№ 39
гр. София , 16.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на пети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Иванка Шкодрова
Калинка Георгиева
при участието на секретаря Диана В. Аначкова
в присъствието на прокурора Емил Велков Петров (АП-София)
като разгледа докладваното от Стефан Илиев Наказателно дело за
възобновяване № 20201000601349 по описа за 2020 година
в публично заседание проведено на 05.02.2021 г., при секретар Диана
Аначкова и с участието на прокурор Емил Петров от САП , разгледа
докладваното от съдия Илиев Н.Д.В № 1349/2020г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 424, ал. 1, вр. чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422,
ал. 1, т. 5 от НПК.
Образувано е по искане на от адв. М. от САК /служебен защитник на
осъдения Г. Д. Т./ за възобновяване на наказателното производство по НОХД
№ 9257/2019 г. на СРС.
Към искането е приложено и друго, подписано от осъденото лице но
изготвено от адв. М./ поради неграмотност на лицето/, в което отново е
1
отправена молба за възобновяване на делото.
Исканията имат следното основно съдържание:
Основания за възобновяване на производството, се свеждат до
твърдения за допуснати процесуални нарушения още в досъдебното
производство, останали неотстранени и при въззивното разглеждане на
делото. В рамките на последното са не са били уважени направени
доказателствени искания на страната, както и е отказано отвеждането на
съдебния състав с оглед негово предходно произнасяне по делото, по който
начин било нарушено правото на защита и на справедлив процес.
Наред с това искане е заявено и друго искане на самостоятелно
основание по чл.423, ал.1 НПК, поради твърдение за задочното провеждане
на наказателното дело пред въззивния съд спрямо Т. без да са били налице
предпоставките на чл.269, ал.3 НПК.
С определение №284 от 13.07.2020 г. по НДВ № 731 по описа за 2020 г.
, VІІІ – ми наказателен състав на САС е приел , че в молбата за възобновяване
е налице твърдение за задочно осъждане на молителя като самостоятелен
довод и е цитирана разпоредбата на чл. 423, ал.1 НПК, поради което по
основателността на молбата е компетентен да се произнесе ВКС с оглед
разпоредбата на чл.424, ал.2 НПК.
С касационно решение № 154 от 07 декември 2020, ВКС, 3 НО е
оставил без уважение искането на задочно осъдения Г. Д. Т. за възобновяване
на ВНОХД № 333/2020 година по описа на САС, като с решението и е
изпратил делото на Софийския апелативен съд за произнасяне по реда на чл.
422 ал.1 т. 5 от НПК.
Към дата на подаване на искането не е изтекъл 6 месечния срок, по
чл.421, ал.3 НПК, в който осъденият може да реализира правото да иска
проверка на присъдата по глава 33 от НПК. Компетентен да се произнесе по
искане е САС, тъй като влязлата в сила присъда е постановена от районен съд
в апелативния район на САС.
2
В съдебно заседание пред САС страните излагат доводи със
следното кратко съдържание:
Прокурорът: Моли да оставите искането за възобновяване на
наказателното дело на подсъдимия Г. Т. за неоснователно, тъй като не са
налице основанията посочени в чл. 422 от НПК.
Адвокат М. – защитник на осъденото лице – моли да бъде уважено
направеното искане за възобновяване на наказателното производство по
изложените в него съображения. Счита, че както на досъдебното
производство, така и от инстанционните съдилища са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване и нарушаване
правата на нейния доверител. В частност правото на защита и на справедлив
съдебен процес. Не е отправянето на преюдициално запитване, чието искане
мотивирала писмено пред СРС. Твърди се, че съгласно трайната практика на
Европейския съд задължението за преюдициално запитване се вменява на
последната инстанция, в настоящия случай САС. Моли да бъде спряно
изпълнението на влязлата в сила присъда, спрямо Т..
Осъденият Т., в лична защита, моли да му бъде намалена с малко
присъдата, а с последната си дума иска възобновяване на наказателното дело.
Софийският апелативен съд след като обсъди доводите на страните
и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на
делото, намери за установено следното:
Софийският апелативен съд намира искането за възобновяване на
наказателното дело за допустимо - осъденият е процесуално легитимиран
като страна по чл. 420, ал. 2 от НПК и има право да направи искане за
възобновяване. Същото е подадено преди да изтече срокът по чл. 421, ал. 3
от НПК от постановяване на влезлият в сила съдебен акт , който подлежи на
възобновяване съгласно чл. 419, ал. 1 от НПК и е постановен от съд в
3
апелативният район на Софийски апелативен съд.
От приложените материали се установява, че с присъда от 19.12.2019г.,
по НОХД №9257/2019г. по описа Софийски районен съд, жалбоподателят Г.
Д. Т. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343б, ал.2 от
НК за това, че:
На 06.05.2019г., около 01,25ч., в гр.София, управлявал моторно
превозно средство-л.а., „Опел Вектра“, с рег.№ *** с концентрация на
алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно: 2,02 на хиляда, установено
по надлежния ред - Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, чрез Протокол за химическо изследване за
определяне концентрацията на алкохол в кръвта №284/07.05.2019г. по описа
на МБАЛ „Света Анна-София“АД-гр.София, след като е бил осъден с влязла
в сила присъда за деяние по чл.343б, ал.1 от НК - с присъда №6/28.02.2011г.
по НОХД №37/2011г. по описа на РС- Луковит, влязла в сила на 16.03.2011г.,
с която му е било наложено наказание 2 години и 4 месеца лишаване от
свобода при първоначален СТРОГ режим и глоба в размер на 1100лв.
По жалба на служебно назначения защитник на подсъдимия Т., адв. М.
М. е било образувано въззивно производство пред СГС, което приключило с
решение №287/29.04.2020г., постановено по ВНОХД №333/2020г. на СГС, с
което първоинстанционната присъда е била потвърдена изцяло.
Доводите на защита, че при разглеждане на делото са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила , касаещи способите и реда
за събиране на зоказателствата и доказателствените средства се явява изцяло
неоснователен.
Налице е валидно изявления на подсъдимото лице, че признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, дадено
след като са му били разяснени характерът и последиците на
диференцираната процедура по глава 27 НПК. Правилен е извода на
районния съд, че направеното самопризнание се подкрепя от събраните в
хода на производството доказателства. Събраните в хода на досъдебното
4
производство доказателства са непротиворечиви, взаимно допълващи се,
логични и последователни, в тях не се констатират съществени противоречия
и същите, преценявани по отделно и в тяхната взаимовръзка еднопосочно
навеждат на извода за съпричастността на подсъдимия към инкриминираното
деяние. Фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства, като и първата и въззивната инстанции обосновано и
логично са коментирала в мотиви си.
Фактическите констатации на първоинстанционния съд са обосновани и
почиват на прецизен и правилен анализ на доказателствения материал, като
изводите му се споделят и от въззивния състав.
Несъмнено е, че инкриминираното поведение на подсъдимия е
общественоопасно. От обективна страна той е осъществил състава на
престъпление по чл. 3436, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като управлявал МПС марка
„Опел”, модел „Вектра” с per. № *** след употреба на алкохол над 0, 5
промила, а именно 2,02 на хиляда, установена по предвидения в закона начин,
съгласно НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози. Осъществен е и другият признак от обективна
страна на деянието, а именно - подсъдимият е бил осъждан за престъпление
по чл. 3436, ал. 1 от НК, т.е. че е управлявал МПС с концентрация на алкохол
в кръвта над 1, 2 промила /с влязла в сила присъда № 6/28.02.2011г. по НОХД
37/2011г. по описа на Районен съд - гр. Луковит, влязла в законна сила на
16.03.2011г./.
От субективна страна правилно е прието наличието на пряк умисъл за
извършване на престъплението, тъй като осъденият е съзнавал, че управлява
МПС след употреба на алкохол и че върши това, след като е бил осъждан за
престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, както и че това е забранено.
Следователно той е съзнавал е общественоопасния характер на деянието и е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, допускал е и е
бил съгласен с настъпването на общественоопасния резултат, като е съзнавал,
че деянието му е противоправно и наказуемо.
При определяне на вида и размера на наказанието и двете инстанции са
отчели както отегчаващите , така и смекчаващите отговорността, като
5
наложените наказания са били адекватно индивидуализирани в размер на 3
години и 6 месеца "лишаване от свобода" и ’’глоба” от 1100 лв. Правилно е
приложена разпоредбата на чл. 58а ал. 1 НК, като така определеното
наказание е намалено с 1/3 на 2 години и 4 месеца лишаване от свобода.
По изложените причини не е налице касационното основание „явно
несправедливо наказание” и поради което не са налице причини да бъде
намалено така определеното на осъдения наказание.
Искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС е
неоснователно. Неграмотността на подсъдимото лице е обстоятелство
изискващо задължителна защита, като и в закона, така и в задължителната
съдебна практика е прието, че неграмотността се приравнява на
обстоятелство от визираните в чл. 94, ал. 1, т. 4 НПК — невладеене на езика
писмено и говоримо, което изисква задължителна защита. Неграмотноста се
явява относително основание за задължителна защита на подведено към
наказателна отговорност лице, доколкото това лице може да откаже да ползва
защитник и да се защитава само съгласно чл. 94, ал. 2 НПК. Поради липсата
на съмнение относно приложимото право, задължителната защита и
процесуалните правила въз основа на които същата да бъде назначена и
упражнявана не се налага отправянето на преюдициално запитване до Съда на
ЕС по конкретния казус.
Посочените по - горе доводи обуславят неоснователност на искането на
осъдения Г. Д. Т. за възобновяване на посоченото наказателно дело по чл.
422, ал. 1, т. 5 от НПК, поради което и на основание чл. 425 НПК, Софийският
апелативен съд, наказателно отделение, ІІІ състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на НОХД №
9257/2019г. по описа на СГС, с което е бил признат за виновен лишеният от
свобода Г. Д. Т. в извършване на престъпление по чл.343б, ал.2 от НК и
осъден да изтърпи наказания 2 години и 4 месеца лишаване от свобода при
първоначален СТРОГ режим и глоба в размер на 1100лв.
6
Настоящото решение е окончателно и не подлежи на жалба или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7