Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Драгостинов | |
за да се произнесе, съобрази: Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С решение от ... година, постановено по гр. дело № .... по описа на Г. районен съд за ... година, уволнението на Ц. Й. Р. по заповед № ..... от ..... година на директора на П. т. г. „В. Л.”, гр. Г.О. е признато за незаконно и отменено. Ц. Р. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „с. у.”. Присъдено му е обезщетение за времето, през което е останал без работа като последица от незаконното уволнение, в размер на 2 211,82 лв., законна лихва върху вземането и разноски. За разликата от присъдената сума до пълния претендиран размер от 3 600 лв. искът е отхвърлен като неоснователен. В тежест на ответника е присъдена дължимата по уважените искове държавна такса. Решението е обжалвано от П. т. г. „В. Л.”, гр. Г.О. в частта относно уважените претенции с доводи за неправилна преценка на доказателствата и противоречие с материалния закон. В хипотезата на процесното уволнение и предвид наличния брой длъжности, каквато ищецът е заемал, работодателят не е бил длъжен да извършва подбор по чл. 329 от КТ. Ищецът е отказал да бъде назначен на длъжност със занижен хорариум. Неправилни били съжденията на първостепенния съд относно начина, по който синдикалната организация, в която членува служителят, трябва да даде становище за уволнението му, според клаузите на колективния трудов договор. Достатъчно било становището на ръководителя на синдиката в качеството му на законен представител на професионалната организация. Част от присъденото обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ касаело бъдеще, след приключване на устните състезания в първата инстанция, време. На това основание не се дължало. Ответникът по жалбата - Ц. Й. Р. – е изложил доводи за безпорочност на решението в атакуваната част. Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл. 271 от ГПК, приема: Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1,2 и 3 от Кодекса на труда. Ищцовата страна - Ц. Й. Р. - излага в исковата си молба, че до .... година в ответната гимназия изпълнявал длъжността „с. у. по б. е. и и. ”. Със заповед от .... година бил уволнен на основание намаляване обема на работата в училището. С доводи за неправомерност на уволнението – нарушена била предвидената в колективния трудов договор защита, изискваща становище на синдикална организация, заповедта за уволнение не била мотивирана, не било налично соченото в нея прекратително основание, уволнен бил преди да е влязло в сила новото утвърдено щатно разписание, не е извършен подбор преди уволнението – по реда на настоящото производство претендира признаването му за незаконно, отмяна, възстановяване на заеманата преди това длъжност, присъждане на обезщетение за принудителна безработица, законна лихва и разноски. Ответната страна – П. т. г. „В. Л.”, гр. Г.О. - оспорва исковете с възражения, свеждащи се до това, че до синдикалната организация е направено искане за съкращаване на учители ведно с критерии, по които съкращаването следва да бъде извършено. Председателят на синдиката дал съгласие в искания смисъл. Заповедта за уволнение била мотивирана. Налично било намаляването на обема на работата в гимназията. Броят на часовете по български език и литература бил намалял в съпоставка с предходната учебна година. Ищецът отказал нов трудов договор с редуцирани часове. Подборът по чл. 329 от КТ бил право на работодателя, а не е задължение. В съпоставка с останалите на работа учители ищецът има по-ниска квалификация. Назначената за определяне на допълнително трудово възнаграждение комисия определила за ищеца най-ниска оценка. Това сочело ниско ниво на изпълнение на възложените му трудови функции. Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено следното: Не се спори, установява се от обясненията на страните, че до посочената в исковата молба дата на издаване на заповедта за уволнение страните са били във възникнало от договор трудово правоотношение, по силата на което в ответната гимназия ищецът е изпълнявал длъжността „с. у. по б. е. и и.”. Считано от .... година е уволнен на основание намаляване обема на работата - заповед № ..... от ..... година на директора на П. т. г. „В. Л.”, гр. Г.О.. Няма спор по въпроса, че ищецът членува в синдикалната организация на КТ „П.”. Според колеÛтивния трудов договор – чл. 10.5, синдикатите дават становище при уволнение на негови членове при съкращаване в щата и намаляване обема на работа. С писмо на Председателя на КТ „П.” и този на КНСБ е дадено съгласие за възнамеряваните съкращения, с предложените критерии за оценка и с поименно предложените за уволнение учители – писмо № .... от ....година. Няма спор, видно е от становището на ответната страна, че след уволнението на ищеца на заеманата от него длъжност са назначени двама други учители на по половин хорариум. Липсват доказателства да е извършен подбор по чл. 329 от КТ. Към момента на приключване на устните състезания в настоящата инстанция ищецът е работил за месец февруари, ..... година в ОУ „И. В.”, гр. Г.О. с месечно възнаграждение от 540 лв. Изложената фактическа обстановка налага извод за доказаност и основателност на исковете, касаещи уволнението на ищеца и за частична основателност на иска по чл. 225, ал. 1 от КТ. Постановява решение в посочения смисъл, водим от следните съображения: По иска за незаконност на уволнението с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, предложение първо от КТ: В разрез с приложените по делото доказателства е ищцовата теза за намаляване обема на работата по смисъла на чл. 328, ал.1,т. 3 от КТ. Фактически намалелия обем от възможни учебни часове, заради липса на достатъчно ученици за новата учебна година не винаги равни на посоченото прекратително основание. Меродавно за това е и броят на длъжностите по щат, налични към посочения момент. По отношение на тази проблематика от значение е обстоятелството, че намаляването на броя възможни учебни часове не засяга пълния хорариум за една учителска длъжност по предметите български език и литература. Към ..... година на работа, заемайки процесната длъжност, е бил само ищецът. За останалите му колеги е настъпило прекратяване на трудовото им правоотношение с ответника, заради срочния характер на трудовите им договори. Затова по отношение на ищеца не е възникнало основанието по чл. 328, ал.1 т. 3 от КТ – ако би останал на работа, той би работил с пълен хорариум – факт, признат от ответника с доводите му, че за новата учебна година са назначени двама учители на по половин хорариум. Двете половини на този хорариум запълват обема на работа за единствената заета от ищеца длъжност. Вън от това, липсата на становище от страна на синдикатите за уволнението на ищеца опорочават прекратяването на трудовото правоотношение до незаконност по смисъла на чл. 344, ал.1, т.1, предложение първо от КТ. Видно от приложените доказателства, становище от синдикатите е искано само и единствено за съкращаване на щатното разписание. Не и за уволнение на синдикални членове, поради намаляване обема на работа. С това защитата по чл. 10,5 от колективния трудов договор е нарушена. На трето место, липсата на доказателства за извършен подбор по чл. 329 от КТ налага извода за незаконност на уволнението на собствено основание. В хипотезата на чл. 328, ал.1, т. 3 от КТ той винаги е задължителен. Провеждането му е условие за правомерност на уволнението, дори да би довел до резултат именно ищецът да бъде уволнен. Доводите на ответната страна са неоснователни. Те не държат сметка за изложените по-горе връзки между установените по делото факти и разпорежданията на цитираните вече чл. 328, ал.1, т. 3 и чл. 329 от КТ, както и тези на чл. 10,5 от колективния трудов договор. Затова съдът самостоятелни съображения по неоснователността им не излага. По иска за отмяна на уволнението – чл. 344, ал.1,т.1, предложение второ от КТ: Неправомерността на уволнението влече отмяната му. Друг правопораждащ юридически факт, освен незаконността на уволнението, за разглежданото право законът не е предвидил. Искът е доказан и основателен. По иска за възстановяване на заеманата длъжност – чл. 344, ал.2 от КТ: След като уволнението е незаконно, следва да бъде ищеца възстановен на заеманата длъжност. Казаното за предходната претенция важи и за разглежданата. По иска за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ: Искът е доказан по основание и е основателен до размер на сумата от 1 671,82 лв. На петия месец от визирания в чл. 225, ал.1 от КТ срок – февруари, ...... година, ищецът е работил по трудово правоотношение, и присъденото обезщетение следва да бъде намалено с получената една заплата за посочения месец. Така искът е доказан и основателен до размер на посочената сума, а за разликата до пълния присъден с първостепенното решение размер, следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Доводите на ответната страна-жалбоподател, че е присъдено обезщетение за бъдеще време са неоснователни към момента на приключване на устните състезания по делото законният шестмесечен срок е изтекъл – чл. 235, ал. 3 от ГПК. С оглед изхода на спора и правилата на чл. 78, ал.1 от ГПК всяка от страните има право на разноски, съразмерно на уважената, респективно на отхвърлената част от исковете. При общо доказани разходи за второинстанционното производство от 500 лв., ищецът има право на 400 лв., а от направените 74,43 лв. разноски на ответника-жалбоподател следва да бъдат присъдени 50 лв. По изложените съображения съдът Р Е Ш И: Отменя, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от .... година, постановено по гр. дело № .... по описа на Горнооряховски районен съд за .... година в частта над присъдените 1 671,82 лв., обезщетение за принудителна безработица по чл. 225, ал.1 от КТ, до присъдените с първостепенното решение 2 211,82 лв., вместо което постановява: Отхвърля иска наЦ. Й. Р. от село М., община Л., ул. „Х. Б.” № ..., ЕГН: * противПрофесионална техническа гимназия „В. Л.”, гр. Г.О. по чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда за разликата от присъдените 1 671,82 лв., обезщетение за принудителна безработица по чл. 225, ал.1 от КТ, до присъдените с първостепенното решение 2 211,82 лв., като неоснователен. Потвърждава решението в останалата обжалвана част. Осъжда П. т. г. „В. Л.”, гр. Г.О. да заплати на Ц. Й. Р. от село М., община Л., ул. „Х. Б.” №..., ЕГН: * сумата от 400/четиристотин лева/ лв., разноски по второинстанционното дело, на основание чл. 78 , ал. 1 от ГПК. ОсъждаЦ. Й. Р. от село М., община Л., ул. „Х. Б.” № 8, ЕГН: * да заплати на Професионална техническа гимназия „В. Л.”, гр. Г.О. сумата от 50/петдесет лева/ лв., разноски по второинстанционното дело, на основание чл. 78 , ал. 3 от ГПК. Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните. Председател: Членове: |