РЕШЕНИЕ
№ 943
гр. Благоевград, 25.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20251210100291 по
описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
I. Обстоятелства по производството.
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от „ЕВРО ФИНАНС КОЛЕКТ БЪЛГАРИЯ”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано от
*****, чрез адвокат И. М. Л., с адрес за кореспонденция гр. ***** против К. К. Ц., ЕГН
**********, с настоящ адрес: гр. ****.
Ищецът е предявил срещу ответника при условията на обективно кумулативно
съединяване следните искове:
1) иск за сумата от 31,78 лв. /тридесет и един лева и седемдесет и осем стотинки/ - главница,
представляваща незаплатени телекомуникационни услуги по фактура №
**********/22.12.2021 г. за отчетен период от 22.11.2021 - 21.12.2021 г., от които: сумата от
9,98 лв, с ДДС по Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни
услуги от 10.01.2014г. за телефонен пост с номер ********* с абонаментен план „VIVAFIX
S“, в който план са включени телефонни услуги; сумата от 4,00 лв. с ДДС по Допълнително
споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги от 25.05.2015г. за услуга
VIVACOM TV с абонаментен план ,,+TV Extra“, в който план са включени телевизионни
услуги и сумата от 17,80 лв. с ДДС - услуга с абонаментен план „VIVACOM DUO -
NET+TV“, в който план са включени телевизионни услуги, като по силата на договор за
продажба на вземане от 03.08.2023 година „Евро Финанс Колект“ ЕООД е закупило от
„Иновативни финанси“ ООД с Договор за продажба на вземане всички вземания на „БТК“
ЕАД към К. К. Ц., за което длъжникът е уведомен чрез изпратено уведомление за цесия по
чл. 99, ал. 3 ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК - 18.11.2024 г. до окончателното погасяване;
2) иск за сумата от 10,88 лв. /десет лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща лихва
начислена върху главницата от 31,78 лева за периода от 20.01.2022 година до 15.11.2024
година.
За претендираните вземания е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу
която от страна на длъжника е постъпило възражение по чл. 414 ГПК.
В хода на процеса е направено оттегляне на предявения иск за мораторна лихва, поради
1
което на основание чл. 232, изр. 1 ГПК с определение от 28.02.2025г. е прекратено частично
производството, в частта му относно иска за лихва за забава за сумата от 10,88 лв. /десет
лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща лихва начислена върху главницата от
31,78 лева за периода от 20.01.2022 година до 15.11.2024 година. Определението за частично
прекратяване на производството е влязло в сила на 26.03.2025г.
Ищецът твърди, че между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и ответника К.
К. Ц. е било сключено на 10.01.2014г. Допълнително споразумение към Договор за
електронни съобщителни услуги. Поддържа, че по силата на посочения договор „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД е предоставяла на ответника мобилни услуги по
мобилен номер *********, с абонаментен план „VIVAFIX S“, в който план били включени
телефонни услуги. Сочи, че на 25.05.2015г. между „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД и ответника К. К. Ц. било сключено Допълнително споразумение към
Договор за електронни съобщителни услуги от 25.05.2015г. за услуга VIVACOM TV с
абонаментен план „+ТV Extra“, в който план са включени телевизионни услуги и услуга с
абонаментен план „VIVACOM DUO - NET+TV“, в който план са включени телевизионни
услуги. Заявява, че ответникът не изпълнявал задълженията си по договорите да заплати
цената на предоставените и потребени от него телекомуникационни услуги за периода от
22.11.2021 - 21.12.2021 г. в размер на общо 31,78 лв. Излага, че за процесното вземане на
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД е издадена Фактура № 7347/22.12.2021г.
Навежда, че съгласно Договор за цесия от 31.05.2021г. „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД (цедент) е прехвърлило на „Иновативни финанси“ ООД (цесионер)
вземанията си към ответника, произтичащи от горепосочените договори за
телекомуникационни услуги. Твърди, че съгласно Договор за цесия от 03.08.2023г. от своя
страна „Иновативни финанси“ ООД (цедент) е прехвърлило на ищеца (цесионер) вземанията
си към ответника, произтичащи от процесния договор за телекомуникационни услуги.
Заявява, че ответникът е бил уведомен за така сключените цесии на постоянния му адрес в
гр. Благоевград. Поддържа, че задължението на ответника към настоящия момент било в
размер от 31,78 лв. - незаплатена цена за потребените от ответника телекомуникационни
услуги по процесните договори за периода от 22.11.2021 - 21.12.2021 г. Сочи, че за
процесното вземане на 19.11.2024г. по ч. гр. д. № 3139/2024г. по описа на РС-Благоевград е
била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която от страна на длъжника е
постъпило възражение по чл. 414 ГПК.
Ответникът изразява становище за неоснователност на ищцовата претенция. Тази си
процесуална позиция обосновава с доводи, че претендираното вземане е погасено по
давност на основание чл. 111, б. "в" ЗЗД. Смята, че липсвало и реално потребление на
мобилни услуги. Прави възражение за липса на доказване наличието на процесните
договори за цесии. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство е
установителна искова претенция по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, имаща за предмет установяване на
дължимостта на вземане в размер на 31,78 лв. /тридесет и един лева и седемдесет и осем
стотинки/ - главница, представляваща незаплатени телекомуникационни услуги по фактура
№ **********/22.12.2021 г. за отчетен период от 22.11.2021 - 21.12.2021 г., от които: сумата
от 9,98 лв., с ДДС по Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни
услуги от 10.01.2014г. за телефонен пост с номер ********* с абонаментен план „VIVAFIX
S“, в който план са включени телефонни услуги; сумата от 4,00 лв. с ДДС по Допълнително
споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги от 25.05.2015г. за услуга
VIVACOM TV с абонаментен план ,,+TV Extra“, в който план са включени телевизионни
услуги и сумата от 17,80 лв. с ДДС - услуга с абонаментен план „VIVACOM DUO -
NET+TV“, в който план са включени телевизионни услуги, като по силата на договор за
2
продажба на вземане от 03.08.2023 година „Евро Финанс Колект“ ЕООД е закупило от
„Иновативни финанси“ ООД с Договор за продажба на вземане всички вземания на „БТК“
ЕАД към К. К. Ц., за което длъжникът е уведомен чрез изпратено уведомление за цесия по
чл. 99, ал. 3 ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК - 18.11.2024 г. до окончателното погасяване.
За вземаното по така предявения установителен иск е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 1484 от 19.11.2024г. по ч. гр. д. №
3139/2024г. на Районен съд – гр. Благоевград. Срещу цитираната заповед, в рамките на
едномесечния срок по чл. 414 ГПК, е постъпило възражение от страна на настоящия
ответник, имащ качеството на длъжник в заповедното производство.
II. Фактически и правни изводи.
1. Относно допустимостта на предявения установителен иск:
Предявеният установителен иск е процесуално допустим. Същият изхожда от
легитимирано лице, депозиран е пред компетентния съд и в законоустановения едномесечен
срок по чл. 415, ал. 4 ГПК. В тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи, че
неоснователни са възраженията на ответника за липсата на идентичност между
обстоятелствата, посочени в заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК и исковата
молба. Както в заявлението по чл. 410 ГПК, така в исковата молба изрично заявителят,
съответно ищецът е изложил едни и същи обстоятелства, от които претендира процесното
вземане, а и именно в качеството му на цесионер по втория договор за цесия от 03.08.2023г.,
сключен с първия цесионер „Иновативни финанси“ ООД.
2. Относно основателността на предявения иск:
Уважаването на посочената искова претенция е детерминирано от кумулативното наличие
на следните предпоставки: 1/ облигационно правоотношение, създадено между ответника и
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД по силата на процесните договори за
телекомуникационни услуги, от които за ответника е възникнало задължение за заплащане
на сумата, претендирана като неизплатена главница за потребени и незаплатени мобилни
услуги; 2/ наличието на твърдените две цесии, с които процесното вземане е прехвърлено в
полза на ищцовата страна; 3/ уведомяване на длъжника за извършените цесии, и 4/
неизпълнение на задължението на ответника потребител за заплащане на главницата по
процесния договор за далекосъобщителни услуги.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански
процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи наличието на първите три
от посочените изисквания. А в случай, че това бъде сторено, ответникът трябва да проведе
доказване относно погасяването на своето задължение.
Именно в контекста на тези принципни положения трябва да се потърси и разрешението на
фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият казус.
От представените от ищеца документи (Допълнително споразумение към Договор за
електронни съобщителни услуги от 10.01.2014г., Допълнително споразумение към Договор
за електронни съобщителни услуги от 25.05.2015г., Декларация за приемане на Общи
Условия от 25.05.2015г. на ответника) се установява, че между „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК ********* и ответника К. К. Ц. са сключени
процесните договори, съответно за предоставяне на далекосъобщителни услуги от дата
10.01.2014г., с клиентски номер 12841664001, с предмет - предоставяне от „БТК ЕАД“ на
ответника на далекосъобщителни услуги за телефонен пост № 073 887761 за срок от 12
месеца. Съгласно това първо допълнително споразумение ответникът-абонат на услугите се
е задължил да заплащал месечен абонамент за предоставените услуги по план „Минимум“ в
размер на 7,80 лв. с ДДС. На 25.05.2015г. е сключено второто допълнително споразумение
между страните, съгласно което ищецът е предоставял на ответника интернет и
телевизионна услуга, като услугите по това споразумение са включени в обща сметка номер
12841664001 по тарифен план „+TV Extra“ за срок от 24 месеца с месечна абонаментна такса
3
17,80 лв. с ДДС. Изрично е предвидено в това допълнително споразумение от 25.05.2015г.,
че абонатът дължи заплащане на абонаментна цена за пакетната услуга. Предвидено е също
така, че ако абонатът не е отправил едностранно 30-дневно писмено предизвестие за
прекратяване на споразумението, то автоматично да продължи своето действие до
неопределен срок при същите условия.
От представените по делото писмени доказателства се установява наличието на правни
сделки, имащи за предмет продажба на далекосъобщителни услуги с доставчик –„Българска
телекомуникационна компания” ЕАД, и потребител – ответната страна.
Следователно – „Българска телекомуникационна компания” ЕАД и ответника са били
обвързани по валидни облигационни отношения, породени от процесните договори за
далекосъобщителни услуги, по силата на които –„Българска телекомуникационна компания”
ЕАД има качеството на доставчик на мобилни услуги, а ответника - на потребител.
От представения по делото Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 31.05.2021г. и
Извлечение от Приложение № 1 към него, се установява, че – „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД (цедент) е прехвърлила на „Иновативни финанси“
ООД (цесионер) вземанията си към ответника К. К. Ц., произтичащи от процесните
договори за далекосъобщителни услуги.
Става ясно по делото от приетия Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от
03.08.2023г. и Приложение № 1 към него, че впоследствие „Иновативни финанси“ ООД
(цедент) е прехвърлило на „ЕВРО ФИНАНС КОЛЕКТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД (цесионер)
вземанията си към ответника ответника К. К. Ц., произтичащи от процесните договори за
далекосъобщителни услуги.
По делото се установява, че ищецът е приложил към исковата си молба уведомлението,
изходящо от цедента за извършената цесия.
Спорно по делото е обстоятелството дали прехвърлянето на вземанията по процесните
договори за далекосъобщителни услуги е произвело действие спрямо длъжника по смисъла
на чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Съдът намира, че процесните цесии са произвели действие спрямо длъжника. В тази
връзка следва да се има предвид следното:
Съгласно разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД предишният кредитор трябва да съобщи
на длъжника за прехвърлянето на вземането и от този момент цесията има действие спрямо
длъжника и третите лица. Уведомяването за цесията трябва да бъде извършено от стария, а
не от новия кредитор, тъй като целта на закона е длъжникът да бъде защитен срещу
ненадлежно изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Понеже прехвърленото
вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и стария кредитор, напълно
логично е изискването съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено
именно от стария кредитор, за да създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената
замяна на стария му кредитор с нов/ТР № 142-7 от 11.11.1954 г. на ОСГК на ВС, решение №
123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., ТК, ІІ ТО на ВКС/. Затова съобщението от новия
кредитор няма предвиденото в чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД действие. Това обаче не означава, че
предишният кредитор няма правото да упълномощи новия кредитор да извърши
съобщението до длъжника като негов пълномощник. Според чл. 36 ЗЗД представителната
власт възниква по волята на представлявания, нейният обем се определя според това, което
упълномощителят е изявил /чл.39 ЗЗД/ и не са предвидени никакви изрични ограничения
посредством повелителни правни норми на тази власт, свързани с уведомяването за цесията.
Следователно по силата на принципа за свободата на договарянето /чл.9 ЗЗД/ няма пречка
старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за
цесията. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал.3 и
ал.4 ЗЗД (вж. в този смисъл решение № 156/30.11.2015г. по т. д. № 2639/2014г., II т. о. на
ВКС; решение № 137 от 2.06.2015г. по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о. на ВКС ).
В настоящия казус старият кредитор е упълномощил новия кредитор да съобщи за
4
извършената цесия, като тази упълномощителна сделка не противоречи на разпоредбата на
чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Следва да се има предвид и, че съобразно практиката на ВКС (вж. решение №
3/16.04.2014г. по т. д. № 1711/2013г., II т. о. на ВКС; решение № 123/24.06.2009г. по т. д. №
12/2009г.,ІІ т.о. на ВКС) връчването на препис от исковата молба с приложено към нея
надлежно уведомление от цедента, в случая чрез пълномощник за цесията от 18.01.2016г.,
съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД и
следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след
предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
Възможността уведомяването на длъжника за цесията да се случи посредством
депозирането на искова молба от цесионера, придружена с документите, които обективират
прехвърляне на вземането, се допуска и в облигационноправната доктрина (вж. ****
„Облигационно право. Общо учение за облигационното отношение“, нова редакция и
допълнение от *****, София, 2002 г., стр. 487). Извън гореизложеното, е необходимо да се
отчете, че поначало длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомление за
цесията, само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или
на овластено от него лице. В случая липсват както възражения, така и доказателства от
такъв порядък. Ето защо, след като бъде известен за цесията (дори и чрез връчване на
препис от исковата молба) длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера за
реално изпълнение поради липсата на уведомяване, след като не е изпълнил на предишния
кредитор (вж. Решение № 40 от 13.05.2010 г. по т. д. № 566/2009 г., I т. о. на ВКС и
Определение № 987 от 18.07.2011 г. по гр. д. № 867/2011 г., IV г. о. на ВКС).
С оглед изложените съображения са изпълнени изискванията на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, като е
настъпил уведомителният ефект на цесиите с връчването на ответника на препис от исковата
молба, подадена от ищеца (цесионер), който е надлежно упълномощен от цедента. В този
смисъл неоснователни се явяват възраженията на ответника, че не бил уведомен за
извършената цесия по установения в закона ред, както и че липсвало доказване наличието
на процесните договори за цесии.
По делото се установява, че е имало реално предоставяне на ответника на мобилни услуги
за процесния период. В тази връзка е необходимо да се съобрази следното:
С цел да докаже извършване на доставки и съответно да установи размера на цената на
мобилните услуги, ищцовото дружество е представило Фактура № **********/22.12.2021 г.
От съдържанието на фактурата става ясно, че за неин издател фигурира „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД, а за получател на услугите – ответника, като
фактурата не е подписана за получател. Във фактурата изрично е отразено, че дължимите
суми по нея са съгласно уговорените между страните месечни абонаменти, съответно 8,32
лв. за фиксирани гласови услуги; 3,33 лв. за TV услуги и 14,83 лв. за пакетни услуги.
Настоящият съдебен състав намира, че ответникът дължи на ищеца сумата, която е
предмети на разглеждания иск. Аргументите за този извод са следните:
От съдържанието на условията по процесните Допълнителни споразумения на първия
цедент „Българска телекомуникационна компания” ЕАД за взаимоотношенията му с
потребителите на мобилни телефонни услуги, претендираните от ищеца като незаплатени и
падежирали месечни абонаменти се дължат авансово, т. е. същите следва да се предплащат
ежемесечно от потребителя, за да му се осигури през следващия месец от страна на
„Българска телекомуникационна компания” ЕАД достъп до услугите, за които са били
сключени договорите за мобилни услуги. В тази месечно дължима абонаментна такса се
включват разходите на ищеца за поддръжка на мрежата. Няма доказателства същата да е
била предплатена, както и да е заплатена в сроковете, приложими към договорите. За точно
изпълнение на последните е необходимо първоначално изпълнение от страна именно на
ответника и едва като последица от това се поражда корелативното задължение на
5
„Българска телекомуникационна компания” ЕАД за изпълнение чрез предоставяне на достъп
и услуги в мрежата на мобилния оператор. Доколкото се установи към процесния период
съществуващи и валидни облигационни връзки по силата на сключените между страните
договори и, отделно от това, не се доказа валидно изпълнение на първичното авансово
парично задължение от страна на ответника съобразно доказателствената тежест за
установяване на този факт, който е негов, се налага да се направи извод за дължимостта на
въпросните такси поради неизпълнение на тези парични задължения в посочените в
исковата молба размери.
По отношение на исковата претенция следва да се обсъди възражението на ответника по
чл. 111, б. „в“ ЗЗД за настъпила погасителна давност. В тази връзка следва да име предвид,
че съгласно чл. 114 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо, като тя се прекъсва при предявяване на иск (чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД) и не
тече в хода на самото съдебно производство (чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД). В принципен план
искът се смята за предявен с постъпване на исковата молба в съда (чл. 125 ГПК). Съобразно
разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК, в хипотезата на предявяване на иск, имащ за предмет
установяване съществуването на вземане по издадена заповед за изпълнение, искът се счита
предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение,
когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК. Такъв е и настоящият случай. Посоченият
нормативен регламент е изключение от общото правило на цитирания чл. 125 ГПК и като
законодателно разрешение е създадено в интерес на кредитора, тъй като свързва
материалноправните последици от предявяването на иска с момент, предхождащ
депозирането на исковата молба. Към тези последици несъмнено се включва и прекъсване
течението на погасителната давност, спиране на давността и правото на законна лихва (вж. в
този смисъл мотивите към т. 9 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело
№ 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Съгласно разпоредбата на чл. 111 б. "в", пр. 3 ЗЗД вземанията за периодични плащания
(каквото е и настоящето вземане) се погасяват с тригодишната давност. В настоящия случай
исковата претенция е предявена на 18.11.2024г., при което изчислявайки три години назад, то
вземането се счита за погасено по давност преди 18.11.2021г. Следва да се изтъкне, че
падежът на плащане по процесната фактура е 19.01.2022г., т.е. давността изтича на
19.01.2025г. Това води до извод, че възражението за погасяване по давност на
претендираното вземане за периода от 22.11.2021г. до 21.12.2021г. е неоснователно.
В обобщение се налага крайният извод, че искът се явява основателен поради наличието
на всички законови предпоставки, включени във фактическия състав, пораждащ това
вземане.
Относно разноските:
При този изход от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в тежест на ответника следва да
бъдат поставени разноските, сторени от ищеца във връзка с водене на делото. Следва да се
има предвид, че съобразно възприетото в т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС е необходимо да бъде извършено
диференцирано произнасяне както по отношение на разноските в заповедното производство,
така и досежно тези, касаещи настоящото исково дело. При определяне на дължимите
разноски трябва да се съобрази и направеното от процесуалния представител на ответника
възражение за прекомерност за претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение. В тази
връзка съдът намира възражението за основателно. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК може да се
присъди по-нисък размер на разноските за адвокат, ако претендираният размер е прекомерен
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В Наредба №
1/09.07.2004 г. са определени минималните адвокатски възнаграждения. Ищецът претендира
адвокатско възнаграждение в размер на общо 800 лв. (от които 400 лв. за заповедното
производство и 400 лв. за настоящето исково проиводство), като с оглед предмета на делото
минималният размер на адвокатския хонорар е 400 лв. (арг. от чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата).
6
Исканото адвокатско възнаграждение е прекомерно, с оглед действителната фактическа и
правна сложност на делото. То е нужно да се фиксира на общо 200 лв. Определянето му е
извършено от сегашния съдебен състав на базата на действителната фактическа и правна
сложност на делото и при зачитане на приетото в Решението от 25.01.2024 г. по дело С-
438/22 г. на СЕС. Според тълкуването, дадено в този акт на общностния съд, съдилищата от
държавите-членки на Европейския съюз не са длъжни да прилагат ограничение от
националното законодателство за минимален размер на адвокатските възнаграждения, а
преценката трябва да се концентрира върху характеристиките на защитата, възложена по
съответното дело, неговия предмет, извършените процесуални действия в хода на
производството, събраните доказателства, броя на проведените съдебни заседания, като не
следва да се пропуска, че все пак става въпрос за квалифициран труд, полаган от лице с
юридическа правоспособност, което носи завишена отговорност за дейността си.
Пренасянето на тези критерии в полето на разглеждания казус показва, че горепосоченото
адвокатско възнаграждение кореспондира напълно с проблемите, които сегашното дело
поставя от фактическа и от правна страна. В хода на съдебното производство е изготвена
искова молба, която е ориентирана към доводи за наличието на вземане по процесната
фактура. Проведено е само едно открито заседание, в което процесуалният представител на
ищеца не е взел лично участие. Събрани са писмени доказателства, които са малко по обем.
Спорът включва имуществено притезателно право на сравнително ниска материална
стойност. Разгледаната правна проблематика не е с особено висок интензитет на сложност,
включително по нея има трайно установена съдебна практика. При това положение размерът
на адвокатското възнаграждение следва да се редуцира в размер на общо 200 лв. за
заповедното и исковото производство. На ищеца следва да се присъдят и разноски в
исковото производство за държавната такса в размер на 25 лв., както и същата държавна
такса за заповедното производство.
С оглед изложеното отговорността за разноски на ответника в полза на ищцовото
дружество трябва да бъде разпределена по следния начин:
- 125 лв. – общ размер на разноските, дължими за заповедното производство, и
- 125 лв. – общ размер на разноските, дължими за исковото производство.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че К. К. Ц., ЕГН **********,
с настоящ адрес: гр. ****, дължи на „ЕВРО ФИНАНС КОЛЕКТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано от *****,
следната сума, която е била предмет на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 1484 от
19.11.2024г., издадена по ч. гр. д. № 3139/2024г. на Районен съд – гр. Благоевград, а именно:
- 31,78 лв. /тридесет и един лева и седемдесет и осем стотинки/ - главница,
представляваща, незаплатени телекомуникационни услуги по фактура №
**********/22.12.2021 г. за отчетен период от 22.11.2021 - 21.12.2021 г., от които: сумата от
9,98 лв., с ДДС по Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни
услуги от 10.01.2014г. за телефонен пост с номер ********* с абонаментен план „VIVAFIX
S“, в който план са включени телефонни услуги; сумата от 4,00 лв. с ДДС по Допълнително
споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги от 25.05.2015г. за услуга
VIVACOM TV с абонаментен план ,,+TV Extra“, в който план са включени телевизионни
услуги и сумата от 17,80 лв. с ДДС - услуга с абонаментен план „VIVACOM DUO -
NET+TV“, в който план са включени телевизионни услуги, като по силата на договор за
продажба на вземане от 03.08.2023 година „Евро Финанс Колект“ ЕООД е закупило от
„Иновативни финанси“ ООД с Договор за продажба на вземане всички вземания на „БТК“
7
ЕАД към К. К. Ц., за което длъжникът е уведомен чрез изпратено уведомление за цесия по
чл. 99, ал. 3 ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК - 18.11.2024 г. до окончателното погасяване
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, К. К. Ц., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.
**** да заплати на „ЕВРО ФИНАНС КОЛЕКТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано от *****, разноски, сторени в
заповедното и в настоящото исково производство, както следва:
- сумата от 125 лв. /сто двадесет и пет лева/ – представляваща общ размер на разноските,
дължими за заповедното производство (ч. гр. д. № 3139/2024г. на РС – гр. Благоевград), и
- сумата от 125 лв. /сто двадесет и пет лева/ – представляваща общ размер на разноските,
дължими за исковото производство (гр. д. № 291/2025г. на РС – гр. Благоевград).
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се
подава чрез Районен съд – гр. Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8