Определение по дело №453/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК.

Производството е образувано по предявен иск от „. И ЕФ Д. Б. /предишно наименование „Б. П. Б.”/,със седалище и адрес на управление - гр. С., Община С., район С., бул. "Ц. О." №, с ЕИК ......, представляван от П. Н. Д. и А. В. Я. - членове на Съвета на директорите и изпълнителни директори, чрез пълномощника им адвокат М. И. И., на съдебен адрес: гр.Г. Д., ул.“Ал.С.” №, срещу Х. К. Ж., ЕГН *, от гр.Г. Д., ул."Д."№, общ.Г. Д., обл.Б., лично и в качеството на собственик и представляващ заличеният "Х. Ж." с ЕИК *********, Т. К. Ж., ЕГН *, от град Г. Д., ул."П. М." №, общ.Г. Д., обл.Б., И. В. В., ЕГН *, от гр.Г. Д., ул."П. С." №, общ.Г. Д., обл.Б., А. Н. А., ЕГН *, от гр.Г. Д., ул."П. М." №, общ.Г. Д., обл.Б. и "Н. З.", със седалище и адрес на управление гр.Г. Д., ул."Х. К." № общ.Г. Д., обл.Б., представляван от Н. П. З., ЕГН *, от гр.Г. Д., област Б..

Искането се основава на сключен Договор за банков кредит № 272/27.11.2007г., за сумата от 50 000лв., сключен между „. И ЕФ Д. Б. и “Х. Ж.”, който е бил придружен от Договор за поръчителство от лицата – Т. К. Ж., И. В. В. и А. Николов А., като посочените лица са се задължили да отговарят солидарно с длъжника за неизпълнение на задълженията по изплащането на вноските във връзка със сключения договор за кредит. Навеждат се доводи, подкрепени с писмени доказателства, че на 14.05.2009г. собственикът на “Х. Ж.” – Х. К. Ж., е продал притежаването от него търговско предприятие на “Н. З.” – град Г. Д., която е привлечена по делото като ответник, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 15 от ТЗ, при прехвърлянето на собствеността на търговското предприятие, ако няма друго споразумение с кредиторите, отчуждителят отговоря за задълженията на продаденото предприятие, солидарно с правоприемника, до размера на получените права.

Твърденията на ищцовото дружество са, че нито прехвърлителят на предприятието, нито неговият приобритател обслужват сключения договор за банков кредит, поради което банката е предприела действия за обявяване на договора за банков кредит за предсрочно изискуем, като е депозирала заявление по реда на чл. 417 от ГПК на 30.09.2009г., като към този момент натрупаните неизплатени суми по договора възлизат на главница в размер на 43 351.82лв., а сумата като лихва – 2 734.83лв.

Въз основа на искането е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение на основание документ № 1217/02.10.2009г. и въз основа на нея изпълнителен лист, по частно гражданско дело № 873/2009г. по описа на РС Г. Д. срещу ответниците по настоящото дело. След депозирано възражение са били налице основанията и за предявяването на настоящия иск с правно основание чл. 422 от ГПК.

Ищецът по делото - „. И ЕФ Д. Б. , чрез процесуалният представител – адв. М. И., моли съда да постанови съдебен акт, с който да признае за установено, че е налице валидно и изискуемо вземане към датата – 30.09.2009г., в полза на „. И ЕФ Д. Б. , срещу Х. К. Ж., ЕГН *, от гр.Г. Д., ул."Д."№, общ.Г. Д., обл.Б., лично и в качеството на собственик и представляващ заличеният "Х. Ж." с ЕИК ......., Т. К. Ж., ЕГН *, от град Г. Д., ул."П. М." №, общ.Г. Д., обл.Б., И. В. В., ЕГН *, от гр.Г. Д., ул."П. С." №, общ.Г. Д., обл.Б., А. Н. А., ЕГН *, от гр.Г. Д., ул."П. М." №, общ.Г. Д., обл.Б. и "Н. З.", със седалище и адрес на управление гр.Г. Д., ул."Х. К." №, общ.Г. Д., обл.Б., представляван от Н. П. З., ЕГН *, от гр.Г. Д., област Б., за сумата – 48 083.65лв., от която сума главница в размер на 45 351.82лв. и лихва върху тази главница, в размер на 2 731.83лв., представляващи задължения по сключен Договор за банков кредит – продукт “Бизнес оборудване ГФМК” № 272 от 27.11.2007г., ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата на подаване на заявление по реда на чл. 417 от ГПК – 30.09.2009г. до окончателното издължаване на сумите по него, както и за присъдените разноски в размер на 1 466.67лв., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 1217/02.10.2009г. и издаден Изпълнителен лист, по частно гражданско дело № 873/2009г. по описа на РС Г. Д., както и да осъди ответниците да заплатят сторените съдебни и деловодни разноски по образуваното гражданско дело.

В писмено становище по делото, адвокат И., пълномощник на „. И ЕФ Д. Б. по делото, моли съда да уважи предявените искове като допустими и основателни. Твърди че са налице обективните предпоставки за уважаването на предявения специален установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК – кредитополучателят длъжник по договор за банков кредит е преустановил плащането на погасителните вноски след 16.04.2009г., като банката е изчакала определен период от време, след което е предприела действия по обявяване на кредита за предсрочно изискуем, като за това си действие тя не е била задължена да уведомява длъжниците и техните поръчители, тъй като те са поели задължения по договора и са знаели, че при неизпълнение на задълженията по него от длъжника, банката кредитодател може да предприеме действия за събирането на остатъка от дълга чрез насочване на принудително изпълнение. Навеждат се доводи, че съобразно нормата на чл. 15 ал. 3 от ТЗ, отговорни за дълга са както едноличният търговец прехвърлител, така и едноличния търговец приобритател по сключения договор за продажба на търговско предприятие. Процесуалният пълномощник на ищцовото дружество също така твърди, че поръчителите не могат да бъдат освободени от отговорност, поради това че не са били уведомени за продажбата на търговското предприятие и замяната на длъжника по договора за банков кредит, който гарантират, тъй като задълженията на поръчителите произтичат от самия договор за банков кредит, след като договора за поръчителство е станал неразделна част от него и заместването на длъжника с друг длъжник не освобождава поръчителите от задълженията им солидарно с новия длъжник. Акцентира се в писмената защита по делото, че от материалите по делото се установява, че И. В., Т. Ж. и Х. Ж., не са депозирали възражение срещу издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, като заповедта за изпълнение е влязла в законна сила спрямо тях, като те са длъжници по образуваното ИД № 512/2009г. по описа на ЧСИ Георги Цеклеов и спрямо тях е насочено принудително изпълнение. Навеждат се доводи, че заплащането на главницата по договора за банков кредит от Гаранционния фонд за микрокредитиране, не освобождава длъжниците и техните поръчители от отговорността за изпълнение, тъй като Гаранционния фонд не е трето лице по договора, а участник в самия договор, а по делото са представени убедителни доказателства, че Банката, дори и в нейна полза да е получила заплащане на сумата от гаранта по договора, следва да продължи и да извърши започнатите от нея действия за събиране на неизплатената сума по сключения договор за банков кредит, както от свое име така и от името на ГФМК, който представлява.

Адвокат Р. като пълномощник на ответника – Х. К. Ж., моли съда да отхвърли предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК като недоказан и неоснователен, още повече че след заплащането на главницата от трето лице по договора, за същият вече липсва и правен интерес. Възразява се, че иска е неоснователен, тъй като липсват доказателства че преди да депозира заявление за издаване на заповед по реда на чл. 417 от ГПК и преди да заведе настоящия специален установителен иск, банката е следвало да обяви кредита за неизплатената му от длъжниците и поръчителите част за предсрочно изискуем, като това нейно действие е следвало по надлежен ред да бъде съобщено на солидарните длъжници по договора за банков кредит, а това няма данни да е сторено, поради което иска е преждевременно предявен.

С Определение № 1414/10.08.2011г. от закрито съдебно заседание, съдът с оглед на служебното си задължение да следи за надлежната активна и пасивна легитимация по делото, е прекратил производството по отношение на ответниците – Т. К. Ж., А. Николов А. и “Н. З.” – град Г. Д., поради недопустимост на предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 ал. 1 от ГПК, като ги е заличил от списъка на ответниците. Съображенията на съдът са били, че липсва правен инетерес за банката ищец от предявения иск срещу тези ответници, след като същите не са депозирали писмено възражение срещу издадената Заповед № 1217/02.10.2009г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 от ГПК, в срока по чл. 414 ал.1 от ГПК. За да прекрати производството спрямо ответника – Т. Х. Ж., съдът е изходил от липсата по делото на сигурни доказателства, че такова възражение е надлежно депозирано в срока по чл. 414 ал.1 от ГПК, като доказването на това обстоятелство е било в процесуална тежест на ищеца по делото.

Срещу прекратителното определение на ОС Б., с което производството по делото е било прекратено спрямо част от първоначалните ответници по делото, е депозирана частна жалба от Т. К. Ж., който възразява че съдът не е следвало да се позовава на несигурни данни, а да изясни дали този ответник е депозирал надлежно възражение срещу издадената по реда на чл. 417 от ГПК заповед за парично изпълнение, като в частната жалба се твърди че такова възражение е било депозирано от Т. К. Ж. в срока по чл. 414 ал.1 от ГПК.

С Определение № 2452/29.12.2011г. по въззивно частно гражданско дело № 3667/2011г. по описа на АС С., прекратяването на производството по делото по отношение на ответника Т. К. Ж. е било отменено, а делото върнато на ОС Б. за произнасяне по съществото на предявените искове, както и със задължителни указания съдът да установи дали Т. К. Ж. е депозирал възражение срещу издадената заповед за парично изпълнение в срока по чл. 414 ал.1 от ГПК.

В изпълнение на дадените указания съдът е задължил ЧСИ Г. Ц. да представи доказателства Поканата за доброволното изпълнение, ведно с издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, кога е била връчена на Т. К. Ж..

Представени са и приети като писмени доказателства от съда писмо от ЧСИ Г. Ц., с изх. № 2656/07.03.2012г., от което се установява че връчването на поканата за доброволно изпълнение и препис от заповадта за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 от ГПК е извършено на 01.02.2010г. и извадка от входящия дневник на РС Г. Д., от която е видно че възражението от Т. К. Ж. по ч.гр.д. № 873/2009г. по описа на съда, е депозирано на регистратурата на съда на 12.02.2010г. в 10.50 часа.

В хода на устните състезания при повторното разглеждане на делото, адвокат Р. като пълномощник на Т. К. Ж. по делото, поддържа съображенията си изложени преди постановяването на първото решение. Навеждат се доводи, че за ищеца не е налице правен интерес от воденето на иск с правно основание чл. 422 от ГПК, тъй като се установява че трето лице – Фонд за микрокредитиране на банката е изплатило дълга изцяло и същият е погасен, като за банката не съществуват основания да го иска отново от длъжника и неговите поръчители. Моли съда да отхвърли предявения иск с срещу Т. К. Ж. като недоказан и неоснователен. Наред със становището че Т. Ж. е надлежен ответник по предявения иск, се акцентира че той е привлечен като поръчител на дълга въз основа на договор за поръчителство, подписан на 27.11.2007г., като не следва да отговаря по предявения иск, тъй като не е длъжник а поръчител по сключения договор за банков кредит, тъй като кредитополучателят “Х. К. Ж.” е прехвърлил предприятието си като съвкупност от права и задължения и го е продал на “Н. З.”, за което поръчителя Т. Ж. не е бил своевременно уведомен. Договорът за поръчителство се сключва с оглед на личността на лицето в чиято полза е сключен, като промяната на кредитополучателя по сключения договор за банков кредит, освобождава поръчителя от отговорност. Възразява се, че са налице основания за да се счете от фактическа и правна страна, че поръчителите не са били уведомени за обявяването на кредита за предсрочно изискуем и в договора за поръчителство са налице клаузи според които, в този случай срещу тях не може да бъде предявяван иск с правно основание чл. 422 от ГПК.

След като съобрази становището на страните по делото и анализира събраните доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка, съдът счете за установени следните факти:

От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 27.11.2007г. в град Г. Д. е сключен Договор за банков кредит, продукт “Бизнес оборудване ГФМК” № 272, със страни: „. И ЕФ Д. Б. , като кредитодател и "Х. Ж." с ЕИК ....., представлявано от Х. К. Ж., в качеството на кредитополучател. Предмет на договора е кредит в размер на 50 000лв., които кредитополучателят е следвало да получи за закупуване на бизнес оборудване, както и за други разплащания, като е поел задължението да върне същия, заедно с дължимите лихви, в срок от 84 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка и условията на настоящия договор, за което кредитополучателя има 6 месечен гратисен период, през който не заплаща главница, а само лихви/чл. 1 и чл. 3 ал.2 от договора/. Погасителните вноски съобразно уговореното в договора, следва да се внасят до 21 число на месеца, следващ месеца на откриването на заемната сметка на длъжника. Договорът е сключен при годишна лихва, включваща действащия базов лихвен процент – малки фирми/БЛПМФ/за лева, обявен от банката намален в размер на 1.75 пункта, който към датата на подписването на договора е бил в размер на 9.75%. Уговорени са с договора и наказателни лихви – неустойка в размер на 10 пункта, в случай на просрочие на дължимите погасителни вноски по кредита, както и предсрочна изискуемост на кредита. Банката като кредитодател по договора си е запазила и правото в случай на повишаване на обявения от БНБ основен лихвен процент -над 3%, едностранно да увеличи приложимата годишна лихва по кредита, като е изрично уговорено промените да стават след 21 число на съответния месец след промяната му. При получаване на съобщение от МТСП, съдържащо уведомление, че кредитополучателят не е изпълни социалната цел на кредита – дължимата годишна лихва за предоставения кредит по договора, автоматично се увеличава с надбавка в размер на 8 %./чл. 5 ал.1 /.

На същата дата – 27.11.2007г. в град Г. Д., като обезпечение на вземането на банката по сключения договор за банков кредит и като неразделна част от него е подписан и Договор за поръчителство, като задължение към банката за поръчителство на отпуснатия кредит от 50 000лв., са поели - Т. К. Ж., ЕГН *, от град Г. Д., И. В. В., ЕГН *, от гр.Г. Д. и А. Н. А., ЕГН *, от същия град, които са се задължили да отговарят солидарно с кредитополучателя за цялото му задължение по договора за банков кредит до окончателното му и пълно погасяване, включително и когато банката обявява кредита за предсрочно и изцяло изискуем./чл. 4 и чл. 5 от договора за поръчителство/.

Видно от приетия като писмено доказателство Договор за прехвърляне на предприятие по реда на чл. 15 от ТЗ, на 14.05.2009г. Х. К. Ж. е продал притежаването от него предприятие на "Х. Ж.", заедно с фирмата като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, на "Н. З.", със седалище и адрес на управление гр.Г. Д., ул."Х. К." №, общ.Г. Д., обл.Б., представляван от Н. П. З., ЕГН *, от гр.Г. Д., област Б., като в чл. 1 ал.2 от договора изрично е посочено че предприятието се продава с всички активи и пасиви към 30.04.2009г., включително и задължението за погасяване на кредита към „. И ЕФ Д. Б. , съобразно уговорените в договора за кредит условия. Извършената продажба на търговското предприятие е вписана надлежно в ТР към АВ при Министерството на правосъдието, на 12.06.2009г.

"Х. Ж." в последствие е заличен, като това обстоятелство също надлежно е отразено в ТР към АВ към МП.

По делото е допусната и назначена по искане на ищеца съдебно икономическа експертиза, която съдът е изслушал и възприел изцяло като пълна и компетентно изготвена, като от писменото заключение на експерта Й.- Х. се установява, че кредитополучателят - "Х. Ж." е усвоил отпуснатия му кредит на два транша – на 11.12.2007г. – 25 000лв. и на 26.02.2008г. – още 25 000лв., които са преведени на откритата му заемна сметка. От 21.12.2007г. едноличният търговец е започнал да плаща задълженията си във връзка с погасителните вноски по кредита/суми по главницата не е внасял през 6 месечния гратисен период/, като е преустановил плащанията по главницата след 16.04.2009г. според експертното заключение по делото.

Експерта Й. – Х. сочи в писменото си заключение, че към 30.09.2009г. кредитополучателят "Х. Ж.", е следвало да внесе по кредита общо 17 152.75лв., от които главница в размер на 8 804.27лв. и редовна законна лихва в размер на 8 348.48лв. Към този момент обаче е била внесена общо сума от 10 447.85лв. – главница в размер на 4 940.42лв. и лихва в размер на 5 507.43лв. Непогасена е останала главница в размер на 45 059.58лв., както и непогасена лихва в размер на 2 868.82лв. Тъй като съгласно договора при просрочие на погасителните вноски и обявяването на кредита за предсрочно и изцяло изискуем, дължимата лихва по ал. 1 се увеличава автоматично с 10 пункта/неустойка за забава/, експерта е отчела че до 21.01.2009г. вноските са погасявани в уговорения между страните срок и по размер/ с малки различия в размера на лихвите/, като сочи в експертното си заключение, че след 16.04.2009г. няма погасителни вноски по главницата. Експерта дава заключение, че размера на уговорената неустойка за забава е в размер на 87.44лв. към датата на исковата претенция по делото – 30.09.2009г.

В съдебно заседание експерта пояснява, че тъй като по делото липсват данни от Министерството на труда и социалната политика да е изпращано писмено съобщение до банката кредитор, че кредитополучателят не е спазил социалните цели на кредита и тя също не е видяла такъв документ при посещението си в банката, то е счела че не следва да се начислява наказателна лихва на това основание.

След като кредотополучателят е спрял да обслужва отпуснатия му кредит и да внася в уговорения между страните срок погасителните вноски за погасяване на задължението си, на 30.09.2009г. от банката кредитодател - „. И ЕФ Д. Б. , е депозирано по реда на чл. 417 от ГПК заявление за издаване на заповед за парично задължение, както срещу длъжника по задължението към този момент - “Н. З.” – град Г. Д., така и срещу поръчителите – Т. К. Ж., И. В. В. и А. Н. А., както и срещу Х. К. Ж., като лично и в качеството му на представител на заличения "Х. Ж.". Въз основа на представените със заявлението извлечения от сметката на банката кредитор, искането е за присъждане на сумата – 45 351.82лв. съставляваща главница по сключения договор за банков кредит от 27.11.2007г., както и сумата – 2 731.83лв. лихва върху тази главница, към 30.09.2009г., както и за сумата – 966.67лв. за внесената държавна такса, както и сумата – 500лв. за адвокатски хонорар, съставляващи разноски в заповедното производство. Съдът е уважил искането, като е издал Заповед № 1217/02.10.2009г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по реда на чл. 417 от ГПК, по образуваното ч.гр.д. № 873/2009г. по описа на РС Г. Д., като е уважил искането така както е било предявено. Първоинстанционният съд в град Г. Д. е уважил искането както по отношение на длъжника по вземането, така и по отношение на физическите лица, посочени в заявлението като солидарно отговорни длъжници.

Срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на писмен документ по реда на чл. 417 от ГПК, са депозирани писмени възражения от длъжника Х. К. Ж., лично и като собственик на ”Х. Ж.”, както и от поръчителите – Т. К. Ж. и И. В. В., който едновременно с писменото възражение че не дължи, е депозирал пред съда издал заповедта, и частна жалба срещу разпореждането на съда по реда на чл. 419 от ГПК.

В рамките на настоящото производство и след събиране на допълнителни доказателства по делото се установи, че ответника Т. К. Ж. също е депозирал своевременно и в срока по чл. 414 ал.1 от ГПК, възражение срещу издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК.

Със съобщение изпратено от РС Г. Д. до заявителя - „. И ЕФ Д. Б. и получено от негов представител на 04.03.2010г., съдът е съобщил на заявителя че срещу издадената Заповед № 1217/02.10.2009г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по реда на чл. 417 от ГПК, по образуваното ч.гр.д. № 873/2009г. по описа на РС Г. Д., е депозирано в срока по чл. 415 ал.1 от ГПК, възражение от длъжника - Х. К. Ж., лично и като собственик на ”Х. Ж.”, като е указал на „. И ЕФ Д. Б. , че в едномесечния срок по чл. 415 ал.1 от ГПК, може да предяви иск пред гражданския съд за да установи вземането си, след като довнесе дължимата държавна такса.

По делото са представени писмени доказателства/платежно бордеро – стр. 70/, че на 15.09.2010г. Н. З. е направила плащане по сметката на кредитора в размер на 300лв., за погасяване на сумите по банковия кредит. От твърдението на пълномощника на ищеца – адвокат И., направено в открито съдебно заседание по делото от 10.05.2011г., се твърди пред съда разглеждащ делото, че след справка в централата на банката е установено, че на 09.03.2010г. е постъпило плащане в размер на 45 351.82лв., по сметката на банката и въз основа на издадена изпълнителен лист по ч.гр.д. № 873/2009г. по описа на РС Г. Д., срещу длъжника – Х. К. Ж. и “Н. З.” – град Г. Д., както и срещу поръчителите – Т. К. Ж., И. В. В. и А. Н. А., като плащането е извършено от Гаранционен фонд за микрокредитиране. В тази връзка по делото са представени и приети като писмени доказателства- Рамков договор от 04.04.2007г., сключен между Министерството на труда и социалната политика и “БПБ” , на която „. И ЕФ Д. Б. е правоприемник, за обезпечение на отпуснатите кредити в размер до 50 000лв., по проект “Гаранционен фонд за микрокредитиране”. По силата на този договор МТСП е поело задължението да осигури необходимите средства, които ще служат като парично покритие по главниците на отпуснатите кредити, след като са участвали в одобрението на сключените договори за банков кредит и при изрично уговорените условия за това. Видно е от разпоредбата на чл. 14.3.4 от сключения рамков договор, че банката определя на кредитополучателя по този вид договори срок за придобиване активите и учредяване на обезпечение върху тях/обикновено чрез залог/, като за обезпечаването на вземането се издават и записи на заповеди към съответния клон на банката. Едва в случай че кредитополучателят усвои изцяло или отчасти отпуснатия му банков кредит, но не учреди обезпечение върху новопридобитите активи, в определения му съгласно чл. 14.3.4 от рамковия договор срок, банката уведомява кредита за предсрочно изискуем, съобразно вътрешните си правила и уговорените между страните по договора за банков кредит условия за това. Към рамковия договор е сключено и Допълнително споразумение № 1200-0792/10.04.2008г., приложен по делото и приет като писмено доказателство, с което основните клаузи на договора са потвърдени от страните които са го подписали. С Договор за процесуално представителство от 04.04.2007г. е поето задължение от страна на “БПБ” ,/правоприемник на която е „. И ЕФ Д. Б. / спрямо Министерството на труда и социалната политика, за предприемане на всички действия от страна на банката за защита на интересите на страните по договора за процесуално представителство, включително и предприемане действия за принудително събиране на неиздължените сума по сключените между банката и третите лица договори за банков кредит.

Фактическите констатации, изведени въз основа на неоспорените от страните и събрани по реда на ГПК писмени доказателства, както и заключението на експерта по изслушаната и изцяло възприета от съда съдебно икономическа експертиза, мотивират настоящия състав на ОС Б., да изложи по отношение на ответника Т. К. Ж., същите правни доводи като тези при първото решение по делото по отношението на останалите ответници:

Безспорно по делото е предявен от ищеца за разглеждане специалния установителен иск с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК. Целта на предявяването на установителен иск по чл. 422 от ГПК е да се установи със сила на пресъдено нещо претендираното вземане, на основание съществуващо каузално правоотношение, като Заповедта за изпълнение на паричното вземане и решението по иска по чл. 442 ГПК съставляват две кумулативно дадени основания за издаването на изпълнителен лист. Касае се за специална процесуална правна норма, относима към заповедното производство, с която се предоставя правото за предявяване от кредитора на установителен иск за съществуването на вземането му срещу длъжниците. Самото подаване на възражения от длъжника или поръчителят в срока по чл. 414 ал.1 от ГПК, не води автоматично нито до отмяна, нито до обезсилване на вече издадената Заповед за изпълнение. С подаденото в установения от закона срок писмено възражение се отрича претендираното вземане от длъжника и същото съставлява само временна пречка за влизането на издадената заповед за изпълнение в сила. Тази пречка отпада след приключването на производството по иска с правно основание чл. 422 от ГПК с позитивно решение. С влизане в сила на това решение, автоматично влиза в сила издадената в рамките на заповедното производство заповед за изпълнение. Изложеното налага безспорния извод за процесуално правна връзка между заповедното производство и исковото производство по реда на чл. 422 от ГПК, при надлежно подадено в срока по чл. 414 ал.1 от ГПК възражение от длъжника.

Предявеният специален установителен иск с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК е процесуално допустим и срещу ответника Т. К. Ж., тъй като се установи и доказа, че срещу издадената Заповед № 1217/02.10.2009г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по реда на чл. 417 от ГПК, той надлежно и в срока по чл. 414 ал.1 от ГПК е депозирал пред РС Г. Д. писмено възражение.

По допустимостта на предявения иск:

Съдът въз основа на служебно извършената проверка за допустимостта на предявения иск и към момента на постановяването на настоящото решение счита, че иска с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК е процесуално допустим. Това е така тъй като с предявяването на този иск издадената заповед за изпълнение, независимо от депозираното срещу нея възражение от длъжника, не е обезсилена.Така след приключването на производството по установяване на вземането по основание и размер и при евентуалното му успешно провеждане по съдебен ред, заповедта за изпълнение може да бъде активирана поради отпадането на силата на възражението и въз основа на издадения изпълнителен лист да започне принудително изпълнение срещу подалите писмени възражения в срока по чл. 414 ал.1 от ГПК – длъжник и поръчител. От друга страна установи се, че исковата молба въз основа на която е образувано настоящото дело е депозирана пред съда в срока по чл. 415 ал.1 от ГПК, което е условие за допустимостта на предявения иск. Предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК е по своята правна природа винаги един установителен иск за съществуването на вземането, който включва доказването на неговото основание, период и размер.

По основателността на предявения иск:

Не се спори между страните по делото за правното основание на възникналото между тях правоотношение – сключен на 27.11.2007г. договор за банков кредит със страни „. И ЕФ Д. Б. , като кредитодател и "Х. Ж." с ЕИК ...., представлявано от Х. К. Ж., с предмет на договора- кредит в размер на 50 000лв., който се доказа че кредитополучателят е усвоил изцяло на два транша, като същият е бил предназначен за закупуване на бизнес оборудване, както и за други разплащания. Едноличния търговец е поел задължението да върне същия, заедно с дължимите лихви, в срок от 84 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка и условията на настоящия договор, при 6 месечен гратисен период за заплащане на главницата. Погасителните вноски съобразно уговореното в договора, кредотопучателят е следвало да се внасят до 21 число на следващия месец, след откриването на заемната сметка на длъжника. Уговорени са между страните ясно и точно и дължимите във връзка с дадения паричен кредит лихви и неустойки за неизпълнение. Със сключения на същата дата Договор за поръчителство, поръчителите са се задължили солидарно с длъжника по договора за кредит за изпълнението на поетите от него задължения изцяло, включително и когато Банката обяви кредита за предсрочно изискуем/чл. 5 от Договора за поръчителство/. Следователно както длъжника по договора за банков кредит, така и поръчителите по договора за поръчителство, сключен като обезпечение на вземането на кредитодателя срещу кредитополучателя, са се задължили по сключените договори, като са поели определени задължения за внасяне на погасителни вноски за връщане на дадения банков кредит на падежа – на 21 число от следващия месец, като е следвало срочно и според погасителния план да бъдат погасявани и уговорените между страните по договора за банков кредит законни лихви.

Установи се и се доказа от ищеца по делото въз основа на събраните по делото доказателства, че както длъжника така и поръчителите са спрели обслужването на банковия кредит, като са преустановили внасяне на погасителните вноски, считано от 16.04.2009г. за дължимата главница, както и за начислените върху нея законни лихви. Така доказа се по безспорен и несъмнен начин и неизпълнение на задължението на длъжника и поръчителите по сключените договор за банков кредит и за поръчителство, което не се доказа да се дължи на причини които да водят да отпадане на отговорността на длъжника и поръчителите за поетите по договора за банков кредит задължения. Последвалите единични плащания на дълга не могат да мотивират настоящия състав на съда да счете че е налице пълно, макар и закъсняло изпълнение на дълга, тъй като същите както е видно от заключението на вещото лице не кореспондират на задълженията по внасянето на уговорените между страните погасителни вноски нито по размер, нито по срок за тяхното внасяне, като не могат да покрият дори натрупаните задължения за лихви върху неизплатената част от сумата по договора за кредит. Доказа се по безспорен и несъмнен начин от заключението на експерта по възприетата от съда съдебно икономическа експертиза, която съдът счита за пълна, безпристрастна и компетентно изготвена, че към датата към която е насочена исковата претенция по делото – 30.09.2009г./датата на депозирането на заявление по чл. 717 от ГПК пред съда/, размера на неиздължените суми от длъжника и поръчителите по сключения договор за кредит възлизат на главница в размер на 45 059.58лв., както и непогасена лихва в размер на 2 868.82лв. Така съдът счита, че въз основа на събраните по делото писмени доказателства и заключението на експерта икономист, ищецът установи и доказа по безспорен и несъмнен начин основанието за искането си, както и размера на исковата си претенция.

Следваше съобразно указанията на съда за разпределение на доказателствената тежест в настоящия процес по реда на чл. 146 от ГПК, ищецът при условията на пълно и главно доказване и с допустимите в ГПК доказателствени средства да докаже, че към 30.09.2009г. вземането му срещу длъжника – Х. К. Ж. и срещу поръчителите – И. В. В. и Т. К. Ж./ ответници по настоящото дело/, по сключения договор за банков кредит и договор за поръчителство, са били освен установени по основание и размер, но и дължими и изискуеми. Правната доктрина и съдебна практика са се ориентирали към становището, че уговорената в договора за банков кредит предсрочна изискуемост, не настъпва автоматично с факта на незаплащането на съответните парични вноски за погасяване на кредита или настъпването на уговореното между страните неизпълнение на определени клаузи от договора за банков кредит, а след упражняването на правомощието на банката да направи кредита предсрочно изискуем. Наличието на установените от съда обективни предпоставки на неизпълнение на договора за банков кредит от длъжника или поръчителите е необходимо, но недостатъчно условие за трансформиране на кредита в предсрочно изискуем. Отнемането на преимуществото на срока на сключения договор за банков кредит е субективно право, установено от закона в полза на кредитора, което обаче се предпоставя от два юридически факта- неизпълнение на длъжника по заплащането на уговорените с договора погасителни вноски и нарочното волеизявление на кредитора по отнемане на преимуществото на срока на договора, което следва да стигне до знанието на длъжника, както и на поръчителите по сключения договор за банков кредит. /аргументите изведени от нормата на чл. 60 ал. 2 от ЗКИ/. Изложеното навежда на извода, че предсрочната изискуемост на вземането не възниква по право от обективния факт на неизпълнението, доколкото настъпването и е кумулативно обусловено и от упражняването на субективното право на кредитора да “обяви” предсрочната изискуемост на задължението по кредита за целия остатък на неизплатената му част и това волеизявление да стигне до знанието на длъжника и до поръчителя по сключения договор.

Тези изводи са абсолютно валидни и за настоящия случай, като за тяхното кредитиране следва да се изходи и от анализа на нормите на сключения между страните договор за банков кредит. Така в нормата на чл. 28 от сключения договор страните при подписването му са се договорили и съгласили – “Банката да има право да обяви за изискуемо преди срока на цялото кредитно задължение”, при изрично посочените в договора условия, едно от които безспорно е това по т. “г”. от същия текст на договора – длъжника или поръчителят да “не е изпълнил, което и да е друго задължение, поето по силата на настоящия договор,…..включително да не е внесъл вноска по главницата или лихвите”. В следващия чл. 29 от сключения договор за кредит, изрично е предвидена правната възможност- “при неизпълнение от кредитополучателя на което и да е от поетите договорни задължения, БАНКАТА да има правото – по б.”в” “да направи кредита предсрочно и изцяло изискуем,…”. Отново в текста на чл. 30 от сключения между страните договор за банков кредит е предвидено, че при неизпълнение на задължението на кредитополучателя за “непогасяване, изцяло или частично, на която и да е от вноските”, БАНКАТА да има право по своя преценка да обяви за изцяло или предсрочно изискуеми неиздължените суми по договора за банков кредит, ведно с дължимите лихви. От самото тълкуване на смисъла на употребата на думата – “обяви” и при наличието на предвиденото в полза на банката, като кредитор “право” да стори това чрез изрично свое волеизявление, налага се извода за липса на изрична уговорка между страните по сключения договор за банков кредит, за автоматично превръщане на кредита в предсрочно и изцяло изискуем, само по силата на настъпването на обективния факт на неизпълнение на длъжника на някоя от клаузите на сключения договор. Въпросът за предсрочната изискуемост на кредита по чл. 60 ал.2 от ЗКИ е решен с константна практика на ВКС на РБ, съдържаща се в Определение № 693/16.11.2009г. по ч.т.д. № 731/2009г. на ВКС ТК, ІІ т.о.; Определение № 174/16.02.2010г. по ч.т.д. № 18/2010г. на ВКС ТК, І т.о.; Определение № 701/20.11.2009г. по ч.т.д. № 727/2009г. на ВКС ТК, ІІ т.о. и много др., съгласно която, когато договора за банков кредит не съдържа клауза за настъпване при обективни условия на автоматична предсрочна изискуемост на кредита, следва банката да извърши действия с които да “обяви” кредита за предсрочно и изцяло изискуем, като реализира това свое “право” чрез конкретно волеизявление, подкрепено от доказателства, което да стигне до знанието на длъжника и до поръчителите по сключения договор за банков кредит. Само при наличието на изрични уговорки между страните, че кредита ще стане автоматично предсрочно и изцяло изискуем, ще бъде достатъчно обективното неизпълнение от страна на длъжника на клаузите на договора, за да се счете че кредита е станал предсрочно и изцяло изискуем. В Определение № 543 от 25.09.2009г. по ч.т.д. № 464/2009г. по описа на ІІ т.о. на ТК на ВКС и в Определение № 641/16.11.2009г. по ч.т.д. № 656/2009г. на І т.о. на ТК на ВКС, изрично са дадени указания на съдилищата, че такава уговорка между страните следва изрично да е включена в договора за банков кредит, като в противен случай се счита че такава уговорка липсва и тя не може да се презюмира. Трайна и константна е съдебната практика и в посока на разбирането, че обявяването на кредита за предсрочно изискуем от банката кредитор на основание чл. 60 ал.2 от ЗКИ и на основание конкретните клаузи на сключения между страните договор, следва да е реализирана от банката кредитор, преди депозирането на заявление пред съда за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, като в тази посока заедно със заявлението следва да са представени и доказателства за реализирането на това право на кредитора спрямо неизправния длъжник. Поради тази именно причина в Определение № 331 от 28.11.2008г. по ч.т.д. № 306/2008г. на І т.о. на ТК на ВКС, изрично е посочено, че обявяването по смисъла на чл. 60 ал. 2 от ЗКИ, не може да се извършва с депозирането на молба заявление по чл. 410 или чл. 417 т.2 от ГПК, тъй като обявяването на кредита за предсрочно изискуем е действие на кредитора, предхождащо сезирането на съда по реда на ГПК за издаване на заповед за изпълнение. Поради изложените съображения от фактическа и правна страна, съдът счита че по настоящото дело не се установи и доказа от ищеца, че към датата на подаването на заявление пред РС Г. Д. за издаване на заповед за изпълнение/на 30.09.2009г. към която е насочена исковата претенция по настоящото дело/, банката кредитор е била предприела действия от които да е видно че е “обявила” кредита за предсрочно и изцяло изискуем за неизплатената към този момент част от главниците и лихвите, като липсват данни ако такова действие е било предприето, то да е стигнало до знанието на длъжника и поръчителите по сключения договор за банков кредит./В чл. 34 от сключения договор за банков кредит изрично е уговорено всички уведомления и изявление по договора да бъдат направени от страните в писмена форма, като се установи по безспорен начин получаването им от адресата./ Ето защо не се доказа в рамките на настоящото производство от ищеца, в чиято процесуална тежест беше това доказване, че макар и установено по основание и размер и при наличие на виновно неизпълнение на сключения договор за кредит от длъжника и поръчителите, банката кредитор е реализирала правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, поради което съдът счита, че към датата посочена в исковата молба по делото, същият не е бил изискуем за сумата дължима към този момент като главница и лихва за цялото задължение по неизпълнената част от договора за банков кредит.

Налице са и допълнителни специални основания за настоящия състав на съда да счете, че не са доказани от обективна страна и други обстоятелства обуславящи от обективна страна предпоставките за възникване на предсрочна изискуемост на неиздължената сума от длъжника и поръчителя по договора за банков кредит. В последното съдебно заседание се представи Рамков договор от 04.04.2007г., сключен между Министерството на труда и социалната политика и “БПБ” , на която „. И ЕФ Д. Б. е правоприемник, за обезпечение на отпуснатите кредити в размер до 50 000лв., по проект “Гаранционен фонд за микрокредитиране”, какъвто безспорно е и процесния договор за банков кредит. Видно е от разпоредбата на чл. 14.3.4 от сключения рамков договор, че банката определя на кредитополучателя по този вид договори срок за придобиване активите и учредяване на обезпечение върху тях/обикновено чрез залог/, като за обезпечаването на вземането се издават и записи на заповеди към съответния клон на банката. Едва в случай че кредитополучателят усвои изцяло или отчасти отпуснатия му банков кредит, но не учреди обезпечение върху новопридобитите активи, в определения му съгласно чл. 14.3.4 от рамковия договор срок, банката уведомява кредита за предсрочно изискуем, съобразно вътрешните си правила и уговорените между страните по договора за банков кредит условия за това. В настоящия случай не се доказаха от ищцовата страна, в чиято процесуална тежест е провеждането на такова доказване и наличието от обективна страна на специалните условия съобразно сключения рамков договор, за да бъде реализирано правомощието на банката кредитор по сключения договор за банков кредит, да реализира правото си да обяви договора за кредит за предсрочно изискуем за цялата неизплатена сума като главница и лихви по нея.

Налице са и самостоятелни правни основания, предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК да бъде отхвърлен като неоснователен и спрямо ответника Т. К. Ж.. Длъжника Х. К. Ж. може и следва да отговаря за дълга в качеството на ФЛ, тъй като след заличаването на едноличния търговец на който той е бил представител, той отговаря с цялото си имущество за задълженията на заличения едноличен търговец. От друга страна съобразно нормата на чл. 15 ал.3 от ТЗ, при продажбата на търговското предприятие на едноличния търговец, ако няма друга уговорка с кредиторите, солидарно задължени към кредиторите са както прехвърлителя, така и приобритателя по договора за продажба на предприятието. Ответника Т. Ж. е поръчител на дълга по договора за банков кредит и същият съобразно нормата на чл. 102 ал.2 от ЗЗД, се освобождава от отговорност, при заместване на стария с новия длъжник, ако липсва изрично негово съгласие за поръчителство и на новия длъжник, тъй като поръчителството е винаги обвързано от личността на длъжника. В настоящия случай със сключването на Договор за прехвърляне на предприятие по реда на чл. 15 от ТЗ, на 14.05.2009г. Х. К. Ж. е продал притежаването от него предприятие на "Х. Ж.", заедно с фирмата като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, на "Н. З.", със седалище и адрес на управление гр.Г. Д., ул."Х. К." №7, общ.Г. Д., обл.Б.. След сключването на договора, длъжника по основния дълг е бил заменен с друг, без знанието и съгласието на поръчителите по договора за банков кредит, като това е станало преди депозирането на заявление от банката кредитор пред съда за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо към 30.09.2009г., ответника Т. Ж. като поръчител е бил освободен от отговорност по главния дълг към банката кредитор, тъй като длъжника по договора е бил заменен без негово знание и съгласие и той не е поел изрично задължение да поръчителства дълга и по отношение на новия длъжник, като това правило се прилага и в случаите на субективна пасивна новация при условията на чл. 107 ал.1 от ЗЗД.

Поради изложените съображения от фактическа и правна страна, предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК следва да бъде отхвърлен и спрямо ответника Т. К. Ж..

Следва да бъде осъдено ищцовото дружество да заплати на Т. К. Ж. и сторените по делото разноски за адвокатски хонорар в размер на 300.00лв.

Водим от горното и на основание чл. 422 ал.1 от ГПК във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения специален установителен иск, с който „. И ЕФ Д. Б. /предишно наименование „Б. П. Б.”/,със седалище и адрес на управление - гр. С., Община С., район С.бул. "Ц. О." №, с ЕИК ..........., представляван от П. Н. Д. и А. В. Я. - членове на Съвета на директорите и изпълнителни директори, чрез пълномощника им адвокат М. И. И., на съдебен адрес: гр.Г. Д., ул.“Ал.С.” №, моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, по отношение на Т. К. Ж., ЕГН *, от гр.Г. Д., ул."П. М."№, общ.Г. Д., обл.Б., че е налице валидно и изискуемо вземане към датата – 30.09.2009г., в полза на „. И ЕФ Д. Б. , срещу Х. К. Ж., Т. К. Ж. и И. В. В., за сумата – 48 083.65лв., от която сума главница в размер на 45 351.82лв. и лихва върху тази главница, в размер на 2 731.83лв., представляващи задължения по сключен Договор за банков кредит – продукт “Бизнес оборудване ГФМК” № 272 от 27.11.2007г., ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата на подаване на заявление по реда на чл. 417 от ГПК – 30.09.2009г. до окончателното издължаване на сумите по него, както и искането да бъдат осъдени ответниците да заплатят присъдените разноски в размер на 1 466.67лв., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 1217/02.10.2009г. и издаден Изпълнителен лист, по частно гражданско дело № 873/2009г. по описа на РС Г. Д., както и да заплатят сторените съдебни и деловодни разноски по образуваното гражданско дело, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА „. И ЕФ Д. Б. /предишно наименование „Б. П. Б.”/,със седалище и адрес на управление - гр. С., Община С., район С., бул. "Ц. О." №, с ЕИК ......, представляван от П.Н. Д. и А. В.Я. - членове на Съвета на директорите и изпълнителни директори, чрез пълномощника им адвокат М. И. И., на съдебен адрес: гр.Г. Д., ул.“Ал.С.” № , да заплати на Т. К. Ж., ЕГН *, от гр.Г. Д., ул."П. М."№1, общ.Г. Д., обл.Б., сумата – 300.00/триста/лева, съставляващи разноски за адвокатски хонорар.

Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред САС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: