Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр. Нова Загора, 10.04.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
НОВОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД в публичното заседание на единадесети март през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ
при секретаря Валентина Колева като разгледа докладваното от съдия ЙОРДАНОВ гр. дело № 1629 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба от „Водоснабдяване и Канализация - Сливен”
ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул.„Шести
септември” № 27, представлявано от управителя С.Р. чрез пълномощник адв. Н.К. ***
против Д.П.Г. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: *** с правно
основание чл. 422, ал.1 от ГПК.
С исковата молба се твърди, че в ищцовото дружество има
открита партида за недвижим имот, находящ се в с. Питово, общ. Нова Загора,
обл. Сливен, който имот бил свързан с
водопреносната мрежа и към него ежемесечно се извършвали доставки на питейна
вода. Твърди се, че титуляр на тази партида за процесния период бил ответника
по настоящия иск. Твърди се, че доставената и консумирана питейна вода се
отчита по тази партида от представител на ищеца и стойността на изразходваното
количество се фактурирало, като след фактурирането за титуляра на партидата и ответник по настоящия иск възникнало
задължение в 30 дневен срок от издаване на фактурата да погаси задължението си,
съгласно общите условия на ВиК оператора, които намерили приложение по
отношение на всички потребители. Поддържа се, че ако не стори това същият
изпадал в забава и дължал и обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва за страната за
съответния период. Поддържа се, че в конкретния случай ответника не е заплатил
стойността на доставената и консумирана питейна вода, за периода от 01.07.2006 г. до 28.02.2019 г.
Сочат се съответните разпоредби от общите условия, които регламентират
плащането на ВиК услугите, както и предвиденото обезщетение за забава при
неизпълнение в срок на задълженията. На тия съображения ищеца претендира както
главница, така и мораторна лихва, в размер законната лихва за страната, считано
от датата на падежа за всяка една дължима сума, до датата на завеждане на
молбата за издаване на заповед за изпълнение.
Сочи се, че ищецът е подал заявление по чл.410 от ГПК по повод,
на което било образувано ч.гр.дело 502/2019 г. по описа на Районен съд - Нова
Загора. Съдът издал заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника и ответник по настоящия иск за
заплащане цената на доставената и консумирана питейна вода за периода 01.07.2006 г. до 28.02.2019 г.,
ведно с дължимата мораторна лихва, като в законоустановения срок по делото е
постъпило възражение от страна на длъжника по връчената му заповед за
изпълнение /хипотезата на чл.47, ал.5 във вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК/, с
което ищеца обосновава правният си интерес от предявяване на настоящия иск за
установяване на вземането си.
За периода от 01.07.2006 г. до 28.02.2019 г. ищцовото
дружество доставяло питейна вода в процесния имот, за който имало открита
партида на името на ответника и съответно за него било възникнало задължение да
заплати доставената и консумирана питейна вода. Тъй като не сторил това в
установените с Общите условия на ВиК оператора срокове, ответника дължал на
ищцовото дружество „Водоснабдяване и Канализация – Сливен”ООД следните суми,
които съгласно приложените извлечения от сметки възлизали на: главница - 1478.19
лв., представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за
периода от 01.07.2006 г. до 28.02.2019 г., мораторна лихва върху главницата – 1315.06
лв., натрупана към дата 03.04.2018 г. или общо сумата от 2793.25 лв. Освен тези
суми ответника дължал на ищцовото дружество и разноските, които последното било
сторило в заповедното производство възлизащи на 56.87 лв.
В исковата молба се твърди, че предвид връчването на
заповедта за изпълнение в условията на чл.47, ал.5 във вр. с чл.415, ал.1, т.2
от ГПК и дългия период за който се отнасяли задълженията, ищцовото дружество претендирало
само част от сумите за които е била издадена заповедта за изпълнение, а именно:
главница – 304.76 лв., представляваща стойността на доставена и консумирана питейна
вода за периода от 01.06.2018 г. до 28.02.2019 г., мораторна лихва върху
главницата в размер на 12.25 лв., натрупана към дата 03.04.2019 г. или общо
сумата от 317.01 лв. Освен тези суми ответникът дължал на ищцовото дружество и
разноските, които последното било сторило в заповедното производство възлизащи
на 26.00 лв.
Исковата молба е депозирана на 31.07.2019 г. в Районен съд
въз основа на кето било образувано гр.д. 4191/2019 г. по описа на същия съд.
С Определение № 3156/18.09.2019 г. и съгласно разпоредбата
на чл.113 от ГПК и след направена справка за постоянен и настоящ адрес на
ответника производството по гр.д 4191/2019 г. по описа на Районен съд – Сливен
било прекратено и делото било изпратено на местно компетентния Районен съд –
Нова Загора, който образувал гр.д. 1629/2019 г. по описа на Районен съд – Нова
Загора.
На 18.10.2019 г. съдът е разпоредил препис от исковата
молба и приложенията към нея да бъдат връчени на ответника и му е указал, че
следва да представи в едномесечен срок отговор, съобщението за което не било
доставено лично на ответника след трикратно посещение на адреса му от връчителя
К. – специалист към кметство Питово и е било поставено уведомление на адреса на
27.11.2019 г.
На 04.12.2019 г. ответникът е получил лично съобщението
чрез връчителя
К., който преди това на 02.12.2019 г. е
залепил уведомление във връзка с това съобщение.
На 19.12.2019 г. с вх. № 6607 в Районен съд – Нова Загора е
постъпил отговор от ответника, с който същият се обръща към председателя на
съда и посочва, че по гражданско дело 1629 – 2019 г. приложено представя вносни
бележки за внесени суми 317.01 – 343.01 лв., с което си действие счита, че
доброволно е изплатил задължението си.
Във връзка с дадените от съда указания и предоставената на
страните възможност да изложат становищата си по спора в Районен съд – Нова Загора
на 16.01.2020 г. с вх. № 226 е депозирано заявление от Д.П.Г., в което
ответника сочи, че е платил задължението си по това дело, заведено въз основа
на частното гражданско дело по чл.410 от ГПК. Подчертава, че независимо че
живее в с. Питово по ч.гр.д. 502/2019 на НЗРС не правилно се твърдяло, че не
бил намерен на адреса, а той живеел там. Твърди, че не е знаел за делото с
правно основание чл.410 ГПК.
Счита, че не е станал причина за завеждане на настоящото
гр.д.1629/2019 г. и в момента в който разбрал, че има такова заведено против
него е платил дължимата главница и разноски, за което представил платежен
документ от 19.12.12019 г. – разписка 0200010148561517 плащане към ВиК Сливен,
т.е. е изплатил доброволно задължението си. Подчертава, че това било направено
от него признание на иска и тъй като не бил станал причина за завеждане на делото,
то не дължал и разноски, съгласно чл.78, ал.2 от ГПК.
Моли съдът да не го осъжда за заплащане на разноските по
делото.
Моли да се разгледа делото в негово отсъствие.
В откритото съдебно заседание на 11.03.2020 г. е
представено и писмено становище от ищцовата страна, с което се заявява че ищеца
поддържа иска на посочените в исковата молба основания. Не оспорва
обстоятелството, че ответника е внесъл посочената сума. Оспорва
обстоятелството, че с тази сума са погасени процесните задължения, като счита
че видно от приложената вносна бележка, внесената от ответника сума
съответствала на исковата претенция, но в нея не било посочено кои задължения е
желал ответника да заплати към дружеството. Твърди още, че предвид
съществуването и на по-стари задължения по партидата на ответника,
непосочването от негова страна кое точно от тях да заплати, внесената сума
съгласно правилата на ЗЗД и Общите условия на ВиК оператора била отнесена към
най-старите задължения по неговата партида и били погасени фактури от 2006 г. до
м.март 2007 г.
Посочва, че към настоящият момент задълженията предмет на
установяване в настоящото производство не били изпълнени, поради което ищеца
поддържа исковата молба на посочените основания.
Представя и моли да бъдат приети, като доказателства по делото
преписи от карнети по партидата на ответника и справка от имотен регистър,
относно собствеността на процесния имот, с което счита за доказано качеството
на потребител на ответника. Същото обстоятелство било доказано и от факта на
извършеното плащане, с което ответника не оспорил, че е потребител и е потребил
количествата потребена питейна вода.
Моли съдът да уважи изцяло предявените искове, които счита
за основателни и доказани, както и да му присъди направените в настоящото
производство разноски.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните,
намира за установено следното:
За установяване на вземането си в настоящото производство
ищецът е представил писмени доказателства – заререни копия от: пълномощно, Платежно
нареждане за сумата от 55.87 лв., Списък на разноските, Фактура
№**********/01.08.2019 г., Платежно нареждане с основание Ф 1412/01.08.2019 и
др., Справка по лице от Служба по вписванията – Нова Загора/02.07.2019 г.,
Карнет на Обект 60382 – две страници, Справка за партида на Аб. 60382 – две
страници, гр.д. 4191/2019 г. по описа на Районен съд – Сливен, адвокатско
пълномощно, договор за правна защита и съдействие,
Платежно нареждане за сумата от 75.00 лв., Фактура **********/29.06.2018 г.,
Фактура **********/31.07.2018 г., Фактура **********/31.08.2018 г., Фактура
**********/30.09.2018 г., Фактура **********/31.10.2018 г., Фактура
**********/30.11.2018 г., Фактура **********/16.12.2018 г., Фактура
**********/31.01.2019 г., Фактура **********/28.02.2019 г., ч.гр.д. 502/2019 г. по описа на Районен съд –
Нова Загора, пълномощно,
Платежно нареждане за сумата от 55.87 лв.
Ответника е представил Разписка №
0200010148561217/19.12.2019 г. за сумата от 343.01 лв.
Видно от приетите доказателства по делото на 22.04.2019 г. ищецът
е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против
Д.П.Г., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***. Съдът е уважил претенцията
и е издал заповед № 324/24.04.2019 г. общо за сумата от 1490.27 лв., от която
1478.19 лв. - главница, представляваща стойността на доставена и консумирана
питейна вода за периода от 01.07.2006 г. до 28.02.2019 г., лихва върху
главницата – 1315.06 лв., натрупана към дата 03.04.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 22.04.2019 г. до изплащане на вземането.
Освен тези суми ответникът дължал на ищцовото дружество и разноските, които
последното било сторило в заповедното производство, възлизащи на 56.87 лв. –
държавна такса.
Вземането произтича от неизпълнение на парично задължение
по договор с ВиК оператор
„Водоснабдяване и Канализация-Сливен” ООД, сключен при Общи условия, за
издадени фактури за периода от 01.07.2006 г. до 28.02.2019 г. на адрес: с.
Питово, общ. Нова Загора, Аб. № 60382.
Заповед № 324/24.04.2019 г. е била връчена на длъжника Д.П.Г.
чрез връчителя Колев – специалист към кметство с. Питово на 17.06.2019 г., а на
18.06.2019 г. е постъпило възражение от Д.П.Г., в което същият твърди, че не
дължи суми по ч.гр.д. 502/2019 г.по описа на НЗРС. С разпореждане №
1833/26.06.2019 г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок от съобщението като довнесе
държавна такса в размер на 56.87 лв., за което да представи доказателства в
посочения срок, в противен случай заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена.
В указания от съда едномесечен срок, „Водоснабдяване и Канализация
Сливен”ООД е депозирало в Районен съд - Сливен
искова молба срещу Д.П.Г. за установяване на вземането си по издадената заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Образуваното дело е
изпратено по подсъдност на Районен съд - Нова Загора.
С исковата молба ищцовото дружество сочи, че предвид
връчването на заповедта за изпълнение в условията на чл.47, ал.5 във вр. с
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и дългия период за който се отнасяли задълженията,
претендира само част от сумите за които е била издадена заповедта за изпълнение,
а именно: главница – 304.76 лв., представляваща стойността на доставена и
консумирана питейна вода за периода от 01.06.2018 г. до 28.02.2019 г.,
мораторна лихва върху главницата в размер на 12.25 лв., натрупана към дата
03.04.2019 г. или общо сумата от 317.01 лв., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 22.04.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и
моли съда да осъди ответника да му заплати направените разноски в заповедното
производство и в настоящото производство.
Събраха се доказателства от които е видно, че процесния
имот е собственост на ответника, поради което съдът счита, че между страните не
е спорно, че на името на ответника има открита партида за процесния имот. Не е
спорно обстоятелството, че в процесния
недвижим имот, находящ се в с. Питово, общ. Нова Загора, ищцовото
дружество е предоставяло ВиК услуги /доставка
на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води/ за исковия период от 01.06.2018
г. до 28.02.2019 г.
За исковия период ищцовото дружество издавало
фактури за задължението на абоната – ответник за въпросния обект.
С постъпилият на 19.12.2019 г. с вх. № 6607 в Районен съд –
Нова Загора отговор от ответника, същият посочва, че по гражданско дело 1629 –
2019 г. представя приложено вносна бележка за внесени суми 317.01 – 343.01 лв.,
с което си действие счита, че доброволно е изплатил задължението си.
Ищцовата страна не оспори обстоятелството, че ответника е
внесъл посочената сума, но заяви, че оспорва обстоятелството, че с тази сума са
погасени процесните задължения, като счита че видно от приложената вносна
бележка, внесената от ответника сума съответствала на исковата претенция, но в
нея не било посочено кои задължения е желал ответника да заплати към
дружеството. Ищецът, сочи че предвид съществуването и на по-стари задължения по
партидата на ответника, непосочването от негова страна кое точно от тях да
заплати, внесената сума съгласно правилата на ЗЗД и Общите условия на ВиК
оператора била отнесена към най-старите задължения по неговата партида и били
погасени фактури от 2006 г. до м.март 2007 г.
Изложената по-горе фактическа обстановка е несъмнена, тъй
като се установява от събраните по делото писмени доказателства, които съдът
кредитира като непротиворечиви и неоспорени от
страните.
Приетото за установено от фактическа страна, обуславя следните
правни изводи:
В тежест на ищцовото дружество бе да докаже обстоятелствата,
на които се основава претенцията му, както и наличието на взаимоотношения между
него и ответника за процесния обект, наличието на облигационна връзка и размера
на дължимите от ответника суми за заплащане на консумирана питейна вода за
процесните периоди.
В тежест на ответника бе да докаже изплатил ли е
задължението си изцяло или частично за посочения период.
Предявените при условията на обективно кумулативно
съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК вр. с чл.79 от ЗЗД са
допустими - предявени са от лице - заявител, разполагащо с правен интерес
да установи със сила на пресъдено нещо съществуването, респ. дължимостта
на вземането си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, против
която е подадено своевременно възражение от страна на длъжника.
Претендираните от ищеца
права произтичат от обстоятелството, че с ответника се намирали в договорни
отношения по доставка на питейна вода, съобразно действащи между страните общи
условия. Ищцовото дружество се явява коректно в изпълнение на задълженията си и
доставяло определено количество питейна вода на обекта на ответника, но той не
изпълнявал задълженията си, като не заплатил в срок предоставяната му услуга,
изпаднал в забава и съответно дължал и обезщетение за забавено изпълнение в
размер на законната лихва за страната за съответния период.
Не се спори и за това, че в периода 01.06.2018 г. - 28.02.2019 г. за консумираната от ответника питейна
вода в посочения обект, ищецът е издал девет броя фактури на обща стойност 304.76 лв., като дължимото обезщетение за забава
върху главницата за периода от падежа на всяка фактура до 03.04.2019 г. е в размер на 12.25 лв. Направеното от ищеца, в отговор
с вх.№ 6607/2019 г., както и в заявление с вх.№ 226/2019 г. по описа на НЗРС, признание на неизгоден факт, че е извършено
плащане от негова страна, с разписка 0200010148561217 за плащане към ВиК
Сливен, с което
изцяло са погасени задълженията за главницата и обезщетението за забава и изричното
уточнение на ответника, че направеното от него доброволно плащане се отнася до
ч.гр.д.502/2019 г. на НЗРС и гр.д. 1629/2019 г. на НЗРС, като ново обстоятелство, настъпило в хода на
процеса, следва да се съобрази от съда по реда на чл.235, ал.3 от
ГПК, като се приеме, че
след депозиране на исковата молба, ответникът е погасил задълженията си към ищеца,
предмет на ищцовата претенция в настоящото производство - обстоятелство, обуславящо отхвърляне на
предявените установителни искове, като погасени чрез плащане в хода на процеса.
Относно
твърденията в писменото становище на ищцовото дружество с вх. № 1180/10.03.2020 г., че макар и
съответстваща като размер сумата на приложената вносна бележка със сумата от
исковата претенция, не било посочено кои задължения желаел да заплати ответника
към дружеството, предвид че съществували и по-стари такива, поради което ВиК
оператора ги отнесъл към най-старите задължения по партидата му и били погасени
фактури от 2006 г. до м.март 2007 г., съдът счита за неоснователни по следните
съображения:
На
първо място в заповедното производство по ч.гр.д. 502/2019 г. по описа на
Районен съд – Нова Загора на 18.06.2019 г.е било депозирано в срок възражение с
вх. №
3174 от Д.П.Г., с което същият е посочил, че не дължи суми по ч.гр.д. 502/2019
г., като съгласно заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК са претендирани суми 1478.19 лв. – главница, 1315.06 лв. – лихва, за
периода от 01.07.2006 г до 28.02.2019 г., както и 56.87 лв. – държавна такса.
Видно
от депозираната на 31.07.2019 г. искова молба, претенцията е 304.76 лв. –
главница и 12.25 лв. – мораторна лихва /или 317.01 лв./, дължими за периода от
01.06.2018 г. до 28.02.2019 г., предмет на установяване в настоящото
производство по гр.д. 1629/2019 г., колкото е и посочената в постъпилият на 19.12.2019 г. с вх. № 6607 в Районен съд –
Нова Загора отговор от ответника, с който същият посочва, че по гражданско дело
1629 – 2019 г. представя приложено вносна бележка за внесени суми 317.01 –
343.01 лв., с което си действие счита, че доброволно е изплатил задължението
си. Ответникът ясно е посочил, че извършеното от него плащане се отнася до
гражданско дело 1629/2019 г., а сумата на плащането съответства на цената на
иска.
От заявлението на ответника с вх. № 226/16.01.2020 г. по
гр.д.1629/2019 г. става ясно също, че същият е посочил, че в момента в който е
разбрал, че има заведено дело против него – 1629/2019 г.на НЗРС е платил
дължимата главница и разноски, за което е представил платежен документ от 19.12.2019 г. – разписка
0200010148561217 за плащане към ВиК – Сливен, т.е. е изплатил доброволно
задължението си.
Хронологично и кумулативно анализирани, посочените действия
сочат към ясното желание на ответника да погаси именно задълженията си по
настоящото производство, а не просто някакви стари задължения, които не е
съгласен че дължи, видно и от стореното възражение в заповедното производство.
Съдът в исковото производство е длъжен да
се произнесе по разноските, както в заповедното, така и в настоящото
производство (ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.12).
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3 от
ГПК, ответникът има право на разноски, съобразно отхвърлената част от иска, но това
касае случаите, в които се отхвърля иска, като неоснователен. Обстоятелството,
че претендираните суми са погасени, чрез плащане, в хода на процеса, не
обуславя извод за отхвърляне на исковете, като неоснователни, а за отхвърлянето
им, като погасени чрез плащане, водещо и до различни правни последици по
отношение на разноските. В случая исковете се отхвърлят, като погасени чрез плащане,
след депозиране на исковата
молба, от който момент
се счита предявен и установителния иск по чл.422 от ГПК.
Относно разноските:
Заявеното
съждение на ответника, че след като е изплатил доброволно задължението си,
което счита за направено от него признание на иска и смята, че не е станал
причина за завеждане на делото, поради което не дължи разноски, съдът счита за
напълно несъстоятелно.
Съгласно разпоредбата на
цитираната от ответника ал.2 на чл.78 от ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане
на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В случая поведението
на ответника и по-конкретно незаплащането на задълженията му в срок са повода
за завеждане на делото, макар и платени в хода на процеса /19.12.2019 г./, но
след депозирането на исковата молба в съда /31.07.2019 г./.
Възлагането на разноските в тежест на ищеца е
предпоставено от кумулативното наличие на установените в чл.78, ал.2 от ГПК две
изисквания - с поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на
делото и да е признал иска, каквото безспорно е извършеното плащане. За
възлагането на разноските в тежест на ищеца е без значение неговото поведение,
а това на ответника. Преценката за това, дали тези изисквания са изпълнени, е
винаги конкретна - с оглед фактите по делото. Във връзка с понасяне
отговорността за разноските, релевантно е кога точно е направено плащането и в
този смисъл изследване на въпроса дали направата им е предизвикана от
поведението на ответника. От материалите по исковото производство е установимо,
че длъжникът е платил задължението си на 19.12.2019 г. в хода на настоящото
производство.
Съдът счита, че отговорността за разноските следва
да бъде възложена на ответника по делото, тъй като с поведението си е
предизвикал завеждане на производството от ищеца - арг. от противното на чл.78, ал.2 от
ГПК и следва да понесе
отговорност за направените от ищеца разноски, поради което следва да бъде
осъден да плати на ищеца сума в общ размер 435.00 лв., от които 75.00 лв. внесена държавна такса и 360.00
лв. юрисконсултско възнаграждениене, за което
има представен списък, както и сторените разноски в
заповедното производство в размер на 26.00 лв.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените, от „Водоснабдяване и
Канализация - Сливен” ООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Шести
септември” № 27 представлявано от управителя С.Р., против
Д.П.Г. с ЕГН **********, с адрес: ***, искове за установяване съществуването на вземане за сумата: 317.01 лв. /триста и седемнадесет лева и една
стотинка/, от които: 304.76 лв. /триста и четири лева и седемдесет и шест
стотинки/ – главница, представляваща стойността на доставена и консумирана
питейна вода за периода от 01.06.2018 г. до 28.02.2019 г. в имот находящ се в с.
Питово, общ. Нова Загора, обл. Сливен, 12.25 лв. /дванадесет лева и двадесет и
пет стотинки/ – мораторна лихва натрупана към дата 03.04.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение - 22.04.2019
г. до окончателното изплащане на задължението, като
погасени чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА Д.П.Г. с ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ НА „Водоснабдяване и Канализация - Сливен” ООД с ЕИК *********, сумата 26.00 лв. /двадесет и шест лева/,
представляващи, направените разноски по ч.гр.д. № 502/2018г. по описа на
Районен съд - Нова Загора.
ОСЪЖДА Д.П.Г. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА „Водоснабдяване
и Канализация - Сливен” ООД с ЕИК
*********, сумата 435.00 лв. /четиристотин тридесет и пет лева/ – разноски по
настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
П
Р Е Д С Е Д А Т Е Л: