Определение по дело №599/2021 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 377
Дата: 3 август 2021 г. (в сила от 3 август 2021 г.)
Съдия: Илияна Стоилова
Дело: 20211200600599
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 27 юли 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 377
гр. Благоевград , 03.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито заседание на трети август, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Илияна Стоилова
Членове:Петър Пандев

Диана Узунова
като разгледа докладваното от Илияна Стоилова Въззивно частно
наказателно дело № 20211200600599 по описа за 2021 година
Производството пред Окръжния съд е по реда на Глава 22 НПК и е инициирано по
жалба на подсъдимия – В.С. против определение № 904866 от 22.06.2021 год., постановено
по н.ч.х.д. № 600/2020 год. по описа на РС-Благоевград, с което той е осъден да възстанови
на частният тъжител В.С. и на съда разноски в първоинстанционното производство.
С жалбата е поискана отмяната на определението поради незаконосъбразност.
Основанията за нея са липсата на компетентност районният съд да се произнася за
разноските в приобщеното н.ч.х.д № 443/2019 год., както и да допълва присъдата за
разноските от първоинстанционното производство след като вече й е осъществен въззивен
контрол.
Релевантните факти за произнасянето на въззивния съд са следните:
Наказателното производство, в което са направени разноските, които са предмет на
възстановяване с обжалваното определение, е било образувано в н.ч.х.д. № 443/2019 год. по
частна тъжба на В. ХР. С. с искане за осъждането на В.А. С. за причинена лека телесна
повреда. Поради установяване обаче, че престъплението е общ характер, съдът прекратил
съдебното производство и изпратил делото на прокурора. До това прекратяване в хода на
съдебното производство, тъжителят направил разходи за д.т. от 12 лева, 500 лева за
възнаграждение на адв.Н., внесъл 150 лева депозит за експертиза. От бюджета на съда до
прекратяването били изплатени 550 лева на вещото лице и 6,57 лева пътни разходи за
явяването на св.Михайлов. Повереникът на частният тъжител преди произнасянето на съда
направил изрично искане да се разпределят разноските.
След произнасянето на прокурора пострадалият от същата лека телесна повреда
отново поискал с втора тъжба осъждането на С. за нея. По втората тъжба е образувано
н.ч.х.д. № 600/ 2002 год. по описа на РС- Благоевград, в което е постановена присъда за
виновност на подс. В.С.. В нея няма произнасяне по искането, направено при пледирането
на адв.Н. за възстановяването на разноските по това дело и по прекратеното съдебно
производство. При разглеждането на частното обвинение С. е направил доказани разходи:12
лева за д.т., 800 лева възнаграждение на адвоката си и 150 лева за депозит за експертиза /
или общо 962 лева/. Районният съдия е наредил изплащането от бюджетната сметка на
разходи от 256,15 лева за вещото лице / от които 197,40 лева за възнаграждение за
1
изпълнението на експертизата, 50 лева за възнаграждение за явяването и 26,75 лева пътни/.
Въззивният съд приема от правна страна следното :
Частната жалба е допустима, подадени е от надлежна страна в установения законов
срок.
По същество жалбата на подсъдимия не е основателна, макар че определението
срещу което е подадена, е напълно немотивирано – съдържанието му се изчерпва с
позоваването на чл.189, ал.3 от НПК, без дори да е посочен размерът и основанието на
разноските, както и същественото обстоятелство при дела от частен характер – внесени ли
са предварително от частния тъжител.
Произнасянето на районния съд за разноските, има характер на определение,
допълващо присъдата по реда на чл. 306, ал.1, т.4 от НПК, тъй като в нея няма произнасяне.
Това е допустимо и след въззивната й проверка, точно защото въззивната инстанция е
разпределила само разноските, направени при обжалването. Второ, компетентен да отстрани
този пропуск, и в случаите, в които той е допуснат дори и само от въззивната инстанция, е
първоинстанционният съд /изрично в този смисъл е определение № 51 от 17.05.2019 год. на
ВКС по ч.н.д. № 484/2019 год. за решаване на спор за подсъдност/, поради което и
обжалваното произнасяне не е в нарушение на реда, по който е направено.
То като резултат е правилно, защото:
Като последица от виновността на подс. С. следва да се приема, че частният тъжител
има право да претендира да му се възстановят разноските, които той е направил до
окончателното решаване на въпроса за виновността с присъдата, повдигнат с първата
тъжба.започнатото от него наказателно производство, е същото което е завършило с
присъдата. Производството по него, а не наказателното производство, е било прекратено,
поради което и напълно неоснователно е възражението, че разноските, направени в хода на
н.ч.х.д. № 443/2019 год. не трябва да се възстановяват, защото това са разноски в същото
наказателно производство, а не е в хипотезата на чл. 190, ал.1 от НПК, при която те не
възлагат на виновния.
Доказан е размерът на внесените суми за посрещане на разноските от тъжителя С.,
както и тези платени по нареждане на районния съдия от бюджетната сметка. Доказано е
плащането на адвокатските хонорари на адв. Н. за общо 1300 лева. Допустимо е в
наказателното производство съдът да прави преценка за прекомерност с оглед на
действителната фактическа и правна сложност на делото, обаче само когото има искане на
насрещната страна за това, до приключване на съдебното заседание, в което страните трябва
да направят и самите претенции за присъждане на разноски и, в което да представят списък
на същите. А в случая следва да се приеме, че претенцията е представена от защитника в
срок и подсъдимият и неговият защитник, макар и да са били запознати с вида и размера на
претендираните разноски от страна на тъжителя, не са упражнили правото да искат
намаление на адвокатското възнаграждение, поради което и недопустимо то да се намалява.
Поради което и разходите, подлежащи на възстановяване от подсъдимия на
тъжителя в първа инстанция правилно са определени в общ размер на 2124 лева, а тези на
съда - в общ размер на 262,72 лева.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира обжалваното определение за
правилно, поради което то следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Благоевградският окръжен съд
2
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава определение № 904866 от 22.06.2021 год., постановено по н.ч.х.д. №
600/2020 год. по описа на РС-Благоевград.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3