№ 52
гр. Пловдив , 29.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ в закрито заседание на двадесет и девети
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Силвия А. Цанкова
като разгледа докладваното от Силвия А. Цанкова Частно наказателно дело
№ 20215300200797 по описа за 2021 година
Производството е по чл.243, ал.5 от НПК.
Образувано е по жалба на А. И. П. срещу постановление от 25.01.2021г.
на Окръжна прокуратура-Пловдив, с което на основание чл.24, ал.1, т.1 от
НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство №
209/2020 г. по описа на отдел „ИП“ при ОДМВР гр.Пловдив.
С жалбата се формулира оплакване за незаконосъобразност на
атакувания прокурорски акт, без да се излагат конкретни доводи в подкрепа
на претенцията за отмяна на обжалваното постановление. В дадения от съда
срок за излагане на съображения във връзка с изрично направеното искане в
тази насока от страна на жалбоподателката, допълнителна мотивирана жалба
не е депозирана.
Пловдивският окръжен съд, след като се запозна с изложеното в
жалбата оплакване, мотивите на постановлението, предмет на обжалване в
настоящото производство и с приложените към делото материали, прие за
установено следното:
Жалбата /заведена в ПОС на 29.03.21г./ е процесуално допустима,
понеже е подадена в законоустановения срок от лице, което има надлежната
легитимация да атакува окончателния прокурорски акт /видно от изпратеното
от прокуратурата писмо от 27.04.21г., постановлението е връчено на
пострадалата 24.03.21г./. Доколкото производството първоначално е
отпочнало с оглед престъпление по чл.142а, ал.1 от НК /а впоследствие е
указано разследването да продължи да се води и с оглед престъпление по
1
чл.255 и сл. от НК/, жалбоподателката П. разполага с необходимата
процесуална легитимация да атакува прокурорския акт само в частта относно
извода за липса на престъпна деятелност, субсумирана под разпоредбите на
чл.142, 142а, 143 или 213а от НК. Що се отнася до прекратителния извод на
държавното обвинение относно липсата на престъпление по чл.255 и сл. от
НК, то с оглед непосредствения обект на посегателство от това престъпление,
право на жалба по чл.243, ал. 4 от НПК има единствено НАП, но не и
жалбоподателката П., която няма качество на пострадала по въпросната
правна квалификация. Доколкото в срока по чл.243, ал.4 от НПК оплакване
срещу прокурорския акт от страна на фиска не е направено, то предмет на
настоящото производство може да бъде единствено онази част от
разследването, съответно от прокурорския акт, касателни преценката по
чл.142, 142а, 143 или 213а от НК.
Разгледана по същество, жалбата на П. е ОСНОВАТЕЛНА.
Досъдебното производство е започнало на 31.03.2020 г. с оглед
престъпление по чл.142а, ал.1 от НК. Впоследствие делото е изпратено на
Окръжна прокуратура гр.Пловдив по компетентност с оглед престъпление по
чл.255 и сл. от НК и прието за наблюдение като е изпратено на отдел „ИП“ с
указание за разследване и с оглед престъпление против данъчната система.
В хода на разследването няма привлечено лице към наказателна
отговорност.
С постановление от 25.01.2021 г. Окръжна прокуратура-Пловдив е
прекратила наказателното производство по посоченото досъдебно
производство на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК, приемайки липсата на
извършено престъпление по чл.142, 142а, 143 или 213а от НК, както и по
чл.255 и сл. от НК.
Недоволна от постановлението на прокуратурата пострадалата А.П. е
обжалвала същото с твърдение за неговата незаконосъобразност,
претендирайки отмяна на атакувания акт. Макар жалбоподателката да не
излага конкретни аргументи в подкрепа на претенцията си, съдът намира
същата за основателна предвид обстоятелството, че в обжалваното
постановление е извършен лаконичен и едностранчив анализ на
доказателствата по делото, събрани при непълноценно проведено
разследване, в хода на което не са положени необходимите усилия за
разкриване на обективната истина.
Така в хода на разследването не са проведени разпити на лицата В.О.,
М.И. и Н.В., за които пострадалата твърди да са присъствали при проведената
2
с нея „среща“, предхождаща качването й в автомобила на О., противно на
волята й. Нещо повече, О. е лицето, което според П. е осъществил
принудителната деятелност спрямо нея. Единствено на л.67 от делото е
приложено „обяснение“ от Н.В. от 02.04.20г. /след като делото вече е било
активно от 31.03.20г./, в което същата е посочила, че отказва да даде
обяснения на този етап, понеже желае да се консултира с адвоката си. Оттам
насетне разследващите не са счели за необходимо да проведат разпит на
въпросното лице като свидетел. Следва да се отбележи, че разпоредбите на
чл.121, ал.1 и чл.122, ал.2 от НПК касаят отделни въпроси, зададени в хода на
текущ разпит на свидетел, а същите не освобождават лицето отнапред от
задължението да свидетелства по делото.
В постановлението на прокуратурата се коментират обяснения на О., но
такива не фигурират по делото. Междувпрочем единствено на л.12 от
материалите се съдържат писмени обяснения на О., снети от оперативен
работник, но същите нямат никаква процесуална стойност, понеже не са
събрани по реда на НПК.
На следващо място, пострадалата твърди, че от О. е бил повикан друг
служител на фирмата пред дома й в гр.С., който да провери дали там има
полицейски служители, което пък кореспондира частично с показанията на
въпросния служител-свид.Н.Г.. Наистина последният в разпита си не дава
никакви логични обяснения за присъствието си пред дома на П., но пък
потвърждава, че е бил повикан от О. безпричинно, след пристигането на
който бил отзован от същия и си тръгнал. Предвид липсата на друга
правдоподобна версия относно ролята на свид.Г. в процесните събития /с
оглед липсата на разпит на О./, неопровергано до момента е твърдението на
пострадалата относно това обстоятелство.
Видно от материалите по делото, от пострадалата е представено
съдебномедицинско удостоверение, от което е видно наличие на травматични
увреждания, чието естество и произход съответстват на изложения от
изследваната механизъм на причиняване. Така в първия си разпит, П. твърди
да е била удряна в областта на главата от Н.В. /също неразпитана/, а после
дърпана за ръката от О.. И това обстоятелство е останало неизследвано, респ.
необсъдено от прокуратурата, предвид липсата на разпити на О., В. и И.,
както и с оглед липсата на надлежна експертиза. Изясняването на въпросните
факти е от значение, предвид версията на пострадалата, че качването й в
автомобила е било против волята й, а непосредствено преди това спрямо нея е
било упражнено физическо насилие от В. и О..
В хода на разследването е назначена техническа експертиза, която в
рамките на поставените й задачи е изследвала записи от охранителните
камери на фирмата. В заключението е посочено, че съдържанието на
записите от инкриминираната дата е инкорпорирано върху 4 бр. оптични
носители, които обаче не се откриха по делото. Необходимо е било да се
изследва дали са налични записи от самото качване на О. и П. в автомобила,
респ. тяхното придвижване дотам, като това е можело да бъде сторено и чрез
3
оглед на веществено доказателствено средство. Вместо това в
постановлението се твърди, че при огледа на записите от случващото се пред
фирмата не са констатирани насилствени действия срещу П. при качването й
в автомобила, при все, че, както бе отбелязано, такъв оглед въобще липсва.
Не са положени и усилия да се установят и издирят въпросните четирима
работници от склада на фирмата, които по това време са били на смяна, за
които пострадалата твърди, че са възприели упражнената спрямо нея принуда
преди качването й в автомобила.
На следващо място, свид.П. заявява готовност да посочи имена и на
други бивши служители във фирмата, които са били жертва на подобен
тормоз. Така на л.62 от делото е приложена докладна записка, от която е
видно, че такива имена са били посочени при оперативна беседа с П., като
лицата се били индивидуализирани с пълни установъчни данни, но изобщо не
са били разпитани. Наистина въпросната докладна записка няма никаква
процесуална стойност, но пък е показателна относно непълнотата на
проведеното разследване. Неясни остават причините, поради които при
висящо досъдебно производство имената на въпросните лица не са посочени
в рамките на надлежен разпит на свидетел, както и защо не са били разпитани
тези лица. Показанията на тези лица биха имали значение най-малко в
контекста на събиране на характеристични данни /евентуално маниер на
работа/ за О., В. или евентуално други служители на фирмата, причастни към
процесните събития.
Междувпрочем коментираната по-горе непълнота на проведеното
разследване е засегнала и престъплението по чл.255 и сл. от НК, доколкото не
е проведено експертно изследване, касаещо сочения от жалбоподателката
период, през който същата твърди да се „укрити данъчни задължения“, не са
разпитани и контрагенти на дружеството, за които се твърди от П. да са
извършвали плащания „на ръка“, които не са били осчетоводявани.
Наличието на ревизионен акт, установяващ определени задължения на
дружеството, не освобождава органите на досъдебното производство от
задължението да дирят обективната истина относно наличието или липсата на
укрити задължения към фиска, щом прокуратурата сама е решила
производството по делото да се води и за престъпление против данъчната
система /с напълно разнороден обект на посегателство от първоначалното,
иницииращо производството престъпление/. Тази непълнота на разследването
обаче, касателна престъплението по чл.255 и сл. от НК е извън обсега на
настоящото производство, понеже, както бе отбелязано, в частта относно
въпросното престъпление, постановлението не е обжалвано от процесуално
легитимираната страна /НАП/ в рамките на законовия срок.
Едва след полагане на всички необходими процесуални усилия за
изясняване на правнорелевантните факти относно онази деятелност, насочена
срещу пострадалата П., е възможно да се направи нова преценка относно
основните въпроси от предмета на доказване. Към настоящия момент
4
изводът, направен от държавното обвинение относно престъпленията по
чл.142, 142а, 143 или 213а от НК, е прибързан, респективно необоснован.
Изложеното налага отмяна на атакуваното постановление и връщане на
делото на прокуратурата за изпълнение на горните указания.
Ето защо съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ постановление от 25.01.2021 г. на Окръжна прокуратура-
Пловдив за прекратяване на наказателното производство по досъдебно
производство № 209/2020 г. по описа на отдел „ИП“ при ОДМВР гр.Пловдив.
ВРЪЩА делото на Окръжна прокуратура - Пловдив за изпълнение на
дадените указания.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок
от получаване на съобщение, че е изготвено пред Пловдивски апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
5