, вр. ал.2, вр. ал.1 от НК, което всъщност е квалификация на едно
престъпление. Не става ясно защо навсякъде в обвинителния акт се посочва
извършването на две отделни закани, а накрая е дадена квалификация само на
едната, като не може да се установи дали прокурорът счита, че се касае до
някакво поглъщане на едната закана, която е по-леко наказуема от заканата с
убийство. Ако се касае за поглъщане, то не би следвало по-леко наказуемата
закана да бъде описвана в диспозитива на обвинителния
акт чрез всички свои признаци, тъй като по този начин тя също става част от
предмета на доказване. Ако пък прокурорът счита, че се касае за две отделни
престъпления, то за всяко от тях следва да бъде дадена отделна квалификация.
Същата неяснота е допусната и
при привличането на лицето като обвиняем.
Посоченото нарушение пречи на обвиняемия да
разбере фактическите и правни рамки на обвинението, респ. да се защитава по
тях, което безспорно е съществено нарушение на процесуалните правила. Касае се
за неясно очертаване на предмета на доказване съобразно чл. 102 НПК, както и за
неясна квалификация, в който случай и за съда, остава неясно кои факти ще бъдат
изследвани и кои ще подлежат на доказване, както и какво е окончателното
обвинение. Същото може да бъде отстранено чрез повторното извършване на
опороченото процесуално действие, като се посочи изрично за колко престъпления
е повдигнато обвинение при съответствие на фактическо и правно обвинение.
Изводът на съда влече като последица прекратяване на съдебното производство по
делото и връщането му за отстраняване на допуснатите нарушения.
По отношение на реда, по който
следва да бъде гледано делото, направените доказателствени искания,
насрочването на съдебното заседание и лицата, които следва да бъдат призовани
за него, както и по отношение на конституирането на страни, съдът няма как да
вземе становище на този етап, като това би могло да бъде сторено при връщане на
делото за продължаване на производството след евентуално обжалване на
настоящото определение пред БОС.
По отношение на мярката за
неотклонение „Подписка”, съдът намира, че към момента не са налице предпоставки
за нейното изменение или отмяна, поради което същата следва да бъде потвърдена.
С тези мотиви, на основание
чл. 249, ал. 1, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И: № 1819/12.11.2019г.
ПРЕКРАТЯВА съдебното
производство по НОХД № 4308/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас.
ВРЪЩА на Районна прокуратура –
Бургас досъдебно производство № 86/2017 год. по описа на РУ - Камено, вх. №
2779/2017 год., пор. № 903/2017 год. по описа на РП - Бургас, за отстраняване на допуснатите
съществени нарушения на процесуалните правила, съобразно мотивната
част на определението.
ПОТВЪРЖДАВА мярката за
неотклонение „Подписка”, взета по отношение на И.Х.И..
Определението в частта, в
която е прието, че са допуснати съществени процесуални нарушения и съдебното
производство е прекратено, както и в частта, в която мярката за неотклонение е
потвърдена, подлежи на обжалване и протестиране пред Окръжен съд – Бургас в
седмодневен срок от днес по реда на глава двадесет и втора от НПК.
СЪДИЯ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
Протоколът е написан в съдебно
заседание, което приключи в 14.00 часа.
СЕКРЕТАР: СЪДИЯ