№ 4543
гр. София, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Н.Н.Ч.
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от Н.Н.Ч. Гражданско дело № 20211110144773
по описа за 2021 година
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86,
ал. 1 ЗЗД срещу ответниците за заплащане разделно при квоти: 3/4 за Р. К.
АС. и 1/4 за ЗЛ. ИВ. ИВ., на сумите, както следва:
- от Р. К. АС. - 1 026,05 лв., представляваща дължима главница за доставена
от дружеството топлинна енергия през периода 01.06.2018 г. - 30.04.2019 г.,
12,95 лв., представляваща главница за такси за дялово разпределение за
същия период, 228,18 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2018 г. - 01.07.2021 г. и 2,88
лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода 30.07.2018 г. - 01.07.2021 г., ведно със законна
лихва за периода от 29.07.2021 г. до изплащане на главниците;
- от ЗЛ. ИВ. ИВ. – 342,01 лв., представляваща дължима главница за доставена
от дружеството топлинна енергия през периода 01.06.2018 г. - 30.04.2019 г.,
4,31 лв., представляваща главница за такси за дялово разпределение за същия
период, 76,06 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода 15.09.2018 г. - 01.07.2021 г. и 0,96 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово
1
разпределение за периода 30.07.2018 г. - 01.07.2021 г., ведно със законна
лихва за периода от 29.07.2021 г. до изплащане на вземането;
които суми касаят топлоснабден имот - апартамент 35, находящ се в гр.
С. с аб. № .
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да
е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи
условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна
енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който е доставена енергията. Претендира разноски.
Ответниците оспорват исковете по основание и размер. Възразяват за
изтекла погасителна давност. Претендират разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца не оспорва исковете.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ.
Предявеният иск е за задължение за заплащане на дължимата цена по
договор за продажба на топлинна енергия и такси дялово разпределение.
Следва да се установи възникването на облигационно отношение между
страните по договор за продажба и доставка на топлинна енергия в
твърдените количества и задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер.
Видно от приетия по делото договор за замяна на недвижими имоти от
17.12.2001г. Р. К. АС. и К. А. И. са придобили чрез замяна с техен имот
собствеността върху процесния апартамент 35, находящ се в гр. С.. Видно от
договора и двамата са били в брак към момента на сделката, която е
възмездна и предполага съвместен принос. Следователно идеалните части /по
1/2 за всеки от тях съгласно чл. 30, ал. 2 ЗС/ са придобити в режим на СИО до
доказване на противното /арг. чл. 21 СК/. К. А. И. е починал на 08.05.2009 г.
2
съгласно удостоверение за наследници от 21.09.2021 г. Негови наследници са
ответниците Р. К. АС. – син и ЗЛ. ИВ. ИВ. – преживяла съпруга. След
смъртта на К. А. И. неговата съпруга е придобила 3/8 ид. части от процесния
апартамент /1/4 от прекратеното СИО + 1/8 по наследство от съпруга си/, а
синът му – 5/8 ид. части /1/2 по силата на договора за замяна + 1/8 по
наследство/.
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата – етажна собственост, в която се намира същият, е била
присъединена към топлопреносната мрежа.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ
/приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на
топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или
собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл. 150, ал.
1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е
предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и
в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в
сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).
В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са
влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на
чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има
данни, ответниците да са упражнили правото си на възражение срещу
Общите условия. В този смисъл те са потребители, респ. клиенти на топлинна
енергия за битови нужди в имота през процесния период. Между страните е
възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за продажба
на топлинна енергия, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се
3
регулира от Общи условия. Договорът касае доставка на топлинна енергия до
обект с абонатен № ...
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за
дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от
закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда
са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода на „Н.” ЕАД, съгласно представените протоколи от общи
събрания на Е.с. и сключения въз основа на тях договори от 2002 г. и 2017 г. с
топлинния счетоводител.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на съдебно-
техническата експертиза, съгласно което количеството топлинна енергия,
постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер,
монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат ежемесечно.
Дяловото разпределение на топлинната енергия в сградата, в която се намира
процесният обект, се извършва от „Н.” ЕАД съгласно договор. При условията
на сключения договор е извършвано отчитането на реално потребената
енергия за исковия период, като в имота е имало 2 бр. водомери. Сградата е
била без отопление и ТЕ за отопление на имот и от сградна инсталация не е
начислявана. Поради неосигурен достъп топлата вода е начислявана по
разход от предишен период. Технологичните разходи на топлинна енергия в
абонатната станция са взети предвид при определяне на общото количество
топлинна енергия за разпределяне между етажните собственици, като са
приспаднати за сметка на ищеца.
С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния период до
топлоснабдения имот е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното,
4
като количеството на доставената енергия е разпределяно законосъобразно в
съответствие с правилата на действащата нормативна уредба / Наредба №
../2007 г. за топлоснабдяването/ – единствено за топлинна енергия за битово
горещо водоснабдяване, като не е начислявана топлинна енергия за
отопляване на имот, топлинна енергия за отопление на общи части, както и
топлинна енергия, отдавана от сградната инсталация. При изчисляване на
сумата за действително ползваната топлинна енергия е съобразена цената на
ТЕ за месеците, попадащи в исковия период.
Доколкото се дължи цената на реално потребената енергия, то при
определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на
прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от
изравняване. Ето защо за определяне размера на дължимата цена съдът
кредитира напълно заключенията на експертизата, която е отчела именно
реално доставеното количество топлинна енергия през исковия период.
Според вещото лице размерът на дължимата цена за доставена топлинна
енергия през исковия период възлиза на 717,66 лв.
Дължимата годишна такса за извършваната услуга за дялово
разпределение е в размер 17,27 лв. /съобразно приетото извлечение от
сметки/. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба №
../06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на
договорите между „ДРУЖЕСТВО” ЕАД и търговец за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в
сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за
извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Следователно ответниците дължат разделно претендираната цена за
доставена през исковия период топлинна енергия в размер на 717,66 лв. и
такса за извършваната услуга за дялово разпределение в размер на 17,27 лв.
при квоти 5/8 от Р. К. АС. - 448,54 лв. за топлинна енергия и 10,79 лв. за
дялово разпределение; и 3/8 от ЗЛ. ИВ. ИВ. – 269,12 лв. за топлинна енергия
и 6,48 лв. за дялово разпределение. Същите не доказаха погасяване на тези
задължения, с оглед на което искът за главница, представляваща цена за
доставена през исковия период топлинна енергия по отношение на ответника
Р. К. АС. следва да се уважи до размера 448,54 лв. и да се отхвърли до пълния
5
предявен размер 1 026,05 лв., искът за главница за такса дялово
разпределение следва да се уважи до размера 10,79 лв. и да се отхвърли до
пълния предявен размер 12,95 лв., а исковете срещу ответника ЗЛ. ИВ. ИВ.
следва да се уважат изцяло.
Неоснователно е възражението на ответниците за погасяване на
задълженията поради изтичане на предвидената от закона погасителна
давност. Съгласно Тълкувателно решение от 12.04.2012 г. на ОСГТК на ВКС
по тълкувателно дело №3/2011г. задълженията на потребителите на топлинна
енергия, представляват задължения за периодично плащане, тъй като са
налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения
с посочен в Общите условя падеж, поради което и по отношение на тях е
приложима давността по чл.111, б.”в” ЗЗД. В Общите условия, действащи
през исковия период, е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат
месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 45 –дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно разпоредбата на
чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, като при срочните задължения /каквито са процесните за
главница/, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в
полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/.
Следователно задълженията на ответника за заплащане на стойността на
доставената енергия са възникнали като срочни – както вече бе отбелязано
според общите условия месечните суми за топлинна енергия са били
дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Т.е.
за погасени по давност следва да се считат всички месечни вземания, чиято
изискуемост е настъпила преди повече от три години назад, считано от датата
подаване на исковата молба/заявлението - преди 29.07.2018 г., или вземането
за доставена ТЕ до месец 05.2018 г., каквито в случая не се претендират.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен
дълг и забава в погасяването му. По делото се установи наличието на главен
дълг. Към исковия период приложение намират Общите условия на ищеца от
12.07.2016 г., публикувани във в-к М.. В чл. 32, ал. 3 от същите е посочено, че
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки продавачът издава за отчетния период кредитни
6
известия на стойността на месечните фактури и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 3 за потребено количество
топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 4 от ОУ е предвидено, че
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл. 32, ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
Следователно, въпреки че изискуемостта на месечно дължимите суми
настъпва в 45-дневен срок след периода, за който се отнасят /съгласно чл. 33,
ал. 1/, длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на задължението си
за заплащане цената на ТЕ за потребеното количество топлинна енергия за
целия отчетен период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнася, т. е. ответникът не дължи мораторна лихва върху задълженията по
месечните /прогнозни/ фактури, а само за задължението по общите
/изравнителни/ фактури. Тези фактури обаче се издават в края на юли месец
/31.07/, а 45 - дневният срок след края на отчетния период /последният изтича
на последното число на месец април на съответната година/ изтича на 14.06.,
т.е. средата на юни месец на съответната година. Или с други думи
задължението за заплащане на стойността на реално потребената топлинна
енергия в ОУ от 2016 г. е регламентирано като срочно, но срокът, който кани,
изтича преди изравнителното вземане на топлофикационното дружество по
общата фактура да е възникнало, както по основание, така и по размер. Няма
как длъжникът по едно задължение да изпадне в забава преди за него да е
ясно, какво дължи и това да влече неблагоприятните последици от забавата за
него. Ето защо посочените разпоредби на общите условия от 2016 г. следва да
се тълкуват в смисъл, че длъжникът изпада в забава с изтичане на 45 -
дневният срок от издаването на фактурата за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки, или от 15.09. на съответната година.
По отношение на дължимото обезщетение за забава върху вземанията по
общата фактура от 31.07.2019 г. следва да се съобрази чл. 6 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение /действаща за
периода 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. вкл./, според който мораторна лихва не
се дължи за посочения период на извънредното положение. При съобразяване
7
на тази разпоредба и на основание чл. 162 ГПК съдът счита, че размерът на
лихвата за забава върху дължимата топлинна енергия за периода 31.10.2018 г.
- 12.03.2020 г. и периода 09.04.2020 г. – 09.07.2021 г. възлиза на 283,11 лв.
Следователно по отношение на ответника Р. К. АС. акцесорния иск следва да
се уважи до размера 176,94 лв. и да се отхвърли до пълния предявен размер
228,18 лв и за периода 13.03.2020 г. - 08.04.2020 г., а по отношение на
ответника ЗЛ. ИВ. ИВ. – да се уважи до пълния предявен размер, като се
отхвърли за периода 13.03.2020 г. - 08.04.2020 г.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна и следва да
се отхвърли изцяло.
На ищеца следва да се присъди законна лихва върху присъдените
главници от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното плащане.
По разноските.
Изходът на делото предпоставя право на разноски за двете страни. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от него
разноски съобразно размера на уважените претенции в общ размер на 151,17
лв. за платена държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение.
Ответниците имат право на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на направените
от тях разноски съобразно размера на отхвърлените претенции. Същите са
заплатили общо адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв. по договор
за правна защита и съдействие от 26.01.2022 г. В договор не е посочено, каква
част от възнаграждението е за единия ответник и каква за другия, с оглед на
което съдът приема, че всеки от тях е заплатил по 600 лв. на адвоката.
Възражението на ищеца /направено с исковата молба/ за прекомерност на
това адвокатско възнаграждение е основателно. Предвид фактическата и
правна сложност на делото и проведеното единствено съдебно заседание, в
8
което не се яви адвокат за ответниците, адвокатското възнаграждение следва
да се редуцира на 600 лв. при съобразяване на чл. 7, ал. 2 и чл. 9 от Наредба
№ 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, или по 300 лв. за всеки един от ответниците. Така
определеното адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от
исковете по отношение на ответника Р. К. АС. възлиза на 167,37 лв., а по
отношение на ответника ЗЛ. ИВ. ИВ. – 0,68 лв.
Предвид направеното в исковата молба искане за присъждане на
разноските по компенсация, ищецът следва да заплати на ответника Р. К. АС.
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 16,20 лв., а на ответника
ЗЛ. ИВ. ИВ. - 0,68 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. К. АС., ЕГН ********** и ЗЛ. ИВ. ИВ., ЕГН ********** да
заплатят разделно на „ДРУЖЕСТВО” ЕАД, ЕИК .. сумите както следва:
- Р. К. АС. на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата
448,54 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за периода
01.06.2018 г. - 30.04.2019 г. и сумата 10,79 лв. за дялово разпределение за
същия период, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 176,94 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия
за периода 15.09.2018 г. - 12.03.2020 г. и периода 09.04.2020 г. – 01.07.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от 29.07.2021 г. до
плащането, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница на цена за доставена топлинна
енергия за разликата над 448,54 лв. до пълния предявен размер 1 026,05 лв.,
иска за главница за дялово разпределение за разликата над 10,79 лв. до
пълния предявен размер 12,95 лв., акцесорния иск за обезщетение за забава
върху главницата за топлинна енергия за разликата над 176,94 лв. до пълния
предявен размер 228,18 лв. и за периода 13.03.2020 г. - 08.04.2020 г., както и
иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 2,88 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
30.07.2018 г. - 01.07.2021 г.
9
- ЗЛ. ИВ. ИВ., ЕГН ********** на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ сумата 342,01 лв., представляваща дължима главница за доставена
от дружеството топлинна енергия през периода 01.06.2018 г. - 30.04.2019 г.,
4,31 лв., представляваща главница за такси за дялово разпределение за същия
период, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 76,06 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2018 г. - 12.03.2020 г. и периода 09.04.2020 г. – 01.07.2021 г., ведно със
законната лихва, считано от 29.07.2021 г. до плащането, като ОТХВЪРЛЯ
акцесорния иск за обезщетение за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 13.03.2020 г. - 08.04.2020 г., както и иска по чл. 86, ал. 1
ЗЗД за заплащане на сумата 0,96 лв., представляваща обезщетение за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода 30.07.2018 г. -
01.07.2021 г.;
които суми касаят топлоснабден имот - апартамент 35, находящ се в гр.
С. с аб. № .
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ДРУЖЕСТВО” ЕАД, ЕИК ..
да заплати на Р. К. АС., ЕГН ********** сумата 16,20 лв. и ЗЛ. ИВ. ИВ.
сумата 0,68 лв.разноски по делото.
Решението е постановено при участието на „Н.” ЕАД като помагач на
страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10