РЕШЕНИЕ № 575
гр.
Плевен, 29 Ноември
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд на гр.
Плевен – първи състав, в открито съдебно заседание
на шести ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
при
секретар Венера Мушакова, изслуша докладваното от съдията Богданова-Кучева
административно дело № 422/2017 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр. чл.
284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
/ЗИНЗС/.
Образувано
е по искова молба /ИМ/ от К.Й.Й., изтърпяващ наказание по НК в затвора Белене и
постоянен адрес:***, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр.
София с цена на иска 50 000 лева.
Ищецът
е предявил иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, претърпени в
следствие на лошите битови условия в затвора Белене – силно замърсена питейна
вода, пренаселеност в килията и неосигуряване на медицинско обслужване, в
следствие на което ищецът е развил диабет тип 2, фимоза, обриви по цялото тяло,
страхова невроза, силно главоболие, повишено кръвно налягане, шум в ушите,
болки в областта на сърцето.
Ищецът
- редовно призован за откритото съдебно заседание, не се явява, не се
представлява.
Ответникът
– Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София, редовно призован за
откритото съдебно заседание, не изпраща представител.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че на основание чл. 154, ал. 1
от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК ищецът следва да докаже, че е налице
незаконосъобразен акт, съответно действие или бездействие на администрацията,
след като твърди, че в резултат на такива за него са настъпили съответните
вреди. Счита, че съдът е дал достатъчна възможност на ищеца да докаже това,
поради което представените доказателства са недостатъчни и искът остава
недоказан и съответно неоснователен. Моли същият да бъде отхвърлен, като в случай,
че съдът не се съгласи със становището на Окръжна прокуратура – Плевен и счете
иска за основателен и доказан, да бъде определен размерът на дължимото
обезщетение в съответствие с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД преценявайки всички
критерии за справедливост, интереса на държавата, настъпилите вреди и т. н и
разбира се, периодът, за който се твърди, че ищецът е търпял вредите.
Съдът
приема с оглед обстоятелствената част на ИМ и нейния петитум, че е сезиран с
иск с правно основание чл. 284 от ЗИНЗС. Ищецът претендира обезщетение в размер
от 50 000 лева за претърпените от него неимуществени вреди в следствие лошите битови условия в затвора Белене – силно
замърсена питейна вода, пренаселеност в килията и неосигуряване на медицинско
обслужване, в следствие на което ищецът е развил диабет тип 2, фимоза, обриви
по цялото тяло, страхова невроза, силно главоболие, повишено кръвно налягане,
шум в ушите, болки в областта на сърцето. Периодът, в който са търпени вредите
е постъпването му в затвора Белене на 29.12.2015 г. – до завеждане на ИМ 26.05.2017 г. Ищецът
е потвърдил, че очертаният предмет на иска отговаря на волята му с
изрично заявление в този смисъл в съдебно заседание от 18.09.2017 г.
Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, Държавата отговаря
за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3. В разпоредбата на чл. 3 от ЗИНЗС е предвидено, че: осъдените и
задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение /ал. 1/; за нарушение на ал. 1 се смята и
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /ал.
2/.
Искът
е частично основателен.
От
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа
страна:
Ищецът
е изтърпявал наказание лишаване от свобода
общо от две години с начало 03.11.2015 г.. /л.24/ и е постъпил в затвора
Белене на 29.12.2015 г. Настаняван е в различни спални помещения и килии,
съгласно информацията от справка от ИСДВР инж. Д.Ч. от затвора Белене,
приложена на л. 26 от делото. При
постъпването си е настанен в спално помещение № 8 с три други лица, помещението
е било с площ 37,5 к.м. От 14.01.2016г. в килия № 503 с площ 24,2 кв.м и средно
списъчен състав на настанените лице – 10. От 13.07.2016г. в спално помещение №
3 с площ 18 кв.м и средно списъчен състав на настанените лице – 5. От 03.08.2016г. в спално помещение № 4 с площ
24,75 кв.м и средно списъчен състав на настанените лице – 8. От 10.08.2016г. в килия № 3 с площ 24,75 кв.м
и средно списъчен състав на настанените лице – 11, където е преместен по негова
молба. От 09.09.2016г. в спално
помещение № 8 с площ 22,25 кв.м и средно списъчен състав на настанените лице –
5. От 27.09.2016г. в спално
помещение № 1 с площ 25 кв.м и средно списъчен състав на настанените лице – 8.
От 10.02.2017г. в килия № 509 с площ 22 кв.м и средно списъчен състав на
настанените лице – 9. От 05.05.2017 г. в килия № 503 с площ 24,2 кв.м и средно
списъчен състав на настанените лице – 10.
От
справката се установява, че в всички килии и спални помещения е осигурено
достатъчно изкуствено осветление, стандартни прозорци, санитарен възел с течаща
вода и мивка с питейна вода, както и че през периода 2006 г. -2017 г. са
поетапно ремонтирани всички сгради на затвора.
От
справката се установява още, че ищецът два пъти е настаняван за лечение болнични заведения /УМБАЛ – „д-р Г.Странски –
Плевен“ и СБАЛЛС – София – през месец ноември 2016 г. и считано от 26.06.2017
г./, което потвърждава и от заповед № Л3053/26.06.2017 г. и заповед № Л-4627/4/10.11.2016
г.
Изводът,
който се налага е, че през по-голямата част от периода на пребиваването си в
затвора Белене /изключение – от 09.09.2016 г. – до 27.09.2016 г., когато ищецът
е бил настанен в сп. помещение № 8 с площ 22,25 кв.м при среден брой настанени
лица - 5 и първоначалното настаняване за
няколко дни в приемно отделение на
затвора Белене/ ищецът е действително е настаняван в килии и спални помещения,
които не отговарят на нормативното изискване - минималната жилищна площ в
спалните помещения за всеки лишен от свобода да е не по-малко от 4 кв. метра.
Изискването е въведено с новата ал. 4 на чл. 43 от ЗИНЗС и е в сила от
07.02.2017 г. Периодът на ИМ е от 29.12.2015 г. до завеждане на ИМ - 26.05.2017 г., т.е обхваща
период и преди влизане в сила на посочено изискване. Въпреки това съдът приема,
че ответникът е бил задължен да осигури на лицата, изтърпяващи наказание,
такива условия, които не създават предпоставки за увреждане на тяхното
физическо и психическо здраве и не унизяват човешкото им достойнство. Това задължение на
ответника може да се изведе от общите принципи, закрепени в чл. 3 от
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС или
Конвенцията/. Конвенцията е ратифицирана от Република България още през 1992
година, поради което и на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република
България, има пряко действие, съставлява част от националното право и има
приоритетно действие. Ищецът е бил
настаняван в килии с спални помещения, в които не е била осигурена достатъчна
площ спрямо броя настанени лица. Обстоятелството, че в някои от случаите
преразпределянията на ищеца в различни килии и сп. помещения е било по-негова
молба и/или след негови спречквания с други лица, изтърпяващи същото наказание
не води до промяна на извода направен по-горе, предвид че само спално помещение
№ 8 отговаря на изискването - минималната жилищна площ в спалните помещения за
всеки лишен от свобода да е не по-малко от 4 кв. метра. Това спално помещение
има площ от 22,25 кв.м и в него се настаняват до 5 лица, за които минимално
изискване от е от 20 кв.м. и то е спазено, като им е осигурена по-голяма от
минимално необходимата площ. Във всички останали случай изискването не е
спазено и това е повлияло негативно върху преживяванията на ищеца, увеличило е
стреса и е накърнило достойнството му.
Съдът
приема за доказано, че ответникът не е осигурил на ищеца достатъчно жилищата
площ през значителна част от времето, през което последният е изтърпявал
наказание лишаване от свобода в затвора Белене в исковия период.
Относно
втората претенция на ищецът, че ответникът не е осигурил чиста питейна вода в
помещенията на затвора Белене.
От
представените от ответника доказателства се установява, че в всички килии и
спални помещения, в които е пребивавал ищеца има обособени мивки и отделен
санитарен възел с течаща вода, както и че постоянно в периода 2006-2017 г. се
предприемат ремонтни дейности и в резултат към момента на подаване на ИМ, са
ремонтирани всички сгради, ползвани от затвора и ремонтните дейности са
включвали ремонт на санитарните възли и освежаване на мивките. Относно
качеството на питейната вода ответникът е представил 4 броя протоколи за
изпитване / от л.66 до л.74 от делото/ с дати от 18.04.2016 – 1 брой и 3 броя
от 12.05.2016 г. Резултатите от
проведеното изпитване доказват, че питейната вода от изследваните обекти на
територията на затвора Белене не отговаря на изискванията на чл.5 и чл.6 от
Наредба №9/2001 за качеството на водата, предназначена за питейно – битови
нужди, като резултатите доказват отклонения /завишаване/ от стойността на
допуск на показателите – коли форми, ешерихия коли, ентерококи. В някой случай
и в трите показателя – за питейна вода код ВУ01112 – протокол
ЛУВЗ-01-0112/18.04.2016 г. , а за другите обекти на изследване в едни или два
от показателите, но в нито един от протоколите изпитваните проби не отговарят
на изискванията по всички показатели. Съгласно чл. 5, ал.1 от Наредбата – „Питейната
вода трябва да отговаря на стойностите на показателите, определени в приложение
№ 1, таблици А, Б, В и Г“, като приложение № 1, таблица А определя, че за
посочените по-горе показатели изискването е 0/100 и такова не е отчетено в нито
един от представените протоколи, налице е различно по стойност завишаване по
минимум един от показателите, а в един от случаите на и трите показателя. Налага се извод, че въпреки че е осигурена
течаща вода във всяко от спалните помещения и килии, то тази вода не отговоря
на нормативно определените изисквания за качество на водата, предназначена за
питейно-битови цели.
Заниженото
качество на водата, причинява безпокойство, допълнителен стрес и е риск за
здравето на лицата, които я ползват, поради което съдът прием за доказано, че
ответникът не е осигурил на ищецът вода, която да отговоря на нормативно
определените изисквания за качество на водата, предназначена за питейно-битови
цели.
Относно
претенцията на ищеца, че ответникът не му е осигурил адекватно медицинско обслужване.
Тази претенция е недоказана. Съдът е дал възможност на ищеца с определение №
749/12.07.2017 г. и впоследствие в съдебно заседание от 18.09.2017 г. да представи
доказателства кой е бил личния му лекар, с цел да се установи, какво е било
здравословното му състояние преди постъпването му затвора Белене. Въпреки
дадената възможност такива доказателства не бяха представени. Ищецът е заявил в
съдебно заседание от 18.09.2017, че личен лекар преди постъпването му в затвора
е бил д-р И. С. от с. Крушари, обл. Добрич. Съдът е изпратил до последния
питане относно данните от последните медицински прегледи на ищеца, данни за
чести негови оплаквания, хронични заболявания, както и данни за фамилна
анамнеза /л.64/. Писмото се е върнало на 26.09.2017 г. с отбелязване, че
адресатът е непознат /л.65/. Ищецът не се е явил на последното съдебно
заседание въпреки редовното му призоваване и не е представил други
доказателства, от които да може да се установи здравословното му състояние
преди постъпването му в затвора Белене. Следователно не може да бъде направена
преценка налице ли е влошаване на същото и било ли е осигурено адекватно на
състоянието на лицето медицинско обслужване.
От
останалите представите и от двете страни доказателства се установява, че на
ищецът е осигурявано медицинско обслужване, като включително два пъти е
настаняван в СБАЛЛС – София и в УМБАЛ „д-р Г.Странски - Плевен /веднъж през юли
2016 г. и веднъж от 05.07. до 04.09.2017 г./ , консултиран е с лекари
специалисти: ендокринолог, УНГ и дерматолог. Постъпването в СБАЛЛС – София е
препоръчано от лекуващия му лекар в затвора Белене д-р Й.Г., като от негова
медицинска справка се установява от 28.07.2017 г.- /л.47/, че ищецът е
консултиран и предходни периоди /2016 г. от специалисти по урология,
ендокринология и болести на обмяната, дерматовенерология, провеждани са му
множество изследвания, както и е назначено лечение и препоръчана диета. От
медицинската справка може да се заключи, че има данни за фамилна обремененост и
предразположение за захарен диабет и артериална хипертония, както и че е
назначена терапия и предписана диета във връзка с тези заболявания. Ищецът е
представил седмично меню от различни периоди, в рамките на исковия период, от които се установява, че редовно в
седмичното меню, осигурявано в затвора Белене, са предвиждани добавки, за лица
страдащи от диабет. Менютата са изготвяни след консултация от медицинско
лице и домакин, видно от подписите вкрая
на всяко от седмичните менюта, което води до извод, че предвиденият хранителен режим
за лица, страдащи от диабет е съобразен с диагнозата им, възможностите на
затвора и здравните изисквания.
Всичко
посочено води до извод, че ответникът е осигурил на ищеца подходяща и
достатъчна медицинска грижа, включително от лекари специалисти, а при остри
състояния и хоспитализиране в болнични заведения. В тази част, съдът намира ИМ
за недоказана и неоснователна, поради което следва да я отхвърли в същата част.
С
оглед доказаната от фактическа страна искова претенция, че ответникът не е
осигурил достатъчно жизнена площ и вода, която да отговоря на нормативно
определените изисквания за качество на водата, предназначена за питейно-битови
цели, съдът приема да доказани и твърдените от ищеца неимуществени вреди по
силата на оборимата презумпция, въведена с
чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, като не са ангажирани доказателства за
обратното от ответника. Отговорността
на Държавата за причинените вреди по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС е обективна и
освобождава ищеца от тежестта да доказва вина на конкретно длъжностно лице.
Държавата отговаря за вредите, причинени от нейните специализирани органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС.
В
случая негативните преживявания, физически и емоционален дискомфорт на ищеца,
надвишават неизбежното ниво, присъщо на изпълнението на наказанието лишаване от
свобода и представляват неимуществени вреди, причинени вследствие на
незаконосъобразни бездействия на администрацията на затвора Белене, която е
пряко подчинена от ответника, както и нарушение на изискването по чл. 2, т. 3 които
са се отразили върху личната сфера на ищеца, накърнявайки общочовешка ценност,
защитена с нормата на чл. 3 от КЗПЧОС. Кумулативно са налице елементите от
правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на Държавата по
чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС.
Относно
размера на претендираното обезщетение от 50 000 лева, съдът намира същото
за неоснователно завишено.
Ищецът
е търпял вредите от 29.12.2015 г., когато е постъпил в затвора Белене до
момента на завеждане на ИМ – 26.05.2017 г., което представлява 1 година, 4
месеца и 27 дни. В този период, ищецът е
бил настаняван два пъти в болница, единият път за два месеца и това намалява
още периода, през който са търпени вредите. Относително не дългия периода, в
който са носени негативните резултатите от бездействието на ответника
обосновава значително по-нисък размер на обезщетението, което следва да се
присъди на ищеца.
Конкретният
размер на следващото се обезщетение за претърпените неимуществени, следва да
бъде определен при съблюдаване изискването на чл. 52 от Закона за задълженията
и договорите /ЗЗД/. Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, размерът на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост.
Понятието "справедливост" е морално-етична категория и включва
съотношението между деянието и възмездието. Самото осъжданет има характер на
овъзмездяване, а размерът на обезщетението като паричен еквивалент на
причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване с
характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици,
ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане
икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че
обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на
принципа на справедливостта, като законово въведен критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда с оглед на всички
установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който
незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице.
Отчитайки посочените по-горе обстоятелства и периода на исковата претенция,
предвид характера и интензитета на породените страдания и негативни
преживявания, съдът приема, че обезщетението за претърпените неимуществени
вреди следва да бъде определено в размер от 1000 /хиляда/ лева в полза на
ищеца.
С
оглед на гореизложеното, претенцията за обезщетение следва да бъде уважена до
размера на определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди от 1000
лева. В останалата си част - до размера на претендираното от ищеца обезщетение
от 50 000 лева, искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
При
този изход на спора и на основание чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС, претенцията на
ответника за присъждане на разноски е неоснователна. От анализа на разпоредбата
на чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС се налага извод, че в полза на ответника не следва
да се присъждат разноски. В посочената разпоредба е указано, че ако искът бъде
отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството, а
също и че разноските се заплащат от ищеца и при оттегляне на иска изцяло или
при отказ от иска изцяло. Следователно разноски в полза на ответника се
присъждат единствено при изцяло отхвърлен или оттеглен иск. В настоящия случай,
искът е уважен частично. Нормата на чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС е специална и
изключва приложението на общото правило на чл. 78, ал. 3 от ГПК, съгласно което
ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска. С оглед на изложеното, независимо от
частичното отхвърляне на исковата претенция, искането на ответника за присъждане
на разноски е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Водим
от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК вр. 284 и сл. от ЗИНЗС, Административен съд на гр. Плевен, първи състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр. София, да плати на К.Й. *** обезщетение в размер на 1 000
/хиляда/ лева за причинените му неимуществени вреди в резултат на пребиваването
му в затвора Белене за периода от 29.12.2015 г. до 26.05.2017 г., при което е
бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, както и че не му е
осигурил вода, която да отговоря на нормативно определените изисквания за
качество на водата, предназначена за питейно-битови цели, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част за
разликата над 1000 /хиляда/ лева до 50000 /петдесет хиляди/ лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр. София
за присъждане на направените в производството разноски.
Решението
подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд на
Република България в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/