№ 141
гр. Русе , 16.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Галина Магардичиян
Боян Войков
при участието на секретаря Светла Пеева
като разгледа докладваното от Боян Войков Въззивно гражданско дело №
20214500500184 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от М. ИСМ. ИСМ., ЕГН: **********, с
адрес гр. Русе, бул. „**********, чрез адв. С.С. от АК – Русе, със съдебен
адрес гр. Русе, ул. ************, срещу Решение № 260560/09.12.2020 г. по
гр.д. № 2486/2019 г. на РС – Русе, в частта, с която въззивницата е била
осъдена да заплати на ЕМ. Д. Д. следните суми: сумата от 4 000 лв. –
недължимо платена по нищожен предварителен договор за продажба на
450/1137 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 63427.169.749, с адрес гр.
Русе, бул. „**** мест. Гълъбец, с площ 1 189 кв.м, ведно със законната лихва
върху нея от 07.05.2019 г. до окончателното изплащане; сумата от 500 лв. –
предявена частично от 3 259,34 лв. за погасени договорна лихва и
застрахователни премии по Договор за потребителски паричен кредит PLUS-
14280819/13.12.2017 г., сключен от Д.Д.Ц, сумата от 150 лв. – предявена
частично от 350 лв. за такса ангажимент по същия договор; сумата от 500 лв.
– предявена частично от 1 898,63 лв., представляваща погасени договорна
лихва и застрахователни премии по Договор за потребителски паричен кредит
PLUS-15063609/19.07.2017 г., сключен от ЕМ. Д. Д., сумата от 100 лв. –
предявена частично от 210 лв. такса ангажимент по същия договор, ведно със
1
законната лихва върху сумите, считано от 07.05.2019 г. до окончателното им
изплащане. Решението се обжалва и в частта, с която въззивницата е осъдена
да заплати на ЕМ. Д. Д. сумата от 3 750 лв. – частично от 20 655,54 лв.,
представляваща обезщетение за направени подобрения в имот, представляващ
450/1137 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 63427.169.749, с адрес гр.
Русе, бул. „**** мест. Гълъбец, с площ 1 189 кв.м, ведно със законната лихва
върху нея считано от 07.05.2019 г. до окончателното ѝ изплащане.
Въззивникът твърди, че районният съд е квалифицирал предявените
искове като обективно съединени такива с правно основание чл. 59 и чл. 55,
ал. 1 ЗЗД и в пълно противоречие със събраните по делото доказателства и
изложените в исковата молба обстоятелства приел, че е налице нищожен
предварителен договор за закупуване на имот, поради липса на законова
форма. Нито една от страните не твърдяла това обстоятелство, а в исковата
молба било изложено, че са налице преддоговорни отношения. Процесният
имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 63427.169.749, с адрес
гр. Русе, бул. „**** мест. Гълъбец, с площ 1 189 кв.м, бил притежаван от
двама съсобственици: М.И. и М.У.. Уговорки за евентуална продажба имало
между ищеца Е.Д. и ответника И.И., като никой от съсобствениците не бил
упълномощавал ответника И. да предлага за продан имота, както и за каква
сума и при какви условия да договаря. Никой от съсобствениците не е
предоставял ползването и обитаването на имота, това било сторено от
ответника И., който обещал процесният имот да бъде продаден на ищеца,
поради което на основание чл. 23 ЗЗД е следвало да обезщети ищцовата
страна като върне получената от него сума. По отношение уважената
претенция за подобренията въззивникът счита, че никой не следвало да черпи
права от собственото си недобросъвестно поведение и да претендира да му се
заплати обезещтения от теглени заеми, лихви и разноски. Подобренията били
направени без необходимите строителни книжа – сградата не била узаконена
по надлежния ред, за което ищецът бил наясно още в самото начало.
Обезщетението било присъдено неправилно, тъй като касаело съсобствен
имот, а собственикът на земята е собственик и на сградата по приращение.
Недобросъвестността на ищеца предполагала обезщетението да бъде в размер
на по-малката стойност измежду направените разходи за строителство и
увеличената сотйност на имота в резултат на вложените материали, средства
2
и труд. Назначената съдебна техническа експертиза установила, че стойността
на извършените по сградата СМР била 20 655,54 лв., но нямало поставена
задача към вещото лице да определи увеличената стойност на имота в
следствие на тези извършени разходи, вземайки предвид тяхната незаконност
поради липсата на строителни книжа. При присъждане на обезщетението в
размер на извършените СМР съдът не съобразил че М.И. не била
единственият собственик, тъй като имотът бил в съсобственост с М.У., в
комуто полза също били направени подобрения. Моли за отмяната на
решението в обжалваната му част и за присъждането на сторените по делото
разноски.
Въззиваемата страна и ищец по първоинстанционното производство
ЕМ. Д. Д., ЕГН: **********, с адрес гр. Русе, ул. „*********, представляван
от адв. Е.Н. от АК – Русе, със съдебен адрес гр. Русе, ул. „Л*********, в
законоустановения двуседмичен срок не е подала отговор по жалбата.
Въззиваемата страна и втори ответник по първоинстанционното
производство ИСМ. ИСМ. ИСМ., ЕГН: ********, с адрес гр. Русе, ул.
„**********, дом на В.Д., в законоустановения двуседмичен срок не е подала
отговор по жалбата.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което се явява процесуално допустима и като такава, следва да се разгледа по
същество.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен
състав намира обжалваното решение за валидно. По допустимостта му в
обжалваната част, съдът съобрази следното:
В депозираната на 07.05.2019 г. искова молба пред Русенския районен
съд ищецът ЕМ. Д. Д. е изложил като обстоятелства, от които произтичат
исковете му, че в хода на преговорите за продажба на имота ответниците
създали и поддържали у него основателно очакване, че помежду им ще бъде
сключен договор за продажба на 450/1137 ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор 63427.169.749, с адрес гр. Русе, бул. „**** мест. Гълъбец, с
площ 1 189 кв.м, но вместо това такъв договор бил сключен с В.М.У. – син на
втория съсобственик на поземления имот М.У.. Ищецът посочил, че
3
ответниците са водили паралелни преговори с другия съсобственик на имота,
като освен това същите укрили обстоятелства относно собствеността на
имота, за притежаваните права и незаконно построената сграда, а в
последствие постоянно сменяли датите за прехвърлянето му, начина на
заплащане на продажната цена и лицата, на които е следвало ищецът да я
заплати. В резултат на недобросъвестно водените преговори ищецът направил
разходи на обща стойност 48 000 лв. От тази сума ищецът твърди да е
заплатил общо 25 000 лв. на ответниците като част от продажната цена, а с
23 000 лв. извършил ремонт на съществуващата вилна сграда. Освен тези
разходи, ищецът твърди да е направил и още допълнителни такива – 3 436,99
лв. лихви и застрахователни премии по сключения от неговия баща Д.Д.Ц
договор за потребителски кредит, както и 350 лв. такса ангажимент към него,
и 2 164,97 лв. – лихви и застрахователни премии плюс 210 лв. такса
ангажимент по сключения, вече лично, от ищеца договор за потребителски
кредит, или сума в общ размер на 6 161,96 лв., която ищецът закръгля в
уточняващите си молби на 6 162 лв. В петитумната част ищецът е
претендирал осъждането на ответниците за сумата от 5 000 лв., предявена
частично от 29 162 лв. (сборът между сумата на извършените подобрения от
23 000 лв. и направените плащания по договорите за кредит в размер на 6 162
лв.), твърдейки че е обезщетение за вреди в следствие на недобросъвестно
водене на преговори по смисъла на чл. 12 ЗЗД, а по отношение на сумата от
25 000 лв., представляваща част от продажната цена на процесния имот,
ищецът е посочил, че ответницата М.И. е получила лично 4 000 лв., а за
останалата сума от 21 000 лв. била се съгласила да бъде изплатена на баща –
втория ответник И.И.. В петитумната част обаче ищецът е поискал само М.И.
да бъде осъдена да заплати сумата, представляваща част от продажната цена,
а именно 25 000 лв. и е посочил като правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 2
ЗЗД – връщане на даденото поради неосъществено основание.
Предвид дадените от районния съд указания на ищеца да посочи какво
се включва в сумата от 5 000 лв., с молба от 22.05.2019 г. ищецът посочил, че
в нея се включвали всъщност сумата от 1 250 лв. – предявена частично от
6 162 лв., представляваща разходи за лихви, застрахователни премии и такса
ангажимент по договорите за кредит, сключени от ищеца и неговия баща
Д.Д.Ц, а оставащите 3 750 лв. всъщност били предявени частично от 23 000
4
лв. за направените в процесния имот подобрения. В този смисъл според
ищеца и предвид първоначално изложените обстоятелства в исковата молба
тази сума от 5 000 лв. представлявала вреди от недобросъвестното водене на
преговори с ответниците. По отношение на иска за сумата от 25 000 лв.,
представляващи част от продажната цена за процесния имот, районният съд
не е давал указания, но както в доклада по делото, изготвен на основание чл.
146 ГПК, така и в постановеното от него решение е приел, че искът е
предявен срещу М.И. само за 4 000 лв., а срещу И.И. – за останалите 21 000
лв.
С молба от 16.07.2020 г. ищецът е помолил да бъде допуснато
изменение на основанието на иска за сумата от 5 000 лв., предявена частично
от 29 162 лв., като е посочил, че същият следвало да се счита за предявен по
чл. 59 ЗЗД, без да излага каквито и да е фактически твърдения, които да
обусловят изменението на иска съобразно сочената от ищеца правна
квалификация по чл. 59 ЗЗД. Видно от направения по реда на чл. 146 ГПК
доклад в първото съдебно заседание районният съд е възприел тази правна
квалификация, въпреки липсата на наведени нови обстоятелства. Така в
постановеното решение районният съд е приел, че предявеният иск за 5 000
лв., в частта му относно претендираната като извършени СМР сума в размер
на 3 750 лв., правната квалификация е чл. 59 ЗЗД – всеки, който се е обогатил
за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил до
размера на обедняването, като в тези случаи направилият разходите за чужда
сметка се обеднявал с действително направения разход, а получилият в своя
собственост подобренията се е обогатил с действителната им стойност, макар
че в исковата молба и уточняващите молби ищецът изрично е посочил, че
претендира извършените СМР като претърпени вреди, а не като разход, довел
до неговото обедняване, респективно обогатяване на ответниците. Не става
ясно каква е правната квалификация на останалата част от сумата в размер на
1 250 лв., която ищецът претендира като разходи за лихви, застрахователни
премии и такси ангажимент по договори за потребителски кредити, платени
на трето лице кредитотдател, как ответниците също са се обогатили с тази
сума и предявена ли е тази част като отделен иск с потенциално отделна
правна квалификация щом ищецът се е опитал да квалифицира иска по
общата сума в размер на 5 000 лв., в която се включва и тази от 1 250 лв., като
такъв по чл. 59 ЗЗД, но без да излага конкретни факти и обстоятелства.
5
По отношение на иска за връщане на сумата от 25 000 лв., районният
съд е посочил в мотивите и диспозитива на решението си, че тази сума се
претендира по нищожен предварителен договор за продажба на поземлен
имот, въпреки че такова твърдение не се среща нито в исковата молба, нито в
уточняващите молби или в изявленията на ищеца в съдебно заседание. Освен
това, въпреки че ищецът е предявил иска само и изцяло срещу М.И. за сумата
от 25 000 лв., районният съд се е произнесъл с диспозитив, с който е уважил
иска за лично получената част от тази сума от М.И. в размер на 4 000 лв. и е
отхвърлил останалата в размер на 21 000 лв., но по отношение на И.И., без
същият да е бил посочван от ищеца въобще като ответник по този иск.
Поради тези съображения първоинстанционното решение следва да
бъде обезсилено в обжалваната част като недопустимо, тъй като районният
съд се е произнесъл по непредявен иск – възприемайки изцяло последната
предложена правна квалификация от ищеца за сумата от 5 000 лв. като такава
по чл. 59 ЗЗД при изложени обстоятелства за причинени вреди, а не за
обедняване и обогатяване, каквито твърдения са необходими, за да бъде
произнасянето по иск с такава правна квалификация за допустимо.
Недопустимо остава решението и по отношение на иска за връщане на сумата
в размер на 25 000 лв., представляваща част от продажната цена, тъй като
районният съд е приел, че същата е дадена по нищожен предварителен
договор за продажба на недвижим имот, без която и да е от страните по
делото да е навеждала въобще такова твърдение. Друга причина за
недопустимостта на решението в тази му част се явява и приетото от страна
на районния съд, че искът е насочен срещу въззивницата само за част от
сумата, а именно 4 000 лв., а не за цялата в размер от 25 000 лв., както е
претендирано в петитума на исковата молба.
Делото следва да бъде върнато на Русенския районен съд за
произнасяне по исковете така както са предявени според исковата молба и
петитума. Следва да бъде дадена правилна правна квалификация, като при
новото разглеждане трябва да бъде съобразено изложеното в исковата молба
и уточняващите молби, че се претендират вреди от недобросъвестно водене
на преговори и връщане на даденото с оглед неосъществило се правно
основание. Следва да се отбележи, че с молбата от 16.07.2020 г. не е налице
6
изменение на основанието на иска, защото не са въведени нови фактически
твърдения, а е била посочена само нова правна квалификация. Съдът не е
обвързан от дадената от страната правна квалификация, но следва да
квалифицира исковете съобразно фактическите обстоятелства и твърдения,
изложени от нея. Основанието на иска са обстоятелствата, на които ищецът се
позовава и от които черпи права, а не дадената от съда или от страната правна
квалификация.
С оглед изхода на делото пред въззивна инстанция разноски на страните
не следва да се присъждат, тъй като спорът не е решен по същество. По
въпроса за сторените разноски пред въззивния съд следва да се произнесе
районният съд след произнасяне по предявените искове.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 260560/09.12.2020 г. по гр.д. № 2486/2019 г.
на РС – Русе, В ЧАСТТА, с която ответницата М. ИСМ. ИСМ., ЕГН:
**********, с адрес гр. Русе, бул. „**********, е била осъдена да заплати на
ищеца ЕМ. Д. Д., ЕГН: **********, с адрес гр. Русе, ул. „*********, следните
суми: сумата от 4 000 лв. – недължимо платена по нищожен предварителен
договор за продажба на 450/1137 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор
63427.169.749, с адрес гр. Русе, бул. „**** мест. Гълъбец, с площ 1 189 кв.м,
ведно със законната лихва върху нея от 07.05.2019 г. до окончателното
изплащане; сумата от 500 лв. – предявена частично от 3 259,34 лв. за погасени
договорна лихва и застрахователни премии по Договор за потребителски
паричен кредит PLUS-14280819/13.12.2017 г., сключен от Д.Д.Ц, сумата от
150 лв. – предявена частично от 350 лв. за такса ангажимент по същия
договор; сумата от 500 лв. – предявена частично от 1 898,63 лв.,
представляваща погасени договорна лихва и застрахователни премии по
Договор за потребителски паричен кредит PLUS-15063609/19.07.2017 г.,
сключен от ЕМ. Д. Д., сумата от 100 лв. – предявена частично от 210 лв. такса
ангажимент по същия договор, ведно със законната лихва върху сумите,
считано от 07.05.2019 г. до окончателното им изплащане; сумата от 3 750 лв.
– частично от 20 655,54 лв., представляваща обезщетение за направени
7
подобрения в имот, представляващ 450/1137 ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор 63427.169.749, с адрес гр. Русе, бул. „**** мест. Гълъбец, с
площ 1 189 кв.м, ведно със законната лихва върху нея считано от 07.05.2019 г.
до окончателното ѝ изплащане.
ВРЪЩА гр.д. № 2486/2019 г. за ново разглеждане в обезсилената част
на Районен съд – Русе за произнасяне от друг състав на съда.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
В останалата част РЕШЕНИЕТО като необжалвано е влязло в сила.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8