№ 8
гр. Попово, 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Маринела Г. Стефанова
при участието на секретаря И.Д.Б.
като разгледа докладваното от Маринела Г. Стефанова Гражданско дело №
20213520100324 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с иск с правна квалификация по чл. 79 от ЗЛОД във вр. чл. 50, във вр.
чл. 51 от ЗЗД.
Ищецът -„Кооперация „Н.“ с.М., общ.П., представлявана от Г.Н., действащ чрез
адв.О.Н. от ТАК, твърди в исковата си молба, че през стопанската 2020-2021г. засял имоти в
местността „П.", землището на с. М. общ.П.. , с рапица. Тъй като предишни години имали
нашествията на диви животни в насажденията, сключили договор за охрана от нападение на
реколтата от диви животни.
Въпреки всичко обаче, в блок №47634-48-2-1 с площ от 8дка в масив 44, блок
№47634-1-1-1, с площ от 177 дка в масив 44 и блок №47634-48-1-1 с площ от 251 дка, в
масив 45, които имоти граничили с гората, реколтата им била нападната за пореден път от
сърни, кошути и други диви животни. Твърди се, че охраната не била в състояние да опази
насажденията.
Твърди се още, че на 29.03.2021г констатирали сериозни увреждания в посочените
ниви, и на 31.03.2021г., подали до Директора на РДГ-Ш. уведомление, и молба за съставяне
на комисия за оценка на щетите. Комисията, която била съставена извършила проверка на
място, на 16.04.2021г. и съставила за това констативен протокол. От съставения констативен
протокол комисията установила увреждания по насажденията-средно 27 %. На цялата площ
се констатирали следи от копита и екскременти от дивеч.
Ищецът твърди, че ответното Сдружение на ловците и риболовците в гр.П.,
отговаряло за стопанисването на дивеча в ловно-стопанския район на с.М., поради което
следвало да отговаря за нанесените щети от дивеча в засетите от тях площи.
Предвид изложеното, ищецът претендира от ответника да му заплати сумата сумата
от 17 265.00лв., представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди от диви
животни, нанесени върху имоти засети с рапица, находящи се в землището на с.М., общ.П.,
местност „П.“, ведно със законната лихва считано от предявяване на иска до окончателно
изплащане на задължението. Претендира и за направените разноски по делото.
1
В съдебно заседание ищецът поддържа предявения чрез пълномощник: адв. О.Н. от
АК-Т., като претендира и присъждане на разноски.
В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от
ответника „Сдружение на ловците и риболовците в. гр.П.“, представлявано от Р.Р., действащ
чрез адв.Б.К. от ТАК, с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан.
Счита, че липсва конкретизация както по отношение на дата /период/ на настъпване на
деликта, така и по конкретизиране на самото обезщетение, в какво се изразяват
претендираните имуществени вреди
На първо място, оспорва иска като счита, че липсвали доказателства обуславящи
претендираният процент унищожаване на посевите , както и че числовото изражение на
претърпяната вреда били реално унищожените добиви, въз основа на които се претендира
пазарна стойност, от които същият е бил лишен. В исковата молба били посочени и
претендирани щети в процентно съотношение различно от тези констатирани и отразени в
приложените констативни протоколи от комисията назначена от РДГ Ш..
Твърди, че липсвали доказателства за това вредите да са причинени именно от диви
животни. Липсвали такива и във връзка с това, как и по какъв начин ищеца е обработвал
нивите си, в този смисъл изпълнени ли са всички необходими агро-технически мероприятия,
за да може да претендира за някакъв среден добив именно за тази стопанска 2020/2021 г.
На следващо място считат, че било неоснователно да се претендира обезщетение за
пропуснати ползи от непроизведена селскостопанска продукция, тъй като обезщетението
следвало да се сформира по точни /конкретни данни както за среден добив, така и за
извършени продажби на тази култура /рапица, за процесните имоти касаеща именно
стопанската 2020/2021 година, тъй като липсва сигурност от реализацията й като доход.
Оспорват иска и на друго основание-неспазване на мерките по чл.78, ал.2 ЗЛОД от
страна на ищеца, неполагане на грижа по опазване на имотите, задължения вменени му със
закона.
Твърдят, че те като стопани на дивеча по приложения договор, си изпълнили всички
мерки предвидени в ЗЛОД, поради което не следва да им се ангажира отговорност за вреди
причинени от диви животни.
Въз основа на изложените доводи, ответната страна моли съда да отхвърли така
предявения иск като неоснователен и недоказан.
В съдебно заседание за ответника се явява лично Председателя на сдружението и
пълномощник- адв.Б.К. от АК-Т., която поддържа изложеното в отговора. Пледира за
отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски
С определение №93/22.006.2021г. съдът е конституирал на основание чл.219, ал. 1 от
ГПК като трето лице-помагач на страната на ответника- ТП ДЛС „Ч. л.“ гр.П., към СИДП-
Ш..
Приел е за съвместно разглеждане и предявения предявен в условията на
евентуалност иск от „Сдружение на ловците и риболовците в. гр.П.“, гр.П., представлявано
от Р.Р. против ТП ДЛС „Ч. л.“ гр.П., към СИДП-Ш. за присъждане на сумата от 17
265.00лв., представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди от диви животни,
нанесени върху имоти засети с рапица, находящи се в землището на с.М., общ.П., местност
„П.“, ведно със законната лихва до окончателно изплащане на задължението.
Ищецът по този иск твърди, че по силата на договор от 26.07.2019г, СЛР в гр.П., като
възложител, е предоставил на ТП ДЛС „Ч. л."-гр.П. като изпълнител, правото на отстрел по
реда на организирания ловен туризъм на дивеча в ЛСР, находящи се на територията на ГФ,
стопанисвани и управлявани от СЛР гр.П.".
2
Съгласно чл.4.7 от същият договор, ползвателя ДЛС „Ч. л."-гр.П. -третото лице и
ответник по настоящия обратен иск, поело задължение да заплаща обезщетенията за
нанесените щети на селскостопанските култури от вида благороден елен, респ. кошута,
както и с изпълнението на договора, съгласно план за ползване на благороден елен и сърна,
да контролира тяхната популация.
В тази връзка, при условията на евентуалност, ако бъде уважен първоначалния
предявен по настоящото дело иск против СЛР-П., молят съда да бъде осъдено третото лице
помагач, и ответник по този иск, да им заплати сумата 17 265 лв., представляваща
обезщетение за причинени вреди , върху засети с рапица от ищеца имоти.
В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от трето
лице помагач на страната на ответника и ответник по обратния иск- ТП ДЛС „Ч. л.“ гр.П.,
към СИДП-Ш., с който се оспорва същия
Не оспорва, че между ДЛС „Ч. л."-гр.П. и СЛР в гр.П. е налице сключен договор от
26.07.2019г., както и поетото с него задължение да заплаща обезщетенията за нанесените
щети на селскостопанските култури от вида благороден елен, респ. кошута. Счита обаче, че
основания иск бил неоснователен и недоказан, поради което обратния иск не следвало да
бъде разглеждан и уважаван.
Счита, че не били налице доказателства за това, че ищеца по основния иск
обработвал посочените зем.земи. Нямало данни да били изпълнени мерките по чл.78, ал.2 от
ЗЛОД. Не била спазена и процедурата по чл.82 от ЗЛОД. Нямало представени доказателства
за това, че посочените следи по растенията били от диви животни, и то точно от благороден
елен.
Изразяват несъгласие и с размер на обезщетението, като считат, че следва да се
отчете евентуалната печалба след приспадане на разходите и тези, които следвало да се
направят от ищеца като различни агротехнически мероприятия до реализиране на добива.
В съдебно заседание за третото лице помагач и ответник по обратния иск се явява
пълномощник-адв.С.И. от АК – ШАК.
Съдът, след съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства,
прие за установено следното от фактическа страна:
Няма спор по делото, че ищецът е ЗК , и като такава е земеделски производител
(установено и от приложеното по делото копие на регистрационна карта на земеделски
производител), който обработва земеделски земи в землището на с.М., общ.П..
Няма спор още, че през стопанската 2020-2021г. ищцовата страна засяла имоти
№47634-48-2-1 с площ от 8дка в масив 44, №47634-1-1-1, с площ от 177 дка в масив 44 и
№47634-48-1-1 с площ от 251 дка, в масив 45, в местността „П.", в землището на с.М.
общ.П.. , със земеделска култура- рапица.
От представения Договор с вх.№ ***/07.08.2009г. за предоставяне на стопанисването
на дивеча на ловните сдружения по чл. 30 от ЗЛОД, се установява, че на ”Сдружение на
Ловците и Риболовците в П.”, гр.П. извършват стопанисването и ползването на дивеча в
посочени ЛСР, в т.ч. и в ЛСР „М.”-т.1.1.29, в който район попада и землището на с.М.,
общ.П...
По заявление на земеделския производител, директора на РДГ-гр.Ш. със заповед
№***/06.04.2021г. назначил комисия по чл.82 от ЗЛОД, която на 16.04.2021г. констатирала
следното: От обхода на масив №44, с размер от 8дка, от 6бр. пробни площи и установена
средна плътност 34бр./кв.м., средна височина 23см, от тях прехапани от диви животни
10бр./кв.м.; в блок №44, с площ от 170дка заложени пробни площи 8бр., средна плътност
37бр./кв.м., средна височина 48см, от тях прехапани-0бр.; от блок №45, с площ от 250дка,
заложени пробни площи 9бр., установена плътност 33бр./кв.м., средна височина 68см.,
3
прехапани- 0бр. В този протокол е посочено още, че като контролен блок е взет №46, при
който били установени 1 бр. прехапани растения. Освен това комисията е отразила, че има
установени следи от диви животни, изразяващи се в следи и екстременти.
С оглед изясняване на делото от фактическа страна бяха изслушани свидетели и на
двете страни, в т.ч. и представители на комисиите, посещавали имотите. Свидетели и на
двете страни заявиха, че процесните ниви са били засети с рапица, като изцяло били
спазени всички агротехническите мероприятия по засаждане и отглеждане на тази култура.
Установи се още, че за процесния период в обработваните от ищеца площи имало набези от
диви животни. Най-сериозни щети имало в блока от 8дка, който блок бил непосредствено
до гората. По отношение на взетите мерки и от двете страни, от показанията на св.Ц. и св.Р.
се установява, че ищеца предприел мерки за опазване на нивите от диви животни, като
охрана обхождала същите, опитвали се да прогонят животните, но нищо не помагало.Това,
че имало охрана на зем.земи се установява и от приложения по делото договор за охрана от
01.04.2020г., сключен с„ Р. С."ЕООД
От друга страна от представените по делото доказателства се установи, че СЛР-
Попово е предприело мерки относно таксация на дивите животни, и тяхно изхранване
С оглед изясняване на делото от фактическа страна беше допусната и изслушана
съдебна агротехническа и оценъчна експертиза.
В заключението вещото лице посочва, че описаните в протокола имоти са идентични
с обработваните от ищеца блокове, и същите били засети с рапица, през стопанската 2020-
2021г. Съгласно приложена технологична карта ищецът направил разходи за отглеждане и
извършване на агротехнически мероприятия в размер на 133.44 лв./дка. Първоначално
вещото лице в първата експертиза посочва, че съгласно протокола щетите върху процесните
имоти били 25-27%. На база на тези проценти се посочва, че засегнатите площи били 436
дка, като съобразно среден добив за предходни три години вредата би била в размер на
17985 лв., стойността на реалния добив би била 71940 лв., а чистата печалба би била в
размер на 18065.06лв. В с.з. обаче вещото лице посочи, че тези проценти на унищожени
площи е взел от ищцовата претенция.
В тази връзка е допусната и допълнителна експертиза по делото, а именно да се
определи размера на щетите по посевите на процесните земеделски земи, обработени от
ищцовата страна, на база констативния протокол за установени щети от 16.04.2021г. На така
поставения въпрос вещото лице дава отговор, че от масив 44 с площ от 8дка размера на
щетата е 29.41%, или 387.75лв., при среден добив за предходните години; от масив 44 с
площ 170дка-0 бр., съотв.0 лв., от масив 45 с площ от 250 дка-0бр., съотв.0 лв., и от
контролен масив с площ от 370 дка-1.16%, или 707.85лв. Изчислило е още, на база
представени счетоводни документи от кооперацията, че разходите за отглеждане на
рапицата през 2021г. са в размер на 133.88лв., която е съотносима и реална за всички
агротехнически мероприятия, които според експерта са изпълнени.
От заключението на в.л. се установява още, че физическа охрана на такива големи
площи, граничещи с горски масив е трудно осъществима, тъй като същата трябва да е
денонощна, с постоянно обхождане на площите, което до голяма степен би оскъпило
производството. Ограждане на такива големи площи също е трудно осъществима задача, и
също би оскъпило производството. От практиката ползването на репеленти през годините е
показало нисък ефект срещу дивите животни.
Заключенията на вещото лице бяха приети и приложени по делото, като
компетентни, обективни и неоспорени от нито една от страните.
По делото е приложен и договор от 26.07.2019г. за предоставяне правото на отстрел
по реда на организирания ловен туризъм на дивеча в ловностопанския район на
сдружението, съгласно който ДЛС"Ч. л."-гр.П. е поело задължение към същото да заплаща
4
обезщетенията за нанесени щети по селскостопанските култури от вида благороден елен.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск е с правна квалификация по чл. 79 от ЗЛОД във вр. чл. 50 от ЗЗД.
Според разпоредбата на чл. 50 от ЗЗД собственикът и лицето, под чийто надзор се
намира едно животно, отговарят за вредите, причинени от него. Отговорността по чл. 50 от
ЗЗД е безвиновна, т.е. горепосочените лица отговарят не поради свои виновни действия, а
само защото лицето е собственик на животното, респ. защото животното се намира под
негов надзор.
Според разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗЛОД обезщетенията за щети, нанесени от
дивеча в ловностопанските райони на земеделски култури, горска растителност и на
домашни животни в разрешените за паша райони, се заплащат от лицата, стопанисващи
дивеча.
Дивечът в Република България е частна държавна собственост и се стопанисва по
ловностопански райони на популационен принцип (арг. от чл. 2, ал. 1 и 2 от ЗЛОД) от
следните визирани в чл. 34 от ЗЛОД лица: държавните ловни стопанства, държавните
горски стопанства, лицата по чл. 11 от ЗЛОД, ловните сдружения по чл. 30, ал. 1 и по чл. 31,
ал. 1 ЗЛОД и др. ЮЛ отговарящи на изискванията на чл. 9 и чл. 36 от ЗЛОД.
Не се спори, а и от представените доказателства се установява, че ответникът е ловно
сдружение, което съгласно чл. 30, ал. 2 от ЗЛОД организира стопанисването, опазването и
ползването в дивеча в ловностопанските райони на основание договор от 07.08.2009 г.,
сключен с ДЛС „Ч. л.“ - П. Именно на основание посочения договор ответното сдружение е
приело да стопанисва и дивеча в ЛСР „М.“, който обхваща землището на с.М., общ.П... По
силата на този договор ответникът осъществява надзор над дивеча в посочения
ловностопански район, като има задължение както да го стопанисва и полза, така и да
опазва, и охранява животните.
Доказано е по категоричен начин в настоящия процес, че през стопанската 2020/2217
г. ищецът е обработвал земеделски имоти№47634-48-2-1 с площ от 8дка в масив 44,
№47634-1-1-1, с площ от 177 дка в масив 44 и №47634-48-1-1 с площ от 251 дка, в масив 45,
в местността „П.", в землището на с.М. общ.П... Установи се, че и трите имота били засети
със земеделска култура- рапица. Доказано е, че посочените имоти попадат в
ловностопанския район на ответното сдружение, а следователно, и че са под негов надзор.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява по
категоричен начин, че през 2021г. върху имотите, обработвани от ищеца е нанесена щета
вследствие прехапване на посевите от рапица от диви животни – елени и кошути.
В настоящата хипотеза, предвид чл.179, ал.1 от ГПК, протоколът на комисията по
чл.82 от ЗЛОД е официален свидетелстващ документ и има обвързваща доказателствена
сила относно пряко възприетите факти при огледа относно характера, вида и размера на
нанесените щети, като констатациите са оборими и могат да бъдат опровергани с други
доказателства.В конкретния случай, констатациите за наличие на щети по рапицата се
потвърждават от показанията на всички разпитани по делото свидетели.Съгласно
свидетелските показания, щетите са причинени от благороден елен и кошута, като набезите
са установени в началото на 2021г. Доказа и установи се по делото,че ищецът е наел
физическа охрана за опазване на засетите от него имоти.В тази насока са и приложените
писмени доказателства, както и заключението на назначената по делото агротехническа
експертиза, съгласно които описаните в протокола имоти са идентични с обработваните от
ищеца блокове
При тези обстоятелства, следва да се приеме, че са налице описаните в протокола от
5
16.04.2021г. на комисията по чл.82 от ЗЛОД материални щети от дивеч, което е
предпоставка за ангажиране на имуществената отговорност на ответното сдружение, която е
обективна и се носи независимо от това, дали съответните длъжностни лица добросъвестно
са изпълнявали служебните си задължения по изхранването на дивеча, като следва да се
прецени налице ли са предпоставки за изключване или намаляване на отговорността по
чл.80, т.3 във вр.с чл.78, ал.2 от ЗЛОД, поради неизпълнение на мерките за ограничаване на
щетите от страна на земеделски производител.
В конкретния случай, охрана от ищеца е организирана, но същата очевидно не е дала
резултат. Касае се и за големи площи, с различна отдалеченост, горист и пресечен терен.С
оглед заключението на вещото лице, на такива площи ползването на репеленти би било
икономически необосновано, поради високата им цена, а и същите не действат по време на
дъжд/сняг, като приложението им непрекъснато следва да се подновява.Поставянето на
ограда също не е адекватна мярка, поради обстоятелствата, че земеделският производител
всяка стопанска година ползва различни площи, обусловено от сключването на съответните
споразумения и затрудненията за достъп на техниката, необходима за извършване на
агротехническите мероприятия. При тези обстоятелства и липсата на конкретни
предписания от съответните административни органи, следва да се приеме, че не е налице
бездействие от страна на земеделския производител по отношение възможностите за
ограничаване на щетите, което да може да му се вмени във вина и отговорността на лицето,
стопанисващо дивеча не може да бъде изключена или намалена.
С оглед изложеното съдът намира, че предявения иск е доказан по основание. Не така
седи въпроса относно размера на вредата.Спорът в настоящия случай основно касае това-
колко са унищожените площи, респ. какъв е размера на вредата, която се дължи от ответната
страна
Предвид на това, че констативния протокол, както посочи и по-горе съда, не бе
оспорен, съдът приема, че на база на същия следва да определи дължимото се обезщетение.
Определеният размер на щетите по протокола не е опроверган от другите доказателства,
включително от показанията на св.Ц., св. Р. и св.С., които свидетелстваха за по-големи
унищожени площи. Следва да се има в предвид обстоятелството, че тези трима свидетели са
свързани с ищцовата страна, като първия е член на УС, а другите двама са работници в
кооперацията, и в този смисъл показанията им относно размера на унищожените площи
няма как да бъдат напълно достоверни. Още повече, че не са подкрепени от никое друго
доказателство по делото.Затова при определяне на размера на унищожените площи съдът се
опира на официалния свидетелстващ документ-констативен протокол от 16.04.2021г., от
който се установява, че щета има само в имот №47634-48-2-1, с площ от 8дка, в масив 44.
Между впрочем за това, че този блок е бил най –засегнат от набезите на дивите животни, са
и показанията на св.Г., св.Р. и св.С.. За уважаване е само установената щета в имот №47634-
48-2-1, с площ от 8дка, в масив 44, която съгласно заключението на в.л. представлява 29.41%
унищожена площ, или 2.35дка. По отношение на другите два имота, посочени от ищеца в
ИМ, и на които е извършен оглед и обход от комисията-имот №47634-1-1-1, с площ от 177
дка в масив 44 и имот №47634-48-1-1 с площ от 251 дка, в масив 45, щети не са установени,
поради което и обезщетение за тях не се дължи. Т.е. за тези два имота иска се явява
неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
Съгласно заключението на назначената агротехническа експертиза, за необходимите
агротехнически мероприятия относно посочената земеделска култура ищеца за имот
№47634-48-2-1 е направил разходи в размер на 1071.04лв. (8дка х 133.88лв.), като
стойността на очаквания при тези вложения реален добив от посочената площ, на база
реализирана от ищеца продукция, възлиза в размер на 387.75лв. Именно тази стойност е
действителната вреда за ищеца, представляваща пропусната полза, поради което
предявеният иск по чл.79, ал.1 от ЗЛОД доказан по основание, следва да бъде уважен до
6
посочения размер, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на
иска-13.05.2021г. до окончателното плащане на задължението, като в останалата част до
пълния й размер от 17265.00 лв. претенцията в т.ч. и за имот №47634-1-1-1, с площ от 177
дка в масив 44 и имот №47634-48-1-1 с площ от 251 дка, в масив 45 следва да бъде
отхвърлена, като неоснователна.
С оглед клаузата по чл.4, т.7 от договора от 26.07.2019г. за предоставяне правото на
отстрел по реда на организирания ловен туризъм на дивеча в ловностопанския район на
сдружението, ДЛС"Ч. л."-гр.П. е поело задължение към същото да заплаща обезщетенията за
нанесени щети по селскостопанските култури от вида благороден елен, обуславящо
уважаване на обратния иск до посочения размер на обезщетението по чл.79, ал.1 от ЗЛОД от
387.75лв., а за разликата до пълния размер от 17265.00 лв. включително и за имот №47634-
1-1-1, с площ от 177 дка в масив 44 и имот №47634-48-1-1 с площ от 251 дка, в масив 45,
ведно със законната лихва в тази й част, регресната претенция не следва да бъде
разглеждана, поради отхвърляне на главния иск в тази му част.
И двете страни са претендирали заплащане на направените по делото разноски.
Ищецът претендира разноски в общ размер от 2790.60лв., от които 1500.00 лв. за адвокатско
възнаграждение, 690.60лв. за заплатена д.т. и 600.00 лв. за заплатено възнаграждение за в.л.
На основание чл.78, ал.1 ГПК съобразно уважената част ответника му дължи разноски в
размер на 62.67лв. Ответникът също е направил разноски в размер на 1150.00 лв. за
адвокатско възнаграждение и възнаграждение за в.л., като на основание чл.78, ал.3 ГПК,
също му се дължат разноски, които съобразно отхвърлената част, съда определи в размер на
1124.17 лв.
След извършено прихващане на задълженията до размера на по-малкото от тях
ищцовата страна следва да заплати на ответната страна разноски по компенсация в размер
на 1061.50 лв.
Третото лице-помагач и ответник по обратния иск не е претендирало разноски, и
такива не му се дължат от никоя от страните
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Сдружение на ловците и риболовците в П.”, Булстат *****, със
седалище и адрес на управление: гр. П.*****, представлявано от Р.Х.Р., ДА ЗАПЛАТИ на
Кооперация „Н.“ , ЕИК ****, със седалище и адрес на управление-с.М., общ.П., обл. Т.,
представлявана от Г. М. Н.-председател, СУМАТА 387.75 лв. (триста осемдесет и седем
лева и 75 ст.), представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди от
дивеч, стопанисван от сдружението в ловностопанския му район, изразяващи се в
унищожаване на посевите от рапица в обработван от кооперацията имот №47634-48-2-1, с
площ от 8 дка, в масив 44, в землището на с.М., общ.П., местност „П.“, представляваща
пропусната полза от стойността на добива, от който земеделският производител е лишен,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.05.2021г. до окончателното
плащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.79, ал.1 от ЗЛОД в останалата
част до пълния му размер от 17265.00 лв. включително и за имот №47634-1-1-1, с площ от
177 дка в масив 44 и имот №47634-48-1-1 с площ от 251 дка, в масив 45, в землището на
с.М., общ.П., местност „П.“, ведно с претенцията за законна лихва в тази й част, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Държавно ловно стопанство „Ч. л.“, ЕИК *****, с адрес на управление-
гр.П., обл. Т., ул.*****, представлявано от П.П.-директор ДА ЗАПЛАТИ на „Сдружение
на ловците и риболовците в П.”, Булстат *****, със седалище и адрес на управление: гр.
7
П.*****, представлявано от Р.Х.Р. СУМАТА 387.75 лв. (триста осемдесет и седем лева и
75 ст.),, представляваща дължимо обезщетение за причинени имуществени вреди от
благороден елен, стопанисван от сдружението в ловностопанския му район, изразяващи се в
унищожаване на посевите от рапица в обработвания от земеделския производител "
Кооперация „Н.“ , ЕИК ****, с.М., общ.П., имот №47634-48-2-1, с площ от 8 дка, в масив
44, в землището на с.М., общ.П.,местност „П.“, представляваща пропусната полза от
стойността на добива, от който земеделският производител е лишен, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 16.06.2021г. до окончателното плащане на
задължението, на осн.чл.79, ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Кооперация „Н.“ , ЕИК ****, със седалище и адрес на управление-с.М.,
общ.П., обл. Т., представлявана от Г. М. Н.-председател, ДА ЗАПЛАТИ на Сдружение на
ловците и риболовците в П.”, Булстат *****, със седалище и адрес на управление: гр.
П.*****, представлявано от Р.Х.Р., СУМАТА 1061.50 лв. (хиляда шестдесет и един лева
и 50 ст.) – направени разноски по делото, определени по съразмерност и компенсация.
РЕШЕНИЕТО има установително действие в отношенията между подпомагащата
ответника страна ДЛС"Ч. л."-гр.П. и ищеца Кооперация „Н.“ , ЕИК ****, с.М., общ.П., на
осн.чл.223, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок, от връчването му на
страните, пред Окръжен съд – Търговище.
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
8