Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. С., 18.02.2019
г.
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, смесен въззивен състав, в открито заседание на двадесет и първи януари две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА
НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. РОСИНА
ДОНЧЕВА
2. ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ
като
разгледа докладваното от мл. съдия Цончев
ВНЧХД № 561 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С Решение от 18.10.2017 г.,
постановено по ВНЧХД № 482/2017 г. по описа на СОС, НО, е отменено Решение №
71/26.06.2017 г., постановено по НЧХД № № 631/2016 г. по описа на РС – С., IV-ти състав, с което подсъдимият Б.С.В. е признат за
виновен за престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК и делото върнато за ново
разглеждане от първоинстанционния съд.
При новото разглеждане с
Присъда № 85/12.06.2018 г., постановена по НЧХД № 719/2017 г. по описа на РС – С.,
I-ви състав,
подсъдимият Б.С.В. е признат за виновен в това, че на 21.03.2016 г. около 11.30
часа, в град С., в района на автобусна спирка в близост до ж.п. прелеза,
причинил чрез удар, нанесен с ръка в областта на главата на Т.А.И., лека
телесна повреда, изразяваща се в оток на главата в лявата окосмена част,
контузия с охлузване 3/4 см. на десния
лакът, контузия с охлузване 3/2 см. на дясното коляно и охлузване 2/2 см. по
предната повърхност на долната трета на дясната подбедрица и контузия с открита
рана на четвърти и пети пръсти на лявата ръка, довели общо до временно
разстройство на здравето неопасно за живота, поради което на основание чл. 130,
ал. 1 от НК и чл. 78а, ал. 1 от НК е
освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на 1000 лева.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият е осъден да заплати на държавата направените разноски в размер
на 340 лева.
В срока за обжалване е
депозирана жалба чрез защитника на подсъдимия – адв. Е.Н.. В нея се твърди, че
авторството на деянието е недоказано, а присъдата почива на предположения, тъй
като подсъдимият не е нанасял телесна повреда на тъжителката. Липсват
доказателства, че ударът на главата ѝ е нанесен на същото място и време. По
изложените съображения моли за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия.
В разпоредително заседание
въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се
налага разпит на подсъдимия, свидетели, изслушването на експертизи и
ангажирането на други доказателства.
В съдебно заседание частната
тъжителка оспорва жалбата.
Защитникът на подсъдимия
поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Акцентира, че събраните
косвени доказателства не обосновават осъдителна присъда.
Софийският окръжен съд, след
като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени от страните в съдебно
заседание‚ и след като в съответствие с чл. 313 НПК провери изцяло правилността на атакуваната
присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна или изменяване:
Постановена е при изяснена
фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по
делото гласни и писмени доказателства, обсъдени подробно и задълбочено в
мотивите на присъдата. Въз основа на тях може да се направи извод, че има извършено
престъпление от жалбоподателя по отношение личността на частната тъжителка И..
От фактическа страна:
Подсъдимият Б.С.В. е неосъждан,
работи, с добри характеристични данни.
Тъжителката Т.И. и подсъдимият
са съседи в гр. С. и са в трайно влошени взаимоотношения.
На 21.03.2016 г. около обяд, тъжителката
И., се намирала на автобусната спирка в близост до ж.п. прелеза в гр. С.. Чакала
автобус, с който да отиде до град С.. По това време в района бил подсъдимият и
садил растения около автогарата. Тъжителката отправила обидни реплики към него
и семейството му. Подразнен от това подсъдимият се приближил до тъжителката и
ѝ нанесъл удар с юмрук в лявата окосмена част на главата, държейки лопата
в другата си ръка. Тъжителката паднала. Вследствие на удара и падането на И.
били причинени оток на главата в лявата окосмена част, контузия с охлузване 3/4
см. на десния лакът, контузия с
охлузване 3/2 см. на дясното коляно и охлузване 2/2 см. по предната повърхност
на долната трета на дясната подбедрица и контузия с открита рана на четвърти и
пети пръсти на лявата ръка, довели общо до временно разстройство на здравето
неопасно за живота. Тъй като на спирката имало други чакащи хора, подсъдимият
вдигнал лопатата, която държал, извикал на висок глас „Никой нищо не е видял!“,
след което си тръгнал. Последните две действия били възприети от св. В. В. Свидетелката
М. Б., която била в близост, помогнала на пострадалата да се изправи.
Отправените обиди от
тъжителката И. и приближаването на подсъдимия към нея били възприети от свидетелите
В. и Н., които се намирали в кафене в близост.
Малко след инцидента тъжителката
И. се качила в автобуса за гр. С.. С него пътувал и св. В. Той забелязал
одрасквания по И.. По време на пътуването тъжителката плачела и споделила на св.
В. В., че с подсъдимия В. се скарали, поради което той ѝ нанесъл побой.
В гр. С. Т.И. била прегледана
от д-р В. К. В., която констатирала обективното ѝ състояние вследствие на
нанесените телесни увеждания.
По доказателствата:
Изложената фактическа
обстановка първоинстанционният се установява от събраните по делото
доказателства – показанията на свидетелите В. В., М. Б. (приобщени по реда на
чл. 281, ал. 1, т. 1 и 2 НПК) и частично дадените в съдебно заседание по НЧХД №
719/2017 г. по описа на РС – С., Н. Н. (частично), В. В. (частично),
обясненията на подсъдимия (частично), Амбулаторен лист № 2475/21.03.2016 г.,
заключението на съдебно-медицинската експертиза и от справката за съдимост.
Категорично, макар и от косвени
доказателства, се установява авторството на деянието от страна на подсъдимия В..
Неговото и на свидетелите Н. и В. твърдение, че той не е нанасял удар на тъжителката
се опровергава категорично от обективните находки при осъществения същия ден преглед
на пострадалата, обективиран в Амбулаторен лист № 2475/21.03.2016 г., от който
е видно, че ѝ били причинени оток на главата в лявата окосмена част,
контузия с охлузване 3/4 см. на десния
лакът, контузия с охлузване 3/2 см. на дясното коляно и охлузване 2/2 см. по
предната повърхност на долната трета на дясната подбедрица и контузия с открита
рана на четвърти и пети пръсти на лявата ръка и от заключението на приетата по
делото съдебно-медицинската експертиза. Последната е обективно и компетентно
изготвена, поради което следва да бъде приета. От нея се установява, че уврежданията
са причинени от действието на тъпи и тъпоръбести предмети и могат да бъдат
причинени при удар в лявата страна на главата с юмрук и удари върху терена при
последващо падане на дясно. Изводът за доказаността на авторството на деянието
от подсъдимия следва косвено от показанията на св. В. Той се е намирал в
близост до инцидента и е погледнал към подсъдимия и тъжителката, от в момента в
който тя е била паднала, а последният е вдигнал държаната лопата. Съдът намира,
че тези показания следва да бъдат кредитирани изцяло, защото са логични,
последователни, не разкриват вътрешни противоречия и намират подкрепа в
останалите доказателства.
Обстоятелството, че
пострадалата е паднала се подкрепя от показанията на св. М. Б. (приобщени по
реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 и 2 НПК), която разкрива, че е подала ръка на
тъжителката, за да стане. Те следва да бъдат кредитирани, тъй като в темпорално
отношение са значително по-приближени до процесните събития и възприятелката на
свидетелката са били по-пресни. Фактът, че св. Б. е помогнала на тъжителката да
стане се подкрепят и от показанията на св. В.и В., които сочат, че една жена е
помогнала на Т.И. да се изправи.
За това, че пострадалата е
паднала свидетелстват и Н. Н. и В. В.. Те са възприели провокацията отправена
от тъжителката спрямо подсъдимия и приближаването му към нея. Съдът счита, че
показанията им в частите, в които твърдят, че подсъдимият не е удрял Т.И., не
следва да бъдат кредитирани, тъй като са нелогични и противоречиви. Очевидно
изцяло са насочени към оневиняване на подсъдимия, като има несъответствия и
непълноти, които не могат да се обяснят освен с пропускане на факти относно поведението
на подсъдимия. Нелогично е твърдението, че той се приближил до пострадалата,
вследствие на което тя се уплашила и паднала - първо на едната си страна, а
после на другата. Това противоречи на обективните находки по нея и по-конкретно
причинения оток на главата в лявата окосмена част. Той не може да бъде обяснен
с падане на лявата или дясната половина от тялото. На следващо място двамата
свидетели изпадат във вътрешно противоречие. Свидетелят В. излага, че
подсъдимият и пострадалата си говорили на висок тон и тя паднала. Св. Н., че
подс. В. ѝ креснал, вследствие на което тя се уплашила и паднала. И двете
версии противоречат на заключението на съдебно-медицинската експертиза и
показанията на св. В. Следва да бъде отбелязано, че последният разкрива и данни
с производен характер, че по време на пътуването, пострадалата му е споделила,
че подсъдимият я е бил. Доколкото това напълно хармонира с останалите
доказателства, които настоящата инстанция изложи, че следва да бъдат кредитирани,
авторството на деянието следва да бъде прието за безспорно доказано.
Обясненията на подсъдимия със
своята функция на основен източник на доказателства по делото, в конкретния
случай следва да се разглеждат най-вече като израз на защитна позиция,
доколкото се опровергават от свидетелските показния на св. В. и от заключението
на съдебномедицинската експертиза. Настоящият състав намира за достоверно
твърдението за влошени отношения между него и пострадалата, което се подкрепя
от показанията на всички разпитани свидетели.
Гореизложеното мотивира
въззивният съд, също като първата инстанция, да приеме, че травматичните
увреждания на пострадалата И. са нанесени именно от подсъдимия В. и да ангажира
неговата отговорност за това.
От правна страна:
При така установената
фактическа обстановка от правна страна следва да се приеме, че подсъдимият Б.С.В.
е извършил престъплението по чл. 130, ал.1 от НК, за което е обвинен с
подадената от частната тъжителка Т.А.И. тъжба.
От обективна страна на
21.03.2016 г. около обяд, в град С., в района на автобусна спирка в близост до
ж.п. прелеза, причинил на Т.А.И. оток на главата в лявата окосмена част,
контузия с охлузване 3/4 см. на десния
лакът, контузия с охлузване 3/2 см. на дясното коляно и охлузване 2/2 см. по
предната повърхност на долната трета на дясната подбедрица и контузия с открита
рана на четвърти и пети пръсти на лявата ръка, довели общо до временно
разстройство на здравето неопасно за живота му. Леката телесна повреда е
причинена чрез нанесения удар с юмрук в областта на главата на тъжителката И. и
последвалото падане на земята, които са в пряка и непосредствена причинна
връзка с телесните увреждания на пострадалата.
От субективна страна - деянието
е извършено при пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер
на своето деяние, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
именно тяхното настъпване. Той е нанесъл целенасочено удар по главата на тъжителката,
като при това е осъзнавал, че тази агресия е недопустима от закона и е целял
именно да нарани пострадалата. Подсъдимият е действал при т. нар. „неопределен”
пряк умисъл - не е съзнавал точната телесна повреда, която ще причини на
лицето, което удря, но е съзнавал обстоятелството, че нанасяйки удари в
жизненоважна област на тялото - главата, може да причини всякакви по вид
телесни увреждания. В случая резултатът е лека телесна повреда, но този
резултат е бил съзнаван и целен от подсъдимия В..
За извършеното престъпление по
чл.130, ал.1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода до две години или
пробация.
Подсъдимият Б.В. е неосъждан,
не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание и от деянието няма невъзстановени имуществени вреди. По тази причина
съдът законосъобразно е приложил разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК.
Първата инстанция напълно
правилно е определила глобата в минимален размер от 1000 лв. Това е така,
защото подсъдимият е бил провокиран от пострадалата чрез отправени към него и
семейството му обиди. Взаимоотношенията им са били трайно влошени, освен това
той е с добри характеристични данни – неосъждан, работещ и с добро име сред
съгражданите си.
При извършената на основание
чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната
присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на каквито и да било
основания, налагащи нейното изменяване или отмяна, поради което и с оглед
гореизложените съображения, постанови своето решение.
Водим от всичко посочено и на
основание чл. 338 вр. чл. 334‚ т. 6 от НПК‚ Софийският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло Присъда № 85/12.06.2018 г., постановена по НЧХД № 719/2017 г. по описа
на РС – С., I-ви
състав.
Решението не подлежи на
обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.