Р Е Ш
Е Н И Е
№ 262510 16.11.2021
година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, ХVІI граждански
състав, в публично заседание на трети юни две хиляди двадесет и първа година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛИН
АТАНАСОВ
при участието на секретаря Василена Стефанова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 19557 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото са субективно съединени искове с
правна квалификация чл. 59 ЗЗД.
Ищците Р.В., И.Н., М.С., Т.А., А.Т., Т.Т. чрез адв. З.Н. твърдят че са собственици въз основа на приключила реституция и наследяване на общо ¼ ид.част от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор *********** по КК и КР одобрени със заповед № .... на и. д.на АГКК с адрес на имота: гр. П., бул. Ш. с. с площ на имота *****, който е разположен между бивше ****** и десететажен жилищен блок разположен на бул. Ш. с. и ул. Г.Д. Н. както следва: Р.Т.В. – 1/16 ид.част, И.Т.Н. – 1/16 ид.част, Т.Д.А. – 1/32 ид.част, А.Н.Т. – 1/32 ид.част, Т.Н.Т. – 1/32 ид.част, М.Д.С. 1/32 ид.част.
Посочено е че имотът представлява пространство върху което са разположени велоалеи и зелени площи с храсти и дървета, водно огледало с модернистична скулптура достъпно за гражданите като градинка, имотът се използвал като обществено пространство от ответник ******* във връзка с трайно задоволяване на обществените потребности на гражданите свързани с осигуряването на пешеходни зони, велоалеи, градинки. Твърди се че от момента на реституирането на имота ответник ********* възпрепятства ползването на имота от неговите собственици, както и че към момента няма приключила процедура по изменение на действащия подробен устройствен план, тъй като Общината отказва по целесъобразност изменение на ПУП за процесния имот. Твърди се още, че ответникът ползва имота за задоволяване на обществените нужди на гражданите, без да възмездява за това ищците и се обогатява до размера на пазарния наем ако ползването би било договорено. Съответно ищците пък са обеднели със същия размер на този среднопазарен наем за периода на ползването, който биха получили ако можеше да упражняват правото си на собственост в пълен обем и да отдават под наем имота, чието предназначение и обичайно ползване било за търговска дейност чрез временни търговски обекти, с оглед на обстоятелството че съгласно ОУП имотът попадал в зона за смесено многофункционално застрояване.
Ето защо се иска от съда да осъди ответник ********** да заплати сумата от общо 100 000 лева на ищците съобразно притежаваните от тях дялове в съсобствеността на основание чл. 59 ЗЗД както следва: за Р.Т.В. – 25 000 лева, за И.Т.Н. – 25 000 лева, за Т.Д.А. – 12 500 лева, за А.Н.Т. – 12 500 лева, за Т.Н.Т. – 12 500 лева, за М.Д.С. – 12 500 лева, които суми представляват ползата от която са били лишени ищците за периода от 30.11.2011г. до 31.03.2016г. ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба 13.11.2017г. до окончателното изплащане на същата както и разноските по делото.
Ответник ************ чрез *** Т.Т. и **** Д.И. оспорва предявените искове. Не оспорва, че ищците са придобили твърдените от тях идеални части от процесния имот въз основа на проведена и приключила реституционна процедура. Твърди, че е налице отказ по целесъобразност за изменение на ПУП, защото в обхвата на имота попада зеленина, която е картотекирана и паспортизирана – Протокол № ***** на Комисия по чл.2, ал.3 НРПУРОИ, която попада в терен общинска собственост. Изложено е още, че имотът не се ползва само от Община Пловдив, а същият е обременен със сервитутни права – топлопровод, които възникват екс леге – чл. 60, ал.2, т.1 ЗЕЕЕ вр. с пар.26 ПЗР на ЗЕ, цената на иска почива на предположение. Предвид на гореизложеното се иска отхвърлянето на исковете. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията
на страните, намира следното:
Ищците са собственици общо на
¼ ид.част от правото на собственост върху процесния имот с идентификатор ******* по КК и КР одобрени
със заповед № .... на и. д.на АГКК с
адрес на имота: гр. П., бул. Ш. с. с площ на имота *****., който е разположен
между бившо *********“ и десететажен жилищен блок
разположен на бул. Ш. с. и ул. Г.Д. Н. както следва: Р.Т.В. – 1/16 ид.част, И.Т.Н. – 1/16 ид.част, Т.Д.А.
– 1/32 ид.част, А.Н.Т. – 1/32 ид.част,
Т.Н.Т. – 1/32 ид.част, М.Д.С. 1/32 ид.част въз основа на реституция и наследяване, който факт
не се оспорва от Община Пловдив и се установява от Решение постановено по адм. дело № 1984/1998г. на Окръжен съд – Пловдив за отмяна
на мълчаливия отказ на К.а на Община Пловдив за отмяна на отчуждаването, което
е било извършено с Протокол № ****** по реда на ЗПИНМ на ½ ид.част от правото на собственост от незастроена част от
имот с пл. № ***** кв.*** – стар по плана на гр. П. като се отменя
отчуждаването на ½ ид.част от процесния имот и се възстановява собствеността на А. П. –
¼ ид.част, Б.Т., П.Т., В.Т., В.Т. и Е.Т. до
размера на общо ¼ ид.част.
Със Заповед № ******, която е била
издадена от К.а на **** е отменено отчуждаването на ½ ид.част от процесния имот
собственост на наследниците на Н.Т.М., а именно: Т.Н.Т. – наследодател на
ищците и Г.Н.Т., отчужден през 1965г. за кино, магазин и улица.
Със Заповед ****** на К.а на *******
процесния имот е отписан като общински;
Установено е по делото, че ищците са
наследници на Т.Н.Т. – **** на Н. Т. М. от когото имотът е бил отчужден.
По делото не се оспорва и
обстоятелството, че имотът от възстановяване на собствеността до настоящия
момент се използва за обществени нужди като пешеходна зона между ***** и ******
градинка с алеи и зелени площи с храсти и дълготрайни високи дървета /7 броя/ и
изградено водно огледало – шадраван с метална пластика в средата на декоративно
лежащо бетоново пано, което се потвърждава от Заповед № ****** съгласно, която процесния имот попада в улична регулация с изградена
инфраструктура и има изградени елементи на парково обзавеждане, като съгласно
градоустройствения план имотът попада в зона предназначена за широко обществено
ползване и зелени площи, която е била картотекирана и паспортизирана.
Горните факти са потвърдени и от
заключенията на в.л. Б.К. като ****** е констатирало и че имотът е бил отреден
за обществено обслужване още преди реституцията му от 1998г. и именно в
съответствие с това отреждане са били изградени зелените площи, парковото
обзавеждане и инфраструктурата като от
приложените технически документи се установява се установява наличието на магистрален
топлопровод DN 800 и
прилежащите към него топлопроводи по **** в участъка от **** до бул. ****** за
който има одобрен инвестиционен проект на ***** и издадена Разрешение за строеж
№ ***** като съгласно Наредба № 16 за сервитутите на
енергийните обекти е налице сервитутна зона по цялото
трасе, вкл. и за частта от трасето, която попада в процесния
имот. Общата площ на сервитутната зона на
съществуващия участък на топлопровода е около 630 кв.м., която е била
пресметната от в.л.К. по графични данни от Ситуационен план на подземната
техническа инфраструктура приложен на л. 123 от делото като в Приложение № 5
/л.171 от делото/към заключението е онагледен съществуващия участък на
топлопровода с оранжев наклонен щрих, като съоражението
е включено в ДМА на „ЕВН България Топлофикация“. Според вещото лице около 233
кв.м. от имота са отредени за улица, а за да бъде изпълнено изискването на чл.
35, ал.2 ЗУТ за сградата в съседния от изток УПИ I-кино е необходима площ от около 70
кв.м. при което остатъкът от процесния имот който се
ползва от ****** за задоволяване обществени нужди възлизал на 419 кв.м.
В допълнително заключение от ***** в.л.
Б.К. посочва, че инженерно техническите възможности за ползването на процесния имот са ограничени защото: северната част от
имота /между букви А-Б-В-Г-Д-Е-Ж-А/ в Приложение № 5 /л.171 от делото/ попада в
отреждане за улица по действащия ПУП като не е допустимо поставянето на
стационарни преместваеми обекти в сервитутната
зона на централен топлопровод включен в ДМА на ЕВН „България Топлофикация“ ЕАД.
Според вещото лице в Приложение № 6 са отбелязани в червено зоните в които биха
могли да се поставят преместваеми съоражения,
а ползването на площта от 233 кв.м., която попада в отреждане за улица – улично
южно платно и южен тротоар е осъществена съгласно предвижданията на ПУП, които
са за обществено ползване, респ. за обществено ползване са площадното
пространство с пешеходната настилка, водно огледало-шадраван с метална
пластика, а около шадравана – декоративно лежащо бетоново пано, зелени площи,
дървета и пейки.
Според в.л. В.Р. – експерт оценител
определянето на пазарната наемна стойност за процесния
имот се извършва по сравнителен метод, при който е формирана стойност от
623 011 лева за процесния период, която стойност
е базирана от наемната цена на обекти близки по качество и параметри с
оценявания имот и обявени на свободния пазар за наемане на недвижими имоти при
извършена корекция с коефициент за отчитане на основните фактори –
местонахождение, големина състояние и др.
В.л. Р. предлага и втори метод за
определяне пазарна наемна стойност по приходен метод съгласно който се отчита
чистият приход от наем, който се базира на пазарната стойност на предвидените
за построяване търговски площи, които са изчислени по метода на вещната
стойност при обективно отчитане на овехтяването, общото техническо
обезценяване, повреди и недостатъци на предвиденото застрояване. При този метод
в. л. приема за полезна площ 757 кв.м и определя пазарна наемна стойност от
243 994 лева за процесния период.
Предложен е и трети вариант за
определяне пазарната наемна стойност – на дисконтирани
парични потоци, който метод се прилага при имоти, които носят променливи доходи
във времето, при което е изчислена стойност от 475 463 лева за процесния период.
При анализа на трите метода в.л. Р.
дава справедлива пазарна стойност като притегателно заключение по степен на
пазарно издържана позиция при налагане на разумен баланс към максимално
удовлетворяване регулациите на приетия стойностен стандарт – сума в размер на
450 300 лева от която ¼ ид.част за ищците
– сума в размер на 112 575 лева.
В.л. Р. дава заключение и като
определя наема като обезщетение, който заплаща ползвателя за преминаване през
чужд имот при условие, че не се предвижда застрояване – сума в размер на
184 282 лева при площ на имота от 1010 кв.м. Предоставен е вариант с
приспадната площ, която попада в улична регулация – 232.27 кв.м. и приспадната
площ, която попада в сервитута на съществуващ
топлопровод при което е предложена формула от 182.45 кв.м x /1010 кв.м(площта
на целия имот)-862.27 кв.м (сборът от изключените площи за улична регулация и
топлопровод) = 182.45 лв/кв.м x 147.73 кв.м=26 953
лева. Определен е и пазарен наем на процесния имот
като вещото лице отчита както градоустройствения статут на имота по действащия
ПУП и Градоустройствения план, така и сервитутните
права върху същия по ЗЕ в размер на сумата от 66 000 лева за процесния период или 16 500 лева за ¼ ид.част притежавана от ищците.
Съгласно съдебната практика на ВКС –
решение по гр.д. № 2858/2014г. постановено по реда на чл. 290 ГПК, както и
други решения № 55/28.02.2012г. по гр.д. № 652/2011г., решение №
587/01.11.2010г. по гр.д. № 941/2009г., решение № 255/29.06.2010г. по гр.д. № 5342/2008г.
всичките на ВКС е прието, че когато собственик на имот е лишен от неговото
ползване доколкото същият се държи и ползва от друго лице несобственик,
обедняването на собственика се изразява в пропуснатите от него наемоподобни доходи, които би получавал при отдаването под
наем на имота, които следва да се определят съобразно действащите за периода
пазарни наемни цени за конкретния имот като неоснователното обогатяване на
лицето, което държи имота се изразява в облагодетелстването му със спестения от
него наем, който би плащал за ползването на имота през този период.
Ищците поддържат, че през целия
исков период ответната ****** е ползвала имота като го е предоставяла за трайно
задоволяване на обществените потребности от общинско значение, което е било в
противоречие в предвижданията на ОУП – зона за смесено многофункционално
застрояване. Така изложените твърдения се явяват доказани по делото, от една
страна, от събраните писмени доказателства и експертизите на в.л. Б.К. за
фактическото състояние на имота, а от друга страна, от разпитаните по делото св.
Б.А.К. – р. на ******** един от компонентите на който проект е изграждането на велоалеи, които преминават по границата на имота,
показанията на св. Л.Й.П., който си спомня, че имотът е наследствен,
представлява празна площ през която минава пешеходна част, имотът не е ограден,
нито е ползван. Според св. В.А.Г. ищците не са ползвали имота, имало спирка, велоалея, празни бетонови шадравани и бетонови орнаменти,
ищците не можели да влязат във владение, било им отказано да оградят имота,
през имота минавали пешеходци.
Следователно, налице е общата
хипотеза на чл. 59 ЗЗД за неоснователно обогатяване тъй като ищците са лишени
от възможността да ползват собствеността си, която се използва от ****** за
трайно задоволяване на обществените потребности като обедняването за ищците и
обогатяването за ответника произтича от общ юридически факт – ползването на
имот частна собственост за сметка неползването на собствениците му като за ****
не съществува правно основание да ползва имота за задоволяване на обществени
потребности, факт, който несъмнено следва от предвижданията на ОУП за този
имот, а именно за смесено многофункционално застрояване, както и от
обстоятелството, че имотът е отписан като общински, респ. статутът му е на
частна собственост.
Предвид на гореизложеното
основанието на претенциите по чл. 59 ЗЗД е несъмнено доказано.
С Определение № 450/21.05.2019г. по
гр.д. № 2641/2018г. по описа на ВКС е констатирано, че за същото материално
право, но за предходен исков период – 16.01.2008г.-20.09.2011г. в отношенията
между ****** и друг съсобственик Д.К. на ¼ ид.част
от процесния имот е постановено окончателно Решение №
252/23.01.2015г. по гр.д. № 2858/2014г. по описа на ВКС с което ****** е била
осъдена да заплати обезщетение за невъзможността да ползва притежаваните от
него ид.части
от процесния имот.
При определяне размерът на дължимото на ищците обезщетение съдът намира,
че не следва да отчита наличието на магистрален топлопровод DN 800 и прилежащите
към него топлопроводи за който има одобрен инвестиционен проект на ***** и е
издадено Разрешение за строеж № *******. като съгласно Наредба № 16 за сервитутите на енергийните обекти е налице сервитутна зона по цялото трасе, вкл. и за частта от
трасето, която попада в процесния имот, респ. общата
площ на сервитутната зона на съществуващия участък на
топлопровода е около 630 кв.м., която е била пресметната от в.л. К. по графични
данни от Ситуационен план на подземната техническа инфраструктура приложен на
л. 123 от делото като в Приложение № 5 /л.171 от делото/към заключението е
онагледен съществуващия участък на топлопровода с оранжев наклонен щрих, като съоражението е включено в ДМА на *******.
При отчитане дължимият размер на
обезщетението съгласно Определение №
450/21.05.2019г. по гр.д. № 2641/2018г. по описа на ВКС и Решение №
252/23.01.2015г. по гр.д. № 2858/2014г. по описа на ВКС е прието, че разпоредбата на чл.59 ЗЗД е предвидена
възможността за ангажиране гражданската отговорност на онзи правен субект,
който се е обогатил за сметка на другиго, като бъде осъден да върне онова с
което се е обогатил, за да бъде възстановено имущественото равновесие между
субектите, до размера на обедняването. Ползването на чужд недвижим имот без
правно основание за това и препятстването на собственика да го ползва съобразно
неговото функционално предназначение в обема на правата, които собственикът
притежава, пречи на възможността собственикът лично да го ползва или да
реализира от него имуществена облага по друг начин. Искът за сумите, претендирани като нереализирана полза, от която
собственикът е лишен, е този по чл. 59 ЗЗД - т.е. общата хипотеза на
неоснователното обогатяване.
Имуществените облаги имат материално естество,
те са оценими в пари и се изразяват или в увеличаване
актива на имуществото на обогатения, или в намаляване на неговите пасиви, или
пък в спестяване на обогатения на някои разходи, които той иначе е трябвало да
понесе. Следва да се отбележи, че при последната хипотеза спестяването на
разходи води до обогатяване в случай, че разходите са били необходими и
ответникът по иска по чл. 59 ЗЗД е трябвало да ги понесе от собственото си
имущество и то без да съществуват изгледи за тяхното връщане.
Настоящият състав споделя така формираната задължителна
практика. Същата е в съответствие с Постановление №1/28.05.1979г. на Пленума на
ВС, в което е прието, че обогатяване е налице не само при увеличаване
имуществото на едно лице, но и когато са му спестени средства за сметка на
имуществото на друго лице. Такъв е случаят, когато собственикът е лишен от
ползването на имота си, а друго лице го ползва без основание.
Обстоятелството, че
ответникът не е развивал дейност и не е реализирал приходи от имота, е правно ирелевантно за иска по чл. 59 ЗЗД, ако е установено, че
ответникът ползва имота без правно основание и отговорността му да обезщети
собственика се изразява в спестен от него наем, които би плащал за ползване на
имота, като обедняването на собственика и обогатяването на ползувателя/държател
са една и съща сума, измерваща се в пазарен наем за процесния
имот, които би получил за спорния период.
Наличието на преминаващия
топлопровод и сервитутни права на „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД не прекъсват причинно-следствената връзка на обедняването на
ищците и обогатяването на ответника ******* за площта от около 630 кв.м от процесния имот, тъй като повърхността над тази площ се
ползва за задоволяване на обществени потребности и ***** отговаря за
невъзможността ищците да ползват служещия терен независимо, че по изрично
предписание на закона се забранява поставянето на преместваеми
съоражения.
Възникването на сервитутните
права е по силата на Закона за енергетиката като ищците се обедняват заради
обогатяването на ответника поради това че последния предоставя служещия имот за
задоволяване на обществени потребности, в която и връзка ако ответника беше
предоставил имота на ищците и последните не можеха да го ползват поради
наличието на сервитутни права на „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД, то едва в тази хипотеза би могло да се преценява налице ли е
обедняване за ищците без правно основание, респ. прекъсната ли е
причинно-следствената връзка между обедняването за собствениците и
обогатяването за ответника. В допълнение ****** не може да противопоставя от
свое име чужди сервитутните права на трето лице в
отношенията си с ищците, защото причината за обедняването на последните не се
дължи на ограниченията на сервитута. Ищците са длъжни
да търпят ограниченията на сервитута в отношенията си
с „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД ако имотът реално им беше предоставен за
ползване и не се ползваше от ****** за задоволяване на обществени потребности.
Предвид на гореизложеното реалната
площ за която следва да се присъди обезщетение възлиза на 1010 кв.м по данни от
КККР на гр. П.
Площта от 233 кв.м която е отредена
за улица по данни на в.л. Б.К. не следва да се изключва, тъй като тази площ се
ползва за задоволяване на обществени потребности от ***** и която площ е част
от процесния имот и е със статут на частна собственост,
респ. с неизползването й ищците се обедняват за сметка обогатяването на
ответника, който задоволява обществени потребности и с тази площ от имота.
Кредитира се заключението на в.л. Р.
в частта му в която е определена справедлива наемна пазарна стойност на имота
за процесния период в размер на 450 300 лева или
112 575 лева за ищците, тъй като това е пазарната стойност на наемоподобното обезщетение и до колкото исковете са заявени
за сумата от 100 000 лева следва да се уважат до този размер изцяло.
Не се кредитира вариант втори от
заключението на в.л. Р. в частта му в която се посочва справедлива наемна цена
за процесния имот с приспадната площ, която попада в сервитута на същестуващ
топлопровод от 630 кв.м. и с приспадната площ в улична регулация тъй като за
тази площ ищците имат право на обезщетение поради това че сервитутните
права принадлежат на трето лице и не могат да се упражняват от името на
ответника, от една страна, а от друга страна, площта, която попада в улична
регулация от имота служи за задоволяване на обществени потребности и реално се
използва от ***** затова.
Отхвърля
се възражението за погасяването на претенцията за периода от 30.11.2011г. до
08.12.2012г, тъй като исковата молба е заведена на ****** в Окръжен съд –
Пловдив, който е прекратил делото и го е изпратил по подсъдност на РС –
Пловдив, при което давността с предявяването на исковете, които се приемат за
основателни е била прекъсната;
На
основание чл. 78 ГПК в полза на ищците следва да се присъдят разноски в размер
на 7 550 лева съгласно списъка на разноски на л. 302 от делото.
Така
мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА *********** с ЕИК *******със седалище и адрес на управление: гр. П., пл. С. С. № **** представлявана от К. З.Д. ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА
Р.Т.В. с ЕГН ********** сумата от 25 000 лева;
И.Т.Н. с ЕГН ********** сумата от 25 000 лева,
Т.Д.А. с ЕГН ********** сумата от 12 500 лева,
А.Н.Т. с ЕГН ********** сумата от 12 500 лева,
Т.Н.Т. с ЕГН *********** сумата от 12 500 лева,
М.Д.С. с ЕГН ********** сумата от 12 500 лева,
всичките със съдебен адрес:*** ************, вх. ***, които суми представляват обезщетение за лишаването на ищците от ползването на притежаваната от тях общо ¼ ид.част от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор ***** по КК и КР одобрени със заповед № .... на и. д.на АГКК с адрес на имота: гр. П., бул. Ш. с. с площ на имота 1119 кв.м., който е разположен между ******* и *** жилищен блок разположен на бул. Ш. с. и ул. Г.Д. Н. за периода от 30.11.2011г. до 31.03.2016г. ведно със законната лихва за забава върху всяка сума считано от датата на подаването на исковата молба ******. до окончателното й изплащане;
ОСЪЖДА ****** с ЕИК ****** със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, пл. С. С. № **** представлявана от К. З.Д. ДА ЗАПЛАТИ общо в полза на Р.Т.В., И.Т.Н., Т.Д.А., А.Н.Т., Т.Н.Т. сумата от 7 550 лева разноски за настоящата инстанция
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен
съд – гр.
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
С.Б.