Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260323 04.02.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII състав, в публично заседание на
тринадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ
СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 16574 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл. 99 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 е предявил против К.Р.С., ЕГН **********, с адрес: *** искове за осъждане на ответника да заплати сумата от 4926,07 лева – главница за периода 26.01.2017 г. – 26.11.2019 г., по отношение на която, на основание чл. 7, ал. 4 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост, считано от 25.02.2017 г.; 3489,22 лева – договорна лихва за периода 26.01.2017 г. – 26.11.2019 г.; 1314,99 лева – обезщетение за забава за периода 26.02.2017 г. – 14.10.2019 г.; 1825,95 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение за периода 26.01.2017 г. – 26.11.2019 г.; 2048,25 лева – неустойка за предсрочна изискуемост, начислена еднократно на 25.02.2017 г.
Ищецът твърди, че на 24.11.2016 г. между ответника и трето лице – кредитор „Сити кеш” ООД бил сключен договор за паричен заем № ****, при ОУ и спазване на ЗПК. Била предоставена сумата от 5000 лева. Заемателят се задължил да върне сумата по заема, ведно с надбавка, покриваща разходите на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка съставляваща печалбата на заемодателя. Годишният процент на разходите по заема бил фиксиран за срока на договора, като съгласно разпоредбите на приложимите Общи условия същият не може да бъде променян едностранно от страна на заемодателя. Договорната лихва по заема била уговорена в размер на 3655,72 лева. Страните договорили общата стойност на плащанията по заема да бъде в размер на 8655,72 лева, платима на 36 броя равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 240,44 лева, при първа погасителна вноска – 26.12.2016 г. и последна погасителна вноска с падеж на плащане – 26.11.2019 г.
Заемателят не изпълнявал в срок задълженията си за плащане на погасителните вноски, поради което на основание чл. 7, ал. 4 от договора, кредиторът приел, че по отношение на вземанията настъпила автоматично предсрочна изискуемост, считано от 25.02.2017 г. /падежът на третата погасителна вноска/. Съгласно чл. 7, ал. 4 от договора при настъпване на предсрочна изискуемост, заемодателят начислява неустойка за предсрочна изискуемост, в размер на 20% от дължимата до пълното погасяване на договора сума, представляваща непогасена главница, договорна лихва и неустойка за неизпълнение на договорно задължение. Така на 25.02.2017 г. заемодателят начислил неустойка за предсрочна изискуемост в размер на 2048,25 лева, представляваща 20% от сумата от 10241,24 лева, формирана от сбора на остатъците от главница, договорна лихва и неустойка, дължими до края на срока на договора.
В 3-дневен срок от подписване на договора, ответникът следвало да предостави поне две от посочените в договора обезпечения – издаване на запис на заповед; поръчителство на едно или две физически лица, всяко от които да отговаря на конкретно уговорени изисквания; залог върху движима вещ, чиято пазарна стойност /оценена от лицензирани оценители/ надвишава два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включващо договорената главница и лихва; първа по ред ипотека или безусловна банкова гаранция, която да е издадена аз периода от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорната главница и лихва. Поради неизпълнение на това задължение била начислена неустойка в размер на 1878,12 лева, разсрочена на 36 равни вноски, всяка в размер на 52,17 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Така погасителната вноска, която следвало да плаща ответника била в размер на 292,61 лева.
Съгласно ОУ, при забава плащането на дължима погасителна вноска, ответникът дължи и обезщетение в размер на законната лихва за забава за всеки ден просрочие, считано от датата на настъпване на забавата до окончателното изплащане на дължимите по договора суми. Претендира се и обезщетение за забава в размер на 1314,99 лева за периода 26.02.2017 г. /денят, следващ датата на настъпване на предсрочната изискуемост/ до датата на подаване на исковата молба.
Ответникът извършил плащане по договора в общ размер на сумата от 292,60 лева, с която са погасени, както следва: 73,93 лева – главница; 166,50 лева – договорна лихва и 52,17 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение.
С Приложение № 1 от 31.10.2017 г. към договор за цесия от 31.10.2017 г., вземанията били прехвърлени на ищеца с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството – кредитор, за което ответникът бил уведомен.
С исковата молба ищецът уведомява ответника за предсрочната изискуемост на непадежиралите към 14.10.2019 г. главници по вноски от № * до № * вкл., съгласно погасителния план към договора.
С оглед изложеното от съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 4926,07 лева – главница за периода 26.01.2017 г. – 26.11.2019 г., по отношение на която, на основание чл. 7, ал. 4 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост, считано от 25.02.2017 г.; 3489,22 лева – договорна лихва за периода 26.01.2017 г. – 26.11.2019 г.; 1314,99 лева – обезщетение за забава за периода 26.02.2017 г. – 14.10.2019 г.; 1825,95 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение за периода 26.01.2017 г. – 26.11.2019 г.; 2048,25 лева – неустойка за предсрочна изискуемост, начислена еднократно на 25.02.2017 г. Моли се за уважаване на исковете, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.10.2019 г. до окончателното й погасяване. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез назначения му особен представител е подал писмен отговор на исковата молба. Счита предявените искове за частично основателни досежно част от непогасената главница /след направено прихващане на недължимо платени суми/, като са неоснователни в останала част, поради недействителност на сключения между страните договор за паричен заем от 24.11.2016 г.
Счита, че процесния договор за заем няма изискуемото съдържание по ЗПК, поради което и на основание чл. 22 ЗПК е недействителен. Счита, че са нарушени разпоредбите на чл. 11, т. 9 и т. 9а ЗПК, като липсва информация за основата, върху която се начислява лихвения процент и как се разпределя във времето – върху цялата дължима главница или съобразно поетапното й намаляване. Не било изпълнено и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК за посочване на дължимия лихвен процент на ден в случай на отказ от договора съгласно чл. 29 ЗПК. Нарушена била и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като в договора било посочено единствено, че ГПР е в размер на 48,049%, но не става ясно какви конкретни разходи се включват в него. Счита, че клаузата за неустойка по чл. 8 от договора е нищожна, тъй като е уговорена в нарушение на добрите нрави. Клаузата за неустойка по чл. 7, ал. 4 от договора противоречи на чл. 33 ЗПК, поради което е и нищожна.
Счита, че договорът за заем е недействителен. Излага, че съобразно чл. 23 ЗПК, когато договорът за кредит е обявен за недействителен, на връщане подлежи само чистата стойност на кредита, без да се дължат лихви или други разходи по него. Следователно платените суми от потребителя за разликата над чистата стойност на кредита подлежат на връщане от ищеца като получени при начална липса на основание. Поради което, счита исковата претенция за основателна, единствено що се касае до остатъка от непогасена главница и неоснователна в останалата част. От представените към исковата молба доказателства ответникът заплатил сумата от 292,60 лева, с която са погасени: 73,93 лева – главница; 166,50 лева – договорна лихва; 52,17 лева – неустойка за непоставяне на обезпечение. Предвид изложеното сумата от 218,67 лева се явява недължимо платена. Поради което се прави искане за прихващане на двете насрещни задължения до размера на по-малката сума от 218,67 лева. Прави възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на ищеца.
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XVIII-ти гр. състав, след като прецени събраните по
делото доказателства
по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
По делото e представен Договор за паричен заем № **** към искане № ****, сключен на 23.12.2016г.
между „Сити кеш“ ООД и К.С., погасителен план и общи условия към договора, от
които се установява, че ответникът – заемател е получил от „Сити кеш“ ООД
(заемодател) сумата от 5000 лева, като се задължила да върне същата в срок до
25.11.2019 г., ведно с уговорената договорна лихва. В договора е предвидено, че
заемателят дължи неустойка в случай, че не предостави изискуемите обезпечения
(поръчител, банкова гаранция, запис на заповед) в тридневен срок от датата на
подписване на договора, в размер на 1878,12 лева.
Представени са и други писмени доказателства – молба за
отпускане на паричен заем и стандартен европейски формуляр, от които се
установява, че заемателят е отправил искане до заемодателя за отпускане на
кредит, както и, че му е била предоставена необходимата информация преди
подписване на договора.
От представения Договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 31.10.2017г., сключен между „Сити кеш“ ООД и „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД е видно, че заемодателят е прехвърлил вземането си
срещу ответника, поради което ищецът се явява активно легитимиран да предяви
настоящия иск. За сключения договор за цесия е отправено уведомително писмо до
длъжницата от ищеца, в качеството му на упълномощено от заемодателя лице, което
се е върнало в цялост като непотърсено.
По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза с
въпроси, поставени от ищеца. От заключението на вещото лице се установява, че остатъкът,
който ответникът дължи, е както следва: 4926,07 лева за главница, 3489,22 лева
за договорна лихва, 1825,95 лева за
неустойка и 1313,89 лева – обезщетение за забава. Общо извършените плащания по
кредита са 292,60 лв. Съдът кредитира изготвеното заключение като обективно,
безпристрастно, компетентно изготвено и неоспорено от страните.
Въз
основа на така установените факти по делото, съдът достигна до следните правни
изводи:
По делото безспорно се установи, че между „Сити кеш“ ООД и К.Р.С. е бил сключен договор за паричен заем, като ответникът не е погасил изцяло дължимата от него сума. В договора за паричен заем е предвидено, че заемодателят предоставя на заемателя сумата от 5000 лева, а заемателят се задължава да върне посочената сума на 36 равни погасителни едномесечни вноски, последната от които с падежна дата 25.11.2019 г. Към тази сума е уговорена и възнаградителна лихва с годишен лихвен процент в размер на 48,049 %, като общата сума на плащане трябвало да бъде в размер на 8655,72 лева. В Договора е посочено, че с полагането на подписа си, заемателят удостоверява, че е получил поисканата сума. В този смисъл и предвид реалния характера на договора за заем, съдът намира, че същият е действително сключен от страните и е породил правните си последици.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора са потребител и кредитор, като потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор по смисъла на закона е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност. Поради изложеното и като се има предвид, че в конкретния случай не са налице изключенията, предвидени в чл. 4 от ЗПК, то възникналото правоотношение между страните попада в приложното поле на закона, поради което се регулира от същия.
Законът за потребителския кредит въвежда императивни изисквания по повод формата и съдържанието на сключените между потребител и кредитор договори, нарушаването на които води до тяхната недействителност. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Разпоредбана чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК предвижда, че договорът за потребителски кредит е недействителен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в договора е посочено, че годишния лихвен процент е 39,96 %. Липсва обаче разпоредба за условията за прилагането му. Липсва уточнение за базата, върху която се начислява лихвеният процент – дали върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница и дали е фиксиран или променлив. Т. е. не става ясно как е разпределян лихвеният процент във времето върху цялата дължима главница или съобразно поетапното й намаляване, съответно възможно ли е да бъде променян или не. Оттук не става ясно как е формирана възнаградителната лихва и какъв е нейния размер.
На следващо място, не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Първите две изисквания са спазени, като е посочена общата сума и размерът на ГПР. Не е налице последното изискване- да се посочат и взетите предвид допускания, използвани при изчисляването. Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя, как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора.
Не е спазено и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК, съгласно което в договора трябва да съдържа наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6, ЗПК както и за размера на лихвения процент на ден. Изискването се отнася за двете хипотези, като договора следва да съдържа изрична информация за това дали потребителят има или няма право да се откаже. Такава клауза липсва, като е налице препращане в чл. 9 към чл. 7, ал. 3 от ОУ. Те обаче са неясни, като изискват от потребителя да се запознава отделно с описаните в тях правни норми и ЗПК и да преценява сам дали сключеният от него договор попада или не в обхвата на закона. Поради това с тях не се изпълнява предвиденото в закона задължение.
Във връзка с направените изводи за недействителност на Договор за паричен заем на основание чл. 23, във вр. с чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9, 10 и 20 от ЗПК, потребителят дължи връщане само на чистата стойност на отпуснатия кредит. По делото се установи, че ответникът е заплатил на праводателя на ищеца сумата от 292,60 лева, поради което остава да дължи още 4707,40 лева. По отношение на претенцията за присъждане на законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 14.10.2019 г., до окончателното плащане на дължимата сума, то същата следва да бъде уважена предвид акцесорния си характер.
Досежно другите претендирани суми същите са недължими от ответника, поради това така предявените искове следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. На основание чл. 78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски пропорционално на уважената част от исковете. Същият е доказал заплащането на държавна такса в размер на 544,18 лв., депозит за особен представител – 469 лева и внесен депозит за вещо лице в размер на 150 лв. Съдът намира, че при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото присъденият размер на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде 100 лева. Общият размер на разноските на ищеца за исковото производство възлизат на 1263,18 лева, като по съразмерност следва да му бъдат присъдени 437,08 лева. На ответника не следва да се присъждат разноски, тъй като такива не са направени.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА К.Р.С., ЕГН **********, с адрес:
*** да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис
сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 сумата от 4707,40
лева представляваща непогасена главница по договор за паричен заем № **** сключен на 23.11.2016 г. между „Сити кеш“ ООД
и К.Р.С., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.10.2019 г. до
окончателното плащане на дължимата сума, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 4926,07 лв., КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените
искове за осъждане на К.Р.С., ЕГН **********, да заплати на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: ********* следните суми: 3489,22 лева – договорна лихва за периода 26.01.2017 г. –
26.11.2019 г.; 1314,99 лева –
обезщетение за забава за периода 26.02.2017 г. – 14.10.2019 г.; 1825,95 лева – неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение за периода
26.01.2017 г. – 26.11.2019 г.; 2048,25
лева – неустойка за предсрочна изискуемост, начислена еднократно на
25.02.2017 г.
ОСЪЖДА К.Р.С., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, СУМАТА от 437,08 лева, представляваща направени по делото разноски , на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
На особения представител на ответника К.Р.С. –адв. Д.Д.Б. – Л. да се изплати внесения депозит за особен представител.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Николай Стоянов
Вярно с оригинала!
РЦ