РЕШЕНИЕ
№68 06.03.2020 г. гр. Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
.
Несебърският районен съд
граждански състав на шестнадесети януари през две хиляди и двадесета
година
в публично заседание в следния
състав:
Председател:
Нина Моллова- Белчева
секретар Мая Деянова
като разгледа докладваното от с.
Моллова- Белчева
гр.д.№ 706 по описа за 2019 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
повод исковата молба на В.В.К., М.В.К.и
Ю.В.Ш., граждани на Руска Федерация, против „У.” АД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление ***, КК „Слънчев бряг”, представлявано от Г.С.. Твърди се, че първите двама ищци
са собственици на апартамент № 52, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ********, с административен адрес: гр.
Несебър, к.к.„Слънчев бряг”, апартхотел „Х.”, вх.*, ет.*, ап.**, а третата ищца /тяхна дъщеря/-
на апартамент № **1, с идентификатор ********. Двата апартамента, макар и с
отделни идентификационни номера, били съединени помежду си и към момента
достъпа до тях бил през една обща врата. Както имота на К., така и този на
тяхната дъщеря, попадали с цялата си площ под терасата на апартамент № **, с идентификатор № ********, собственост на ответника. В
резултат на лошата хидроизолация и отводняване на тази тераса, апартаментите
били наводнявани три пъти в периода 2009г. и 2010г., като ищците сами са
извършвали ремонт на жилищата със свои средства. Била предупредена и управата
на комплекса, че следва да се вземат мерки, за да се избегне ново наводнение.
През периода зима-пролет 2011/2012г. отново апартаментите били наводнени, като
този път същите станали неизползваеми, с което собствениците им били лишени от
възможността да ползват имотите си по предназначение. Опитите на К. и съпругата
му лично и чрез адвокат да проведат разговор с представител на ответника били
осуетявани от охраната на комплекса, която не ги допускала до собствения
апартамент и този на дъщеря им за да се установи тяхното състояние. Пред РС-
Несебър е било водено производство по обезпечаване на доказателствата, чрез
извършване на съдебно- техническа експертиза, вещото лице по която било установило наличието на щети, вследствие на което
било заведено и дело за причинените вреди от страна на
ответника. Последното било приключило с влязъл в сила съдебен акт в полза на
ищците. Независимо от това се заявява, че ответното дружество 6 години не давало право на достъп на тримата ищци до жилищата им като охраната на комплекса не ги допускала с мотив, че не разполагали с електронни карти за достъп. Твърди се, че ответното дружество имало
пълен контрол върху електрозахранването на жилищата в комплекса и поради това
умишлено е преустановило подаването на електрически ток в апартаментите,
изключвайки централния предпазител на електромерите за двата апартамента. Така
също било преустановило и подаването на вода до двата апартамента, отрязвайки
тръбите, с които същите се водоснабдявали. В.К. бил изпратил на 13.02.2018г. на адреса на управление на ответното дружество нотариална
покана с предложение за извънсъдебно разрешаване на продължаващата с години конфликтната ситуация, създадена по вина на
ответната страна, като изразил готовност за решаване на всички съществуващи
проблеми. Ответникът отново отказал достъп и съдействие за ремонт на жилищата. С оглед неяснота в петитума на
предявената претенция, с уточняваща молба /л.5 от делото/, се навежда
окончателен петутим, с който се моли да бъде осъдено ответното дружество да преустанови неоснователните си действия като
въстанови прекъснатото електрозахранване и водозахранване на двата
апартамента. По този
начин е било докладвано делото в първото съдебно заседание и доклада е бил
приет за окончателен, поради което обема на защита на ищците, респективно
произнасянето на съда, следва да бъде в този му вид.
В срокът по чл.131 от ГПК
постъпи писмен отговор от ответника, с който се оспорва предявената претенция.
Твърди се, че не е упражнявано неоснователно въздействие и посегателство върху
правото на собственост на ищците. Не се оспорва твърдението, че са получили
нотариална покана, по повод на която се заявява, че ищците дължат суми на
дружеството предвид на това, че последното поддържа общите части на сградата,
като на основание решение на Общото събрание на етажните собственици
собствениците били задължени да заплащат по 10 евро върху притежаваните ид.ч.
от общите части на сградата. В тази връзка ответникът направил искане за
прихващане на сумите до размера на тази, за която е осъдено по гр.д. № 727/2013
г. на РС- Несебър. Заявява се, че заплахи не са били отправяни, а бил уведомен
първия ищец, че бил извършил самоуправство, тъй като преустроил площадката пред
собствения му апартамент № 52 и по този начин обсебил и заграбил част от общите
части на сградата, като е остъклил терасите си, с което била променена
фасадната част на сградата. С отговор бил уведомен първия ищец да възстанови,
като премахне извършените СМР по отношение на общите части на сградата. Моли се предявената претенция да
бъде отхвърлена като неоснователна.
Съдът
като взе предвид становищата на страните, приложения по делото доказателствен
материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявени
са два иска, който носят правното си основание в чл.109 от ЗС. Това е така тъй
като първите двама ищци, твърдейки че са носители на правото на собственост на
апартамент № **, имат активната легитимация да бранят правата си само досежно
своят имот, респективно третата ищца- само за апартамент № **. Обстоятелството,
че двата апартамента били свързани посредством врата, не променя факта, че се
касае за два самостоятелни обекта, както и не възлага права на всеки от ищците
да предявява претенции по отношение на чуждия имот.
Не се спори по
делото, а това се установява и от представените нотариални актове, че първите
двама ищци са собственици на апартамент № **, а третата ищца- на ап.51, двата
находящи се в к.к.„Слънчев
бряг”, апартхотел „Х.”, вх.*. Безспорно е и обстоятелството, че ответното
дружество поддържа и управлява общите части в сградата, както и че притежава
собственост в комплекса и в частност апартамента, чиято тераса се намира над
двете жилища, собственост на ищците. Твърди се от страна на последните, че
ответното дружество е прекъснало електрозахранването и водоподаването до
техните апартаменти и по този начин им пречи да ползват собствеността си по
предназначение. В тази връзка по делото бе изготвена съдебно- техническа
експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че средствата за
търговско измерване на електроенергията на ап.** и ап.** са разположени в
табло, находящо се в стая, която при огледа е била заключена, но е бил осигурен
достъп от охраната на комплекса. Водомерите на двата апартамента били
позиционирани в шахта, находяща се от външната страна на общата входна врата на жилищата. Шахтата се
затваряла с вратичка, заключваща се с райбер. При влизането си през общата
входна врата на апартаментите, вещото лице установило, че има едно електрическо
табло, което било със свалени предпазители, като при вдигането им се установило
наличие на електричество в апартаментите. Относно водоподаването експертът
заяви, че същото е било преустановено от спирателния кран, находящ се в
шахтата, в която са били монтирани водомерите, като при развиването му, е
потекла вода в жилищата. Вещото лице обясни, че във въпросната шахта е налице
прекъсване на твърдата връзка с цел поставяне на филтър, който пречиства
водата, след което е възстановена връзката с мека връзка. Този филтър обслужвал
само двата апартамента, като на останалите в комплекса нямало монтиран такъв.
С оглед на така представените
доказателства, съдът намира следното:
Съгласно нормата на чл.109
от ЗС, всеки собственик може да иска прекратяване на всяко неоснователно
действие, което му пречи да упражнява своето право. Законът не е поставил
ограничение спрямо лицето, което следва да отговаря по предявена негаторна
претенция. В този смисъл всяко лице, което пречи на собственик да упражнява
пълноценно и в цялост правото си на собственост, може да бъде пасивно
легитимиран да отговаря по такъв иск. Както бе посочено по- горе няма спор, че
двата апартамента са собственост на ищците. Материално- правната легитимация на
ответникът по предявен иск с правно основание чл.109 от ЗС предполага установяване
на фактическо действие от негова страна, надхвърлящо ограниченията на
собствеността и противоречащо на установения правен режим на ползване на имота,
и водещо до накърняване правата на собственик. За да бъде уважена претенция по
чл.109 от ЗС следва да бъдат установени и доказани всички елементи от
фактическия състав на нормата, а именно че неоснователните действия на
ответника препятстват упражняването на правото на собственост на ищците. От заключението
по съдебно- техническата експертиза стана ясно, че водоподаването в
апартаментите е било спряно от спирателен кран, след развъртането на който
водата е потекла в жилищата. Шахтата, в която бил монтиран въпросният кран, се
намирала извън апартаментите, като достъпа до нея на практика бил неограничен,
тъй като вратичката се затваряла посредством райбер. Установи се, че и достъпа
до самата шахта също не е ограничен, тъй като и в самата сграда се влизало безпрепятствено
чрез избутване на входната врата. Електрозахранването било прекъснато от
таблото, находящо се в самите апартаменти, като по делото няма данни с ключ до
същите да разполагат други лица, освен ищците.
Предвид на така изложеното
съдът намира предявените претенции за неоснователни. На първо място не се
доказа от страна на ищците, че електрозахранването и водоподаването до
апартаментите е било прекъснато. Дори и да се приеме тезата на последните, че
същите са били възстановени само за целите на експертизата, то не се ангажираха
доказателства, от които да се наведе извода, че именно представител на
ответното дружество е преустановил захранването на апартаментите с ел. енергия
и вода. Не без значение е и обстоятелството, че електрозахранването е било
преустановено от таблото, намиращо се вътре в жилищата, до които достъп имат
само ищците. Стана ясно и че прекъсването на твърдата връзка за водоподаването
е било по повод поставяне на филтър, който да пречиства водата, с която се
захранват само апартаментите на ищците. Всичко това налага извода, че от страна
на ответното дружество не са били извършени процесните действия, което води до
отхвърляне на претенциите.
На основание чл.
78, ал.3 от ГПК на ответното дружество следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски, възлизащи на сумата от 1000 лв., представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от
горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ претенция
с правно основание чл.109 от ЗС, предявена от В.В.К. и М.В.К., двамата граждани на Руска
Федерация, за осъждане на „У.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, КК „Слънчев бряг”, представлявано от Г.С., да прекрати
неоснователните си действия, с които пречи на ищците да осъществяват правото си
на собственост върху апартамент
№ **, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ********, с административен адрес: гр. Несебър,
к.к.„Слънчев бряг”, апартхотел „Х.”, вх.*, ет.*, ап.**, като възстанови
електрозахранването и водоподаването на апартамента.
ОТХВЪРЛЯ претенция
с правно основание чл.109 от ЗС, предявена от Ю.В.Ш., гражданка на Руска Федерация, за осъждане
на „У.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, КК „Слънчев
бряг”, представлявано от Г.С., да прекрати неоснователните си действия, с които
пречи на ищцата да осъществява правото си на собственост върху апартамент № **,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********, с административен адрес: гр. Несебър,
к.к.„Слънчев бряг”, апартхотел „Х.”, вх.*, ет.* ап.**, като възстанови
електрозахранването и водоподаването на апартамента.
ОСЪЖДА В.В.К., М.В.К., Ю.В.Ш., тримата граждани на Руска
Федерация, да заплатят поравно на „У.” АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, КК „Слънчев бряг”, представлявано от Г.С., сумата от 1000 лв.
/хиляда лева/, представляващи заплатено от дружеството адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд- Бургас в двуседмичен срок от уведомяването на
страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: