№ 301
гр. София , 30.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и трети март, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело
№ 20201000502899 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 1934/11.03.2020 г., постановено по гр. д. № 10471/2018 г. по описа на
Софийски градски съд, ГО, I-19 състав, изцяло са уважени предявените от Т. А. Н. и Л. К.
И. срещу ЗК „Лев Инс” АД кумулативно активно субективно съединени осъдителни искове
с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на А. Т. А.,
настъпила вследствие ПТП от 26.09.2016 г., ведно със законната лихва от 01.11.2017 г. до
окончателното му заплащане.
За да постанови решението, първоинстанционният съд е приел, че са установени
всички правопораждащи спорното материално право юридически факти, като съобразно
уредените в чл. 52 ЗЗД критерии за справедливост заместващото обезщетение за причинени
неимуществени вреди от настъпване на процесното застрахователно събитие (смърт на сина
на ищците) е в размер на сумата от по 200000 лв. (за всеки един от родителите на
починалия), като то следва да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД с 50%, тъй като
ищците чрез своето противоправно поведение - неосъществен родителски контрол
(допуснали са малолетното дете да пътува в автомобил, управляван от неправоспособен
водач), са допринесли в съвкупния съпричинителен процес за настъпване на вредоносния
резултат.
Първоинстанционното решение е обжалвано от ответника в частта, в която активно
субективно съединените осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с
чл. 45, ал. 1 ЗЗД са уважени. Въззивникът поддържа, че решението е необосновано, тъй като
присъденото заместващо обезщетение за настъпилите от процесната транспортна злополука
неимуществени вреди не отговоря на изискванията за справедливост, предписани в правната
норма на чл. 52 ЗЗД - счита, че справедливият размер на дължимото застрахователно
1
обезщетение е в размер на по 100000 лв. (за всеки един от родителите на починалото дете),
като то трябва да бъде намалено с правилно определения от СГС принос в размер на 50% от
противоправното поведение на ищците, поради което с извънсъдебното заплащане на
застрахователно обезщетение в размер на по 50000 лв. (за всеки един от родителите) изцяло
са удовлетворени възникналите при настъпване на процесното застрахователно събитие
субективни материални права, чиито носители са родителите на починалото малолетно дете.
Въззиваемите-ищци са подали в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК писмен
отговор на въззивната жалба, в която развиват подробни съображения за нейната
неоснователност.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима,
а разгледана по същество е частично основателна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
СГС, ГО, I-19 състав, е бил сезиран с кумулативно активно субективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на А. Т. А.,
вследствие настъпило ПТП.
Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за
неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК, поради което
следва да се произнесе само в пределите на релевираните доводи във въззивната жалба, а
служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната
възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди
срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно
деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената
отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото
лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1)
застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или
неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с
противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между
делинквента и ответника - застраховател.
Както бе изяснено, въззивният съд се произнася само по наведените във въззивната
жалба доводи, поради което спорът се съсредоточава единствено върху обстоятелството
2
какъв е обемът на имуществената отговорност на ответника при прилагане на критериите за
справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД - при определяне размера на
дължимото заместващо обезщетение. Нито въззивникът, нито въззиваемите в отговора на
исковата молба релевират довод за по-нисък, респ. по-висок принос на противоправното
поведение на ищците от този, който е приет от СГС (50%), поради което въззивният съд е
обвързан от този фактически извод на първоинстанционния съд - арг. чл. 269, изр. 2 ГПК.
От показанията на свидетеля Е. Т., съсед на ищците, се установява, че между тях и
загиналите при настъпване на процесното ПТП деца е била изградена изключително силна
връзка на взаимност, обич и доверие. Изяснява, че при тях е традиция най-малкото дете (в
конкретния случай починалият А. Т. А.) да остава да живее при своите родители („Големите
се женят и напускат домовете си и отиват в други жилища, а най-малкият остава при тях.
Когато те остареят, най-малкият се грижи за тях - със смъртта му тяхната надежда се
изпари”). Свидетелства, че скръбта при ищците е толкова силна, че те загубили интерес към
живота - „Затвориха се в себе си, вече не се събират на пътя на селото, където се правят
седенки. Ни ходят никъде, вече с никого не се събират и не разговарят и главите им са
някъде отнесени”. Лили непрестанно плачела от мъка по загиналите деца, а Т. бил замислен,
вглъбен в себе си. Изяснява се, че ищците имат още две деца, едно от които - синът им,
живее в момента в техния дом („Те го върнаха, за да компенсира загубата на починалите...
Играят си с внуците, но погледът им е мътен, няма усмивка на лицето им”).
Съдът, след преценка на дадените свидетелски показания по реда на чл. 172 ГПК,
намира, че с оглед всички други данни по делото те съдържат релевантна информация за
разрешаване на правния спор, житейски логични са и възпроизвеждат възприятията на лице,
което не е заинтересовано от разрешаването на настоящия правен спор.
При определяне размера на заместващото обезщетение при причинена смърт на
близък – в конкретния случай на малолетен син, е необходимо да се отчете начинът на
извършването на противоправното деяние, претърпените от ищците психически страдания
от загубата на близкия родственик, неговата възраст, социално-икономическите условия в
страната към момента на настъпване на застрахователното събитие – 2016 г., както и
нормативно определеният лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди,
виновно причинени от застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност” – до 10
млн. лв. независимо от броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ, в релевантната
редакция на тази правна норма).
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС №
4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. При
определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид обстоятелството, че
загубата на близък родственик (на 10 навършени години), към когото неговите родители са
били силно привързани, ще ги съпътства през целия им живот. Впоследствие те ще бъдат
лишени както от емоционалния контакт, така и от неговата морална подкрепа.
Следователно, болките и страданията, които ищците ще продължават да изпитва от загубата
3
на починалия им син, трябва да бъдат отчетени при определяне размера на дължимото
застрахователно обезщетение. Както бе изяснено от свидетелските показания, ищците и
техния син са изградили силна духовна връзка, като те са му били морална опора. Съобразно
наложилия се обичай именно починалото дете като най-малкото е следвало да остане в
семейния дом, когато неговите родители остареят, поради което рухналите надежди за
съвместно изживените щастливи мигове ще ги терзаят до края на дните им, макар и те да
намират частична утеха при общуването с останалите деца (синът им се е пренесъл в
тяхното жилище, за да бъдат потиснати част от негативните емоции) и внуци.
При така изяснените правнорелевантни факти въззивният съд приема, че
заместващото обезщетение на ищците за причинените от противоправното поведение на
делинквента неимуществени вреди, изразяващи се в психически болки и страдания от
загубата на техния непълнолетен син, е в размер на по 160000 лв. (за всеки един от тях).
Наистина, законодателят е определил висок нормативен максимум на застрахователното
обезщетение за причинените от застрахованото лице неимуществени вреди – до 10 млн. лв.
независимо от броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ, в релевантната редакция на
тази правна норма). Следователно, по този начин той е целял заместващото обезщетение да
отговаря на действително претъпените болки и страдания. Но заместващото обезщетение
представлява парично право, като неговата обезщетителна функция е насочена към
получаване на имуществени блага, чрез които да бъде морално удовлетворен пострадалият,
като емоционално да бъдат потиснати изживените неблагоприятни последици от
причинените му болки и страдания. В този смисъл съобразно обществено-икономическите
условия в страната към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие и
наложилите се морални норми в обществото, респ. съобразно съдебната практика
справедливият размер за заплащане на заместващо обезщетение при смъртта на дете, към
което родителят е изпитвал силна привързаност, е в размер на сумата от по 160000 лв. (за
всеки един от родителите).
Тъй като не се релевира довод за необоснованост по отношение на фактическия
извод на първоинстанционния съд, че ищците със своето противоправно поведение са
допринесли за настъпване на непоправимия вредоносен резултат в тъждествена степен с
делинквента, така определеното заместващо обезщетение трябва да бъде намалено
наполовина, т.е. по 80000 лв. (160000 лв. / 2). Но тъй като застрахователното дружество е
заплатило извънсъдебно на ищците застрахователно обезщетение за причинените им
неимуществени вреди при настъпване на процесното застрахователно обезщетение (по
50000 лв. за всеки един от тях), остатъкът на предявените субективни материални права е в
размер на по 30000 лв. (80000 лв. - 50000 лв.) - за всеки един от тях.
При така приетите за установени правнорелевантни факти и изложените правни
доводи първоинстанционното решение трябва да бъде отменено в частта, в която
осъдителните искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на заместващо обезщетение са уважени над сумата от по 30000 лв. до присъдения
размер от по 50000 лв. (за всеки един от ищците), като въззивният съд отхвърли исковете в
4
тази част.
При този изход на спора, определението, обективирано в обжалваното решение, с
което ответникът е осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати в полза на ищците
сторените в първоинстанционното производство съдебни разноски – над сумата от 2655 лв.
до присъдения размер от 4425 лв., както и в частта, в която на основание чл. 38, ал. 2 ЗА в
полза на адв. Я. Я. от САК е определено адвокатско възнаграждение за осъщественото
безплатно процесуално представителство пред СГС над сумата от 2436 лв. до присъдения
размер от 4060 лв., трябва да бъде отменено.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК и по чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на ответника следва да
бъдат присъдени съдебни разноски, сторени в първоинстанционното производство - общо в
размер на сумата от 150 лв., представляваща сборът от заплатеното възнаграждение за
изготвяне и изслушване на САТЕ и дължимото юрисконсултско възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство пред СГС.
Тъй като въззивната жалба е уважена частично, в полза на въззивника-ответник
трябва на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК да се присъди сумата от 940 лв.,
представляваща сборът от заплатената държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство пред САС. На основание чл. 38, ал. 2 ЗА (с
оглед на отхвърлената част от въззивната жалба) в полза на адв. Я. Я. от САК трябва да бъде
присъдена сумата от 2436 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъщественото
безплатно процесуално представителство пред САС.
Мотивиран от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1934/11.03.2020 г., постановено по гр. д. № 10471/2018 г. по
описа на Софийски градски съд, ГО, I-19 състав, в частта, в която са уважени предявените
от Т. А. Н. и Л. К. И. срещу ЗК „ЛЕВ ИНС” АД искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ,
във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД над сумата от по 30000 лв. (за всеки един от тях) до размера от по
50000 лв. (за всеки един от тях), представляваща застрахователно обезщетение за причинени
неимуществени вреди от настъпило на 26.09.2016 г. застрахователно събитие по договор за
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, ведно със законната лихва от
01.11.2017 г. до окончателното им заплащане; в частта, в която на основание чл. 78, ал. 1
ГПК ЗК „ЛЕВ ИНС” АД е осъдено да заплати на Т. А. Н. и Л. К. И. съдебни разноски в
първоинстанционното производство над сумата от 2655 лв. до присъдения размер от 4425
лв., както и в частта, в която ЗК „ЛЕВ ИНС” АД е осъдено на основание чл. 38, ал. 2 ЗА да
заплати на адв. Я. Я. от САК адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно
процесуално представителство пред СГС над сумата от 2436 лв. до присъдения размер от
4060 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. А. Н., ЕГН ********** и Л. К. И., ЕГН **********,
5
двамата с адрес с. ***, община ***, ул. „***” № * срещу ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Черни връх” № 51Д искове
с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпило на
26.09.2016 г. застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност”
на автомобилистите над сумата от по 30000 лв. (за всеки един от тях) до присъдения размер
от по 50000 лв. (за всеки един от тях), ведно със законната лихва от 01.11.2017 г. до
окончателното й заплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решението в останалата част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Т. А. Н. и Л. К. И. да заплатят на ЗК „ЛЕВ
ИНС” АД сумата от 150 лв. – съдебни разноски в първоинстанционното производство, както
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 273 ГПК сумата 940 лв. –
съдебни разноски пред САС.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД да заплати на адв. Я. П.
Я. от САК, с адрес гр. ***, ул. „ ***” № *, ет. *, ап. * сумата от 2436 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство пред
САС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен
съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото Решение да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6