Р Е Ш Е Н И Е

Номер ……….. 20.12.2021 г. град К.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

К. районен съд II граждански състав

На девети декември Година две хиляди двадесет и първа

В публичното заседание в следния състав

Председател: С.Г.

Секретар: М.М.

Прокурор:

като разгледа докладваното от районен съдия Г. гражданско дело № 353 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

В исковата молба пълномощникът на ищцовото дружество адвокат С. заявява, че ответниците по делото са наследници на Н.К. К., който е титуляр на партида с № *** в ЕООД "В.и к."***, починал на *** г. и оставил за наследници ответниците Т.П.К., В.Н.К., Н. Н. К.-В., А.Н.К., Т. Н.К. и М.Н.К..

Твърди, че с ползването на съответните услуги между експлоатационното предприятие и потребителя възникват договорни отношения, по силата на които ЕООД "ВиК" се задължава да доставя питейна вода и да отвежда отпадъчната такава до и от имота на абоната, а той се задължава да заплаща консумираната и отчетената от инкасатора вода през месеца, следващ този на засичането. За това свое задължение абонатите са уведомени по надлежния ред от инкасаторите. При закъснения се начисляват лихви съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.

По партидата на Н.К. К. имало неизплатени в срок задължения към дружеството в размер на 1 614, 40 лева, произтичащи от доставка на питейна вода и отведена канална вода за период от 12.02.2018 г. до 24.04.2018 г., за което били издадени квитанции, съгласно приложен опис -лихвен лист както и лихви за забавено плащане в размер на 110,16 лева за период от 28.03.2018 г. до 28.01.2019 г.

Сочи, че отчитането на количествата доставена и отведена вода ставало всеки месец, като било обективирано чрез запис в електронна карнета, като платежния документ – квитанция за отчетеното количество се издавал в края на месеца, в който било извършено отчитането. Срокът за заплащане на дължимата сума по него бил 30 дни от датата на издаване на документа /задължение регламентирано в Общите условия за предоставяне на ВиК, услуги на потребителите - чл. 33, ал. 2 от действащите ОУ и чл. 31, ал. 2- стара редакция на ОУ в сила до 27.09.2014 г., вр. с чл. 40 от Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи/. В случая били издадени 2 бр. квитанции, сумите по които не били заплатени.

Заявява, че срещу Н.К. К. *** от страна на ищцовото дружество ЕООД „В.и к."*** било подадено заявление по реда на чл. 410 от ГПК, като във връзка с него била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 215/08.02.2019 г. по ч.гр.д. № 360/2019г. по описа на Районен съд - К.. На длъжника било разпоредено да заплати на ЕООД „В.и к."***, следните суми: 1614,40 лева за главница; 110,16 лева - лихва върху тази сума за периода от 28.03.2018 г. до 28.01.2019 г.; законната лихва от 07.02.2018г. до окончателното заплащане на сумата. След издаване на заповедта за изпълнение на парично задължение, длъжникът е починал. Съгласно издаденото удостоверение за наследници № 1145/18.06.2019 г. от Община – К. негови наследници били Т.П.К., ЕГН ********** *** - съпруга на длъжника, както и низходящите Н.Н.К.-В., ЕГН ********** ***, В.Н.К., ЕГН ********** ***, А.Н.К., ЕГН ********** ***, М.Н.К., ЕГН ********** *** и Т. Н.К.,***. Наследникът Т. Н. К. е направила отказ от наследството на длъжника, поради което нейния дял уголемявал дяловете на останалите. При тази фактическа обстановка наследниците имали квоти на наследяване 6/10 ид.ч. за Т.П. и по 1/10 ид.ч. за останалите наследници, което определено, като дял от задължението било, както следва:

- Т.П.К., ЕГН ********** – сумата от 968,64 лева за главница, представляваща 6/10 ид.ч. от 1 614,40 лева – стойността на предоставени ВиК, услуги по партида № *** за период от 12.02.2018г. до 24.04.2018г. и 66,10 лева за лихва, представляващи 6/10 от 110,16 лева – лихва за период от 28.03.2018 г. до 28.01.2019 г.;

- Н.Н.К.-В., ЕГН ********** – сумата от 161,44 лева за главница, представляващи 1/10 ид.ч. от 1 614,40 лева – стойността на предоставени ВиК, услуги по партида № *** за период от 12.02.2018 г. до 24.04.2018 г. и 11,02 лева за лихва, представляващи 1/10 от 110,16 лева – лихва за период от 28.03.2018 г. до 28.01.2019 г.

- В.Н.К., ЕГН ********** – сумата от 161,44 лева за главница, представляващи 1/10 ид.ч. от 1 614,40 лева – стойността на предоставени ВиК, услуги по партида № *** за период от 12.02.2018 г. до 24.04.2018 г. и 11,02 лева за лихва, представляващи 1/10 от 110,16 лева – лихва за период от 28.03.2018 г. до 28.01.2019 г.

- А.Н.К., ЕГН ********** – сумата от 161,44 лева за главница, представляващи 1/10 ид.ч. от 1 614,40 лева – стойността на предоставени ВиК, услуги по партида № *** за период от 12.02.2018 г. до 24.04.2018 г. и 11,02 лева за лихва, представляващи 1/10 от 110,16 лева – лихва за период от 28.03.2018 г. до 28.01.2019 г.

Предвид обстоятелството, че издадената заповед била връчена на длъжниците Т.П.К., Н.Н.К.-В., В.Н.К. и М.Н.К. по реда на чл. 47, ал. 5 от Гражданско процесуалния кодекс, а А.Н.К. е подал възражение в законоустановения срок, Районен съд - К. е дал на заявителя, ЕООД „В.и к."***, указания да предяви иск относно вземането си по реда на чл. 414 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ЕПК.

Моли съда да признае за установено по отношение на ответниците, че дължат за заплатят на ЕООД "В.и к."***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя инж. Р.Т.Р. сумата 1 614, 40 лева, произтичащи от доставка на питейна вода и отведена канална вода за период от 12.02.2018 г. до 24.04.2018 г., за което са издадени квитанции, съгласно приложен опис -лихвен лист, ведно със законната лихва от 07.02.2019 г. до окончателното заплащане на сумата, както и лихви за забавено плащане в размер на 110,16 лева за период от 28.03.2018 г. до 28.01.2019 г., претендирана на основание чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, въз основа на приложен лихвен лист-извлечение от сметките, съобразно наследствената квота на всеки от тях, както следва:

- М.Н.К., ЕГН ********** – сумата от 161,44 лева за главница, представляващи 1/10 ид.ч. от 1 614,40 лева – стойността на предоставени ВиК, услуги по партида № *** за период от 12.02.2018 г. до 24.04.2018 г. и 11,02 лева за лихва, представляващи 1/10 от 110,16 лева – лихва за период от 28.03.2018 г. до 28.01.2019 г., както и да осъди ответниците да заплатят на ищеца направените по ч.гр.д. 360/2019 г. по описа на Районен съд – К., разноски в размер на 34,49 лева, при квоти 20,70 лева за ответника Т.П.К. и по 3, 40 лева за Н.Н.К.-В., В.Н.К. и М.Н.К. и А.Н.К..

Задължението може да бъде заплатено по следната банкова сметка: „***" АД - С., ***. Претендира присъждането на разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Н.Н.К.-В., чрез назначения ѝ особен представител адв. К., с който заявява, че оспорват предявения иск, както по основание, така и по размер.

Твърди, че са готови да се запознаят с изготвените по искане на ищеца експертизи, които също ще оспорват. Не са съгласни с начина, по който се „надписват" сметки от един монополист, в негова лична полза, без да са събрани достатъчно доказателства за наличните задължения на потребителите.

Относно обстоятелствата, посочени в исковата молба, на първо място възразяват, че няма достатъчно доказателства, че през периода от 12.02.2018 г. до 24.04.2018 г. наследодателят на доверителката ѝ Н.К. К., починал на *** г. е бил собственик на недвижимия имот, където са били отчетени показанията на водомера и съответно дали има качеството на „абонат" на ВиК услуги и на потребител на тези услуги.

Счита за нереална сумата на задължението от 1 579,92 лв. за 580 м^З потребена вода за един месец по представената Квитанция № г. Считат, че това доказва, че е допуснато нарушение от ищеца на Общите условия, относно периодичността на отчитането и начисляването на изразходваните количества вода и това е довело до невъзможност ползвателя да упражни правата си, лишавайки го от възможност своевременно да възрази против дължимата сума, каквато възможност предвижда чл. 40, ал. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и Общите условия, както и да противопостави на кредитора възражение за погасяване по давност на периодично дължимите суми. Заявява, че при неправилно отчитане, не може да се определи за кой период е възникнало задължението и от кой момент то е станало изискуемо.

На второ място заявява, че съгласно чл. 61, ал. 1 от Общите условия на ВиК от 2006 г., когато потребителят почине, операторът променя партидата на името на наследника или на един от наследниците, а при липса на споразумение между наследниците, ВиК операторът открива партида на всички наследници. Липсват каквито и да било доказателства, че ищецът е изпълнил това свое задължение. Общите условия не обвързват качеството „наследник на потребител на ВиК услугата" със задължение за заплащане на ползвани в един обект услуги, след смъртта на наследодателя.

Ищецът е предявил претенция за заплащане на доставена питейна вода, по представени и издадени от него квитанции, без да е представил издадените карнети за партидата на наследодателя на ответника Н.К. К., от които да се установи по какъв начин са отчетени потребените количества вода, както и дали ответникът или негов представител е подписал карнетите, като е присъствал по време на отчета.

Считат, че е нарушена процедурата по отчитане на индивидуалните водомери, тъй като тази дейност е била извършвана в противовес с разпоредбите на чл. 23, ал. 4 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, публикувани на Интернет страницата на „В.и к."ЕООД ***. Липсват каквито и да било доказателства по делото, че правилно е отчетено твърдяното количество питейна вода, както и за начина, по който е отчетено.

Съгласно чл. ЗЗ от Общите условия на ВиК - С., ВиК операторът издава ежемесечни фактури при наличие на консумация и/или служебно начисляване на количества. Считат, че няма достатъчно информация по делото дали претендираните суми са начислени за реално извършена консумация или служебно са начислени количества ползвана питейна вода. Не са представени фактури по индивидуалната партида на потребителя Н.К. К., които да са подписани и подпечатани по надлежен ред, а само квитанции по месеци.

На следващо място, за процесния период от 12.02.2018 г. до 24.04.2018 г. няма данни дали водомерът на потребителя е отговарял на изискванията предвид, че инкасираните водни количества от ВиК са правени по отчетите на този водомер. Няма данни от налични протоколи или знаци по реда на Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, от периодични метрологични проверки, извършвани на процесния водомер.

Съгласно разпоредбата на чл. 16 от действащите Общи условия, на водопроводните и канализационни отклонения на сградни инсталации се монтират само средства за измерване, одобрени по реда на Закона за измерванията и подзаконовата уредба към него, като средствата за измерване подлежат на следните проверки: периодична, след ремонт, при нарушаване целостта на пломбите и при обосновано искане на ВиК оператора или потребителя. Периодичните проверки на индивидуалните водомери според същата разпоредба, като средства за измерване и разпределение на изразходваното количество вода, се извършват от и за сметка на потребителите за срок от 10 години от последната метрологична проверка. Съгласно чл. 21 от действащите Общи условия, задължение на ВиК операторът е при установени потребители с непроверени индивидуални водомери, съгласно чл. 16, ал. 4 да прави предписание до потребителя за извършване на периодична проверка. От изложеното прави извод, че не може да бъде установено кога е извършена последната проверка на годността на процесния водомер, съответно да се извърши преценка дали същият е изправен и съответно годен за измерване на количествата потребена питейна вода и отведена канална вода.

Считат, че ищецът следва да докаже по несъмнен начин следните факти: дали ищецът е доставил през процесния период твърдените услуги - доставка на питейна вода, в посочените във фактурите количества и посочената стойност до обекта на наследодателя Н.К. К..

Предвид изложеното моли съда да не уважава иска на монополиста „ВиК" ЕООД - гр.С. и да го отхвърли изцяло като недоказан и неоснователен.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника М.Н.К., чрез назначения ѝ особен представител адв. В. С., с който заявява, че счита предявената искова молба за допустима, но неоснователна.

Твърди, че намира за неоснователни всички предявени искове за главница, лихва за периода 28.03.2018 г. до 28.01.2019 г. и законна лихва от 07.02.2018 г. до окончателното заплащане на сумата.

На първо място, счита, че начислената за периода 23.03.2018 г. - 24.04.2018 г. консумация на питейна вода в размер на 580 м^З на стойност 1579.92 лв. е изключително нереална, като се вземе предвид начислената консумация на питейна вода за предходния период 12.02.2018 г. до 23.03.2018 г., а именно 10 м^З, на стойност 34.48 лева.

Оспорва верността на издадена квитанция № г. за партида № 0***, открита на името на наследодателя на М.Н.К..

Счита, че по делото липсват доказателства относно обстоятелството, дали начисленото количество питейна вода за периода 23.03.2018 г. - 24.04.2018 г. е отчетено съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 4 от Общите условия на „ВиК" ЕООД, гр. С., а именно в присъствието на потребителя или на негов представител, който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета. Не става ясно дали на потребителя е съобщено за количеството потребена от него вода за периода 23.03.2018 г. - 24.04.2018 г., предвид факта, че същият е имал право да възрази в 7-дневен срок срещу определеното заплащане на изразходваното количество вода, съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и съгл. разпоредбата на чл.32, ал.1 от Общите условия на „ВиК" ЕООД, гр. С..

Заявява, че съгласно чл. 16. (1) от Общите условия на „ВиК" ЕООД, гр.С. „На водопроводните и канализационните отклонения и сградните инсталации се монтират само средства за измерване, одобрени по реда на Закона за измерванията и подзаконовата нормативна уредба към него, или с оценено съответствие по реда на Закона за техническите изисквания към продуктите."; Съгласно чл. 16. (2) от Общите условия на „ВиК" ЕООД, гр.С. „ Средствата за измерване подлежат на задължителна първоначална проверка преди техния монтаж, съгласно Закона за измерванията и подзаконовата нормативна уредба към него." Съгласно чл. 16. (3) от Общите условия на „ВиК" ЕООД, гр.С. „Средствата за измерване подлежат и на следните проверки: периодична, след ремонт, при нарушаване целостта на пломбите (оловна и/или пластмасова) и при обосновано искане на ВиК оператора или потребителя.", а съгласно ал. (4) на същия член „Периодичните проверки на индивидуалните водомери, като средства за измерване и разпределение на изразходваното количество вода се извършват от и за сметка на потребителите през 10 години, считано от датата на последната метрологична проверка"

Предвид всичко гореизложено заявява, че огромната разлика в консумацията на питейна вода от наследодателя на представляваната от нея може да се дължи на неправилно отчитане на индивидуалния водомер. С оглед на това е възможно да е начислено повече количество вода отколкото е изразходвана.

Счита, че ищецът следва по безспорен начин да установи факта на доставеното количество питейна вода на името на лицето, на което е открита партидата. Именно тогава претендираната от него сума би била дължима. Предвид изложеното оспорва изцяло предявения иск за сумата от 1 614,40 лв. - главница, произтичаща от доставка на питейна вода и отведена канална вода за периода от 12.02.2018 г. до 24.04.2018 г. на лицето Н. К., макар и от М.К. да се претендира само 1/6 част от тази сума или 161.44 лв.

Счита за неоснователна и претендираната лихва в размер на 110,16 лв. върху главницата за периода 28.03.2018 г. до 28.01.2019 г.

Предполага, че относно претендираната законна лихва, считано от 07.02.2018 г. до окончателното заплащане на сумата, ищецът е допуснал фактическа грешка и се касае за претендирана законна лихва считано от 07.02.2019 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, поради, което същият следва да уточни това свое искане.

Предвид всичко гореизложено, моли съда да отхвърли изцяло като неоснователни и недоказани всички искови претенции на ищеца към ответницата М.Н.К..

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника В.Н.К., чрез назначения ѝ особен представител адв. В. С., с който заявява, че счита предявената искова молба за допустима, но неоснователна.

Заявява, че са неоснователни всички предявени искове за главница, лихва за периода 28.03.2018 г. до 28.01.2019 г. и законна лихва от 07.02.2018 г. до окончателното заплащане на сумата.

На първо място, счита, че начислената за периода 23.03.2018 г. - 24.04.2018 г. консумация на питейна вода в размер на 580 м^З на стойност 1 579.92 лв. е изключително нереална, като се вземе предвид начислената консумация на питейна вода за предходния период 12.02.2018 г. до 23.03.2018 г., а именно 10 м^З, на стойност 34.48 лева.

Оспорва верността на издадена квитанция № г. за партида № 0***, открита на името на наследодателя на представляваната от нея.

Счита, че по делото липсват доказателства относно обстоятелството, дали начисленото количество питейна вода за периода 23.03.2018 г. - 24.04.2018 г. е отчетено съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 4 от Общите условия на „ВиК" ЕООД, гр. С., а именно в присъствието на потребителя или на негов представител, който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета. Не става ясно дали на потребителя е съобщено за количеството потребена от него вода за периода 23.03.2018 г. - 24.04.2018 г., предвид факта, че същия е имал право да възрази в 7-дневен срок срещу определеното заплащане на изразходваното количество вода съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и съгл. разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от Общите условия на „ВиК" ЕООД, гр. С..

Сочи, че съгласно чл. 16. (1) от Общите условия на ,ЗиК" ЕООД, гр.Стара Затора „На водопроводните и канализационните отклонения и сградните инсталации се монтират само средства за измерване, одобрени по реда на Закона за измерванията и подзаконовата нормативна уредба към него, или с оценено съответствие по реда на Закона за техническите изисквания към продуктите."; Съгласно чл. 16. (2) от Общите условия на ,ЗиК" ЕООД, гр.Стара Затора „ Средствата за измерване подлежат на задължителна първоначална проверка преди техния монтаж, съгласно Закона за измерванията и подзаконовата нормативна уредба към него."; Съгласно чл. 16. (3) от Общите условия на „ВиК" ЕООД, гр. С. „Средствата за измерване подлежат и на следните проверки: периодична, след ремонт, при нарушаване целостта на пломбите (оловна и/или пластмасова) и при обосновано искане на ВиК оператора или потребителя.", а съгласно ал. (4) на същия член „Периодичните проверки на индивидуалните водомери, като средства за измерване и разпределение на изразходваното количество вода се извършват от и за сметка на потребителите през 10 години, считано от датата на последната метрологична проверка".

Предвид изложеното оспорва изцяло предявения иск за сумата от 1 614,40 лв. - главница, произтичаща от доставка на питейна вода и отведена канална вода за периода от 12.02.2018 г. до 24.04.2018 г. на лицето Н. К., макар и от представляваната от нея да се претендира само 1/10 ид. част от тази сума или 161.44 лв. Счита за неоснователна и претендираната лихва в размер на 110,16 лв. върху главницата за периода 28.03.2018 г. до 28.01.2019 г., а за представляваната от нея лихва в размер на 11.02 лв. или 1/10 ид.ч. от сумата от 110.16 лв.

Що се отнася до претендираната законна лихва, считано от 07.02.2018 г. до окончателното заплащане на сумата счита, че вероятно ищецът е допуснал фактическа грешка и се касае за претендирана законна лихва считано от 07.02.2019 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, поради, което същият следва да уточни това свое искане.

Предвид всичко гореизложено, моли съда да отхвърли изцяло като неоснователни и недоказани всички искови претенции на ищеца към В.К..

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Т.П.К., чрез назначения ѝ особен представител адв. В. С., с който заявява, че счита предявената искова молба за допустима, но неоснователна.

На първо място, счита, че начислената за периода 23.03.2018 г. - 24.04.2018 г. консумация на питейна вода в размер на 580 м^З на стойност 1 579.92 лв. е изключително нереална, като се вземе предвид начислената консумация на питейна вода за предходния период 12.02.2018 г. до 23.03.2018 г., а именно 10 м^З, на стойност 34.48 лева.

Счита, че по делото липсват доказателства относно обстоятелството, дали начисленото количество питейна вода за периода 23.03.2018 г. - 24.04.2018 г. е отчетено съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 4 от Общите условия на „ВиК" ЕООД, гр. С., а именно в присъствието на потребителя или на негов представител, който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета. Не става ясно дали на потребителя е съобщено за количеството потребена от него вода за периода 23.03.2018 г. - 24.04.2018 г., предвид факта, че същия е имал право да възрази в 7-дневен срок срещу определеното заплащане на изразходваното количество вода съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и съгл. разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от Общите условия на „ВиК" ЕООД, гр. С..

Сочи, че съгласно чл. 16. (1) от Общите условия на ,ЗиК" ЕООД, гр.С. „На водопроводните и канализационните отклонения и сградните инсталации се монтират само средства за измерване, одобрени по реда на Закона за измерванията и подзаконовата нормативна уредба към него, или с оценено съответствие по реда на Закона за техническите изисквания към продуктите."; Съгласно чл. 16. (2) от Общите условия на ,ЗиК" ЕООД, гр.Стара Затора „ Средствата за измерване подлежат на задължителна първоначална проверка преди техния монтаж, съгласно Закона за измерванията и подзаконовата нормативна уредба към него."; Съгласно чл. 16. (3) от Общите условия на „ВиК" ЕООД, гр. С. „Средствата за измерване подлежат и на следните проверки: периодична, след ремонт, при нарушаване целостта на пломбите (оловна и/или пластмасова) и при обосновано искане на ВиК оператора или потребителя.", а съгласно ал. (4) на същия член „Периодичните проверки на индивидуалните водомери, като средства за измерване и разпределение на изразходваното количество вода се извършват от и за сметка на потребителите през 10 години, считано от датата на последната метрологична проверка".

Предвид изложеното оспорва изцяло предявения иск за сумата от 1 614,40 лв. - главница, произтичаща от доставка на питейна вода и отведена канална вода за периода от 12.02.2018 г. до 24.04.2018 г. на лицето Н. К., макар и от представляваната от нея като наследник на Н. К. да се претендират само 6/10 ид. части от тази сума или 968,64 лв. Счита за неоснователна и претендираната лихва в размер на 110,16 лв. върху главницата за периода 28.03.2018 г. до 28.01.2019 г., а за представляваната от нея лихва в размер на 66,10 лв. или 6/10 ид.ч. от сумата от 110.16 лв.

Предвид всичко гореизложено, моли съда да отхвърли изцяло като неоснователни и недоказани всички искови претенции на ищеца към Т.К..

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника А.Н.К..

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка :

От приложеното ч.гр.д. № 360/2019г. по описа на Районен съд - К. се установява, че по подадено от ‘‘В.и к.‘‘ ЕООД *** заявление е издадена заповед № 215/08.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Н.К. К. да заплати на кредитора ‘‘В.и к.‘‘ ЕООД *** 1614,40 лв. – главница, 110,16 лв. лихви за забава от 28.03.2018г. до 28.01.2019г. и законната лихва върху главницата от 07.02.2019г. до изплащане на вземането, както и 34,49 лева държавна такса, като вземането произтича от следните обстоятелства: задължение за консумирана и неплатена питейна и отведена канална вода по партида № ***.

Във връзка с връчването на заповедта по реда на чл.410 от ГПК, съдат е констатирал, че Н.К. К. е починал.

Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е връчена на наследниците на Н.К. К.Т.П.К. /съпруга/, Н.Н.К.-В. - дъщеря, В.Н.К. – дъщеря и М.Н.К. – дъщеря при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, а на длъжниците А.Н.К. и Т. Н.К. е връчена лично и същите са подали възражения, поради което съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.

Представено е и заверено копие на удостоверение за наследници №1145 от 18.06.2019г., издадено от община К.. От същото се установява, че Н.К. К. е починал на *** г., като след смъртта си е оставил за свой наследници по закон : Т.П.К. /съпруга/, Н.Н.К.-В. - дъщеря, В.Н.К. - дъщеря, А.Н.К. - син, М.Н.К. - дъщеря и Т. Н.К. -дъщеря.

По делото са представени заверени копия на : лихвен лист за партида № 0*** от дата 01.01.1990г. до дата 31.12.2018г. за сума в размер на 1724,56 лв., следните квитанции по партида № 0*** на името на Н.К. К. (наследодателя на ответниците), както следва: № от 28.03.2018г., № от 28.04.2018 г.

По делото е назначена съдебно - счетоводна експертиза, заключението по която е неоспорено от страните и съдът възприема като компетентно и добросъвестно изготвено. От заключението на съдебно счетоводната експертиза се установява, че партида № 0*** се води на името на Н.К. К. с ЕГН ********** и се отнася за недвижим имот, находящ се в град К., ***. От заключението на експертизата се установява, че задължението за ползвана питейна вода и отведена канална вода по партида № 0*** по 2 броя издадени квитанции за периода 12.02.2018г. до 24.04.2018г възлиза на 1614,40 лева. Посочено е, че няма постъпило плащане по процесните квитанции. Размерът на дължимото обезщетение за неизпълнение на парично обезщетение в размер на законната лихва, дължимо за периода 28.03.2018г. до 28.01.2019г. е 110,89 лева.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи :

Исковете за установяване съществуването на вземане с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК са предявени в законоустановения едномесечен срок и са допустими. За ищеца-кредитор е налице правен интерес от установяване съществуването на вземането му, тъй като заповедта за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК е връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.

Не се спори по делото, че за процесния период наследодателят на ответниците Т.П.К., ЕГН ********** *** Н.Н.К.-В., ЕГН ********** ***, В.Н.К., ЕГН ********** ***, А.Н.К., ЕГН ********** ***, М.Н.К., ЕГН ********** ***, е имал открита партида № *** с адрес: град К., ***, при ищцовото дружество за доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода.

В представеното копие на лихвен лист за партида № 0*** и в приложените квитанция № от 28.03.2018г. и квитанция № от 28.04.2018г. са описани всички неплатени задължения по горепосочената партида, като общият размер на задължението по тази партида за посочения период е идентичен с претендирания размер.

Съдът счита, че разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква ищецът да докаже възникването на спорното вземане, а ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това вземане.

Правоотношенията между страните по делото се регулират от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите.

Съгласно чл. 11, ал. 7 от ЗРВКУ ВиК операторите публикуват одобрените от комисията (ДКЕВР) общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им, но влизането в сила на тези общи условия не е обусловено от писменото им приемане от потребителите (арг. от чл. 11, ал. 7 от ЗРВКУ и чл. 71, ал. 1 от Общите условия).

Между страните не се спори, че наследодателят на ответниците е имал открита партида при ищцовото дружество. Предвид това съдът счита, че договорът, относно предоставяне на водоснабдителни услуги е възникнал между дружеството ищец и наследодателя на ответниците като потребител, което е било и основание на последните да бъде открита партида във "В.И К." ЕООД ***. Съдът приема, че между страните по делото е налице валидно възникнало правоотношение, с предмет - предоставяне на ВиК услуги за питейно-битови нужди до потребител - собственик на имота на посоченият адрес, присъединен към водоснабдителната и канализационна мрежа. Наследодателят на ответниците имал качеството на потребител по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2, б. "б" от ЗРВКУ (в сила от 20.01.2005 г.), поради което дължи заплащане на предоставените му ВиК услуги по цени, утвърдени от ДКЕВР и въз основа на измереното количество изразходвана вода.

Съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и Общите условия, изразходваните количества питейна вода се отчитат по водомер, монтиран на водопроводното отклонение от ВиК оператор.

Съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, отчетените данни по ал. 2 и 3 (в случая на индивидуалният водомер на ответника) се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път.

В Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор "В.И К." ЕООД ***, релевантни в правоотношенията между страните по делото в чл. 21, ал. 4 е предвидено, че отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител. При неосигуряване на представител, отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора. Съгласно ал. 5 на посочената разпоредба, датата на отчитане на водомерите се обявява с писмено съобщение, поставено на подходящо място, или се съобщава по друг начин в срок не по-кратък от три работни дни преди отчитането.

В конкретния случай по делото бяха представени квитанции и лихвен лист, относими за процесния период и обективиращи отчетени количества консумирана вода.

По делото бе назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението на която не бе оспорено от страните и бе прието от съда като компетентно и добросъвестно. Съгласно заключението на вещото лице, от всички съставени при ищеца счетоводни документи е видно, че заключението, по която е неоспорено от страните и съдът възприема като компетентно и добросъвестно изготвено. От заключението на съдебно счетоводната експертиза се установява, че партида № 0*** се води на името на Н.К. К. с ЕГН ********** и се отнася за недвижим имот, находящ се в град К. От същото се установява, че задължението за ползвана питейна вода и отведена канална вода по партида № 0*** по задължението за ползвана питейна вода и отведена канална вода по партида № 0*** по 2 броя издадени квитанции за периода 12.02.2018г. до 24.04.2018г възлиза на 1614,40 лева. Посочено е, че няма постъпило плащане по процесните квитанции, т.е. че потреблението на вода за процесния имот съответства на заявеното и начислените и неизплатени суми за главница и лихви съответстват на претендираните.

От представеното от ищеца копие на Удостоверение за наследници с № г. от Община – К. се установява, че Н.К. К. е починала на *** г., и е оставила за свои наследници ответниците – Т.П.К., ЕГН ********** - съпруга, както и низходящите Н.Н.К.-В., ЕГН **********, В.Н.К., ЕГН **********, А.Н.К., ЕГН **********, М.Н.К., ЕГН ********** и Т. Н.К., ЕГН **********. Наследникът Т. Н. К. е направила отказ от наследството на длъжника, поради което нейния дял уголемявал дяловете на останалите. Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 1 Закона за наследството, за да се ангажира отговорността на наследниците на починалото лице за негови задължения, е необходимо те да са приели наследството. Съгласно чл. 48 ЗН, наследството се придобива с приемането му, което може да стане по указания в чл. 49 ЗН ред – изрично приемане с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството, което се вписва в особена за това книга, както и мълчаливо приемане, чрез извършване на действие, което несъмнено предполага намерението на наследника да приеме наследството. Според ППВС № 4/64 г., мълчаливо приемане е налице, когато от действията на наследника се разбира непоколебимото му намерение да приеме наследството.

По делото не бях представени доказателства, за приемането на наследството от страна на ответниците.

Когато наследството не е прието, кредиторите на оставеното в наследство задължение разполагат с възможността да принудят наследниците в определен от съда срок да заявят дали приемат наследството или се отказват от него – чл. 51 ЗН. Когато има заведено дело срещу наследника, този срок се определя от съда, който разглежда делото. Такова искане до решаващия съд заинтересованият в настоящия спор кредитор не е заявил. Видно от разпоредбата на чл. 51 ЗН, производството по определяне на срок за приемане на наследство може да се развие само при предявяване на надлежно искане, но не и служебно от съда.

С оглед липсата на данни по делото за приемането на наследството на Н.К. К. от страна на ответниците, настоящите искове се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.

При този изход на делото разноските следва да останат в тежест на ищеца.

Воден от горните мотиви, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от "В.И К." ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Р.Т.Р. чрез адвокат А.С. искове за признаване за установено, че Т.П.К., ЕГН ********** *** - съпруга, както и низходящите Н.Н.К.-В., ЕГН ********** ***, В.Н.К., ЕГН ********** ***, А.Н.К., ЕГН ********** ***, М.Н.К., ЕГН ********** ***, в качеството им на наследници на Н.К. К., ЕГН **********, дължат сумите : от 1 614,40 лева. – главница, представляваща неизплатено задължение за консумирана питейна и отведена канална вода по партида № *** за имот, находящ се в град К., , 110,16 лева лихви за забава от 28.03.2018г. до 28.01.2019г. и законната лихва върху главницата от 07.02.2019г. до изплащане на вземането и съдебни разноски, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК заповед № 215/08.02.2019 г. по ч.гр.д. № 360/2019г. по описа на Районен съд - К..

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Районен съдия :

Номер на акта:	260440
Дата:	20 декември 2021 г. (в сила от 4 февруари 2022 г.)
Съдия:	Стела Веселинова Георгиева

Дело:	20205510100353
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	6 февруари 2020 г.

Решение по дело №353/2020 на Районен съд - Казанлък

Съдържание на акта

К. районен съд II граждански състав