Р Е
Ш Е Н
И Е № 37
град Раднево , 11.06.2019година
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение в
открито заседание на двадесет и осми май две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТИНА ВЪЛЧАНОВА
при
секретаря Живка Манолова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 108 по
описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази :
С наказателно постановление №
18-0327-001277 от 07.12.2018г. на И. В. И. Началник на РУ към ОД на МВР С. З.,
РУ Р., упълномощен с МЗ №8121з-515 от 14.05.2018г., са наложени на Х.К.К., ЕГН **********
на основание чл.53 от ЗАНН, във вр. с чл.175, ал.3,
пр.1 от ЗДвП - глоба в размер на 200,00 лева и лишаване от право да управлява
МПС за 6 месеца, за това, че на 06.07.2018г. около 15,50 часа в Община Р. на
път трети клас № 554 до борова гора в
посока юг управлявал нерегистрирано по надлежния ред МПС – товарен автомобил „Р.
М.” с рег.№ СТ хххх ВК, собственост на В. В. Б. С Постановление №
1678/29.11.2018г., Радневската районна прокуратура е прекратила водената
преписка № 327000-5495/2018г. по описа на РУ Раднево, за извършено престъпление
по чл.345, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, с което е
извършил:
1. Управлява МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред, с което виновно е нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното
постановление останал жалбоподателят Х.К.К., който го обжалва в срок, и излага,
че НП е неправилно, необосновано и противоречи на закона. Излага, че в актовата
преписка не били събрани достатъчно доказателства, че е нарушил задълженията си
на водач на МПС, вменени му по закон и че липсват мотиви, от които да стане
ясно защо се приема, че посочените действия представляват и осъществяват
описаното нарушение. С оглед на гореизложеното моли да се отмени обжалваното
НП.
В с.з. жалбоподателят, редовно
призован, се явява лично. Излага, че не е извършил нарушението, което му е
вменено и за което е издадено НП. Моли
съда да отмени наказателното постановление, като неправилно и
незаконосъобразно.
Административно наказващия орган ОД на
МВР - С. З. редовно призовани, не
изпращат представител.
От събраните по делото писмени доказателства, от
показанията на разпитаните свидетел А. П.В. съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
На 06.07.2018г., около 15,50 часа в Община
гр.Р. на път трети клас № 554 до борова
гора в посока юг жалбоподателят К. управлявал нерегистрирано по надлежния ред
МПС – товарен автомобил „Р. М.” с рег.№ СТ хххх ВК, собственост на В. В. Б. В хода на извършената полицейска проверка било
установено, че спряното МПС не е регистрирано по надлежния ред и е със служебно прекратена регистрация. По
този повод била образувана пр.преписка № 1678/2018г. на РП Р. – пр. № 327000-5495/2018г. по
описа на РУ на МВР Р. срещу жалбоподателя Х.К.К. за престъпление по чл.345,
ал.2 от НК. След проведени следствени действия с Постановление от 29.11.2018г.
наказателното производство срещу жалбоподателя К. било прекратено от прокурора
на основание чл.199 от НПК като прокурорът приел, че в случая не са налице данни за извършено
престъпление от общ характер, тъй като няма данни пристъплението да е извършено виновно.
В
конкретния случай МПС „Р.” с рег.№ СТххххВК е било със служебно пркратена
регистрация от 22.01.2018г. на основание чл.143, ал.10 от Закона за движение по
пътищата , но собственика му В. Б. не е бил умведомен за това с оглед
разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП.
Т.е. не са били налице тогава както и сега данни за осъществен състав на
престъплението по чл.345,ал.2 от НК от субективна страна.
Постановлението за прекратяване не е било
обжалвано в законоустановения срок и е влязло в
законна сила. След влизане в сила на постановлението за прекратяване на
наказателното производство по указание на прокурора материалите по пр.преписка
№ 327000-5495/2018г. по описа на РУ на МВР Раднево били изпратени на Началника при
ОД на МВР С. З. РУ Р. за налагане на административно наказание на
жалбоподателят К.. Въз основа на цитираното по - горе постановление за
прекратяване на наказателното производство на основание чл.53 от ЗАНН било
издадено обжалваното наказателно постановление, с което АНО приел, че
жалбоподателят К. е извършил административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП,
за което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП му било наложено
административно наказание глоба в размер на 200,00 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от шест месеца.
Горната
фактическа обстановка се потвърждава от приетите по опис писмените
доказателства по делото.
При това
положение от правна страна съдът счита, че НП е незаконосъобразно и следва да
бъде отменено по следните съображения:
В
настоящия случай намира приложение изразеното становище в т.3 от ТР № 3 от
22.12.2015г. по т.д. № 3/2015г. на ОСНК на ВКС. Цитираното Тълкувателно дело е
постановено с цел привеждане на правораздавателната дейност на съдилищата в
България в съответствие с принципа по чл.4, &1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ,
който гласи, че никой не може да бъде съден или наказан от съда на една и съща
държава за престъпление, за което вече е бил оправдан или окончателно осъден
съгласно закона и наказателното производство на тази държава. Този акт е
подписан от Република България на 3 ноември
Цитираната
разпоредба на Протокола към ЕКПЧ прокламира принципа "ne
bis in idem".
Тълкуването, което дава ОСНК в общите положения развити в мотивите на ТР се
свежда до това, че съгласно буква б) принципа забранява окончателно осъдено или
оправдано лице не само да бъде наказано повторно за същото деяние, но и да бъде
съдено и да подлежи на риск от наказателно преследване въобще. Дублирането на
наказателни процедури е недопустимо, когато някоя от тях започва или продължава
развоя си, след като другата е приключила с влязъл в сила акт. Чл. 4 § 1 от
Протокол № 7 поначало не забранява паралелното протичане на отделни наказателни
процеси срещу едно и също лице по повод същото деяние, ако по никой от тях не е
постановено окончателно решение. Закрилата на принципа действа от момента на
влизане в сила на първото решение, а от началото на новото преследване, когато
деецът вече е "съществено засегнат" от дейността на властите,
възниква състояние на нарушение на правилото.
Съгласно
разбирането на ОСНК изложено в буква г) принципът nе bis in idem
препятства повторението на наказателно производство, приключило с окончателно
решение. Правилото въвежда изискване постановеният първи по време съдебен акт
да има окончателен характер. В противен случай би възникнало вътрешно
противоречие между чл. 2 "Право на обжалване в наказателното
производство" и чл. 4 от Протокол № 7. Връзката между двете гаранции
дефинира понятието за окончателен акт - когато в националното законодателство
не са предвидени или са изчерпани, или са пропуснати възможностите за редовен
контрол. Приета е формулировката на Обяснителния доклад към Протокол № 7, който
следва разбирането на Европейската конвенция за международна валидност на
наказателни присъди. Този акт определя решението за окончателно, когато е
придобило силата на res judicata.
Следователно, първото производство се счита за приключило, когато с влязъл в
законна сила акт, окончателен по смисъла на Конвенцията, е разрешен правен спор
относно конкретно деяние (административно нарушение или престъпление). За този
извод са без значение видът на акта: наказателно постановление, съдебно
решение, присъда, разпореждане или определение за прекратяване на наказателно
производство, характерът на акта: осъдителен, оправдателен, за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК
и др. Принципа се активира при идентичност на субекта в двата наказателни
процеса и се проявява само в наказателното производство, поради което за
приложимостта му е от решаващо значение класификацията на дублиращите се
производства като наказателни като ОСНК отбелязва, че понятието
"наказателно производство" по смисъла на Конвенцията не е идентично
със стриктното му значение по националното законодателство, а има собствено
автономно значение.
Съдът
намира, че в случая е налице приключило наказателно производство на фазата на
досъдебното производство с окончателен акт - постановление за прекратяване на
наказателното производство. Налице е идентичност в субекта на двата процеса: по
НК и по ЗАНН. Двете производства следва да се квалифицират като наказателни по
смисъла, който влага чл.6, &1 на ЕКПЧ/ и съгласно критериите за оценка на
характера на производството като такива по теста "Енгел" възприет от
практиката на Съда на Европейския съюз. Касае се безспорно за идентичност на
деянията не с оглед тяхната квалификация, а в конкретния случай и с оглед нея,
а най -вече предвид фактическата идентичност от обективна и субективна страна
на осъщественото от дееца поведение.
Съгласно чл.140, ал.1 от ЗДвП /в
редакцията към момента на извършване на нарушението/, „По пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените
за това места.”. Съгласно чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП „Наказва се с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с
глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което
не е регистрирано по надлежния ред..”. Съдът намира, че от събраните по делото
писмени и гласни доказателства се явява установено по несъмнен начин извършване
на визираното в НП нарушение. В случая не е налице противоречие между
извършеното нарушение и наложената за него санкция. В тази връзка съответно на
констатираното нарушение се явява посочената правна квалификация на чл.140,
ал.1 от ЗДвП, задължаваща водачите да се движат с МПС, които са регистрирани и
са с табели с регистрационен номер, за което е наложена и съответна санкция,
предвидена в разпоредбата на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, касаеща
именно случаите на управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.
Непосочването в НП, че се касае за пр.1 на чл.140, ал.1 от ЗДвП не съставлява
съществено процесуално нарушение довело до нарушаване правото на защита на
жалбоподателят доколкото в случая словесното описание на нарушението е
изчерпателно.
От приложените по делото
доказателства се установява, че процесното НП е
издадено при спазване условията на нормата на чл.36, ал.2 от ЗАНН, съгласно
който текст „Без приложен акт административно наказателна преписка не се образува
освен в случаите, когато производство е прекратено от съда или прокурора и е
препратено на наказващия орган.”.
С оглед на това съдът счита, че
проведеното по реда на ЗАНН наказателно преследване по отношение на
жалбоподателя след като по отношение на него е водено и прекратено с
окончателен акт наказателно производство, е в нарушение на принципа залегнал в
чл.4, пар.1 от Протокол № 7 към ЕКЗПЧ, поради което
постановения в производството по ЗАНН акт на административно наказващия орган
се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен само на това основание.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 18-0327-001277 от 07.12.2018г. на И. В. И.- Началник на РУ към ОД на
МВР С. З., РУ Р., упълномощен с МЗ №8121з-515 от 14.05.2018г., с което са наложени на Х.К.К., ЕГН ********** *** на основание чл.53 от ЗАНН във вр. с чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП - глоба в
размер на 200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, за
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Старозагорски административен съд по реда на АПК, в 14 дневен
срок от съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: