Определение по дело №298/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.6,ал.6 от ЗОСОИ и е образувано по жалба на Г. Й. И., Г. С. И. и Д. С. И. и тримата с адрес В Б., ул." К. " №* , в качеството им на наследници на Г. И. Д. , против решение №Р-482 от 27.06.2000г. на о. на Б. О., с което е отхвърлено искането им за обезщетяване по ЗОСОИ , за две ниви : нива от 37 дка. в м. " Д.." , в кв. 152,кв.182 и кв.188 по плана на гр.Г. Д. от 1922 г. и нива от 14.1 дка.в м. "П..." в землището на гр.Г. Д. , чрез реална собственост върху отнет недвижим имот , посочен в жалбата.

Производството е след отмяна на решение № 452 от 22.01.2008 г. постановено по адм.дело № 1090/ 2006 г. по описа на Благоевградския окръжен съд ,с решение № 3997 от 26.03. 2009 г. ,постановено по адм.дело № 5106 / 2008 г. на ВАС-ІІІ отд., с което делото е върнато за ново разглеждане ,с конкретни указания.

В жалбата с вх.№ 94-Г-55 от 07.07. 2000г. жалбоподателите твърдят , че наследодателят им С. Г. И. - единствен наследник на Г. И. Д., бивш жител на гр.Б. , е притежавал правото на собственост върху 51,1 дка недвижим имот, находящ се в землището на гр.Б., от които 37 дка в м.”Д.”, попадащ в кв.152, кв.181 и кв.188 по плана на гр. Г. Д. от 1922г. и 14,1 дка в м.”П.” по плана от същата година. Сочат, че тези два имота са били отнети от наследодателя им Г. И. Д. без процедура за отчуждаване, поради което собствеността върху същите им се възстановява "екс леге" , на основание чл.2,ал.2 ЗВСОНИ. Поискали са от о... обезщетяване по ЗОСОИ ,чрез реалното възстановяване на собствеността върху отнетите от наследодателя им имоти, но получили отказ, за който заявяват,че е незаконосъобразен и молят да бъде отменен , както и да бъде постановено правото им на реално имотно обезщетение ,на основание чл.6, ал.6 във вр.с чл.2,ал.1,т.1 и чл.2,ал.5 от ЗОСОИ.

При новото разглеждане на делото ответникът О... на О. Б., чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Ю. оспорва жалбата. В съдебно заседание оспорва нот. акт № 83 рег.№ 1317 дело № 152 / 1922 г. с който жалбоподателите, като наследници на Г. И. Д., се легитимират като собственици на процесните имоти , представен като доказателство по гр.дело № 452 / 2000г. на БОС ,в незаверен от страната препис . Твърди ,че нотариалният акт не е вписан в описната книга за календарната 1922 г., поради което и на основание чл. 101 ГПК/ отм./ респ. чл.183 ГПК, е направил искане съдът да задължи жалбоподателите да представят документа в оригинал ,или в официално заверен препис от него, както и да представят в оригинал представените по делото окомерни скици . Направено е искане за назначаване на съдебно- техническа експертиза, която да отговори на въпросите поставени в нарочна молба. Представя като доказателство писмо изх.№ 11213/ 06.03. 2009 г. и писмо изх. № 119 от 23.02. 2009 г. на Агенцията по вписванията- служба по вписванията Б..Представя молба от лицето М. П., като наследник на лицето А.С. , решение от 10.02. 1997 г. на ПК Б. ,за възстановяване правото на собственост на наследниците на А. С. , на нива от 0.400 дка. в м. "К." и нот. акт № 136 дело № 698/ 1997 г., за собственост на наследниците на А. С. на същия имот .Представено е и Решение от 02.06. 1998 г. на ПК Б. за възстановяване на нива в м."К." на н-ци на Т. С. П.

За заинтеросованата страна О. Б., се явява юрисконсулт С. ,която оспорва жалбата. Оспорва представения от жалбоподателите нотариален акт за собственост на процесните имоти и твърди ,че е неистински- подправен ,че не отразява вярно местонахождението на имотите . Оспорва и двете окомерни скици представени от тях по адм. дело № 6520 / 2006 г. на петчленен състав на ВАС - І к-я , които също сочат неверни границите на имотите. Възразява ,че претендираните от жалбоподателите имоти в по-голямата си част са възстановени на други собственици, които имат документи за собственост. Поддържа искането жалбоподателите да представят оригиналите на нот. акт № 83, рег. № 1317 ,дело № 152 / 1922 г. , както и оригиналите на представените от тях окомерните скици на двата имота.

Представителят на О. П. изразява становище за неоснователност на жалбата , тъй като жалбоподателите не са доказали собствеността си върху претендираните имоти.

Окръжният съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, доводите и становищата на страните, приема за установено следното:

Жалбоподателите са наследници на С. Г. И., починал през 1998г., който е единствен наследник на Г. И. Д., починал през 1970г. Производството по адм. дело № 452 / 2000. по описа на Благоевградския окръжен съд е образувано по процесната жалба , с която жалбоподателите са представили като доказателство / на л. 17/ , нот акт за покупко- продажба №83,рег.1317,дело №152/1922г. в който е посочено ,че на 05.12. 1922 г. Г. И. Д. е закупил от Х. Е. нива от 37 дка в м.”Д...”, записана в кв.152,кв. 181 и кв.188 по плана на гр.Г. Д., при съседи: от изток-р.Б., от запад-ниви на Ш. И. Е.,от юг-път и от север-А. О. и нива от 14,1 дка в местността " Д..." , в землището на гр.Г. Д. при съседи:от изток-р.Б.,от запад-ниви на Е. И.,от север-пъти от юг-Ц. ш. По адм. дело № 6520 / 2006 г. по описа на Върховния административен съд -петчленен състав- І колегия ,са представени две окомерни скици " на нивите на Г. И. Д. в м. " Д... " изготвени от инженер С. / няма трите имена на лицето/ на 06.06. 1923 г., с които жалбоподателите искат да установят границите на притежаваните от наследодателя им имоти.

По искане на ответника -О...на Б. О., представляван от юрисконсулт Ю. , съдът служебно е изискал от службата по вписванията Б. заверено копие от нот. акт № 83 рег. № 1317 дело № 152 / 1922 г. както и удостоверение от което да е видно по азбучния регистър и по нотариалните книги на нотариалната служба от 1922 г. заведен ли посочения нотариален акт. С писмо изх. № 12272 от 02.07. 2009 г. на съдията по вписванията съдът е уведомен, че от направената справка в регистрите за вписванията е установено ,че нот. акт № 83 рег. № 1317 или рег. № 1314 ,дело № 152 от 05.12. 1922 г. не е открит. От описната книга за календарната 1922 . е установено, че образуваните през календарната 1922 г. , са с номерация от №1 до № 149.Дела с номер след 149 не са образувани,поради което препис от искания нотариален акт не може да бъде изпратен. С второ писмо от службата по вписванията- Б., съдът е уведомен ,че от описната книга за календарната 1922 г. е установено ,че акт № 83 от 1922 г. съотвества на нотариално дело № 102, регистър 1303 ,вх.№ 930 от м. ноември 1922 г. ,със страни Н. Ш. Е. и Ш. М. от гр. Г. Д. ,за признаване на нотариален акт за покупко- продажба на една ливада на стойност 30 000 лв. Към последното писмо съдията по вписвания към службата по вписания -Б. е приложил и заверено копие от страницата на описната книга от 1922 г. ,на която е вписан нот.акт № 83 нот. дело № 102, регистър 1303 от 13.11. 1922 г.

Пак по искане на ответника и на заинтересованата страна О. Б., на основание чл. 101 ГПК /отм./ ,съдът с протоколно определение в съдебно заседани проведено на 21.05. 2009 г. ,е задължил жалбоподателите ,чрез процесуалния им представител адв. Р. К., да представят оригинала на нот. акт № 83 , рег. № 1317 дело № 152 от 05.12. 1922 г. ,тъй като са представили като доказателство по адм.дело № 452/ 2000 г. по описа на Благоевградския окръжен съд / л.17/ незаверен от страната препис от този нот. акт. Освен това в същото съдебно заседание жалбоподателите са задължени да представят и оригиналите или притежаваните от тях стари окомерни скици на нивите описани в нотариалния акт ,изготвени на 06.06. 1923 г. от инж. Д.С. и приложени като доказателство за границите на имотите по адм. дело № 6520/ 2006 г. на петчленен състав на ВАС-І колегия на л.7 и л.8. от делото .В следващите проведени по делото съдебни заседания , на 17.09. 2009 г. и на 27.10.2009 г. жалбоподателите и пълномощникът им не се явиха по делото и не представиха посочените по-горе доказателства в оригинал ,поради което съдът на основание чл. 101 ГПК/ отм./ ги изключи от доказателствата по делото, тъй като съгласно чл.101 ГПК нямат доказателствена стойност.

В производството пред Окръжен съд е прието основно и допълнително заключение на в. лице инж. - геодезист А. А. и скици към него / л. 29 до л. 60/ с които се установява,че по плана на гр.Г. Д. от 1922 г. имотите покрай р. Б. са били ниви . По делото са представени скици -копия от Общия регулационен план на града от 1922 г. / л. 46 от адм.д. № 334 / 2003 г. на БОС и л.18 от адм.д. № 1090/ 06 г. на БОС/ ,в които няма отразени граници на имоти и планоснимачни номера в кв. 152, кв.181 и кв.188, посочени в копие от нот. акт № 83 рег. № 1317 дело № 152/ 1922 г.По регулацията са отразени само рамките на кварталите без предвиждане , непарцелирани и без отреждане. По плана от 1922 г. вещото лице е установило ,че в съседен на посочените квартали кв. 178-180 , за имот пл.№ 247 е записан стар стопанин Х. Р. ,а в графата " име и презиме на новия стопанин са записани И. Д., М. Х., У. Ц., Г. И. и Б. И. / приложение 2.2. към заключението/. С плана от 1933 г. този имот е разделен на пет парцела от които парцел Хб- пл.№ 247в е записан на Г. И. .Освен това вещото лице сочи че имот 247 по плана от 1922 г. и от 1933 г. " не граничи с река Б., а от запад граничи с път и имот пл.№ 261 на К. А. О., от север- с пл.№ 246 на Х. М. С. , от изток- с имот 244 на К. А. Е. и на юг- с пл.№№ 248 на Х. М. и 249 на К. И.". В съдебно заседание вещото лице установява, че този парцел записан в разписната книга на Г. И. отстои на около 300 м. западно от претендираните имоти, на гърба на сградата на Окръжен кооперативен съюз , който парцел е реституиран.

При направената справка от вещото лице в разписната книга към плана от 1922 г. е установил,че " няма отразен друг имот на името на Г. И. Д. в района в близост до реката." /л.33/. В техническия архив на О. Б. се съхранява нивелачно- регулачен проект , изготвен 1933 г. / приложение № 4/ от който е видно, че по този проект кв.152 е бил отреден за "скотобойна" -кланица , кв. 181-отреден за" пазарище на добитък" и кв.188 - "за разсадник" . При съпоставяне на КРП от 1955 г. с този от 1922 г. / приложение №5 / е видно ,че голяма част от кв. 152, кв.181 и кв.188 / по плана от 1922г./ попада в речището на река Б. В заключението си вещото лице на въпроса коя улица е "Ц. ш. " / л.37/ , сочи ,че това наименование е написано в плана от 1944г. за разширение на регулацията на гр.Г. Д. , че това е бившата улица "А. В." , а сега ул. И. М." и започва северно от градската градина, находяща се в централната част на града, към сградата на А. у./ сградата на О. Б./ ,минава покрай сградата на първи корпус на Ю. у.,към изхода на града и към с. Л. ,което към 1922 г. е имало наименование Ц. с. Разпитан в последното съдебно заседание по делото вещото лице уточнява,че това шосе се намира на разстояние " километър и половина-два километра запад- северозапад от процесните имоти, поради което следва извода,че не може да бъде тяхна граница, тъй като се намира далече от коритото на р. Б.

С жалбата си, предмет на настоящото производство, жалбоподателите искат отмяна на обжалваното решение на О... на О. Б. и обезщетяването им по чл.2 ал.5 от ЗОСОИ с реално отделяне и връщане на част от имотите посочени в нот. акт № 83 рег. № 1317 ,дело № 1528 / 1922 г. , като алтернативно поддържат искане за обезщетяване чрез съсобственост върху имотите общинска собственост.

Жалбоподетелите са легитимирани да искат обезщетяване с реално отделяне и връщане на част от имотите , отнети им без законово основание ,при наличие на доказателства, че наследодателят им- Г. И. Д. е бил собственик на претендираните имоти , че са му отнети без законово основание и при положение, че имотите съществуват реално при влизане в сила на ЗВСОНИ - м. февруари 1992 г. Съдът намира ,че в случая не е налице нито една от посочените предпоставки. Жалбоподателите не представят доказателства, че наследодателят им е бил собственик на имотите описани в нот. акт № 83 дело152/ 1922 г. ,тъй като е представено незаверено ксерокопие от него, което е изключено от доказателствата по делото на основание чл.101 ГПК/ отм./ . В случая важи разпоредбата на чл.101 ГПК/отм./ , съгласно която страната винаги трябва да държи оригинала от документа за собственост на разположение и да го представи при поискване и тъй кото това не е сторено от жалбоподателите ,въпреки постановеното от съда определение, представеното ксерокопие от документа няма доказателствена стойност. По делото няма доказателства установяващи ,че наследодателят им Г. И. Д. е бил собственик на нива от 37 дка. м.”Д...”, записана в кв.152, кв.181 и кв.188 по плана на гр.Г. Д., при съседи: от изток-река Б., от запад-ниви на Ш. И. Е.,от юг-път и от север-А. О. и на нива от 14,1 дка в местността " Д..." , в землището на гр.Г. Д. при съседи:от изток-река Б.,от запад-ниви на Е. И.,от север-път и от юг-Ц. ш..

Освен това , по делото не е доказано от жалбоподателите наследодателят им да е бил собственик на имотите с посочените в нот. акт граници , както и доказателства, че същите са били отнети неправомерно от държавата , от общината ,или от народния съвет в периода от 9септември 1944 г. до 1989 г. - чл.2 ал.2 ЗВСОНИ. Установено е от заключението на в. лице, което съдът кредитира като подробно и аргументирано ,че такива имоти не съществуват реално при влизане в сила на ЗВСОИ , респективно ЗОСОИ , поради което жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

По идзложените съображения Благоевградският окръжен съд,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. Й. И. , Г. С. И. и Д. С. И. и тримата с адрес в Б. ул. " К." № * / жил.блок "Р."/ против Решение № Р- 482/ 27.06. 2000г. на О.. на Б. О. постановено по пр. вх.№ 94-С-448/ 19.11. 1998 г., като неоснователна.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14 дневен срок от деня на съобщението ,че решението е изготвено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: