№ 516
гр. София, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Д.Д.
при участието на секретаря БРАНИМИРА В. ИВАНОВА ПЕНОВА
като разгледа докладваното от Д.Д. Административно наказателно дело №
20211110217500 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на Р. ТР. М. против Наказателно постановление № 277/24.11.2021
г., издадено от директора на ТД „Митница-София“, с което, на основание чл. 126, ал. 1 ЗАДС, на
жалбподателя била наложена глоба, в размер на 1 000 лева за нарушение на чл. 126, ал. 1, т. 1
ЗАДС и били отнети акцизни стоки, в полза на държавата.
НП е обжалвано от санкционираното лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва наказателното постановление. Навежда доводи за прекомерност на санкцията. Моли за
отмяна на атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява. Поддържа жалбата, по
изложените в нея съображения. Моли атакуваното постановление да бъде отменено.
Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител, оспорва
жалбата. Намира НП за законосъобразно, а административното обвинение – за доказано.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 23.05.2021 г., около 10:10 ч., служители при 05 РУ-СДВР – П.Д. и Х. В. извършили
проверка в жилищни помещения, ползвани от жалбоподателя и находящи се в гр. Бухово, бл. 6, вх.
Б, ет. 2, ап. 8. Там, върху б\ро, бил установен светъл полиетиленов плик, съдържащ жълто-кафява
тревиста маса – нарязан тютюн, с тегло – 540гр и саморъчно направена пълначка за единично
пълнене на цигари. Жалбоподателят заявил, че е закупил тютюна от пазара „Кирков“.
Митническа лабораторна експертиза установила, че се касае за тютюнево изделие –
нарязан тютюн – тютюневи листа, нарязани на ивици (влакна), с приблизителна ширина на
1
влакната, около 1,5мм. Продуктът бил годен за пушене, без допълнителна индустриална обработка
и без да се конкретизират специфични субективни вкусови усещания.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
актосъставителя Пламен Димитров; АУАН; НП; заповед; кореспонденция; служебни бележки;
приемо-предавателни протоколи; лабораторна експертиза; заявка за анализ; протокол за вземане на
проба; протокол за доброволно предаване; обяснение; решение на ТЕЛК; заповед за
компетентност.
Доказателствена съвкупност се отличава с еднопосочност и вътрешна
непротиворечивост, поради което и per argumentum a contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3
НПК, подробен анализ и съпоставка на доказателствата не е наложителен.
Важно е да се отбележи, че разпитаният свидетел Димитров ясно си спомни и разказа за
хода на проверката и резултата от нея, дори с детайли, които нямат принципно отношения към
предмета на доказване. В подкрепа на казаното от него са и представените писмени доказателства,
касаещи характеристиките на откритата и иззета стока. В този смисъл и доколкото самият
жалбоподател не излага твърдения за различна фактология, по аргумент от разпоредбата на чл.
305, ал. 3 НПК, подробен доказателствен анализ е безпредметен.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложенето на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е
връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
2
По приложението на материалния закон
НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното
следствие се установи по несъмнен начин, че на посочените в АУАН и НП дата и място
санкционираното лице е държало 540гр. нарязан тютюн (акцизна стока), , без данъчен документ по
ЗАДС или фактура, митническа декларация или придружаващ административен документ,
електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната
система не работи или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или
обезпечаването на акциза, в отклонение от изискването на чл. 126, ал. 1 ЗАДС.
Съставът на това нарушение урежда изпълнително деяние, което го определя като
нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно действие. Налице е и годен
субект на престъпление – пълнолетно, вменяемо, административнонаказателно отговорно лице, в
чиято фактическа власт (в ползвани от него жилищни помещения) инкриминираният тютюнев
продукт се е намирал, до изземването му от контролните органи.
Налице е и годен обект на нарушението, чиито физико-химични характеристики са
установени, по надлежния ред.
От субективна страна, законодателят не е поставил изискване за наличието на пряк
умисъл, за съставомерността на деянието, но и такъв се извлича от съдържанието на дадените
обяснения и от показанията на св. Димитров и от изявленията на самия жалбоподател.
Съдът приема, че нарушението не представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28
ЗАНН – такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените
случаи на административно нарушение от съответния вид (субсидиарното приложение на
Наказателния кодекс касае само посочените в чл. 11 ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната
норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена в административнонаказателното производство
по analogia legis, с оглед наличието на празнота в ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. №
1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина наказаното лице не следва да бъде освободено от
административнонаказателна отговорност. Това преди всичко е така, тъй като, с оглед на
доктриналната класификация на правонарушенията, в зависимост от изискването за настъпване на
определени общественоопасни последици за съставомерността на деянието, процесното такова
следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на просто извършване” или „формални нарушения”.
Същото се явява довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в закона задължения
на физическите и юридическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на
определен противоправен резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само
застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да
са настъпили вреди (имуществени или неимуществени). Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН
(а това се отнася и за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН) не е изключено и при формалните
административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не
на вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените
отношения. В конкретния случай нарушението е застрашило обществените отношения, свързани с
държане акцизни стоки – високооборотни и с осезаема стойност, съставляващи съществена част от
скрития търговски оборот в държавата, поради което следва да се приеме, че обществената
опасност на това действие се отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото следва
3
да се санкционира по административен ред, а не представлява маловажен случай.
По размера на финансовата санкция
Съгласно нормата на чл. 126, ал. 1 ЗАДС, на физическо лице, което държи, предлага,
продава или превозва акцизни стоки без данъчен документ по този закон или фактура, или
митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен
административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не
работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на
акциза, се налага глоба в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1 000 лв., а при
повторно нарушение – не по-малко от 2 000 лв. Наложената санкция е определена в минималния
допустим по закон размер, а административнонаказателното производство не познава аналог на
разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, поради което и подробни разсъждения по размера на
наказанието се явяват безпредметни.
По разноските
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна и защитата от юрисконсулт,
както и предвиди изричната претенция в цитираната насока, жалбоподателят следва да поеме
разноски за насрещната страна. С оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото,
размерът следва да бъде определен към минималния по чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, а именно – 100
лева.
По изложените съображения съдът приема, че НП е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 277/24.11.2021 г., издадено от
директора на ТД „Митница-София“, с което, на основание чл. 126, ал. 1 ЗАДС, на Р. ТР. М. била
наложена глоба, в размер на 1 000 лева за нарушение на чл. 126, ал. 1, т. 1 ЗАДС и били отнети
акцизни стоки, в полза на държавата.
ОСЪЖДА Р. ТР. М., ЕГН ********** да заплати на Агенция „Митници“ сумата от 100
(сто) лева – деловодни разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4