Решение по дело №591/2020 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 14
Дата: 27 януари 2021 г. (в сила от 27 януари 2021 г.)
Съдия: Красимира Керанова Иванова
Дело: 20207100700591
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

14/ 27.01.2021 г., град Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, в открито съдебно заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и първа година, І касационен състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА

                                                                                      СИЛВИЯ САНДЕВА

 

           При участието на прокурора МИЛЕНА ЛЮБЕНОВА и секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА разгледа докладваното от председателя КАНД № 591/ 2020 год. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба  на  „***“ ЕООД, седалище и адрес на управление: с. Кранево, общ. Балчик, ул. „***“ № 8, ЕИК ***, подадена чрез адв. Т.Г., против Решение № 260018 от 09.10.2020 г. по НАХД № 322/ 2019 г. по описа на РС - Балчик.

С жалбата се настоява, че първоинстанционното Решение е неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Касаторът счита, че неправилно съдът е приел наказателното постановление (НП) за законосъобразно, след като не била доказана посочената от административнонаказващия орган дата на нарушението. Прави оплакване, че съдът не е отчел, че в НП липсва точно, пълно и ясно описание на нарушението. В тази връзка сочи, че кога е започнала дейността на обекта е съществен реквизит на АУАН и НП и липсата на констатация за това представлява липса на основен реквизит, което пък се явява съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди, че съдът не е обсъдил довода на въззивника, че едната от взетите проби е взета от място, което не съществува в правния мир. Иска отмяна на решението на РС – Балчик и отмяна на НП изцяло.

В съдебно заседание, касаторът, редовно призован, не се представлява.

Ответникът, редовно призован, се представлява от юриск. ***, която оспорва жалбата и настоява да бъде оставена без уважение. Претендира съдебно – деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Добрич изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита нарушенията за безспорно доказани, а НП, съответно решението, за постановени при липса на процесуални нарушения.

Административен съд - Добрич, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на обжалвания съдебен акт на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл. 208 от АПК, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Предмет на съдебното производство пред Районен съд – Балчик е НП № 68/ 01.10.2018 г. на Директора на Регионална здравна инспекция – Добрич, с което на дружеството е наложена имуществена санкция по чл. 200, ал. 1, т. 34 от Закона за водите в размер на 5000 лв. (пет хиляди лева) и на основание чл. 211, ал. 3 от Закона за здравето в размер на 2000 лв. (две хиляди лева), за това че при извършена проверка на 16.08.2018 г. от служител на РЗИ – Добрич, съвместно с представители на „В и К Добрич“ АД, по повод постъпил сигнал от БДЧР – Варна за нерегламентирано водоснабдяване с вода за питейно – битови цели на комплекс  „Жерави“ (хотел „Жерави“ и 5 броя къщи), находящи се в с. Кранево, ул. *** № 8, е установено наличие на сондаж в имот VII – 220, кв. 5 на с. Кранево, който е регистриран в БДЧР – Варна под № 25201801356/ 20.07.2007 г. за стопанска дейност с цел напояване, находящ се в границите на комплекса, собственост на „***“ ЕООД, представлявано към момента на проверката от Л.А. в качеството ѝ на управител. Взети са две проби вода за анализ по физико – химични и микробиологични показатели. Резултатите са показали, че водата, използвана за питейно – битови цели в комплекс „Жерави“, не отговаря на изискванията на Наредба № 9 от 16.03.2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно – битови цели, тъй като съгласно Сертификат за контрол № 810/ 20.08.2018 г. на ОК от вид А при РЗИ – Добрич е с различен физико – химичен състав (нитрати, електропроводимост, хлориди) от водата за питейно – битови цели в сградата, захранвана от водопроводната мрежа на водоснабдителна та организация „В и К Добрич“ АД според Сертификат № 811/ 20.08.2018 г. на ОК от вид А на РЗИ – Добрич. Установено е, че на територията на комплекса се доставя вода за питейно – битови цели от сондаж, който не е вписан в регистъра на обектите с обществено предназначение, поддържан от РЗИ – Добрич. В НП са описани доказателствата, на които се основават фактите, изложени в обстоятелствената му част, като е прието, че са нарушени разпоредбите съответно на чл. 3, ал. 2 от Наредба № 9 от 16.03.2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно – битови цели и чл. 2, ал. 1 от Наредба № 9 от 21.03.2005 г. за условията и реда за създаване и поддържане на публичен регистър на обектите с обществено предназначение, контролирани от регионалните здравни инспекции.

При проверката на 16.08.2018 г. е изготвен в присъствието на управителя на дружеството Протокол № 009007, в който е отразено, че хотелът е с осем броя стаи със санитарни възли. В комплекса има монтиран водомер за отчитане изразходването на водата от „В и К Добрич“ АД, като е отразено, че по обяснения на управителя водата от „В и К Добрич“ АД е с много ниско налягане, което налага да се използва нерегистрираният сондаж. Тези обяснения са изложени съответно в АУАН от управителя Л.А..

Фактическата обстановка е установена по несъмнен и безспорен начин от събраните по делото доказателства.

Решението на съда е правилно и законосъобразно.

За да потвърди наказателното постановление, съдът е приел, че нарушението е доказано. Тези негови изводи се споделят от настоящата касационна инстанция, съобразявайки представените писмени и гласни доказателства по въззивното дело, включително признанието на управителя на наказаното дружество в АУАН, съответно показанията на водения от въззивника свидетел, които установяват еднопосочно описаните в АУАН, Протокола и НП факти и обстоятелства. Неоснователни са с оглед на това възраженията на касатора, че пробата била взета от несъществуващо в правния мир място. Последното е установено по безспорен начин и този извод не се променя от представените от въззивника доказателства за утвърдена категория.

Безспорно е и обстоятелството, че този сондаж е регистриран за стопански цели, а не за битово – питейни такива.

С оглед горното вменените нарушения на дружеството са доказани, както правилно е приел първоинстанционният съд.

Съгласно чл. 3, ал. 2 от Наредба № 9 от 16.03.2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно – битови цели по смисъла на тази Наредба питейната вода е безопасна и чиста, когато не съдържа микроорганизми, паразити, химически, радиоактивни и други вещества в брой или концентрация, които представляват потенциална опасност за здравето на човека; отговаря на минималните изисквания, определени в приложение № 1, таблици А и Б; и са изпълнени изискванията на чл. 5-10 и чл. 13.  В случая, видно от Сертификат за контрол № 810/ 20.08.2018 г., пробата за вода за пиене, идваща от сондажния кладенец, не съответства на изискванията по съдържание на нитрати. Не са налице доказателства, нито твърдения, които да опровергават този извод.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № 9 от 21.03.2005 г. за условията и реда за създаване и поддържане на публичен регистър на обектите с обществено предназначение, контролирани от регионалните здравни инспекции, всеки, който открие обект с обществено предназначение, е длъжен да уведоми за това съответната РЗИ по местонахождението на обекта не по-късно от деня на започване на дейността с уведомление по образец съгласно приложение № 2. В случая в деня на проверката не е подадено такова уведомление, поради което правилно е приета датата на нарушението. Очевидно е, с оглед обясненията на управителя на дружеството, че и преди деня на проверката се е процедирало чрез ползване вода за пиене от сондажа, но административнонаказващият орган е посочил датата като най – късно възможна дата за нарушението, независимо че са налице данни за настанени туристи вкл. към 16.07.2018 г., а са налице доказателства и кога е започнала дейността на дружеството по отношение комплекса. В този смисъл неоснователно е и възражението за липса на установена дата на нарушението, а оттам и за липса на описание на нарушението.

С констатираните нарушения се засягат особено значими обществени отношения, свързани с човешкия живот и здраве, което обуславя и високата степен на обществена опасност на деянията. При така установеното правилно е санкционирано дружеството от контролните органи. Наложените наказания са минимално предвидените по закон.

Първоинстанционният съд е обсъдил събраните доказателства и сторените от въззивника възражения, при което като е потвърдил наказателното постановление, е приложил правилно материалния закон. Не са допуснати процесуални нарушения при постановяване на съдебното решение.

С оглед изложеното съдебното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено, а касационната жалба като неоснователна – оставена без уважение.

С оглед изхода на спора и изрично стореното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съгласно който възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв., съдът следва да присъди юрисконсултско възнаграждение на ответника за процесуално представителство пред касационната инстанция в размер от 80.00 лв. предвид предмета на спора и решаването му в едно съдебно заседание.

Предвид горното Административен съд - Добрич, Първи касационен състав,

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260018 от 09.10.2020 г. по НАХД № 322/ 2019 г. по описа на РС – Балчик.

ОСЪЖДА „***“ ЕООД, седалище и адрес на управление: с. Кранево, общ. Балчик, ул. „***“ № 8, ЕИК ***, представлявано от Р.Д.Ю., да заплати на Регионална здравна инспекция – Добрич сумата от 80.00 лв. (осемдесет лева) съдебно – деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                        ЧЛЕНОВЕ: