№ 7191
гр. София, 30.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Албена А.а
Членове:Нели С. Маринова
Анна Кофинова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Анна Кофинова Въззивно гражданско дело №
20241100505609 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 4772/18.03.2024 г. по гр.д. № 61576/2023 г. на Софийски
районен съд, 165-и състав, са отхвърлени предявените по реда на чл. 422 ГПК
от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, срещу О. Д. Г., ЕГН:
**********, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи сума от общо 3
381,06 /три хиляди триста осемдесет и един лева и шест стотинки/ лв.,
представляваща изискуемо задължение за доставена топлинна енергия за
обект в гр. София, ж.к. ****, аб. №299304, за отчетен период: 01.05.2019 г. -
30.04.2021 г., сума от 404,22 /четиристотин и четири лева и двадесет и две
стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава за периода: 15.09.2020 г.
- 27.05.2020 г., сума от 33,43 /тридесет и три лева и четиридесет и три
стотинки/ лв., представляваща сума за дялово разпределение за периода:
01.05.2019 г .- 30.04.2021 г. и сума от 6,47 /шест лева и четиридесет и седем
стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава за периода: 01.07.2019 г.
- 27.05.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № 32604/2022 г. по описа на СРС, 165-и състав.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу първоинстанционното решение е
постъпила въззивна жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД. В жалбата
са изложени доводи за неправилност на решението. Сочи се, че съдът
неправилно е основал решението си върху представеното от ответника
удостоверение за наследници, вместо върху това, представено от ищеца, като
1
не е изследвал на какво се дължи противоречието между тях. Поради това се
твърди, че съдът е достигнал до неправилен правен извод относно липсата на
качество на потребител на топлинна енергия по отношение на ответника,
респ. – наличието на облигационно отношение между страните. По тези
съображения е отправено искане за отмяна на първоинстанционното решение
и постановяване на ново, с което предявените искове да бъдат изцяло уважени.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна О. Д. Г. е подал
отговор на въззивната жалба, с който оспорва жалбата и моли за
потвърждаване на постановеното съдебно решение по подробно изложени
аргументи. Претендират се разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на
атакувания съдебен акт и становището на насрещната страна, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. По същество същото е
правилно и на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите
на първоинстанционния съд.
В изпълнение на задълженията си да обсъди всички доводи и твърдения
на страните и да изложи свои собствени мотиви по съществото на спора,
въззивният съд намира следното:
Предявени са искове по реда на чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК с правна
квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Първата предпоставка за уважаване на иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с
чл. 149 ЗЕ е съществуването на валидно облигационно правоотношение
между страните с предмет продажба и доставка на топлинна енергия,
установяването на която е в тежест на ищеца.
Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР на основание чл. 150 ЗЕ.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в наредбата по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.
В исковата молба ищецът твърди, че ответникът е собственик на
процесния имот, поради което на това основание между страните е
възникнало облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че М.
2
О.ов Г. и Д.О. Г.а са придобили правото на собственост при равни квоти от по
½ ид.ч. върху недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „**** въз основа
на договор за покупко-продажба от 14.02.2000 г. (нотариален акт № 108, том I,
рег. № 1009, н.д. № 96/2001 г. по описа на нотариус Й.Л.). От удостоверение с
изх. № 68-00-691/7/03.06.2014 г., издадено от ГИС София, се установява, че
старият адрес на посочения топлоснабден имот - ж.к. „Овча купел“, бл. 3А-Д,
съответства на настоящия адрес: ж.к. „Овча купел“, бл. 3 с входове А, Б, В, Г и
Д.
По делото има представени две удостоверения за наследници на Д.О.
Г.а, която е починала на 25.02.2008 г. Съгласно удостоверение за наследници с
изх.№ РОК20-УФ01-451/1/ от 26.11.2020 г., издадено от Столична община-
район „Овча купел“ и представено от ищеца с исковата молба, Д.О. Г.а е
оставила след смъртта си единствен наследник по закон своя баща – ответника
О. Д. Г., доколкото майка й С.С.А.-Г.а е починала на 07.01.2012 г. Съгласно
удостоверение за наследници № 000206 от 27.04.2010 г. и удостоверение за
родствени връзки № 000533 от 27.04.2010 г., издадени от Столична община-
район „Овча купел“ и представени от ответника с молба с вх. №
28701/30.01.2024 г., Д.О. Г.а има син – А.К.Д., който е оставила като единствен
свой наследник по закон след смъртта си.
Установяването на твърдяното наследствено правоприемство, настъпило
между Д. Г.а и О. Г., е в доказателствена тежест на ищеца, както правилно е
посочил районният съд. Представените от ответника документи,
обосноваващи релевираното от него възражение за липса на наследствено
правоприемство, не са били оспорени от ищеца и съответно са били надлежно
приобщени като писмени доказателства в производството. В този смисъл по
делото са налични доказателства с взаимно противоречащо си съдържание,
което препятства формирането на еднозначен извод за фактите по наведените
от ищеца твърдения. Тъй като ищецът не е ангажирал други доказателства, с
които по несъмнен начин да установи, че ответникът е собственик на
процесния имот, респ. че притежава качеството потребител на топлинна
енергия, същият следва да понесе неблагоприятните последици от тежестта на
доказване, като въззивният съд също като първоинстанционния съд намира, че
посочените обстоятелства остават недоказани по делото.
Ето защо остава недоказано твърдението на ищеца, че между него и О. Г.
съществува облигационно правоотношение с предмет продажба на топлинна
енергия за битови нужди за процесния имот и за процесния период.
При отсъствието на валидно договорно правоотношение между
страните е безпредметно да се обсъждат останалите предпоставки за
основателност на предявените искове.
Неоснователността на главните искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл.
149 ЗЕ за установяване на дължимост на сумата за доставяна, но незаплатена
топлинна енергия за процесния имот и за процесния период, както и по чл. 79,
ал. 1 ЗЗД за установяване на дължимост на сумата за предоставена услуга
дялово разпределение, обуславят и неоснователност на акцесорните искове за
мораторна лихва върху двете главници.
3
С оглед гореизложеното и доколкото изводите на въззивния съд напълно
съвпадат с тези на първоинстанционния съд, решението на Софийския
районен съд като правилно следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 3
ГПК има само въззиваемата страна. Въззиваемата страна е ангажирала
адвокат за осъществяване на процесуално представителство пред настоящата
инстанция, като съгласно представения по делото договор за правна помощ и
съдействие от 20.11.2024 г. е уговорено адвокатско възнаграждение в размер
на 1240 лева, което е било заплатено в брой при подписване на договора и
следва да бъде присъдено в полза на въззиваемата страна.
По аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решението не подлежи на
касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-Г
въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4772/18.03.2024 г. по гр.д. № 61576/2023
г. на Софийски районен съд, 165-и състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, да заплати на О. Д. Г., ЕГН **********, сумата от 1240 лева –
разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
Решението е постановено при участието в процеса на „ТЕХЕМ
СЪРВИСИС“ ЕООД, ЕИК *********, в качеството му на трето лице помагач
на страната на въззивника - ищец "Топлофикация София " ЕАД, ЕИК
*********.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4