Решение по адм. дело №1145/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.124 от Закона за държавния служител (ЗДСл).

Образувано е по жалба от Е. Г. Г. от [населено място], обл.Хасково, против Заповед № РД-05-01-3 от 12.03.2025г. на Директора на Областна дирекция “Земеделие“ – Хасково, в частта на определения със същата размер на основно месечно възнаграждение.

В жалбата се твърди, че предвид заеманата от оспорващата длъжност с експертно ниво 5, съгласно разпореденото в Постановление на Министерски съвет №79 от 3 април 2024г. за преодоляване на диспропорции във възнагражденията на персонала в бюджетните организации, включително за увеличаване на възнагражденията на персонала, следвало размерът на възнаграждението на Г. да бъде увеличен с 215 лева, в случай че бил над предвидения минимален размер от 1600 лева, какъвто размер на практика бил определен със Заповед № 05-01-55/26.07.2022г. на Директор на Областна дирекция “Земеделие“ – Хасково, а именно 1650 лева. В тази насока се пояснява, че в случай, че отменената от съда Заповед №РД 05-01-104/12.09.2022г. за прекратяване на служебното й правоотношение не била издадена, то Г. щяла да получавала пълния размер на работната си заплата, а не намаления такъв. Определеното със Заповед № 05-01-55/26.07.2022г. възнаграждение в размер 1650 лева било изплащано след постановяване на отменената Заповед № РД 05-01-104/12.09.2022г. Отмяната на тази заповед водила до възстановяване на съществуващото преди издаването й правно положение, при което заплатата на Г. следвало да бъде в размер 1650 лева към датата на издаване на Заповед № РД 05-01-104/12.09.2022г. В този случай обаче изчислението на заплатата, съгласно разпореденото в ПМС № 79 от 03.04.2024г., следвало да бъде общо 1865 лева в периода до м. 29.07.2024г. когато служебното й правоотношение отново било прекратено със Заповед № РД-05-01-92 на Директор на Областна дирекция „Земеделие“ – Хасково, която пък била отменена с Решение № 4484 от 04.11.2024г. на АдмС – Хасково по адм. дело №744/2024г., оставено в сила от ВАС с Решение № 2018/27.02.2025г.

Въз основа на изложеното се счита, че при възстановяване на заеманата от жалбоподателката длъжност възнаграждението й следвало да бъде определено в размер от 1865 лева, а не в посочения в оспорената заповед размер.

Моли се за отмяна на заповедта и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне. Претендират се разноски.

В съдебно заседание оспорването се поддържа от пълномощника на жалбоподателката.

Ответникът – Директор на Областна дирекция “Земеделие“ – Хасково, чрез пълномощник, изразява становище за неоснователност и недоказаност на жалбата. Счита се, че Заповед № РД-05-01-55/26.07.2022г., с която била изменена индивидуалната работна заплата на служителката и определен нов размер от 1650 лева, е нищожна. Тя била и лишена от правно действие, като не пораждала никакви правни последствия, не отговаряла на изискванията за форма – не били посочени правни и фактически основания, издадена била в нарушение на материалноправните разпоредби и целта на закона. Иска се същата да бъде обявена за нищожна, чрез упражняване на косвен съдебен контрол. Излага се, че в пълно противоречие с разпоредбите на Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация на служителка, която имала два месеца стаж била увеличена заплата с повече от 45 %, което било е несъответствие с целта на закона. Сочи се, че била отменена и заповедта за преназначаване на Г. в Главна дирекция „Аграрно развитие“ и било наредено тя да изпълняна длъжността, на която била назначена първоначално след спечелен конкурс, като й била определена заплата от 1133 лева.

Претендират се разноски по делото. Подробни съображения в подкрепа на изложено се развиват в писмени бележки.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед № РД-04-115 от 18.04.2022г. на Директора на Областна дирекция “Земеделие“ – Хасково (л.57) е утвърдено, считано от 19.04.2022г., длъжностно разписание на ОД „Земеделие“ – Хасково. Видно от Длъжностното разписание, за длъжността „Главен експерт“ в Главна дирекция “Аграрно развитие“ са били предвидени 8 щатни бройки.

На 12.05.2022г., със Заповед № РД-05-01-24 от същата дата на Директора на ОД „Земеделие“ – Хасково (л.62) жалбоподателката Е. Г. Г. е била назначена като държавен служител на длъжността „Главен експерт“, с ранг IV младши, длъжностно ниво 9 съгласно КДА, експертно ниво 5, в Общинска служба „Земеделие“ – Хасково, изнесено работно място Офис Стамболово, в Главна дирекция „Аграрно развитие“ при ОД “Земеделие“ – Хасково, с размер на работна заплата 1133 лева.

На 26.07.2022г., със Заповед № РД-05-01-55 на Директора на ОД „Земеделие“ – Хасково (л.63), на основание Постановление на Министерски съвет № 180 от 19.07.2022г. за одобряване на допълнителни разходи по бюджетите на Министерски съвет и на Министерство на земеделието за 2022г. за увеличаване на възнагражденията на персонала и изрично писмо с указания на Дирекция „Финанси и управление на собствеността“ в Министерство на земеделието с изх. № 66-2949 от 26.07.2022г., на Г. е била определена работна заплата за изпълнение на длъжността в размер на 1650 лева, считано от 01.07.2022г.

Със Заповед № РД-04-148 от 03.08.2022г. на Директора на ОД „Земеделие“ –Хасково (л.64) е утвърдено, считано от 03.08.2022г., Длъжностно разписание на ОД „Земеделие“ – Хасково. Видно от Длъжностното разписание, за длъжността „Главен експерт“ в Главна дирекция“Аграрно развитие“ са били предвидени 11 щатни бройки. Върху последното е обективиран отказ за подписване от страна на Н.И..

Със Заповед № РД-05-01-3/03.08.2022г. на Директора на ОД „Земеделие“ –Хасково (л.67) Г. е била преназначена на длъжност „Главен експерт“ в Главна дирекция “Аграрно развитие“ в ОД “Земеделие“ – Хасково, с ранг IV-ти младши, за неопределено време, като размерът на определеното й месечно възнаграждение не е променен – 1650 лева.

Със Заповед № РД-04-164/02.09.2022г. на Директора на ОД „Земеделие“ –Хасково (л.70) са отменени: 1. Заповед № РД-04-148 от 03.08.2022г. на Директора на ОД „Земеделие“ – Хасково, с която е утвърдено, считано от 03.08.2022г., длъжностно разписание на ОД „Земеделие“ – Хасково; 2. Длъжностно разписание на ОД „Земеделие“ – Хасково, в сила от 03.08.2022г. Посочено е, че със заповедта са отменени и всички издадени заповеди по прилагане на Длъжностно разписание от 03.08.2022г.

Последвало е издаване на Заповед № РД 05-01-104 от 12.09.2022г. (л.68) на Директора на ОД „Земеделие“ – Хасково, с която е наредена отмяна на Заповед № РД 05-01-3/03.08.2022г., и е наредено Е. Г. Г. да изпълнява длъжността „Главен експерт“ в ОС „Земеделие“ – Хасково, ИРМ офис Стамболово, съгласно Заповед № РД-05-01-24 от 12.05.2022г., с индивидуална работна заплата в размер на 1133 лева.

Със Заповед № РД-04-40 от 19.04.2023г. на Директора на ОД „Земеделие“ –Хасково (л.94) е утвърдено, считано от 02.05.2023г., Длъжностно разписание на ОД „Земеделие“ – Хасково, като съгласно последното за длъжността „Главен експерт“ в Главна дирекция“Аграрно развитие“ са били предвидени 7 щатни бройки.

Със Заповед № РД-05-01-39 от 10.05.2024г. на Директора на ОД „Земеделие“ – Хасково (л.69) по отношение на Г. е било определено индивидуално месечно възнаграждение в размер на 1600 лева, считано от 01.01.2024г. – на основание Постановление на МС № 79 от 03.04.2024г. за преодоляване на диспропорциите във възнагражденията на персонала в бюджетните организации, включително за увеличаване на възнагражденията на персонала.

С Решение № 8545 от 09.07.2024г. на ВАС по адм. д. № 7523/2023г. (л.73) Заповед № РД -05-01-104/12.09.2022г., с която на Е. Г. е определена индивидуална заплата от 1133 лева е била отменена.

Със Заповед №РД-04-145/15.07.2024г. на Директора на ОД „Земеделие“ – Хасково (л.77), е утвърдено длъжностно разписание на ОД „Земеделие“ – Хасково, считано от 22.07.2024г. Съгласно това Длъжностно разписание щатните бройки за длъжността „Главен експерт“ в Главна дирекция „Аграрно развитие“ са 7.

След това, със Заявление ПД-01-13-14/17.07.2024г. (л.71), както и чрез подаване на Заявление № ЧР-62-1/25.07.2024г. (л.82), Г. е изразила желанието си за възстановяването й на работа като „Главен експерт“ в Главна дирекция „Аграрно развитие“ в ОД „Земеделие“ – Хасково.

Със Заповед № РД-05-01-91 от 29.07.2024г. на Директора на ОД „Земеделие“ – Хасково (л.83) Г. е била преназначена от длъжност „Главен експерт“ в ОС „Земеделие“ – Хасково, ИРМ Офис Стамболово, ГД „Аграрно развитие“, ОД „Земеделие“ – Хасково, на длъжност „Главен експерт“ в ОД „Земеделие“ – Хасково, считано от 29.07.2024г., с основна месечна заплата 1650 лева.

На 29.07.2024г., със Заповед № РД-05-01-92 на Директора на ОД „Земеделие“ – Хасково от същата дата (л.84) служебното правоотношение на Г. е било прекратено, считано от 29.07.2024г.

Заповед № РД-05-01-92 от 29.07.2024г. е била отменена с Решение № 4484 от 04.11.2024г., постановено по адм. д. №744/2024г. по описа на АдС – Хасково (л.22- гръб), влязло в законна сила на 27.02.2025г.

Със Заявление Д-333 от 07.03.2025г. (л.21, 85) Г. е изразила желанието си за възстановяването й на работа като „Главен експерт“ в Главна дирекция „Аграрно развитие“ в ОД „Земеделие“ – Хасково.

С оспорената Заповед № РД-05-01-3 от 12.03.2025г. (л.20, 86) Директорът на ОД „Земеделие“ – Хасково е възстановил Г. на длъжността „Главен експерт“ в Главна дирекция „Аграрно развитие“ в ОД „Земеделие“ – Хасково. Със заповедта е определено ниво на месечна заплата 20, степен на основна месечна заплата 2, размер на основната месечна заплата 1650 лева.

Като част от представената по делото административна преписка е представено Споразумение от 08.04.2025г. (л.87), сключено между Е. Г. Г. и Областна дирекция „Земеделие“ – Хасково, видно от което страните са се споразумели на Г. да бъдат изплатени 9900 лева, представляващи шест брутни работни заплати към момента на прекратяване на служебното й правоотношение и към момента на възстановяване на заеманата длъжност „Главен експерт“ в Главна дирекция „Аграрно развитие“ в ОД „Земеделие“ – Хасково – обезщетение по чл.104, ал.1 от ЗДСл.

За изясняване на всички релевантни за спора обстоятелства по делото се допусна Съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), заключението по която бе прието без оспорване от страните. Видно от същото размерът на индивидуалната основна месечна заплата на жалбоподателката към 29.07.2024г. следва да бъде 1865 лева (1650 + 215). За да изчисли този размер вещото лице е съобразило предвиденото в ПМС № 79 от 03.04.2024г. за преодоляване на диспропорциите във възнагражденията на персонала в бюджетните организации, включително за увеличаване на възнагражденията на персонала, където в Приложение № 1, към чл.1, ал.1, за ниво на основните месечни заплати 20, експертно ниво 5, увеличението било в размер на 215 лева. Посочило е и че увеличението се прилага със задна дата, считано от 1 януари 2024г.

В хода на съдебното производство се представи писмо от Дирекция „Финанси и управление на собствеността“ в Министерство на земеделието с изх. № 66-2949 от 26.07.2022г. (л.88), с адресат Директор на ОД „Земеделие“ – Хасково, с указания за разходване на отпуснати парични средства на Министерството на земеделието за 2022г. за увеличаване на възнагражденията на персонала, считано от 01.07.2022г.

Следва да се отбележи, че размерът на заплатата на Г. от 1650 лева е определен на 26.07.2022г. (със Заповед № РД-05-01-55/26.07.2022г.) – при действието на Длъжностно разписание, утвърдено с предходна Заповед № РД-04-115 от 18.04.2022г. Със Заповед № РД-04-164/02.09.2022г. се отменя следващото длъжностно разписание – от 03.08.2022г., а не това от 19.04.2022г. (при действието на което за първи път е била определена заплатата в размер на 1650 лева.).

Няма данни Заповед № РД-05-01-55 от 26.07.2022г. и Заповед № РД-05-01-91 от 29.07.2024г., с които на Г. е била определяна основна месечна заплата в размер на 1650 лева, да са били отменени изрично.

При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Оспорването е депозирано в срок от лице имащо правен интерес и срещу годен за обжалване в частта на определения размер на месечна работна заплата акт. Следователно оспорването е допустимо.

Разгледано по същество оспорването е основателно.

Оспорената заповед е издадена след като Заповед № РД-05-01-92 от 29.07.2024г., на Директора на ОД „Земеделие“ – Хасково, с която считано от същата дата служебното правоотношение на Г. е било прекратено е била отменена с влязлото в сила на 27.02.2025г. решение № 4484 от 04.11.2024г., постановено по адм. д. №744/2024г. по описа на АдмС – Хасково (л.22- гръб).

Съгласно разпоредбата на чл. 67 ал.1 от Закона за държавния служител минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. В ал.4 на същата норма е предвидено, че органът по назначаването определя индивидуалния размер на основната заплата на държавния служител, като отчита нивото на заеманата длъжност, квалификацията и професионалния опит.

Съдът намира, че заповедта е издадена от компетентен орган - орган по назначението, съобразно чл. 6 от ЗДСл. Заповедта е издадена в предвидената от закона форма и при спазване на съществените административно производствени правила.

Съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 1 от ЗДСл, при отменяне на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от съда, държавният служител се възстановява на предишната длъжност, ако се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизането в сила на съдебното решение. Следователно, щом служителят се е явил и е поискал възстановяване на длъжност, органът по назначението е задължен по силата на закона да възстанови държавния служител на заеманата от него длъжност преди прекратяване на служебното правоотношение. В настоящата хипотеза оспорващата е възстановена именно на длъжността, която е заемала преди прекратяване на служебното й правоотношение - "Главен експерт" в Главна дирекция“Аграрно развитие“ в Областна Дирекция „земеделие“ – Хасково, с ранг IV младши. При възстановяване на служителя по горния ред, органът съобразно разпоредбата на чл. 67, ал.4 от Закона за държавния служител е длъжен да определи индивидуалния размер на основната заплата на държавния служител, като отчете нивото на заеманата длъжност, квалификацията и професионалния опит.

Видно е от заповед № РД-05-01-3 от 12.03.2025г. в оспорената й част, че при възстановяване на Е. Г. на работа, считано от 12.03.2025г. основната й месечна заплата е определена в размер на 1650.00 лева. Съгласно чл. 3, ал. 2, ал.3 и ал.4 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация основната месечна заплата се определя по нива и степени съгласно приложение № 1, като се отчита нивото на заеманата длъжност, квалификацията и професионалният опит, освен ако друго не е определено в специален закон. Нивата на основните месечни заплати се определят въз основа на длъжностните нива в Класификатора на длъжностите в администрацията. Всяко ниво на основните месечни заплати за длъжност включва степени, всяка от които има минимален и максимален размер на основната месечна заплата на служителите, заемащи длъжности в съответното ниво. Нормата на чл. 7, ал.1 от цитираната разпоредба установява общото правило, че индивидуалните основни месечни заплати на служителите на пълно работно време се определят в рамките на минималния и максималния размер на основната месечна заплата за съответното ниво и степен на основната месечна заплата по приложение № 1.

Релевантен, за определяне размера на основната заплата на жалбоподателката е момента на издаване на заповедта за възстановяване на жалбоподателката на работа – 12.03.2025г.

В случая няма спор, че жалбоподателката притежава необходимото образование и стаж по специалността за заемане на длъжността "главен експерт", на която е възстановена. С процесната заповед определената / индивидуална основна месечна заплата е в размер на 1650лв., с ниво на основната месечна заплата-20 и степен -2 е в рамките на минимума от 1077 лева и максимума от 2450 лева за тази длъжност съгласно Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 на НЗСДА (в относимата към датата на издаване на оспорената заповед редакция). Спорът е дали посочения в обжалваната заповед размер е законосъобразно определен от ответника.

Видно от заключението на вещото лице, основната месечна заплата, на жалбоподателката към датата към която е прекратено служебното й правоотношение – 29.07.2024г. за длъжността главен експерт в Дирекция“Аграрно развитие, при ОД“Земеделие“, [населено място], е следвало да бъде 1865 лева. Вещото лице е изградило този извод при прилагане на нормативната уредба - Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация, приета с Постановление на Министерски съвет № 129 от 26.06.2012 г., в сила от 01.07.2012г. и Постановление на Министерски съвет 79 от 03.04.2024 г. С последното е установен механизъм за преодоляване на заплатните диспропорции във възнагражденията на персонала в бюджетните организации чрез предоставяне на допълнителни средства и въвеждане на правила за увеличаване на основните заплати. Съобразно установения в постановлението ред и в съответствие с приложение № 1 към чл.1, ал.1 от същото при служител на експертно ниво 5, и определен минимален размер на ИОМЗ в размер на 1600 лева, последната е следвало да бъде увеличена с 215 лева. Съгласно чл. 3, ал.1 и ал.2 от постановлението новите размери на ИОМЗ се определят за всички служители, които са в служебно или трудово правоотношение със съответната организация към момента на издаване на заповедите в изпълнение на чл. 2, вкл. за служителите находящи се в законоустановен отпуск. На това постановление е придадено обратно действие и съгласно § 5 от преходните и заключителните му разпоредби новите размери на основните месечни възнаграждения се определят считано от 01.01.2024г. Независимо от действаща и горецитирана нормативна уредба досежно размерите на основни месечни заплати на държавните служители, органът незаконосъобразно не е осъществил необходимата актуализация, независимо че е следвало да стори това. В тази насока съдът съобрази и следното: Със Заповед № РД-05-01-39 от 10.05.2024г. органът е определил на база цитираното постановление № 79 и чл. 67, ал.4 от ЗДСл. индивидуална основна заплата на жалбоподателката в размер на 1600 лева. Тази заповед обаче не може и не следва да бъде съобразявана при преценка какъв следва да е размера на основната месечна работна заплата на служителката. Това е така, тъй като при издаването й органът е процедирал приемайки, че индивидуалната основна месечна заплата на жалбоподателката до този момент е в размер на 1133.00 лева – така както е определена със Заповед № РД-05-01-104 от 12.09.2022г. Последната обаче е отменена с Решение № 8545 от 09.07.2024г. по дело № 7523/2023г. на ВАС, при което последната действаща заповед определяща заплатата на оспорващата е Заповед № РД-05-01-3 от 03.08.2022г., според която тази заплата е в размер на 1650 лева. При това положение, след отмяната на посочената заповед органът е следва да установи това несъответствие и коригира и увеличи заплатата на жалбоподателката с 215 лева съобразно постановление № 79/2024г. Съответно ако към 29.07.2024г. когато жалбоподателката е била преназначена и основната й заплата е в цитирания размер от 1650 лева, и при положение, че заповедта с която й е определена заплата от 1133 лева, е вече отменена от съда, при което няма как да се приеме, че заплатата й може да бъде актуализирана от 1650 на 1600 лева, то същата е следвало повторно да бъде индексирана съобразно Правилата на постановление № 79/03.04.2025г., и считано от 01.01.2024г. увеличена в размер на 1865 лева – така както и сочи вещото лице.

Следователно към датата на прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателката с незаконосъобразно издадената Заповед № РД-05-01-92 от 29.07.2025г. ответникът не е следвало да определя основна месечна заплата на служителката в размер на 1650 лева, така както е определено в Заповед № РД-05-01-91/29.07.2024г., а да й определи такава в размер на 1865 лева. Това не е сторено от ответника. Ето защо при възстановяване служителката на работа, след незаконосъобразното прекратяване на служебното й правоотношение със Заповед № Рд-05-01-92 от 29.07.2025г., органът е следвало да установи този факт и да определи по-висока индивидуална основна месечна заплата на Е. Г., от тази посочена в обжалваната заповед, а именно такава в размер на 1865 лева, тъй като това би била основната й месечна работна заплата ако не бе незаконосъобразно прекратено служебното й правоотношение. Не е имало никаква законова пречка ответникът да процедира по посочения начин, тъй като това е и законово допустимо съобразно разпоредбата на чл. 67, ал.5, т.4, предл.3-то от Закона за държавния служител, предвиждаща именно че заплатата на държавния служител може да се увеличава при възстановяване на уволнен служител, както и в настоящата хипотеза, която разпоредба цели осигуряване на равно възнаграждение на възстановения служител с възнагражденията на останалите служители. В противен случай би се стигнало да правно положение при което заплатите на останалите работещи в ОД „Земеделие“ служители биха били индексирани, а тази на жалбоподателката не. Това е недопустимо, тъй като първо поставя последната в по-неблагоприятно положение спрямо останалите работещи в бюджетната сфера, второ е и необходимо, за да се възстанови незаконното правно положение установено от органа по назначаването с издаването на незаконосъобразната заповед, с която служебното й правоотношение е било прекратено и трето защото би се стигнало до ситуация, в която органът ще черпи права от собственото си недобросъвестно поведение.Последното отново е недопустимо, тъй като е в противоречие с целта на закона при издаване на заповеди от вида на процесната, целящи да възстановят законосъобразната висящност на служебното правоотношение на възстановен на работа служител, вкл. и чрез правомерно определяне размер на заплатата му. Само за пълнота следва да се посочи, че в противен случай работодателят би нарушил чл.14 от Закона за защита от дискриминация, според която разпоредба работодателят осигурява равно възнаграждение при еднакъв или равностоен труд. В случай на неизпълнение на законовото изискване, основната месечна заплата на жалбоподателката да бъде увеличена с 215 лева, още към 01.01.2024г., то към датата на издаване на обжалваната заповед органът би поставил същата в по-неблагоприятно положение спрямо останалите работещи на същата длъжност, чиито заплати следва да са индексирани, а това на оспорващата не.

Що се касае до искането на процесуалния представител на ответника съдът да обяви по реда на косвения съдебен контрол за нищожна Заповед № РД-05-01-55 от 26.07.2022г., с която на Е. Г. е определена индивидуална основна месечна заплата в размер на 1650 лева, считано от 01.07.2022г., то същото е изцяло неоснователно. На първо място с оглед най-новата, трайна практика на ВАС, изразена в Решение № 1590 от 19.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10589/2024 г., Решение № 3101 от 9.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13623/2020 г., VI о. Решение № 3561 от 29.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7559/2015 г., II о. Решение № 7648 от 17.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12706/2019 г., VIII о. и др. предвидения в чл. 17 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) института на косвения съдебен контрол, няма приложение в административния процес, а само в гражданския. Това е така, тъй като законодателят е предвидил в чл. 149, ал. 5 от АПК, възможността за безсрочен съдебен контрол относно действителността на административните актове. Въвеждането на хипотезата за право за оспорване на административните актове с искане за обявяване на тяхната нищожност цели необходимостта от една страна да бъде осигурена законност на актовете на администрацията, а от друга и правната стабилност чрез зачитането на тяхното действие до изричното им обявяване за нищожни. Оспорването с искане за обявяване на нищожност на административни актове съответно се подчинява на всички правила на административния процес, уредени в АПК. Казано по друг начин, това означава, че оспорване с искане за нищожност е допустимо в отделно инициирано именно за тази цел съдебно административно производство, а не и в хода на друго по реда на косвения съдебен контрол.

Дори да би бил допустим косвен съдебен контрол върху посочената заповед, то същата в частта на определения размер на месечна заплата не би била нищожна - заповедта е в установената съобразно ЗДСл.форма, ответникът не е доказал превратно упражняване на власт, а определянето на размер на възнаграждение в противоречие с предвиденото в закона прави заповедта незаконосъобразна, а не нищожна. Тук за прецизност следва да се отбележи и че наред с това в случая определения размер на възнаграждение е в рамките на минимално и максимално определения за съответното експертно ниво и съобразно Приложение № 1, към чл.3, ал.2 от Наредбата за минималните и максималните размери на основните месечни заплати по нива и степени в редакцията му относима към този момент.

Сключеното между оспорващата и органа по назначаването споразумение от 08.04.2025г.(л.87), с което страните са договорили изплащане на 6 заплати няма отношение към настоящото производство и не следва да бъде обсъждано. Същото евентуално би имало значение и би било относимо единствено за преценка основателността на заведен иск по чл. 104 от Закона за държавния служител.

Предвид изложеното жалбата се явява основателна, а Заповед № РД-05-01-3 от 12.03.2025г. на Директора на ОД“Земеделие“, [населено място], в оспорената й част, като противоречаща на материално-правните разпоредби и на целта на закона, следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

При този изход основателна се явява претенцията на жалбоподателя и процесуалния му представител за присъждане на разноски.

В полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в общ размер от 270 лева, от които 10.00 лева ДТ и 260 лева внесен депозит за възнаграждение на вещо лице.

По отношение претенцията на адвокат П. за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата съдът намира следното:

Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата, е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл.38, ал.2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение: „е безплатно“ на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, като не се нуждае от доказване обстоятелството, че клиентът е материално затруднен. Посочените предпоставки в случая са налице, поради което Областна дирекция“Земеделие“ следва да бъде осъдена да заплати на адв. Д. П. – АК Хасково адвокатското възнаграждение в размер на 1000 лева в съответствие с чл.8, ал.3 от Наредба № 1/2004г.

Водим от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед № РД-05-01-3 от 12.03.2025г. на Директора на Областна дирекция “Земеделие“ – Хасково, в частта на определения със същата размер на основно месечно възнаграждение.

ОСЪЖДА Областна дирекция“Земеделие“ да заплати на Е. Г. Г. от [населено място], разноски по адм.дело № 1145/2025г. по описа на АдмС-Хасково в размер на 270 лева

ОСЪЖДА Областна дирекция“Земеделие“ да заплати на адв. Д. С. П. за осъщественото от него процесуално представителство по по реда на чл. 38, ал.1, т.3 от АК, по адм.дело № 1145/2025г. по описа на АдмС-Хасково, адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.