Р Е
Ш Е Н
И Е
№.......
гр.ЛОВЕЧ,
.....................2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в публично съдебно заседание на осемнадесети
май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛИНКА ДИМИТРОВА
ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
секретар ДАРИНА П., като разгледа
докладваното от съдия Константинова в.гр. дело № 532 по описа за 2017
година, за да се произнесе, взе предвид:
Производство с правно основание чл.258 и сл.
от ГПК.
С
Решение № 210 от 23.06.2017 г.,
постановено по гр.дело № 2225 по описа за 2016 година, Ловешкият районен съд
е допуснал да се извърши съдебна делба, на основание чл.34 от ЗС и чл.69
от ЗН, между И.В.П., ЕГН-********** ***,
В.З.А., ЕГН-********** ***, А.З.А., ЕГН-********** ***, М.З.М., ЕГН-********** ***,М.С.Т.,ЕГН-********** ***, Х.С.Х., ЕГН-********** *** и П.В.И., ЕГН-********** ***, на
останалите по наследство от общия им наследодател И. П. К., б.ж. на с.Крушуна,
Област-гр.Ловеч, починал на 28.02.1986 год., земеделски земи, находящи се в
землището на с.Крушуна, възстановени с Решение №28/10.01.1995 год. на
ОС”Земеделие”-гр.Ловеч, ИРМ-гр.Летница, представляващи:
1.Нива от 26.212 кв.м. в
местността „Дъбравата”, съставляващ по КККР поземлен имот с идентификатор
40261.14.10; 2.Нива от 5.724 кв.м., в местността "Върбовски път",
съставляваща по КККР поземлен имот с идентификатор 40261.77.6 и 3.Нива от 3.000
кв.м в местността "Под бахчите", съставляваща по КККР поземлен имот с
идентификатор 40261.141.23 , като от тази делбена маса се
образуват 36 равни дяла, от които :
- за ищеца И.В.П. и за
ответника П.В.И. е отредил по 6 дяла,
- за ищците В.З.А., А.З.А.
и М.З.М. е отредил по 2 дяла и
- за ищците М.С.Т. и Х.С.Х.
е отредил по 9 дяла.
Съдът е прогласил за
относително недействителен, на основание чл.76 от ЗН, по отношение наследниците на И.
П. К., б.ж. на с.Крушуна, Област Ловеч, починал на 28.02.1986 год., на следните
сделки, обективирани в: нот.акт за дарение №41, том VI, peг.№3006, дело
№367/2013 год., вписан в Служба по вписванията към АВ-гр.Ловеч, вх. peг.№3440
от 29.05.2013 год., акт №69, том 8, дело №1537 и нот.акт за покупко-продажба
№42, том VI, peг.№3007, дело №368/2013 год., вписан в Служба по вписванията към
АВ-гр.Ловеч с вх.№peг.№3441 от 29.05.2013 год., акт №70, том 8, дело №1538, и
двата на Нотариус Найда Тодорова, peг.№481 на НК, с район на действие
РС-гр.Ловеч.
Против решението е подадена въззивна жалба от Д.А.М. ***, който го обжалва като неправилно,
незаконосъобразно и необосновано.
Според въззивника, съдът неправилно е дал ход на
делото и не е съобразил направеното от него възражение, че исковата молба не е
подписана от всички ищци и не е налице представителна власт на адвокат П.П. по
отношение на ищците В.А., М. А. и М. С.. Твърди, че трите пълномощни не
отговарят на изискванията за адвокатско пълномощно, тъй като не съдържат подписа
на упълномощения адвокат.
На следващо
място изтъква, че съдът не е изпълнил задължението си да следи за правилното
конституиране като ответник по делото и на съпругата му- Ж.В.М., тъй като
процесните недвижими имоти са придобити в режим на СИО и при съдебна делба се
касае за необходимо задължително другарство.С тези доводи прави искане за
отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Направено е евентуално искане и за отмяна на решението
по отношение на прогласената относителна недействителност на сделките и да се
допусне делбата на процесните имоти с участието на жалбоподателя. В тази връзка
счита, че нормата на чл.76 ЗН е неприложима в конкретната хипотеза, доколкото
се касае за прехвърляне на идеални части от наследствен имот и неправилно съдът
се е позовал на указанията на ВКС, дадени в ТР № 1/2004 г.на ОСГК. Според
въззивника с двете разпоредителни сделки – договора за дарение и
покупко-продажба П.В.И. и М. Р.П.са се
разпоредили с притежаваните от тях наследствени части- 2/4 от наследството на И.
К. в негова полза, което представлява продажба на наследство по смисъла на
чл.212 ЗЗД, тъй като с процесните имоти се изчерпва цялото наследство на
наследодателя им, а това изключва приложението на чл.76 ЗН.
Затова моли да бъде отменено решението в частта
досежно приложението на чл.76 ЗН и да се допусне делба на имотите с участието
на въззивника с квота 20/40 идеални части, които е придобил по дарение и
наследство, като му бъдат присъдени и разноските по делото.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от П.В.И.,
който счита, че тя е неоснователна и моли да се остави без уважение, като бъде
потвърдено решението на РС. Възразява срещу изразеното становище във въззивната
жалба,че се касае за продажба на наследство по чл.212 ЗЗД, останало от общия
наследодател И. П. К..
Писмен отговор е постъпил и от адвокат П.П.,
пълномощник на И.н В.П., В.З.А., А.З.А., М.З.М. и М.С.Т., в който също са
изложени съображения за неоснователност на подадената от Д.М. въззивна жалба.
Изтъква се, че представителната власт на адвоката е потвърдена по реда на
чл.42,ал.2 от ЗЗД, а чл.25 от Закона за адвокатурата не изисква пълномощното,
дадено от страната да съдържа и подпис на представляващия адвокат. Относно
оплакването за неучастие в процеса на съпругата на купувача по сключените
договори, намира ,че това не е необходимо, тъй като тя не е страна по сделките.
Оспорва се и становището на въззивника, че в случая се касае за продажба на
наследство по смисъла на чл.212 ЗЗД.
Моли да бъде потвърдено решението като правилно и
законосъобразно.
В съдебно заседание, въззивникът
се представляват от адвокат Б.Ц. ***, който поддържа жалбата и моли да бъде
уважена. Процесуалният представител на въззиваемите- адвокат П.П. оспорва
жалбата и моли да бъде потвърдено решението на ЛРС.
От приложените доказателства по гр.дело № 2225/2016 година на Районен съд Ловеч, от становището на страните
по делото, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност, в
съответствие със задължението си по чл.235 от ГПК, съдът приема следното:
Въззивната жалба против решението е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и настоящето въззивно производство е
допустимо.
Решението на районния съд е валидно,
тъй като не страда от пороци, водещи до неговата нищожност, допустимо е, а след анализ на казуса от
фактическа и правна страна, настоящата инстанция счита, че е и правилно.
Ищците И.В.П., В.З.А., А.З.А. и М.З.М. са предявили срещу Л.ответника П.В.И.
иск за делба на земеделски
имоти, останали в наследство от общия им наследодател И. П. К., б.ж. на с.Крушуна, Област Ловеч, починал на 28.02.1986 год, находящи се в землището на с.Крушуна, община
Летница, област Ловеч. Поискали са и обявяване по отношение на тях, на
основание чл.76 от ЗН, на относителната недействителност на сделките на
разпореждане, извършени между ответниците П.В.И. и Д.А.М. и с които са
увредени интересите им. Ответникът П.В.И. признава
иска.
С определение на РС от 13.03.2017 г.
като страна в производството е конституиран Д.А.М., който оспорва редовността на исковата молба и счита, че искът по чл.76 от ЗН
е неоснователен.
От фактическа
страна се установява следното:
Според удостоверение за наследници
изх.№700/07.11.2016 год. на Населено място-с.Крушуна, И. П. К., б.ж. на
с.Крушуна, Община.Летница, Област.Ловеч е починал на 28.02.1986 год.( акт за
смърт №0002/28.02.1986 год.). След смъртта си е оставал за свои наследници син В.И.П.
и дъщеря З.И.П., които също са починали, съответно на 24.12.2000 г. и на
18.07.1991 г.Наследници на В.П. са съпругата му М.Р.П.(починала на 08.03.2014
г.), синовете му И.н В.П. и П.В.И. и внуците му В.З.А., А.З.А., М.З.М., които
са деца на покойната му дъщеря Б.В.С.(починала на 25.10.2002 г., а на
08.08.2016 г. е починал съпругът и З.С.). Наследници на З.И.П. са децата й М.С.Т.
и Х.С.Х..
С решение
№28/10.01.1995 год., на ОСЗ-гр.Ловеч, ИРМ-гр.Летница, е възстановено правото на
собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне на с.Крушуна
на И. П. К., жител ***, както следва : 1.Нива от 26.212 дка, четвърта
категория, м.”Дъбравата”, имот №014010 по плана за земеразделяне; 2.Нива от
5.724 дка, осма категория, м.”Върбовски път”, имот №077006 по плана за
земеразделяне и 3.Нива от 3.000 дка, четвърта категория, м.”Под бахчите”, имот
№141023 по плана за земеразделяне, при конкретно посочени граници.
Видно е от
представените по делото скици на имотите (№15-549765/09.11.2016 год.;
№15-549769/09.11.2016 год. и №15-549775/09.11.2016 год. на СГКК-гр.Ловеч) че ¼
ид.част от имотите са записани като собственост на Д.А.М., съгласно нот.акт № 69, т.8, рег.3440 от 29.05.2013 г. и нот.акт
№ 70 т.8, рег.03441 от 29.95.2013 г. на СВп.Ловеч, а останалите идеални части-
на И. П. К.,съгласно решението на Поземлената комисия по чл.17, ал.1 от ЗСПЗЗ.
Според приложения
по делото нот.акт за дарение на недвижим имот №41, том VI, рег.№3006, дело
№367/29.05.2013 год., вписан в СВ вх.рег.№3440 от 29.05.2013 год., акт №69, том
8, дело №1537, П.В.И. и М.Р.П., чрез пълномощника си Ж.В.М. са дарили на Д.А.М.
¼ идеална част от процесните недвижими имоти, находящи се в землището на
с.Крушуна. А с нот.акт за покупко-продажба на недвижими имоти №42, том VI,
рег.№3007, дело №368/29.05.2013 год., вписан в СВ вх.рег.№3441 от 29.05.2013
год., акт №70, том 8, дело №1538, П.В.И. и М.Р.П., чрез пълномощника си Ж.В.М. са
продали на Д.А.М., чрез пълномощника му Ж.В.М., още ¼ идеална част от същите
имоти. В нотариалното производство страните са ползвали за удостоверяване
правата си върху имота удостоверение за наследници изх.№151 от 21.03.2013 год.
на с.Крушуна, Община-гр.Летница, Област-гр.Ловеч, за което е било доказано, че
е с невярно съдържание, според приложения препис от решение от 20.01.2016 г. по
ВНАХ дело № 373/2015 г. на Ловешкия окръжен съд.
При така изложените факти, съдът направи
следните правни изводи:
Предявен е иск е за делба на съсобствени недвижими имоти с правно основание
чл.34 от ЗС, съединен с иск по чл.76 от ЗН- за относителна недействителност на
разпоредителна сделка на сънаследник с идеални части от сънаследствените имоти.
Делбата на вещи предпоставя съществуване на
съсобственост. За да се извърши делбата между действителните съсобственици при
заявен иск по чл.76 ЗН, следва да се разгледа този иск, предвид неговата
преюдициалност по отношение на делбата.
Според чл.76 ЗН актовете на разпореждане на
сънаследник с отделни наследствени предмети са недействителни, ако тия предмети
не се паднат в негов дял при делбата. Тази норма има за цел да защити
интересите на наследниците, които чл.69 от ЗН им предоставя, а именно да
получат по възможност своя дял в натура, които биха били нарушени, ако един от
сънаследниците се е разпоредил с част от имота, създавайки права върху него в
полза на трето лице.В Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по гр.дело №
1/2004 г., ВКС, ОСГК се приема, че легитимирани да се позоват в делбеното
производство на тази относителна недействителност са само съделителите-
сънаследници, неразпоредили се с дела си и това може да стане чрез
предявяването на установителен иск- инцидентен, преюдициален, обуславящ или
чрез възражение. А под страх от нищожност на делбата- чл.75, ал.2 ЗН, при
релевиране на относителна недействителност на акт на разпореждане като главна
страна в процеса следва да участва сънаследникът-прехвърлител по заявения иск
за делба, както и приобретателят по сделката- по заявения иск по чл.76 ЗН.
В конкретния казус искът по чл.76 ЗН е предявен от легитимни страни в процеса, а като главни страни по този иск участват страните по сделката- сънаследникът прехвърлител и приобретателят. В тази връзка следва се посочи, че е неснователно направеното във въззивната жалба оплакване, че в производството по този иск следва да участва като главна страна и съпругата на приобретаателя Д.М.- Ж.М., предвид факта, че придобитите от тях идеални части са в режим на семейна имуществена общност. В Тълкувателно решение № 3 от 29.06.2017 г. по т.дело № 3/2016 г. на ОСГК се приема, че по предявен от или срещу съпрузите иск за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност, съпрузите са необходими, но не са задължителни другари. В мотивите на същото върховната инстанция приема, че изискването за съвместна процесуална легитимация би довело до недопустимо ограничаване на правото на иск на основание, което законът не предвижда. С оглед на това тълкуване следва да се приеме, че конституирането като главна страна в процеса и на съпругата на ответника Д.М. не е задължително, поради което районният съд не е допуснал процесуално нарушение.
Наследственият характер на имотите е доказан,
както и че през
С оглед на това
искът по чл.76 от ЗН за обявяване на относителната недействителност по
отношение на наследниците на И. П. К., б.ж. на с.Крушуна, Област-гр.Ловеч,
починал на 28.02.1986 год. на двете сделки, обективирани в нот.акт за дарение №41, том VI, peг.№3006, дело
№367/2013 год., вписан в Служба по вписванията към АВ-гр.Ловеч, вх. peг.№3440
от 29.05.2013 год., акт №69, том 8, дело №1537 и нот.акт за покупко-продажба
№42, том VI, peг.№3007, дело №368/2013 год., вписан в Служба по вписванията към
АВ-гр.Ловеч с вх.№peг.№3441 от 29.05.2013 год., акт №70, том 8, дело №1538, и
двата на Нотариус Найда Тодорова, peг.№481 на НК, с район на действие
РС-гр.Ловеч, с които ответникът П.В.И. и покойната му майка М. Р.П.са се
разпоредили в полза на Д.А.М. с общо 2/4 идеални части от имотите, е
основателен и следва да бъде уважен.
Делбата на имотите следва да се допусне между всички наследници на И. П. К. при съобразяване на разпоредбите на чл.5 от ЗН,според който децата
на починалия наследяват по равни части. От делбените имоти следва да се
образуват 36 дяла, от които за И.В.П. и П.В.И. се отредят по 6 дяла, за В.З.А., А.З.А.
и М.З.М. се отредят по 2 дяла и за М.С.Т. и Х.С.Х. - по 9 дяла. Районният съд правилно е определил
правата на сънаследниците в делбената маса.
Въззивният
съд намира за неоснователно твърдението на въззивника за допуснато от районния
съд процесуално нарушение, свързано с редовността на упълномощаването на
адвокат П. П. и осъщественото от нея процесуалното представителство на ищците В.А.,
М. А. и М. С. по делото. В производството пред първоинстанционния съд
упълномощителите са потвърдили изцяло упълномощаването и извършените
процесуални действия от адвокат П.П., а в чл.25 от Закона за адвокатурата не е
предвидено пълномощното да бъде подписано и от упълномощения адвокат. Следва да
се отбележи, че тези оплаквания не би следвало и да се обсъждат, тъй като не нарушават правата на въззивника, а по
аргумент от чл.26 ал.2 от ГПК жалбоподателят не може да предявява от свое име
чужди права пред съда.
Във
въззивната жалба се излагат доводи, че с двете сделки – договор за дарение и
договор за покупко-продажба ответникът П.В.И. и неговата майка М. Р.П.са се
разпоредили изцяло с притежаваната от тях 2/4 ид.части от
наследството на И. К. в полза на въззивника, което представлява продажба на
наследство по смисъла на чл.212 от ЗЗД и изключва приложението на чл.76 от ЗН. Подобно
възражение не е направено с отговора на исковата молба от Д.А.М. и е преклудирано. За пълнота на изложението
следва да бъде посочено, че според чл.212 ЗЗД продажбата на наследство се
извършва като цяло, без да се посочват неговите предмети, а този който продава
е задължен само да обезпечи качеството си кредитор. Формата е писмена и
подписите на страните трябва да бъдат нотариално заверени, а в случаите, когато
в договора за продажба на наследство има и недвижими имоти, може да бъде
противопоставен на трети лица само ако е вписан. Настоящият случай обаче не е
такъв.
С оглед изложеното настоящият въззивен състав
приема, че решението на районен съд е обосновано
и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено,като на основание
чл.272 ГПК препраща и към мотивите му.
Относно разноските.
Въззивникът е направил искане да му бъдат
присъдени разноските за въззивната инстанция, което не следва да се уважава,
предвид изхода на делото. Въззиваемите не са представили списък за направени
разноски и не са представили доказателства за направени такива,поради което
разноски не им се дължат.
Воден от гореизложените мотиви, Ловешкият окръжен съд
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 210 от 23.06.2017 година,
постановено по гр.дело № 2225 по описа за 2016 година на Ловешкия районен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д.А.М., чрез адвокат Б.Ц., за заплащане на
съдебно-деловодни разноски за въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: