РЕШЕНИЕ
№ 2716
гр. София, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА Гражданско дело
№ 20211110145770 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от „Т. С.“ ЕАД срещу
ЦВ. В. ШПР., както следва:
иск с правно основание чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за заплащане на сумата
676.92 лева за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 10,
находящ се в ....., за периода 01.05.2018г. – 30.04.2020г., както и на сумата 34.93 лева –
главница за осъществено дялово разпределение за същия период, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 04.08.2021г., до окончателното
плащане;
иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за
заплащане на сумата 80.54 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2018г. – 07.05.2021г., както и на сумата 6.11 лева – лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода 01.07.2018г. –
07.05.2021г.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за описания имот,
поради което е задължен да заплати стойността й, но не е сторил това. Претендира разноски.
Ответницата признава исковата претенция и представя доказателства за плащане на
търсените вземания в цялост.
Конституираното на страната на ищеца трето лице-помагач „Т. С.“ ЕООД не взема
становище по делото.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна
1
страна следното:
Видно от представения протокол от проведено на 22.02.2002г. Общо събрание на
етажните собственици на обекти в сградата, в която се намира процесният имот,
собствениците са взели решение да бъде сключен договор с „Т. С.“ ЕООД за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Представен е и сключеният въз основа
на решението договор от 25.09.2002г., който обвързва страните относно начина на
разпределение на доставената в обектите на етажната собственост топлоенергия, условията
на заплащане на услугата и настъпване на изискуемост на вземането за извършено
разпределение.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия
в сграда- етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на сграда- етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, като
според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда- етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. По делото е
представен Договор от 03.06.2020г. между „Т. С.” ЕАД и „Т. С.“ ЕООД относно
обстоятелството, че ищецът и третото лице-помагач са валидно обвързани по облигационно
правоотношение, касаещо редовно и точно отчитане на доставената от топлопреносното
предприятие енергия в обектите на етажната собственост. Договорът е пореден такъв, който
урежда отношенията с ищеца, като на съда му е служебно известно, че такъв е същестувал и
за процесния период. Обстоятелството, че за отоплителните сезони 2018г. – 2019г. и 2019г. –
2020г. отчета на уредите и дяловото разпределение е осъществявано от третото лице
помагач не се спори.
Предвид изложеното, съдът намери за доказано, че имотът е топлоснабден.
Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост
или вещно право на ползване.
Видно от представения по делото нотариален акт № ..... от 27.05.1994г. на I нотариус
при СРС процесното жилище е било дарено на ответницата от нейната баба Ц. Г. П., която с
акта е запазила за себе си пожизнено и безвъзмездно право на ползване по отношение на
дарения имот. Видно от справка от НБДН дарителката е починала на 05.06.2015г., с което
учреденото право на ползване за нея, като лично право, се е погасило. От приложено
удостоверение се установява неоспорения факт, че поради промяна в номерацията на
обектите партидата първоначално е била открита за обект – ап.11 в същата жилищна сграда,
2
който обект е идентичен със сега съществуващия по актуална номерация ап.10. Предвид
изложеното, ответницата се явява собственик на топлоснобденото жилище за процесния
период, поради което и при така установеното погасяване на правото на ползване на трето за
спора лице, Ц.Ш. се явява страна по облигационното правоотношение с „Т. С.“ ЕАД по
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни
Общи условия за продажба, одобрени с Решение на КЕВР (чл. 150, ал.1 от ЗЕ).
Между страните не е спорно нито основанието, нито размера на вземането. С
отговора на исковата молба ответницата е заявила, че е заплатила в хода на производството
търсените от нея вземания. С изрично изявление, направено от процесуалния представител
на топлопреносното предприятие, ищецът е признал извършеното плащане, като заявява, че
с него са заплатени заявените суми по пера и законната лихва върху тях от подаването на
исковата молба в съда до плащането, вкл. разноските за държавна такса по делото. С оглед
на признанието на неизгоден за ищеца факт, който следва да се съобрази от съда като
настъпил, исковата претенция подлежи на отхвърляне.
Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия на „Т. С.“ ЕАД за продажба на топлинна
енергия за битови нужди потребителят е длъжен да заплати стойността на фактурираното
количество топлоенергия, потребена за обекта, в 45-дневен срок, считано от изтичане на
периода, за който се отнася потреблението, т.е. от края на съответния месец, тъй като
плащането на този консуматив е на месечна база. Така определения с ОУ падеж кани
потребителя да плати в указания срок, с изтичането на който последният изпада в забава. В
този смисъл, Ц.Ш. е изпаднала в забава по отношение на задължението си за срочно
погасяване на консумативните разноски за собственото си жилище за потребена
топлоенергия преди подаване на исковата молба в съда, т.е. именно просрочието е дало
основание на ищеца да образува настоящото производство. Ето защо, съдът намира, че
ответникът следва да заплати на ищеца сторените от него разноски по водене на делото,
които са в размер на 200.00 лева – 100.00 лева държавна такса, за която ищецът призна, че
му е била заплатена, и 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение, дължимо на основание
чл.78, ал.8 вр.ал.1 ГПК и определено по Наредбата за заплащане на правната помощ в
минимален размер (чл.25 от Наредбата). По делото няма представени доказателства, че този
разход частично е заплатен, въпреки направеното в хода по същество твърдение от
процесуалния представител на ответника. От една страна, такъв разход не е възникнал до
постановяването на съдебното решение. От друга, ако такъв разход е авансиран, то сумата
следва да се приспадне от евентуално заявена от ищеца претенция за принудителното й
събиране.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско
-ти
отделение, 55 състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК .. срещу ЦВ. В. ШПР., ЕГН
3
**********, с адрес: .... искове чл.150 от ЗЕ за заплащане на сумите 676.92 лева за доставена
топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 10, находящ се в ....., за периода
01.05.2018г. – 30.04.2020г., и 34.93 лева – главница за осъществено дялово разпределение за
същия период, ведно със законната лихва от 04.08.2021г. до окончателното плащане, както и
по чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумите 80.54 лева – лихва за забава върху главницата
за топлинна енергия за периода 15.09.2018г. – 07.05.2021г. и 6.11 лева – лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода 01.07.2018г. – 07.05.2021г., като
погасени чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.8 вр. ал.1 ГПК, ЦВ. В. ШПР., ЕГН **********, с
адрес: .....да заплати на „Т. С.“ ЕАД, сумата 100.00 лева – разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Т. С.“ ЕООД, като трето лице-
помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4