Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр.Нова Загора, 19.02.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Новозагорският
районен съд в публично заседание на шести февруари през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА НЕНОВА
при секретаря: Диана Дечева
и в присъствието на прокурора: разгледа докладваното от СЪДИЯ НЕНОВА Гр.
дело № 138 по описа за 2019 год., за да
се произнесе съобрази следното:
Производството
е по чл.422, ал.1 във вр.с
чл.415, ал.1 от ГПК.
Производството
е образувано по искова молба, депозирана на 12.02.2019 г. в Районен съд –Нова
Загора с вх. № 715 от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ”ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София. ул.„Хенрик Ибсен” № 15,
ет.7, представлявано от Александер Викторов Грилихес - изпълнителен директор, чрез
юрисконсулт К.П. срещу М.Р.З. с ЕГН: **********,***.
С исковата молба процесуалния представител юрк. П.
твърди, че ищцовото дружество има вземане спрямо ответника М.З., възлизащо на 1576.43 лв. – главница, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
задължението, 554.91 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода от 05.03.2014 г. до 04.11.2016 г., 697.09 лв.
– лихва за забава от 06.03.2014 г. до 07.08.2018 г.
Посочва,
че предявената претенция произтичала от обстоятелствата, че ответника бил сключил с „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД с ЕИК *********,
договор за потребителски заем с номер CREX-10587260 на 11.02.2014 г., с което между страните възникнала
облигационна връзка, регулирана от посочения договор и общите условия към него.
Основното задължение на дружеството било да предостави паричната сума в размер
на 1279.00 лв.
Посочва също, че кредитополучателят удостоверил с подписа си в поле „Удостоверяване
на изпълнението”, че е получил сумата по заема, от което следвало, че
кредиторът бил изпълнил договорните си задължения.
Съгласно чл.2 от Общите условия по
договора за заем, посочени и в Погасителния план от договора, заемателят се
задължава да заплати на кредитора 33 месечни погасителни вноски, включващи
главница и добавка, съставляваща печалбата на заемодателя (договорна
възнаградителна лихва).
Сочи, че по причини, ирелевантни към
спора, длъжникът преустановил обслужването на заема, като падежа на първата
непогасена вносна настъпил на 05.03.2014 г. Визира чл.3 от ОУ на Договора,
според който при забава на погасителните вноски се дължи обезщетение в размер
на действащата законна лихва. Уточнява, че на 04.11.2016 г. настъпил падежа на цялото
задължение, с което станал изискуем целия неизплатен остатък от заема.
Твърди, че на 10.01.2017 г. между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД с ЕИК ********* и „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ”ЕАД с ЕИК
********* се сключил договор за прехвърляне на вземания, по чиято сила и на
основание чл.99, ал.2 от ЗЗД, титуляр на вземанията по договора за паричен
заем, вкл. тези, претендирани в настоящото производство, станало ищцовото дружество.
В изпълнение на задължението си по
чл.99, ал.3 от ЗЗД „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД упълномощило ищеца в настоящото
производство, да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземания, за което бил
направен опит чрез изпращане на писмено уведомление до М.Р.З., чрез „Български пощи”ЕАД, но пратката се върнала в
цялост. Сочи, че в настоящото производство предстои да бъде направено
уведомление с приложеното към исковата молба.
Сочи, че поради неизпълнение от страна
на заемателя на договорните му задължения, ищцовото дружество, в качеството си
на цесионер по договора за заем, предявило претенцията си по съдебен ред и
подало заявление по чл.410 от ГПК и по ч.гр.д. № 1430/2018 г. по описа
на PC - Нова Загора била
издадена заповед за изпълнение. Препис от нея бил връчен на длъжника и същият
подал възражение.
Твърди, че гореописаните факти и
обстоятелства обуславяли интереса и легитимацията на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ”ЕАД
с ЕИК ********* да подаде иск за установяване на вземанията си.
Предвид изложеното, моли съдът да
признае за установено, че към датата на депозиране на заявлението
по чл.410 от ГПК от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ”ЕАД, М.Р.З. дължи сумата в размер на
1576.43 лв. – главница, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
вземането; 554.91 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода от 05.03.2014 г. до 04.11.2016 г.; 697.09 лв.
– лихва за забава от 06.03.2014 г. до 07.08.2018 г.
Ищцовата страна е претендирала направените разноски в настоящото и
заповедното производства и е представила списък на основание чл.80 от ГПК.
Процесуалният представител на ищеца е отправил към
съда особено искане и моли съдът да се разпореди уведомлението за цесия да бъде
връчено ведно с исковата молба.
Моли да бъде назначена съдебно – счетоводна
експертиза.
Моли
съдът да приеме като писмени доказателства представените заверени копия от документи.
На основание чл.47, ал.6 ГПК съдът е установил редовното връчване на съдебните книжа на ответника в
настоящото производство и му е назначил особен представител.
В срока по чл.131 от ГПК
на 03.09.2019 г. с вх. № 4548 е постъпил отговор от назначеният от съда особен
представител адв. И.П.И. ***, с който същият посочва, че е запознат с исковата
молба и счита предявените искове за допустими.
Оспорва частично основателността
на исковете и обстоятелствата, на които се базират, а именно:
Навежда, че за да се уважат предявените
искове ищецът следва да докаже фактите, които сочи да обуславят исковата му
претенция в т.ч. наличието на сключен договор за заем, изпълнение на
договорните си задължения за предоставяне на заемната сума, при което за
ответника е възникнало задължението за нейното връщане. Също така ищецът следва
да докаже и вземанията си и по размер. Ответникът следва да проведе насрещно
доказване по тези факти. Ответникът следва да докаже всички факти, които сочи
да изключват, унищожават или погасяват процесиите вземания в т.ч. и
възражението си за наличие на законови предпоставки за обявяване на договора за
недействителен или за недействителност на отделни клаузи.
Посочва, че между ответника и ищеца са
възникнали правоотношения по договор за потребителски кредит по чл.9 и сл. ЗПК.
Съгласно чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит бил договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл.10, ал.1 от ЗПК договорът за
потребителски кредит се сключвал в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят
с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12 /което, видно от представените по делото документи, не било
спазено - нарушена била императивната разпоредба на чл.10, ал.1 от ЗПК/, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.
Изложил е съображения за недействителност на Договора
за потребителски кредит, поради неспазване на императивните изисквания,
залегнали в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Така, в процесния договор, кредиторът се
бил задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения
процент по заема, ГПР на заема и годишното оскъпяване на заема. Липсвала обаче
ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита / кои компоненти точно са
включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 25,58 % /. В този
порядък следва да се посочи, че съобразно разпоредбите на ЗПК, Годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина / бидейки глобален
израз на всичко дължимо по кредита / следва по ясен и разбираем за потребителя
начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са
пряко свързани с кредитното правоотношение. В конкретния случай, в процесния
договор за кредит, яснота досежно посочените обстоятелства липсвала. Посочен
бил лихвен процент по заема / който е фиксиран /, както и годишно оскъпяване по
заема, но не се изяснявало как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора.
Следвало да се посочи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика,
налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия
било недопустимо.
Твърди, че посочените съставни елементи оставали
неизвестни и на практика, така се създавали предпоставки кредиторът да ги
кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не ставало ясно какво се включва в
общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото в погасителната
вноска било включено и изплащане на задължения по споразумение за допълнителни
услуги. От така изложеното не можел да се направи еднозначен извод, че тези
разходи са включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени.
Съобразно гореизложеното, особеният представител на ответника твърди, че
кредитното правоотношение между страните се явява недействително на основание чл.22,
вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и като такова не е в състояние да породи присъщите за
този тип сделка правни последици. Съобразно нормата на чл.23 от ЗПК, при
недействителност на договора за кредит, длъжникът следва да възстанови на
кредитора само чистата стойност на предоставения
финансов ресурс.
На следващо място посочва, че за възникналата
възможност за кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, било
необходимо получаване на уведомление от длъжника / в този смисъл било тълкувателно
решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г., ОСГТК на ВКС/, но такова уведомление не
било получено, от което следвало, че датата на уведомяването за настъпилата предсрочна
изискуемост на кредита била датата на настоящата искова молба и от този момент ищецът можел да
претендира лихва за забава.
Сочи също. че не било получено и уведомление
от ответника за цедираното вземане от страна на цедента – „БНП Париба Пърсънъл
Файненс”ЕАД, като в този случай не било ясно на кого кредитополучателя трябва
да заплати своето задължение. Навежда, че била използвана една порочна
практика, при което цедента упълномощава цесионера да уведоми ответника за
извършеното прехвърляне на вземане, с което се твърдяло че е спазена
разпоредбата на чл.99, ал.З от ЗЗД.
Прави възражение за наличие на погасителна давност, като сочи че следвало
да се вземе предвид кратката погасителна давност при плащането за лихви, която съгласно разпоредбата на ЗЗД е тригодишна.
С оглед на изложените съображения моли съдът да постанови решение, с
което да отхвърли визираните по-горе искове.
Моли разноските по настоящото дело да бъдат
присъдени съразмерно на уважената част
от иска.
На
07.11.2019 г. с вх. № 5894 в съда е постъпила молба от ищцовото дружество, чрез
юрк. Теодора Кощрова, която поддържа предявения иск по основание и размер.
Прави уточнението, че видно от процесния договор за потребителски кредит CREX-10587260
главницата
по кредита била в размер на 1576.43 лв. и включвала: 1. Сума за финансиране на
стока преносим компютър ACER в размер на 1299.00 лв, като от тази сума били приспаднати 20.00
лв., представляващи платена първоначална вноска, поради което главницата за
финансиране на стока била в размер на
1279.00 лв.; 2. Сума за финансиране на услугата сигурност на плащанията в
размер на 168.83 лв.; 3. Сума за финансиране на
услугата защита на имуществото в размер на 128.60 лв. В молбата се твърди, че в
обстоятелствената част на подадените от ищцовото дружество заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и исковата молба, въз основа
на която е образувано настоящото производство, била посочена частта от
главницата за финансиране на стока в размер на 1279.00 лв., но не и частта за
финансиране посочените услуги в общ размер на 297.43 лв. С оглед направените
уточнения, се моли съдът да съобрази същите при постановяване на решението.
С молбата
се оспорват изцяло наведените в депозирания от ответника писмен отговор
твърдения и възражения, като са изложени подробни уточнения и съображения за
това, а именно: 1. Във връзка с възражението на особения представител на
ответника, че формата на процесния договор за кредит не била съобразена с императивната
норма на чл.10, ал.1 от ЗПК, счита същото за неоснователно и моли съда да
приеме следните съображения: Процесния договор за кредит бил сключен на
11.02.2014 г., поради което при сключването му страните следвало да съобразят
поведението си с действащите към този момент законови изисквания. Разпоредбата
ба чл.10, ал.1 от дейсващата към онзи момент редакция на ЗПК изисква договорът
да бъде сключен в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, в два
екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Счита, че посочените
законови изисквания били изцяло спазени и процесния договор за кредит бил
валидно сключен и породил действие между страните по него; 2. Счита
възражението на особеният представител на
ответника, че не била ясна методиката на формиране на годишния процент на
разходите, за неоснователно като моли съда да приеме следните съображения: В
разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК били посочени компонентите, които се
вземали предвид при формиране на годишния процент на разходите. Нямало законово
изискване в договора за потребителски кредит да се посочи всеки от
компонентите, който бил включен в конкретния случай, както и неговия размер.
Законът единствено предвиждал в договора за потребителски кредит да се посочи
общата сума, дължима от кредитополучателя, изчислена към момента на сключване
на договора за кредит. В раздел „Параметри и условия” на първа страница от
процесния договор бил посочен размера на годишния процент на разходите, който бил
25.58 %. Законодателят бил предвидил максимален размер на годишния лихвен
процент, който бил пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения
в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. Този праг бил въведен с редакцията на ЗПК, която била в
сила от 23.07.2014 г., т.е. след сключване на процесния договор за кредит, но
въпреки това предвидения в същия годишен размер на разходите бил по-малък от
по-късно установения праг. Предвид посоченото в т.1 и 2 от молбата, счита че
било неоснователно възражението на особения представител, че процесния договор
за кредит бил нищожен; 3. Относно направеното възражение, във връзка с
неуведомяването на ответника за настъпилата предсрочна изискуемост, счита същото за неоснователно
предвид следните съображения: ищцовото дружество претендирало напълно
падежиралото вземане. Падежът на последната вноска по процесния договор за
кредит била на 04.11.2016 г. Отделно от това нито кредитодателят, нито ищцовото
дружество на били се позовали на предсрочна изискуемост на вземанията си спрямо
ответника; 4. Във връзка с възражението на особения представител на ответника по делото, че уведомлението на
извършената цесия е било направено от цедент „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД,
а същият бил упълномощил ищцовото дружество да уведоми ответника, счита също за
неоснователно, като моли съда да приеме следните съображения в тази връзка: Съгласно
разпоредбите на чл.99, ал.3 от ЗЗД, кредитодатела / цедентът / трябва да съобщи
на длъжника заа извършеното прехвърляне на вземане спрямо него. Съдебната
практика била константна, че цедентът имал право да упълномощи цесионера да
извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Упълномощаването на
цесионера не противоречало на целта на разпоредбите на чл.99, ал.3 от ЗЗД, която била единствено да
защити длъжника / ответника в настоящото производство / от изпълнение на
задължението си / изплащане на дължимите парични суми / на нелигитимиран
кредитор.
В
молбата се твърди още, че ищцовото дружество било надлежно упълномощено от
цедента да уведоми длъжника за извършената цесия, като при уведомяването
ищцовото дружество да действа от името на цедента.
На следващо място в молбата се заявява, че се
поддържа искането за допускане и назначаване на съдебно-счетоводна експертиза
със задачи, посочени в исковата молба.
Във връзка с възражението на особения
представител за нищожни клаузи и в случай, че при решаване на спора бъде
евентуално установена от съда нищожност на процесния договор за кредит, се моли
съдебно-счетоводната експертиза да бъде допълнена със следния въпрос: Какъв е
остатъчния размер на главницата по кредита в случай, че всички направени от
длъжника плащания по договора за потребителски кредит бъдат разпределени за
погасяване на задължението за главница, без с платени от длъжника вноски да
бъдат погасявани други задължения, предвидени в процесния договор – лихви,
обезщетения и др.
Ищцовото дружество, чрез процесуалния си
представител в молбата заявява, че няма възражения по проекто-доклада и няма
други доказателствени искания.
В случай, че съдът даден ход на делото по
същество ищцовото дружество изразява следното становище по същество на делото –
Счита предявения от ищцовото дружество иск за доказан по своите основание и
размер, с оглед на което се моли съдът да го уважи изцяло. В условията на
евентуалност, ако съдът приеме процесния договор за кредит за нищожен, се моли
съдът на основание чл.23 от ЗПК да бъде признато за установено, че ответникът
дължи на ищцовото дружество чистата стойност на кредита, а именно разликата
между главницата по кредита в размер на 1576.43 лв. и изплатената от ответника
сума по договора. Моли съдът да му присъди направените в настоящото и в
заповедното производство разноски, за които на основание чл.80 от ГПК е
представил списък.
На
20.01.2020 г. с вх. № 261 в съда е депозирано заключението по изготвената от
вещото лице С.К.С. съдебно-счетоводната
експертиза.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
Съдът
е приел, представените от ищеца писмени доказателства, а именно: Платежно нареждане за внесена държавна такса; Пълномощно; Договор
за кредит за покупка на стоки или ускуги с номер CREX-10587260 оторизационен код a14676kk от 11.02.2014 г., ведно с условия по договор за кредит;
Кредитно досие на М.Р.З.; Сертификат № CREX-10587260; Застрахователен сертификат CREX-10587260 от 11.02.2014 г.; Декларация за предоставяне на лични данни
на М.Р.З.; Уведомително писмо на л.10 от делото; Фактура № ********** от
11.02.2014 г.; Служебен бон / дубликат / за сумата от 1299.00 лв. на л.11 от
делото; Заверено копие на лична карта на М.Р.З.; Договор за цесия; Извлечение от приложение №1
към договора; Пълномощно за уведомяване на длъжника за извършената цесия;
Уведомление за извършена цесия; Уведомление за извършено прехвърляне на
вземания до М.Р.З.; Уведомление за защита на личните данни на основание чл.14
от регламент 2016/679 на ЕС; Решение на ВКС; Известие за доставяне и гр.д.
1430/2018 г.
Претендираните
от ищеца „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ”ЕАД с ЕИК *********
права произтичат от обстоятелството, че ответната страна в производството сключва с „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД
с ЕИК *********, договор за потребителски заем, номер CREX-10587260 на 11.02.2014 г., с което между страните възниква
облигационна връзка, регулирана от посочения договор и общите условия към него.
Основното задължение на дружеството е да предостави паричната сума в размер на 1279.00 лева. Кредитополучателят
е удостоверил с подписа си в поле „Удостоверяване на изпълнението”, че е
получил сумата по заема. Заемателят от своя страна се задължава да заплати на
кредитора 33 месечни погасителни вноски, включващи главница и добавка,
съставляваща печалбата на заемодателя (договорна възнаградителна лихва),
съгласно чл.2 от Общите условия по договора за заем и посочени в Погасителния
план от договора. По причини, ирелевантни към спора, длъжникът преустановява
обслужване на заема, като падежът на първата непогасена вноска настъпва на
05.03.2014 г. Според чл.3 от ОУ на Договора при забава на погасителните вноски
се дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва. На
04.11.2016 г. настъпва падежът на цялото задължение, с което става изискуем
целият неизплатен остатък от заема.
На 10.01.2017 г. между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс”ЕАД, ЕИК ********* и ищеца в настоящото производство „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ”ЕАД, ЕИК ********* се сключва договор за прехвърляне на вземания.
По силата на договора и на основание чл.99, ал.2 от ЗЗД титуляр на вземанията
по договора за паричен заем, вкл. вземанията, претендирани в настоящото
производство, става второто дружество.
В изпълнение на задължението си по чл.99,
ал.3 от ЗЗД „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД упълномощава „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ”ЕАД, да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземания, за което е
направен опит чрез изпращане на писмено уведомление до същия чрез „Български
пощи”ЕАД, но пратката се връща в цялост.
Поради неизпълнение от страна на
заемателя на договорните му задължения ищеца, в качеството си на цесионер по
договора за заем, предявява претенцията си по съдебен ред и подава заявление по
чл.410 от ГПК. По ч.гр.д. № 1430/2018 г. по описа на Pайонен съд - Нова Загора има издадена заповед за изпълнение, същата е връчена по
реда на чл.47 ал.5.
В
тази връзка, Районен съд - Нова Загора е указал на ищецът, че на основание
чл.415, ал.1 и 4 от ГПК може да предяви иск за установяване на вземането си,
поради което за заявителя / ищецът в настоящото производство / възникнал правен
интерес да предяви настоящия установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК.
С исковата молба се иска от съда да признае за установено, че ответника М.Р.З. с ЕГН **********, дължи
сумата в размер на: 1576.43 лева -
главница, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението
– 23.08.2018 г. до окончателно изплащане на вземането; 554.91 лева -
договорна възнаградителна лихва за периода от 05.03.2014 г. до 04.11.2016 г.; 697.09 лева - лихва
за забава от 06.03.2014 г. до 07.08.2018 г., присъдени в издадената срещу
него заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Съдът назначи на ответника
особен представител адв. И.П.И. ***. В отговора си
на исковата молба той посочва, че е запознат с иска, но оспорва частично основателността
на исковете и обстоятелствата, на които се базират.
Навежда,
че ищецът следва да докаже вземанията си по основание и по размер.
Посочва, че съгласно разпоредбите на чл.10,
ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на
хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи
на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за
всяка от страните по договора.
Излага съображения за недействителност на Договора,
поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. и сочи че в процесния договор, липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на
разходите по кредита. В този порядък следва да се посочи, че съобразно
разпоредбите на ЗПК.
Твърди, че посочените съставни елементи остават
неизвестни и на практика не може да се направи еднозначен извод, че тези
разходи са включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени.
На тези основания твърди, че кредитното правоотношение между страните се
явява недействително на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и съгласно
чл.23 ЗПК, длъжникът следва да възстанови на кредитора само чистата стойност на предоставения финансов ресурс.
Посочва, че за обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита е необходимо получаване на уведомление от длъжника,
което не е получено и ищеца не може да претендира лихва за забава.
Сочи също, че не е получено и уведомление от
ответника за цедираното вземане от страна на цедента – „БНП Париба Пърсънъл
Файненс”ЕАД.
Прави възражение за наличие на погасителна давност, като сочи че следва
да се вземе предвид кратката погасителна давност при плащането за лихви, която съгласно разпоредбата на ЗЗД е тригодишна.
С оглед на изложените съображения моли съдът да постанови решение, с
което да отхвърли визираните по-горе искове.
Моли разноските по настоящото дело да бъдат
присъдени, съразмерно на уважената част
от иска.
Ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител
юрк.
Теодора Кощрова в молбата си депозирана на 07.11.2019 г. с вх. № 5894
в съда, изразява становище по съществото
на делото, като поддържа
предявения иск по основание и размер и моли съдът да го
уважи изцяло. В условията на евентуалност, ако съда приеме процесния договор за
кредит за нищожен, моли съдът на основание чл.23 от ЗПК да признае за
установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество чистата стойност на
кредита, а именно разликата между главницата по кредита в размер на 1576.43 лв.
и изплатената от ответника сума по договора. Моли съдът да присъди на ищцовото
дружество направените в настоящото и в заповедното производство разноски, за
които на основание чл.80 от ГПК представя списък.
С цел изясняване
на спора съдът назначи на вещото лице С.К.С., в чиято
компетентност не се съмнява, да изготви съдебно-счетоводна
експертиза. Същата е представена на 20.01.2020 г. и
съгласно заключението по нея, което съдът и страните кредитират изцяло:
l. Ha Ответника по делото - М.Р.З. *** му е предоставен кредит от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс”ЕАД в размер на 2151.34 лв.
2. Размерът на остатъчното задължение на З.
по процесния договор е в размер на 2839.64 лв. представляващи както следва:
- Главница – 1576.43
лв.
- Договорна
лихва – 554.91 лв.
- Лихва за
забава – 708.30 лв.
Забележка
: В исковата молба на Ищецът по делото задължението на З. е посочено в размер
на 2828.43 лв. Разликата от 11.21 лв. се дължи на
разлика при изчисляване лихвата за забава .
3. Единственото
плащане от страна на З. по процесния договор / 20.00 лв. в брой / е отнесено за
заплащане на главницата, поради което остатъчният и размер е - 1576.43 лв.
4. По отношение
поставената ми задача от Ответника по делото, касаеща „Методиката за изчисляване
на годишния лихвен процент” цитирам отговорът на цедента по процесния договор
-Лихвеният процент на ден е равен на лихвения процент посочен в Договора,
разделен на 365 дни. Доколкото договорът е сключен при фиксиран лихвен процент,
наличието на разписана методика, определяща начина и реда за промяна на
лихвения процент като един от компонентите на договорната лихва, не касае
настоящата хипотеза, защото договорът е сключен при фиксиран лихвен процент за
целия срок на договора, а не променлив, поради което е достатъчно да бъде
посочен размерът на същия, което е сторено по договора, като по делото няма
данни и не е установена едностранна промяна от страна на ищеца на параметрите
по кредита.
В откритото съдебно
заседание на 06.02.2020 г. особеният представител на ответника твърди, че е
поставил въпрос по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза за годишен лихвен
процент на разходите, което видно от протокола на проведеното на 07.11.2019 г.
съдебно заседание по делото не отговаря на действителността, като моли съдът да
допусне да постави задача на вещото лице, а именно да посочи методиката на
изчисляване на годишния лихвен процент.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът
направи следните правни изводи:
Исковата
молба отговаря на изискванията на чл. 127 и чл.128 от ГПК.
Съдът намира
иска за процесуално допустим – предявен е от легитимирана страна в
законоустановения срок при наличието на правен интерес.
Правното
основание на исковете е по
чл.422, ал.1 във вр.с
чл.415, ал.1 от ГПК във вр.с чл.79 от ЗЗД. Иска се да
бъде установено вземането на ищеца, досежно стойността на незаплатени суми по Договор за потребителски заем № CREX-10587260/11.02.2014
г., между „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД и М.Р.З., като кредитополучател,
вземанията по който включват месечни погасителни вноски,
включващи главница и договорна възнаградителна лихва, и лихва за забава.
По същество
съдът намира иска за основателен по следните съображения:
При
възприетата правна квалификация, съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест в гражданския
процес, в тежест на ищеца бе да докаже обстоятелствата, че страните са се намирали в договорни отношения и че ответника
дължи определената сума и размера на задължението. В тежест на ищеца бе и доказване на изпълнението по договора.
В
тежест на ответника бе да докаже, че е изпълнил
задълженията си, като е платил на ищеца дължимата сума.
Съдът
предостави възможност на страните да
изложат становището си във връзка с дадените указания.
С оглед така
разпределената доказателствена тежест се ангажираха доказателства, от
съвкупният анализ на които остана безспорно, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД, като кредитодател и
М.Р.З., като кредитополучател –
ответник по настоящото производство, е налице облигационна връзка, регулирана
от посочения Договор за потребителски заем №
CREX-10587260/11.02.2014 г., съгласно
който дружество му е
предоставило сума в общ размер на 1299.00 лв., а той се задължил да го изплаща на 33
равни месечни вноски, всяка от тях
в размер на 64.59 лв.
В този смисъл,
относно обстоятелствата и клаузите по сключения договор,
между страните е налице валидно облигационно
отношение.
Съгласно сключения на
10.01.2017 г. договор между „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД с ЕИК
********* и „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ”ЕАД с ЕИК ********* за прехвърляне на
вземания, титуляр на вземанията по договора за паричен заем, вкл. вземанията,
претендирани в настоящото производство е станало ищцовото дружество.
Безспорно установено е от представените и приети от съда доказателства, релевантни
към спора, че ищцовото дружество, в качеството си на цесионер на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс”ЕАД е изпълнило добросъвестно всички
клаузи по договора и се явява изправна
страна по него.
С процесния Договор за потребителски заем,
ответникът е поел задължение да заплаща месечни
погасителни вноски, включващи главница и договорна възнаградителна лихва,
и лихва за забава, подробно описани по-горе.
Кредитополучателят е удостоверил
с подписа си в поле „Удостоверяване на изпълнението”, че е получил сумата по
заема, от което следва, че кредиторът е изпълнил договорните си задължения, като е предоставил сумата на кредитополучателя.
В качеството си
на кредитополучател той е поел
отговорността си, която е ясно законово дефинирана.
Кредитополучателя от своя
страна, изпадайки в забава е нарушил договорените срокове за плащане, поради
което се явява неизправната страна в спора.
По отношение
възражението на ответника, чрез назначения от съда
особен представител адв. И.П.И.
***, с което оспорва
частично основателността на исковете и обстоятелствата, на които се базират, както и размера им, съдът счита, че са неоснователни по следните съображения:
Възражението на особения представител
на ответника, относно формата на процесния договор за кредит съдът,
счита за неоснователно, тъй като процесния
договор за кредит е сключен на 11.02.2014 г., а според действащите към него момент
законови изисквания са били изцяло спазени и
процесния договор за кредит бил валидно сключен.
Относно възражението
на особения представител за неяснота на методиката на
формиране на годишния процент на
разходите, съдът намира, че е липсвало законово изискване в
договора за потребителски кредит, да се посочва всеки
от компонентите подробно, а закона единствено е
предвиждал в договора за потребителски кредит да се посочи общата дължима
сума, изчислена към момента на сключване на договора за кредит.
Относно възражението
за надхвърлен максимален размер на
годишния лихвен процент, съдът счита че процесния
договор не го превишава, но въпреки това предвидения в същия, годишен размер на
разходите бил по-малък от по-късно установения праг /
въведен с редакцията на ЗПК в сила от 23.07.2014
г. /.
Относно направеното възражение,
във връзка с липсата на уведомяване на
ответника за настъпила предсрочна изискуемост, съдът
счита че са налице
основания за уважаването на иска, свързани с обективни предпоставки за
настъпване на падежа на целия кредит,
според условията и погасителния план към
договора, поради това
че падежа
на последната вноска е бил на
04.11.2016г.
Във връзка
с възражението на адв. И., относно уведомлението на
извършената цесия, съдът счита също за неоснователно, тъй като съгласно константната
съдебната практика, цедентът има право да упълномощи цесионера, да извърши
съобщението до длъжника като негов пълномощник.
Ответната страна не доказа, че е изпълнила задълженията си, като е платила
на ищеца дължимата сума.
Страните и
съдът кредитират заключението по изготвената съдебно-счетоводна
експертиза, в която се доказа, че на ответника му е
предоставен кредит в размера на 2151.34 лв.,
размера на остатъчното задължение по процесния договор е 2839.64 лв,
представляващи: главница – 1576.43 лв., договорна лихва – 554.91 лв., лихва за
забава – 708.30 лв, като е отбелязал, че в исковата молба задължението е
посочено в размер на 2828.43 лв., но разликата от 11.21 лв. се дължи на
изчисляване лихвата за забава. Вещото лице С. посочи, че единственото направено
плащане от ответника, във връзка с процесния договор е в размер на 20.00 лв. и
е отнесено за заплащане на главницата, поради коетоп остатъчния й размер е
1576.43 лв. претендираните суми от ищцовото дружество по процесния договор,
присъдени в издадената Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1430/2018 г. по описа на РС - Нова Загора.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД,
ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска
изпълнение, заедно с обезщетение за забавата. Това право принадлежи само на
изправната страна по договора.
Предвид
гореизложеното съдът счита, че са налице
основания предявения иск по отношение на главницата да бъде уважен изцяло.
Относно
разноските:
При този
изход на делото съдът намира искането на ищеца за присъждане на
съдебно-деловодни разноски в настоящото производство за основателно, като с
оглед на представените доказателства за реално извършени такива и при спазване
на правилата на чл.78, ал.1 от ГПК, в
негова полза следва да се присъди сума в размер на 934.47 лв. общо, от които 106.48
лв. държавна такса, 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение, 427.99 лв. депозит
за особен представител и 250.00 лв. депозит за вещо лице.
Съгласно
съдебната практика съдът, разглеждащ иска по чл.422, ал.1 от ГПК, следва да се произнесе и по отговорността за разноските в
заповедното производство в зависимост от резултата на спора /Определение № 417 от 3.06.2011 г. на ВКС по
ч. т. д. № 315/2011 г., I Т. О., ТК/. Ето защо, ответникът съобразно изхода от
спорното исково производство, дължи на ищеца и направените
в заповедното производство разноски в размер общо на 106.57 лв., от които 56.57 лв. държавна такса и 50.00 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
По гореизложените съображения, съдът:
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415 ГПК, че М.Р.З. с ЕГН: **********,*** дължИ на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ”ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София. ул.„Хенрик Ибсен” № 15,
ет.7, представлявано от Александер Викторов Грилихес - изпълнителен директор СУМАТА от 2828.43 лв. / две хиляди осемстотин двадесет и осем лева и четиридесет и три стотинки /,
представляваща дължими и неплатени суми, от които: 1576.43
лв. /хиляда петстотин седемдесет и шест лева и четиридесет и три стотинки/ – главница, ведно със законна лихва, считано
от датата на подаване на заявлението – 23.08.2018 г. до окончателното изплащане
на вземането; 554.91 лв. /петстотин петдесет и четири лева и деветдесет и една стотинки/ – договорна възнаградителна лихва за периода от 05.03.2014 г. до
04.11.2016 г.; 697.09 лв. /шестстотин деветдесет и седем лева и девет стотинки/ – лихва за забава от 06.03.2014 г. до 07.08.2018 г., обективирани в Договор за потребителски заем с номер
CREX-10587260/11.02.2014 г., сключен между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД с ЕИК ********* – цедент на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ”ЕАД, с
ЕИК *********, като кредитодател и М.Р.З. с
ЕГН: **********, като кредитополучател.
ОСЪЖДА М.Р.З. с ЕГН: ********** ДА
ЗАПЛАТИ на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ”ЕАД с
ЕИК ********* СУМАТА
106.57 лв. / сто и шест лева и
петдесет и седем стотинки / – разноски по ч.гр.д. № 1430/2018 г. по описа на Районен съд - Нова Загора, както и сумата 934.47 лв. / деветстотин тридесет и четири лева и четиридесет и седем стотинки / - разноски по настоящото производство.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред
Сливенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: