Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 18.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на осемнадесети октомври
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. АДРИАНА АТАНАСОВА
при участието
на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от
съдия Иванка Иванова гр. дело № 15159 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 399508/03.05.2018 г., постановено по гр.
д. № 62326/2014 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 57 състав, е допуснато да се извърши
съдебна делба между П.Х.Х., А.Й.В. и Д.И.В., на следния недвижим имот:
АПАРТАМЕНТ № 9, в гр. София, ж. к. „Красно село“, жилищна сграда – бл.32,
целият с обща квадратура от 91, 50 кв. м., състоящ се от две стаи, дневна,
кухня и други сервизни помещения и представляващ самостоятелен обект с идентификационен
номер 68134.206.18.1.9, съгласно заповед за одобрение на К. №
РД-18-50/20.06.2016 г. за изп. директор на АГКК, заедно със зимнично помещение,
без посочен номер и площ по нотариален акт, 30 кв. м., заедно с 0, 931 %
идеални части от общите части на сградата, включително портиерско помещение,
находящо се в същия блок, която сграда е построена върху държавна земя, както и
съответните идеални части от правото на строеж върху държавната земя, върху
която е построена сграда, при квоти: за П.Х.Х. - 10/12 идеална части, А.Й.В. – 1/12 идеална част и Д.И.В. - 1/12 идеална част. Отхвърлено е искането на П.Х.Х.,
като правоприемник наД.Ц.Х.за разпределение ползването на делбения имот на
основание чл.344 ал.2 от ГПК. Решението е постановено при участието на трето
лице – помагач на ищцата Ц.Ц.С..
Срещу постановеното съдебно решение в частта, с
която е допусната съдебна делба при определените делбени квоти, е депозирана
въззивна жалба от съделителите А.Й.В. и Д.И.В.. Считат, че след като в
решението от 1971 г. за прекратяване на брака между Ц.Ц.С. и В.Г.Д.се съдържа
осъдителен диспозитив Ц.С. да опразни и продаде семейното жилище, което е предмет
на съдебната делба, в седмодневен срок от влизане на съдебното решение –
02.03.1971 г., то не следва да намери приложение нормата на чл.14, ал.3 СК от
1968 г. счита, че вероятно съдът се е произнесъл по иск с правно основание
чл.14, ал.4, изр.2 СК (отм.). съгласно формираната съдебна практика
постановеното по такъв иск съдебно решение има вещно – транслативен ефект. С
оглед на това счита, че имотът е бил изцяло собственост на В.Г.Д.към момента на
неговата смърт. Счита, че неправилно е допуснато до делба зимничното помещение
без да се посочат неговите граници и без да се дадат указания на ищцата за
надлежна индивидуализация на делбения имот. моли съда да отмени обжалваното
решение, като съдебната делба се допусне при следните делбени квоти: За П.Х. –
2/3 ид. ч., а за А. и Д. В. – общо 1/3 ид. ч., а делото да бъде върнато за
индивидуализиране на зимничното помещение.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен
отговор на въззивната жалба от съделителя П.Х.Х.. В проведеното открито съдебно
заседание във въззивното производство оспорва жалбата. Отправя искане за
допускане на уточнение на исковата молба относно зимничното помещение така,
както е направено в представения по делото нотариален акт. Счита, че доводите
на жалбоподателите са неоснователни. Моли съда да потвърди обжалваното решение.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен
отговор на въззивната жалба от третото лице – помагач Ц.Ц.С.. В проведеното във
въззивното производство съдебно заседание оспорва депозираната жалба. Счита, че
обжалваното решение е парвилно и законосъобразно. Съдът е постановил решение в
съответствие със събраните по делото писмени доказателства. Моли съд да потвърди
първоинстнационното съдебно решение.
Съдът, след като прецени представените по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
В предмета на делото е включен иск за делба, предявен
отД.Ц.Х. срещу А.Й.В. и Д.И.В. относно следния недвижим имот: апартамент № 9, в
гр. София, ж. к. „Красно село“, жилищна сграда – бл.32, целият с обща
квадратура от 91, 50 кв. м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня и други
сервизни помещения и представляващ самостоятелен обект с идентификационен номер
68134.206.18.1.9., съгласно заповед за одобрение на К. № РД-18-50/20.06.2016 г.
за изп. директор на АГКК, заедно със зимнично помещение, без посочен номер и
площ по нотариален акт, 30 кв. м., заедно с 0, 931 % идеални части от общите
части на сградата, включително портиерско помещение, находящо се в същия блок, която
сграда е построена върху държавна земя, както и съответните идеални части от
правото на строеж върху държавната земя, върху която е построена сграда. Твърди
, че нейната сестра Ц.Ц.С. й е дарила на 02.09.2011 г. своите 5/6 ид. ч. от
процесния апартамент. Ц.Ц.С. и В.Г.Д.са сключили граждански брак на 26.02.1956
г., от който нямат деца. На 10.03.1970 г. са закупили с нотариален акт
процесния имот. С влязло в сила на 02.03.1971 г. съдебно решение на СГС е
прекратен брака помежду им. На 15.05.1971 г. Ц.Ц.С. и В.Г.Д.повторно сключват
брак помежду си, от който също нямат деца. На 20.07.2010 г. В.Г.Д.е починал и е
оставил за свой наследник брат си И.Г. В. и преживялата си съпруга – Ц.Ц.С.. На
25.12.2010 г.И.Г. В. е починал и е оставил за свои наследници преживялата
съпруга А.Й.в. и сина им Д.И.В.. Останалите 1/6 (2/12) ид. ч. от горепосочения
недвижим имот са придобити по наследство
от ответниците по делото, като всеки един от тях притежава по 1/12 ид. ч.
В срока по чл.131 ГПК ответниците не са депозирали
писмени отговори на исковата молба.
В хода на висящия процес – на 24.06.2016 г., ищцатаД.Ц.Х.,
е починала и е оставила за неин наследник по закон П.Х.Х. – дъщеря. Последната
е конституирана по реда на чл.227 ГПК като страна в делбеното производство на
мястото на починалата в хода на делото ищца.
С определение, постановено в проведеното на 16.05.2017
г. открито съдебно заседание пред СРС Ц.Ц.С. е конституирана по реда на чл.219,
ал.1 ГПК като трето лице – помагач на ищцата П.Х..
Видно от представения по делото нотариален акт за
собственост по чл.55 ЗПИНМ № 173, том ІІ, дело № 373/10.03.1970 г. В.Г.Д.е придобил
чрез покупка от СГНС – СУ „Строителство“ правото на собственост върху
апартамент ******“, бул. „Емил Марков“, състоящ се от: две стаи, хол, кухня и
други сервизни помещения с обща квадратура по одобрения плат от 91, 50 кв. м.,
при съседи на апартамента: стълбище, Х. и В.В., двор, С.В., бул. „Емил Марков“,
ведно със зимнично помещение, при съседи: коридор, К.Д., ул. „Трайчо Китанчев“,
двор. Цената на имота е 387 лв. при съставяне на нотариалния акт е представено
удостоверение от ДСК № 363 от 26.01.1970 г.
С решение от 03.02.1971 г., постановено по гр. д. №
5281/1970 г. по описа на СГС, БК, е прекратен брака, сключен в гр. София, на
23.02.1956 г. с акт за граждански брак № 121/1956 г. на Кирковски РНС между Ц.Ц.С.
и В. Г. Д., по вина на жената. С решението е постановено семейното жилище,
находящо се на ул. „********, състоящо се от една стая и ползване сервизни
помещения, предоставя на В. Г.Д., като осъжда Ц.Ц.С. да го опразни и предаде в
срок от 7 дни от влизане в сила на решението.
Съгласно представеното удостоверение от 2011 г.,
издадено от СО – Район „Красно село“, Отдел „Устройство на територията“,
апартамент № 9, намиращ се на ет.*********“, бул. „Емил Марков“ (сега бул.
„Гоце Делчев“), видно от нотариален акт № 173, том ІІ, дело № 373/1970 г., е с
настоящ административен адрес: гр. София, ж. к. „*********, ет.4, ап.9.
Съгласно удостоверение за наследници №
000911/16.08.2011 г. В.Г.Д.е починал на 20.07.2010 г., като е оставил за свои
наследници: Ц.Ц.С. – съпруга иИ.Г. В. – брат. Последният е починал на
25.12.2010 г. и е оставил за свои наследници по закон: А.Й.В. – съпруга и Д.И.В. – син.
Видно от представения по делото нотариален акт за
дарение на идеални части от недвижим имот № 151, рег. № 16850, дело № 122 от
02.09.2011 г. Ц.Ц.С. е дарила на сестра сиД.Ц.Х. всички свои 5/6 ид. ч., придобити
чрез покупко – продажба и по наследство и представляващи нейна лична
собственост от описания в исковата молба недвижим имот. В нотариалния акт
зимничното помещение е индивидуализирано по следния начин: без посочен номер и
площ по нотариален акт, с площ по удостоверение за данъчна оценка от 3, 50 кв.
м., при граници и съседи: коридор, мазе – собственост на К.Д., бул. „България“
(ул. „Трайко Китанчев“) и двор.
С нотариален акт за дарение на идеални части от
недвижим имот № 109, том ІІ, рег. № 15847, дело № 265/29.08.2016 г. П.Х.Х. е дарила
на леля си Ц.Ц.С. своите 5/6 ид. ч. от процесния недвижим имот.
От заключението на вещото лице инж. А.Ц.по изслушаната
пред СРС съдебно – техническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът
възприема като компетентно дадено, се установява, че средната пазарна стойност
на делбения имот при състоянието му към м.05.2017 г. възлиза на 61 064
евро.
В проведеното във въззивното производство открито
съдебно заседание е допуснато уточнение на исковата молба относно
индивидуализацията на зимничното помещение, като същото се счита
индивидуализирано съобразно представения с исковата молба нотариален акт –
зимнично помещение без посочен номер и площ по нотариален акт , с площ по удостоверение
за данъчна оценка 3, 50 кв. м., при граници и съседи: коридор, мазе –
собственост на К.Д., бул. „България“ (ул. „Трайко Китанчев“) и двор.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е основателна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част.
При извършена служебна проверка въззивният установи,
че обжалваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо.
Делбеният апартамент е придобит по време на първия
брак между В. Г. Д. Ц.Ц.С.. Към момента на придобиване правото на собственост –
10.03.1970 г., приложение намира СК от 1968 г. (отм.). В нормата на чл.13, ал.1
от същия е регламентирано, че недвижимите
и движимите вещи и права върху вещи, придобити от съпрузите през време на
брака, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са
придобити и служат за задоволяване нуждите на семейството. Следва да се
отбележи, че по силата на чл.103 СК от 1968 г. (отм.) установените с него правила относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и
за имуществата, придобити преди влизането му в сила от съпрузите при заварени
бракове.
С прекратяване на брака между В. Г. Д. и Ц.Ц.С. с
влязлото в сила на 02.03.1971 г. съдебно решение на основание чл.14, ал.1 и
ал.3 СК от 1968 г. (отм.) имуществената общност между съпрузите е прекратена, като
всеки от тях се легитимира като собственик на по 1/2 ид. ч. от делбения имот.
Жалбоподателите релевират
довод, че в производството по развод е разгледан иск с правно основание чл.14,
ал.4, изр.2 СК от 1968 г. (отм.), тъй като е постановен осъдителен диспозитив.
С оглед на това считат, че дяловете на съпрузите не са равни при прекратяването
на брака им. Такива доводи не са заявени пред първата инстанция. Независимо от
това, на основание чл.154, ал.1 ГПК в доказателствена тежест на жалбоподателите
е да ангажират доказателства за установяване на фактите, на които се основават
възраженията им. Доказателства в тази
насока не са ангажирани както пред първата, така и в настоящата инстанция. С
бракоразводното решение е прието, че делбеното жилище съставлява семейно жилище
и е постановено Ц.Ц.С.да го предаде в 7 – дневен срок. По този начин съдът се е
произнесъл по въпроса относно ползването на семейното жилище след развода,
съобразно нормата на чл.28 СК от 1968 г.
(отм.). В нормата на чл.14, ал.4, изр.2 СК от 1968 г. (отм.) е регламентирано,
че в изключителни случаи, при прекратяване на общността поради развод, ако
приносът на единия съпруг за придобиване на общите вещи явно и значително
надхвърля приноса на другия съпруг, съдът може по искане на първия съпруг да му
определи по - голям дял от общото имущество. В разглеждания случай не е налице
такова произнасяне с бракоразводното решение, като от постановените диспозитиви
не може да се направи обоснован извод в подкрепа на доводите на жалбоподателите.
След като в бракоразводното решение не е изрично определен по – голям дял на
някой от съпрузите, следва да намери приложение нормата на чл.14, ал.3 СК от
1968 (отм.), поради което дяловете на съпрузите са равни при прекратяване на имуществената
общност чрез развод. Ето защо въззивинят съд счита, че доводите на
жалбоподателите са неоснователни.
Към момента на смъртта на В.Г.Д.същият е бил във втори
по ред брак с Ц.Ц.С., в каквато насока е представеното по делото удостоверение
за наследници от 16.08.2011 г. Твърдението на ищцата, че вторият по ред брак
помежду им е сключен на 15.05.1971 г. не е оспорено от насрещната страна,
поради което този факт е безспорен между страните в производство. Ето защо и на
основание чл.8, ал.1 ЗНасл. и чл.9, ал.2, пр.2 ЗНасл. притежаваната от В.Г.Д.1/2
ид. ч. от делбения имот е придобита в резултат на наследствено правоприемство
от Ц.Ц.С. – съпруга иИ.Г. В. – брат, при следните квоти: 2/3 за преживялата
съпруга и 1/3 за брата на общия наследодател. Така Ц.Ц. е придобила в резултат
на наследяване 2/6 ид. ч., аИ.Г. В. – 1/6 ид. ч. След смъртта наИ.Г. В.
притежаваните от него 1/6 ид. ч. от делбения имот са придобити в резултат на
наследяване от наследниците му по закон: А.Й.В. – съпруга и Д.И.В. – син. На
основание чл.5, ал.1 ЗНасл. и чл.9, ал.1 вр. с чл.5, ал.1 ЗНасл.последните са
наследили по равно притежаваната отИ.Г. Велиров 1/6 ид. ч. от недвижмия имот.
Така същите се легитимират като собственици на по 1/12 ид. ч. от имота.
Ц.Ц.С. притежава освен придобитите в резултат на
наследяване 2/6 ид. ч. от имота и 1/2 ид. ч. от него, придобити в резултат на прекратената
с развод съпружеска имуществена общност. Ето защо същата се легитимира като
собственик на 5/6 ид. ч. от делбения имот.
На 02.09.2011 г. Ц.Ц.С. се е разпоредила с
притежаваните от нея 5/6 ид. ч. от имота, като ги е дарила на сестра сиД.Ц.Х..
Последната е починала в хода на висящия процес – на 24.06.2011 г. и на нейно
място е конституирана П.Х.Х. – дъщеря, която е и единствения й наследник.
В хода на висящия процес П.Х.Х. се е разпоредила с
притежаваните от нея 5/6 ид. ч. от делбения имот в полза на Ц.Ц.С., която е
конституирана като трето лице – помагач по делото.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР №
3/19.12.2013 г. по тълк. д. № 3/2013 г., ОСГК на ВКС, при извършено
разпореждане със спорното право от съсобственик (съделител) в полза на друго
лице в хода на делбеното производство във фазата по допускане на делбата, се
прилагат разпоредбите на чл.226 ГПК. С него е разяснено, че прехвърлянето на
идеална част от съсобствен имот в хода на делбеното производство представлява
правомерно, разрешено от закона действие, тъй като с предявяването на иска за
делба съделителите не губят правото си да се разпореждат с притежавания от тях
дял, вкл. и когато исковата молба е вписана. Конституирането на приобретателя
наред с прехвърлителя обаче не е необходимо, тъй като прехвърлителят участва
като процесуален субституент на приобретателя, процесуалната му легитимация
произтича от самия закон, въпреки че не е носител на материалното право и
съгласно чл.226, ал.3 ГПК постановеното решение във всички случаи ще съставлява
пресъдено нещо както за съделителите, така и спрямо приобретателя по въпросите
дали имотът е съсобствен между съделителите и какви са делбените им права, като
признатите на прехвърлителя права ще се считат за права на приобретателя.
В случая Ц.Ц.С. е отправила
искане към съда за конституирането й като трето лице – помагач. Тъй като не е
постигнато съгласие между страните за замяна на ищцата от приобретателя на
притежаваните от ищцата ид. ч. от делбения имот, същата е конституирана като
трето лице – помага на ищцата, съгласно поддържаното в проведеното на
16.05.2017 г. открито съдебно заседание искане към съда.
По изложените съображения
въззивинят съд счита, че е налице съсобственост между страните при заявените в
исковата молба делбени квоти. Ето защо и доколкото приобретателят на
притежаваните от ищцата идеални части от имота не е заместил последната по
делото, предявеният иск се явява основателен.
Тъй като крайните изводи на
двете инстанции съвпадат, решението в обжалваната част следва да се потвърди,
като зимничното помещение следва да се индивидуализира съгласно допуснатото в
настоящото производство уточнение на исковата молба.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 399508/03.05.2018 г., постановено по гр. д.
№ 62326/2014 г. по описа на СРС, ІІ
ГО, 57 състав, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с
която е допуснато да се извърши съдебна делба между П.Х.Х., ЕГН **********, с адрес
***, А.Й.В., ЕГН ********** и Д.И.В., ЕГН ********** ***, ж. к. „*********, на
следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 9, в гр. София, ж. к. „Красно село“, жилищна
сграда – бл.***, целият с обща квадратура от 91, 50 кв. м., състоящ се от две
стаи, дневна, кухня и други сервизни помещения и представляващ самостоятелен
обект с идентификационен номер 68134.206.18.1.9, съгласно заповед за одобрение
на К. № РД-18-50/20.06.2016 г. за изп. директор на АГКК, заедно със ЗИМНИЧНО
ПОМЕЩЕНИЕ, без посочен номер и площ по нотариален акт, с площ по удостоверение
за данъчна оценка от 3, 50 кв. м., при граници: коридор, мазе – собственост на К.Д.,
бул. „България“ (ул. „Трайко Китанчев“) и двор, заедно с 0, 931 % идеални части
от общите части на сградата, включително портиерско помещение, находящо се в
същия блок, която сграда е построена върху държавна земя, както и съответните
идеални части от правото на строеж върху държавната земя, върху която е
построена сграда, при квоти: за П.Х.Х., ЕГН ********** - 10/12 идеална части, А.Й.В., ЕГН ********** – 1/12 идеална част и Д.И.В., ЕГН ********** - 1/12 идеална част.
Решението в частта, с която съдът се е произнесъл по
искането по реда на чл.344, ал.2 ГПК, е влязло в сила като необжалавно.
Решението е постановено при участието на трето лице –
помагач на ищцата - Ц.Ц.С., ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 ГПК, на
основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.